Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

 

2015 10 Uber
Републиканският кандидат за президент Джеб Буш слиза от кола на „Убер“, след като е ползвал услугите на фирмата.
Фотография: Justin Sullivan/Getty Images

 

До не много отдавна единствените хора, които търсеха „ангажименти“, бяха музикантите. Останалите от нас, щом само надживеехме училищните мечти за рок-слава, намирахме „реална“ работа, която ни носеше фиксирана заплата всеки месец, позволяваше ни да вземаме платена отпуска и оформяше базата, върху която планирахме някакво стабилно бъдеще.

Но днес все повече и повече от нас избират да живеят, като работят на „ангажименти“, вместо на пълно работно време. За оптимистите това обещава едно бъдеще на самостоятелни предприемачи и неограничено новаторство. За песимистите това ще доведе до антиутопично бъдеще на лишени от защита работници, борещи се помежду си за привилегията да получат следващата работа на парче.

В САЩ „ангажиментната икономика“ (gig economy) днес е толкова видима, че самата фраза и въпрос вече навлизат в ранните дебати около президентската кампания. По-рано този месец, когато един от водещите кандидати, Джеб Буш, направи своето добре представено в медиите пътуване с кола на „Убер“, за да сигнализира солидарност с фирмата, друг кандидат, Хилари Клинтън, беше по-предпазлива в подкрепата си. В реч, представяща икономическите ѝ планове, тя каза: „тази икономика на поискване, или така наречена ангажиментна икономика, създава вълнуващи възможности и насърчава новаторството. Но заедно с това тя повдига и сериозни въпроси за защита на работното място и как точно ще изглежда една добра работа в бъдещето“.

Днешната ангажиментна икономика, възможна чрез дигиталните технологии, беше предшествана от сайтове като ELance и Upwork, където програмисти и дизайнери могат да намерят работа, като се състезават за краткосрочни поръчки. Но ангажиментната икономика не означава просто създаване на нови канали за работа на самостоятелни предприемачи. Тя освобождава най-различни напълно нови икономически енергии. Повече от един милион производители продават украшения, облекло и принадлежности чрез сайта за онлайн-пазаруване Etsy. Платформите за краткосрочно наемане на стаи и жилища AirbnbLove Home Swap и onefinestay, взети заедно, имат вече някъде около един милион „хотелиери“.


Small Ad GF 1

Тази експлозия на дребно предприемачество може да накара човек да се чуди дали не се завръщаме към икономиката на 18 век, описана от Адам Смит в Богатството на народите. Икономиката, описвана от Смит, е истинска пазарна икономика на индивиди, вършещи търговия едни с други.

През следващите две столетия обаче появата на масовото производство и разпространение доведоха до създаването на модерни корпорации. Предприемачите от времето на Смит отстъпиха място на заплатените служители от 20 век.

Една много по-различна революция от наше време – дигиталната революция – е отчасти отговорна за начеващото завръщане към обмена от типа човек-на-човек (peer-to-peer). Повечето от новите на-поръчка услуги изискват наличието на население, снабдено с компютри или GPS-смартфони. Важно е също, че социалният капитал, който сме дигитализирали по места като Фейсбук и Линкедин, прави по-лесно доверието към този полу-анонимен човек.

Но предполага ли всичко това преминаване към един вид пазарна икономика „по учебник“? Да, фирми като Uber, Airbnb, Etsy и TaskRabbit са много по-различни от Apple, BP или Sainsbury’s, тъй като всъщност вие не наемате жилище от Airbnb, не се возите в кола, притежание на Uber или купувате продукт, произведен от Etsy. Платформата просто ви свързва с човек, който предлага място, шофьор на кола или продавач, който действа от виртуално магазинче.

Но тези платформи в никакъв случай не са просто служители на „невидимата ръка“ на Смит. Ръката, която те поставят в процеса на улесняване на обмена е доста видима. Uber, а не отделните шофьори, определя цените. Airbnb организира семинари за наемодателите си, така че да предлагат на посетителите по-добра услуга. Etsy помага за създаването на усещане за общност на продавачите. Всички те предоставят системи за обратна информация, в която мнението на потребителите се изслушва най-внимателно. Същото, което би трябвало да прави всяка организация, опитваща се да създаде марково име.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Така че ние може би сме изобретили нова институционална форма – платформата човек-на-човек, която е дигитално осъществяван хибрид между организирането на икономическата дейност чрез пазара и вътре в организацията. И понеже тези платформи създават всички елементи на качествената фирмена услуга (доверие, марка, експертно знание) при поискване, то и необходимостта от специализация преди да станете квалифициран, също е намалена. Всеки човек с добро желание и малко талант може да стане временен хотелиер чрез Airbnb или майстор-занаятчия и продавач чрез Etsy. Всеки сравнително компетентен шофьор може да се превърне в доставчик на комерсиален транспорт, като се включи в системата на Uber или BlaBlaCar.

А освен това работещите в тази сфера не са длъжни да работят на пълно работно време. Можете да вземете децата си от училище, след което да превключите на вълна „шофьор за Uber“. В ангажиментната икономика границите между личното и професионалното стават все по-размити.

Със сигурност има нещо много освобождаващо в това сам да си бъдете шеф. При подходяща умонагласа можете да постигнете по-добър баланс между работа и личен живот. Но има нещо освобождаващо и в получаването на постоянен фиш за заплата, фиксирано работно време и заплащани от фирмата осигуровки. По-трудно е да планирате живота си дългосрочно, когато не знаете колко пари ще печелите следващата година.

От друга страна, започването на нов бизнес почти винаги досега е било въпрос на „или – или“, тоест свързано със значителна готовност за поемане на рискове. Има си своите предимства и това да бъдеш в състояние да топнеш палци в предприемаческите води, като експериментираш с няколко странични дейности. Може би снижаването на бариерите срещу предприемачеството ще насърчи изобретателността в цялата икономика.

Икономистът Томас Пикети ни казва, че основният двигател на постоянното икономическо неравенство от последните две столетия е била концентрацията на създаващ богатство „капитал“ в ръцете на малцина. Това изглежда по-малко вероятно ако икономиката се задвижва от милиони микро-предприемачи, които притежават собствените си бизнеси, вместо от малък брой гигантски корпорации.

Но това най-ново поколение от специализирани платформи пробужда страхове и от повишено социално неравенство. Днес ние имаме програми, чрез които специалисти ще паркират колата ви (Luxe), ще купят и доставят продуктите ви (Instacart), ще доставят питиетата ви (Drizly). Съществува реален риск, че можем да развием обществата си в посока, чиято реалност изглежда като обслужване на привилегированите малцина от непривилегированото мнозинство.

В много страни ключовите части от мрежата за социално осигуряване са свързани с предусловия като пълна заетост в някоя компания или на правителствена работа. И макар че по-широките социоикономически последствия от ангажиментната икономика са все още неясни, то изглежда ясно, че трябва да преосмислим начините, по които осигуряваме социална сигурност, като я откъснем от неща като пълната заетост и я направим по-тясно свързана и по-достъпна за независимо работещите хора.

Източник

Арун Сандарараджан е професор в Школата по бизнес към университета Ню Йорк. Най-новата му книга за независимо финансирания капитализъм (crowd-based capitalism) ще бъде публикувана от MIT Press през 2016 г.

Pin It

Прочетете още...