Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2012 02 Apple Park

 

Гилбър Уонг, кметът на Купертино, Калифорния, призовава за внимание при заседанието на градската управа. „Както всички знаете, Купертино е много известен чрез Епъл Компютър, и всички ние сме много задължени на господин Стив Джобс за това, че тази вечер той се съгласи да дойде тук и да направи специална презентация.“ И ето го Джобс, в черния си пуловер и джинси, приближаващ се към подиума, съпровождан от аплодисменти, каквито рядко се чуват по време на повечето заседания на градски съвети. Почти шокиращо е човек да го види тук – просто един слаб мъж сред останалите граждани, а не на сцената в центъра „Москоне“ в Сан Франсиско, с огромния телевизионен екран зад гърба. Изглежда някак не на мястото си, като някакъв лъв, разхождащ се из градския мол.

„Епъл расте като плевел“, започва Джобс, гласът му тих и от време на време неустойчив. Но в плана, който той представя, няма нищо боязливо: Епъл, казва той, ще построи гигантска сграда за генералния си щаб на огромния парцел, който е закупил от Хюлет-Пакард през 2010 г. Компанията вече е наела архитекти – „сред най-добрите по света“ – които ще сътворят нещо изключително, една сграда, която да приюти 12.000 служители. „Това е доста впечатляваща сграда“, казва Джобс, докато представя на екрана картини от футуристичния дизайн. Зашеметяващата сграда – един кръг от стъкло и бетон – изглежда като „кацнал космически кораб“, казва той.

Никой не го знаеше по онова време, но заседанието на градския съвет на Купертино на 7 юни 2011 беше последното публично появяване на Джобс, преди той да напусне поста си на главен мениджър на Епъл в късния август, и смъртта му през октомври. Но едва ли би могло да се мисли за по-подходящ начин за раздяла. Когато бъде завършена през 2015, новата сграда на Епъл ще има периметър само малко по-малък от онзи на Пентагона; диаметърът й ще бъде по-голям от височината на Емпайър Стейт Билдинг. Ще има собствена газова електроцентрала и ще използва нормалното електричество от мрежата само като резервен източник на енергия. Това е не просто някаква нова сграда, а заявление: фирмата Епъл, която днес ежедневно разменя мястото на най-голяма фирма в света, в съревнование с ЕксонМобил, възнамерява да се превърне в самостоятелна галактическа сила, нацелена към вековете.

И, както знае всеки любител на научната фантастика, първото нещо, от което се нуждаете, ако възнамерявате да влезете в галактическа битка, е супер подготвен боен кораб.

* * *

„Нашето развитие се определя от идеята, че с всяка изминала година броят на хората, които желаят да добавят, споделят и изразяват нещо свое, ще се увеличава“, казва главният мениджър на Фейсбук, Марк Зукърбърг. „Ние можем да видим бъдещето – и то ще бъде истински, истински хубаво.“


Small Ad GF 1

Да се каже нещо такова е напълно възможно: четирите американски компании, които започват да определят състоянието на информационните технологии и развлеченията от 21-ви век, са на прага на войната. През следващите две години Амазон, Епъл, Фейсбук и Гугъл все по-често ще се сблъскват по пазарите за мобилни телефони и таблети, мобилни програми, социални мрежи и др. Тази конкуренция ще бъде ожесточена. Всяка от четирите фирми е демонстрирала завидна конкурентоспособност, стратегически гений и великолепно изпълнение на плановете, които оставят останалия свят далеч зад гърбовете им. Хюлет-Пакард, например, се опита да намали преднината на Епъл със своя TouchPad, продукт от покупката на ПалмКомпютър на стойност 1,2 милиарда долара. ХП се отказа след унизително кратък 48-дневен престой на пазара, а главният му мениджър Лео Апотекер изгуби мястото си. Всеки ход на Майкрософт може да бъде разглеждан като реакция срещу инициативите на тези по-умни, по-чевръсти, а вече – в случая с Епъл – и по-богати компании. Когато някоя компания като Хулу бъде предложена за продажба, тези четири веднага се разглеждат от всички като възможни купувачи, а и защо не? Те имат най-добрите оръжия – оръжия, които сега ще бъдат обърнати едни срещу други сред самите тях, в търсенето на повече пространство за растеж.

До неотдавна беше възможно всяка от тези компании да бъде представена с по няколко думи без особени трудности: Епъл правеше потребителска електроника, Гугъл имаше машина за търсене, Амазон беше уеб-магазин, а Фейсбук беше социална мрежа. Но колко отживели времето си изглеждат всички тези определения сега.

Джеф Безос, който изпревари всички в създаването на споделяни мрежови услуги (cloud data service), избутва Амазон в областите на дигиталните медии и книгоиздаването. Новата му линия от таблети Киндл, включително и Файър (199 долара), вече се разглежда като директна атака срещу Айпад-а. Амазон почти удвои големината си от 2008 до 2010, когато достигна цифрата от 34 милиарда годишен приход; анализаторите очакват той да достигне 100 милиарда годишен приход до 2015, по-бързо от всяка друга компания в историята.

Помните ли времето, когато целта на Гугъл беше да каталогизира цялата информация в света? Вероятно тази задача е била прекалено дребна. Само за няколко месеца на ръководния пост на фирмата, Лари Пейдж пусна в ход нова социална мрежа (Гугъл+), в директна конкуренция с Фейсбук, и придоби Моторола Мобилити (мобилния бранш на Моторола) за 12,5 милиарда, отчасти и за да може да се конкурира по-успешно с Епъл. Видео-сайтът на Гугъл, Ютюб, флиртува с различни продуценти, в търсене на възможности за производство на собствени програми. Пейдж може да си позволи тези (и други) огромни залитания през идещите години, като се има пред вид начина, по който рекламният бизнес продължава да расте. Той е на път да достигне 30 милиарда през тази година – почти два пъти повече от приходите от 2007 година.

Фейсбук, междувременно, вече е нещо повече от най-голямата социална мрежа в света; това е и най-големият осъществител на човешки комуникации. Фирмата промени начините, по които ние общуваме (например новият Таймлайн-интерфейс в тяхната мрежа); те пре-дефинират начина, по който ние споделяме лични информации, снимки (повече от 250 милиона дневно), а сега вече и новини, музика, телевизионни програми и филми. Благодарение на достъпа до „харесванията“ на повече от 800 милиона души, главният мениджър Марк Зукърбърг разполага с несравнимо по обем богатство от лични консуматорски данни, които може да използва, за да персонализира както различни медии, така и реклами.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Амазон, Епъл, Фейсбук и Гугъл не признават никакви граници; те не изпитват особено притеснение при мисълта за прескачане границите на технологическия пазар, за да се впуснат в продажби на дребно, реклами, издателски бизнес, филми, телевизия, комуникации и дори финанси. Тези четири компании все повече и повече определят целия облик на икономиката. Безос, Джобс, Зукърбърг и Пейдж гледат към бизнес-света и, както изглежда, го виждат най-вече като функциониращ чрез каналите на техните сървъри. Защо да не опитат да получат всичко? Във взаимната си конкуренция всеки от четиримата става все по-силен, с което четворката се отдалечава все повече от всички останали.

Всеки човек, четящ тази статия, е клиент поне една от четирите фирми, а най-вероятно и на четирите заедно. Страстта към Великолепната четворка се отразява в задъхания начин, по който блогосферата отразява всеки техен ход. ЕксонМобил може и да е най-голямата в света компания, но можете ли да кажете името на нейния главен мениджър? А претърсвате ли Интернет за слухове около последния му продукт? С все по-голямото навлизане на четирите компании във взаимното им запазено пространство, потребителите очакват все по- и по-интересни продукти. Идещите години ще бъдат изключително интересни за наблюдаване, защото това е конкуренция, чрез която вероятно ще бъде пренаредено цялото ни ежедневие, дори още повече, отколкото това се случи през последното десетилетие. А това, драги читателю, е причината, поради която вие се нуждаете от ръководство, което да ви покаже какво да очаквате от предстоящата битка.

1. Пътната карта

Четирите компании не говорят публично за плановете си. По-скоро Кока–Кола ще издаде тайната си формула, отколкото някой от четиримата да изпусне дори и намек за това какво планира. „Това е част от магията на Епъл“, казва новият главен мениджър на фирмата Тим Кук.

Тази потайност само разпалва страстта на хората, опитващи се да отгатнат следващите им ходове. При всички случаи е възможно да се разкодират голямомащабните им амбиции: в хода на следващите години всяка от четирите фирми ще проникне в, дигитализира и революционизира всяко ъгълче от живота ви, вземайки по парченце от всяка транзакция, получаваща се в резултат на това. Това е визия, която се споделя от всичките четирима, а тя пък от своя страна зависи от три взаимосвързани идеи.

Първо, всяка от компаниите е отдадена на онова, което Джобс нарече „пост-РС свят“ – една визия за ежедневния живот, която се осъществява и зависи от интелигентни телефони, таблети и други малки, мобилни, лесни за ползване компютри. И всяка от тези компании вече е извлякла много по-големи от обичайните за пазара облаги от разпространението на мобилните технологии – една промяна, която лежи в основата на изключителните им печалби под формата на приходи, парични резерви и пазарна оценка на стойността им.

Втората идея е следствие от факта, че тези пост-РС устройства насърчават и улесняват потреблението, във всяка негова форма. Така че всеки от четиримата гиганти ще задълбочи усилията си да предоставя медии – книги, музика, телевизионни програми, игри и всичко друго, което може да просветли самотните ви часове (освен това те социализрат всичко, така че вие можете и да споделяте нещата с приятелите си). Но тук става въпрос не само за дигитални медии; освен това те ще направят по-лесна и консумацията на всичко останало. Новият Киндл например, който струва само 79 долара, не е просто по-добро устройство за четене; той е интегриран в начина, по който Амазон предлага най-различни продукти. Таблетът Файър ще бъде съпроводен от пълно преустройство на целия интерфейс на Amazon.com, който ще направи по-лесно купуването на физическите продукти, които фирмата предлага – от храна за домашни любимци до градински косачки. Където и когато и да сте онлайн, те ще искат да бъдат до вас, за да ви асистират при покупките, които правите.

Цялата ви работа с тези устройства създава огромно богатство от данни, което пък води до третата идея, на която се основава тяхната визия. Информацията е като майчино мляко за тези четири фирми. Тя не само подхранва нови и по-добри системи за реклама (от които зависи съществуването на Гугъл и Фейсбук), но и предоставя по-добра идея за нещата, които евентуално бихте искали да купите в близко време (което пък искат да знаят Амазон и Епъл). Информацията води и до нови изобретения: системата на Гугъл за гласово разпознаване, неговите пътни карти, както и проверката му на правописа се основават на голямомащабно, анонимно събиране на информация от клиенти. Тези три идеи се подхранват взаимно в една непрестанна (и често добронамерена) затворена верига. Помислете за това: вие вероятно имате семеен компютър, но едва ли разполагате със семеен Киндл. Електронните книги са свързани с една конкретна  сметка в Амазон и могат да бъдат четени само от един човек по едно  и също време. Същото се отнася и до телефоните и програмите. За Великолепната четворка това е нещо хубаво, защото то означава, че всичко, което се направи на вашия телефон, таблет или електронен четец, може да бъде свързано с вас. Вашите предпочитания и антипатии подхранват създаването на нови продукти и на творчески нови начини, по които те могат да ви бъдат предложени. Колективно, четирите фирми разполагат с огромни масиви от данни за кредитните карти на милиони американци. Те събират плащания (Епъл чрез Айтюнс, Гугъл чрез Чекаут, Амазон чрез Амазон Пеймънтс, Фейсбук чрез вътрешни кредити). Но Гугъл и Амазон наскоро стартираха подобни на Групон услуги за намиране на специални оферти, а Фейсбук предлага оферти през услугата си за записване в тяхната мрежа (след като публично се отказа от собственото предлагане на продукти).

Би било грешка да се гледа на амбициите им като на обикновен опит за завоюване на територия (и пари). Тези четири компании са твърдо убедени, че притежават способността да развиват допълнително, а не просто да заменят с други, настоящите ни продукти и услуги. Те искат да прилагат мощта на собствените си сървъри и софтуерен код, за да направят всяка транзакция по-ефективна за вас и по-изгодна за самите тях.

2. Неизбежната война

Хардуер. Медии. Информация. Поради това, че визиите на всичките четири компании се облягат на тези три големи идеи, конфликтите, свързани с буквално всеки техен стратегически ход изглеждат гарантирани. Амазон например се нуждае от по-добър медиен таблет, за да може да привлече повече клиенти към своите оферти за Киндл, MP3 и софтуерни продукти. Но как да се избегне катастрофа като онази на ХП? Екранът на Киндл–Файър е 7 инчов, на него вървят всички медийни оферти на Амазон, и той се продава само за 199 долара, като по този начин се намества в ценовата позиция между Айфон-а и Айпад-а. Кой би дори помислил, че там може да се намери някаква ниша? Епъл не вярва, че такава ниша съществува, но можете да се обзаложите, че тя ще се окаже реалност, ако само Киндл-Файър се окаже успешен. 

Когато Гугъл обяви новата си социална мрежа Гугъл+, в нея веднага се провидя директна конкуренция срещу Фейсбук. Но по същество Гугъл+, заедно със самия знак +1 (версията на Гугъл на бутона „харесвам“, познат от Фейсбук), вече трябва да се разбира като допълнителен продукт за събиране на повече данни относно предпочитанията на потребителите. Тези данни подпомагат подобряването на алгоритмите за търсене, както и други съществуващи услуги, и могат дори да доведат до нови продукти. Така че в търсенето си на подобрения Гугъл с неизбежност влиза в конкуренция с Фейсбук.

Но защо пък Зукърбърг започна да флиртува с идеята за някакъв „Фейсбук-телефон“ по-рано миналата година? (НТС пусна в продажба нов телефон на име „Статус“, на който има вграден бутон, чрез който може да се изпращат постинги до Фейсбук с едно натискане.) И макар че мобилната апликация на Фейсбук е най-много даунлоудваната програма за Айфон-а, а служи и като основна форма на комуникация за милиони потребители на мобилни устройства с операционни системи Андроид, Ундоус и БлякБери, всичките му конкуренти имат собствени социални мрежи, които могат да му крадат клиенти. За всеобщо удивление Епъл интегрира Туитър в своята операционна система iOS 5, с което дава възможност да се туитира от всяка програма на телефона – едно решение, което очевидно е нацелено към намаляване растежа на Фейсбук при мобилните системи. Пейдж сега има Гугъл+, а Киндл разполага със собствена социална мрежа, която свързва едни с други читателите на една и съща книга. Зукърбърг се нуждае от поддържане на директна връзка към джобовете на потребителите на Фейсбук, а следователно можете да отхвърлите с лекота постоянните му твърдения, че няма намерение да навлиза в хардуерния бизнес.

Пороят от новини и слухове, заобикалящи тези компании и техните инициативи вече става съкрушителен, и ще се увеличава все повече. Но разглеждането на ходовете им през призмата на хардуера, медиите и информацията е само една първа стъпка по пътя към разбирането на техните стратегии.

3. Играта на печалбите

Късно през 2010 Джобс направи изненадващо известие, касаещо тримесечните доходи на Епъл. Заявяваната от него цел беше да отпразнува първото тримесечие, в което Епъл е направил повече от 20 милиарда оборот, но Джобс очевидно беше нацелен към нещо друго: Андроид. По онова време безплатната мобилна операционна система на Гугъл тъкмо започваше да затъмнява пазарния дял на Епъл и Джобс беше в кисело настроение. Той се впусна в предварително подготвена тирада относно недостатъците на Андроид. „Това ще бъде катастрофа както за потребителите, така и за предприемачите“, каза той, цитирайки неизбежните усложнения, произлизащи от факта, че Андроид-телефоните изглеждат и функционират по различни начини. А какво ще каже за новите седем инчови Андроид-таблети, които са директна конкуренция за Айпад-а? „МСП – мъртви с появата си“, беше отговорът му. (Джеф Безос обаче изглежда игнорира неговото мнение).

Онова, което Джобс не каза, беше колко малко значение пазарният дял на Андроид има за Епъл. Според агенцията Нилсен, днес Андроид се намира в около 40% от интелигентните телефони; делът на Епъл е 28%. Но ето я и уловката: Андроид би могъл да има дори 70% пазарен дял, без това да има някакво забележимо въздействие върху финансите на Епъл. Защо? Защото Епъл прави печалба от своите устройства, докато Гугъл и голяма част от производителите на телефони нямат. Това е част от основната стратегическа разлика между Епъл и останалите членове на Великолепната четворка. Епъл няма нужда от доминиращо пазарно присъствие, за да печели. Всички останали имат. Колкото повече хора използват търсачката на Гугъл или мрежата на Фейсбук, толкова по-големи приходи тези компании могат да реализират от реклами. Амазон също зависи от размера си; продажбите на дребно са бизнес с ниска печалба, който зависи от обема.

Епъл обаче реализира значителна печалба от всяко устройство, което продава. Някои анализатори преценяват, че фирмата получава по 368 долара за всеки Айфон. Вие може и да плащате само 199 долара, но това е след субсидията, която мобилният оператор плаща на Епъл. Гугъл, напротив, печели по-малко от 10 долара годишно на устройство, чрез рекламите, които прави в телефоните и таблетите за Андроид. Това е защото той дава операционната система безплатно на производителите на телефони като част от опита си да постигне голям пазарен дял. Приходите на Гугъл няма да се повишат след купуването на Моторола, защото през последните няколко години тази фирма само е губила пари. Така че, въпреки водещата пазарна позиция на Гугъл, Епъл е този, който печели всичките пари. По някои преценки тази фирма изсмуква в момента около половината от печалбите от интелигентни телефони.

Правенето на големи печалби от всяко продавано устройство винаги е било част от начина, по който Епъл функционира, но през последните години фирмата добави още нещо към плана си. Печалбите на Епъл винаги са били резултат от по-високи цени – компанията продаваше компютри на луксозни цени и имаше луксозни печалби. Но при интелигентните телефони и таблетите Епъл успява да предложи цени от масовия пазар, и въпреки това да осъществява луксозни печалби. Този ловък трик е резултат от работата на новия главен мениджър Кук, който през годините, в които беше главен финансов мениджър на фирмата, ръководеше глобалния производствен цикъл. Той постигна това чрез агресивно използване на големите парични резерви на Епъл: на няколко пъти той бръкна дълбоко във фирмените резерви, за да осигури дългосрочни договори с производителите на вносни компоненти като чипове за флаш памет и сензорни екрани. Изкупуването наведнъж на голяма част от световните запаси от тези стоки има и още един допълнително ползотворен за фирмата ефект: това ги прави по-скъпи за всички останали.

Едно от големите предизвикателства пред Кук ще бъде поддържането на тези високи граници на печалба. Амазон сигурно ще продължи да търси по-голяма клиентела за сметка на по-ниски граници на печалбите, но Гугъл (и евентуално Фейсбук) ще се опитат да повторят стратегията на Епъл и да увеличат печалбите си. Докато единствената цел на Гугъл беше да направи Андроид всеобщо разпространен, той можеше да живее и с тези десет долара годишно на устройство. Но сега с Моторола, фирмата ще има директен интерес печалбата от устройствата да се увеличи. Развойната работа, маркетингът и разпространението на атрактивни телефони и таблети изискват много по-съществени инвестиции от продаването на софтуер. Гугъл се обвърза с това да остави Моторола да работи самостоятелно, но акционерите му няма да приемат поредица от губещи тримесечия, които биха могли да намалят печалбите от акциите му. Накратко, сега, когато Пейдж е в хардуерния бизнес, той ще трябва да започне да вижда телефоните по начина, по който го прави Кук.

4. Опасните примамки

За едно някогашно селскостопанско селище, превърнато в индустриална метрополия, Силиконовата долина е място, в което днес прекалено много се говори за копаенето на защитни ровове. Автор на тази метафора е Уорън Бафет, и тя описва онези компании, които той би купувал с най-голямо желание – такива, които имат огромни приходи (крепост от пари), и чиито бизнеси са защитени от непобедими конкурентни предимства (или много широки ровове). Всички членове на Четворката имат ровове, които могат да съперничат на ония от Ангкор Ват.

Като резултат от такива ровове, тези компании печелят толкова много пари, че могат да си позволят да харчат свободно за експерименти; в някои случаи те са склонни да го вършат дори и тогава, когато новият бизнес никога няма да донесе онзи вид печалби, на които те са свикнали. Погледнете към усилията, които Епъл полага в областта на електронните книги: дали фирмата наистина би желала да детронира Амазон или просто се опитва да предложи повече от една причина за купуването на нейните дойни крави, Айфоните и Айпадовете? Когато Гугъл инвестира милиарди, за да прави интелигентни телефони и да изгражда нова социална мрежа, наистина ли се опитва да надмине Епъл и Фейсбук – или просто изгражда още по-широк ров, с който да защищава ключовите си интереси, приходите от търсене в мрежата? „Ние не се занимаваме с неща, за които не мислим, че ще донесат истински големи приходи с течение на времето“, казва Лари Пейдж. Но ако една възможно непечеливша социална мрежа увеличава приходите от търсачката? Това си е точно на мястото.

Тези експерименти са фалшиви заплахи, които поставят на изпитание ресурсите на конкуренцията. Гугъл+ едва ли някога ще успее да достигне глобалния мащаб на Фейсбук, но той със сигурност ще държи на нокти Зукърбърг и неговите инженери. Фейсбук вече копира най-възхваляваната нова опция в Гугъл+ – фино модулирания контрол над личното пространство и интелигентните групирания, които дават на потребителите възможност да определят по-добре кой точно ще има достъп до съобщенията им, а освен това излезе и с нови идеи като времевата линия (Timeline) и автоматичното споделяне. Зукърбърг е длъжен да прави това – той просто трябва да елиминира всеки мотив за напускане на Фейсбук. А Пейдж знае, че колкото повече Зукърбърг се тревожи с Гугъл+, толкова по-малко време той и сътрудниците му ще имат да изградят машина за търсене, която да може да се конкурира с онази на Гугъл. Такъв е животът в Силиконовата долина, особено когато компаниите имат пари за големи харчове. Всеки нападателен ход е заедно с това и защитен – и всеки ход разполага с потенциал. Никога не можете да знаете кое ще бъде успех в областта на високите технологии. Така че, ако това е възможно, защо да не опитате всичко?

Източник

Фархад Манджу е американски журналист и автор. Той е сътрудник на онлайн-списанието Slate от 2008 г. насам и редовен автор за Националното Радио от 2009 г.

Pin It

Прочетете още...