Фотография: Gordon Welters for The New York Times
Новият призив на германската крайна десница
Ботроп, Германия – Гидо Райл е миньор във въглищна мина, каквито са били баща му и дядо му. Присъединил се е към миньорския профсъюз на 18-годишна възраст, а към Германската социалдемократическа партия – на 20. Бързо говорещ и шумен, той е бил профсъюзен представител в продължение на повече от десет години.
Но преди две години, след пристигането на стотици хиляди чужденци в Германия, той е преминал към крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ). На местните избори през миналия май партията получи 20 процента от гласовете в неговата изборна област, с неговото име на бюлетините – а социалдемократите изгубиха 16 процента в сравнение с предишните избори.
„Това са бившите ми другари“, подсмихва се Райл. „Дойдоха заедно с мене“.
Но как може една крайнодясна партия да привлича избиратели от работническата класа, традиционния бастион на левицата? Въпросът не е академичен, а засяга директно ядрото на надигащата се заплаха, която АзД представлява за германския политически истеблишмънт, включително и за канцлерката Ангела Меркел.
АзД шокира Германия през есента, когато стана първата крайнодясна партия, влязла в Парламента след края на Втората световна война. Но този пробив разчупи не просто едно значително следвоенно табу. Освен това той в огромна степен затрудни и задачата за формиране на нова управляваща коалиция, с което постави Германия и цяла Европа в цели месеци на вцепенение.
Госпожа Меркел и нейният консервативен съюз договарят коалиционна сделка с бившите си партньори в управлението, централно-левите социалдемократи. Ако успеят, АзД ще бъде най-силната опозиционна партия в Германия, с което ще отвори широко вратите за приток на още повече традиционни ляво-ориентирани избиратели, които се боят, че социалдемократите са се продали.
Мнозина се безпокоят, че АзД, като водещият глас на опозицията, ще разполага с перфектна позиция за превръщане на протестния вот, който получи на националните избори през септември – партията беше трета с 13 процента – в лоялна и дълготрайна база.
„Ако отново отидем на власт, АзД ще ни превземе“, предсказва Хилде Матайс, социалдемократическа народна представителка от Баден-Вюртемберг, където това вече е факт.
92-мата народни представители, които се настаниха в новите си парламентарни офиси в централен Берлин, не се притесняват особено много да използват видимостта си.
Един от тях, Юрген Пол, наскоро се обърна към Парламента и разкритикува промените на работния пазар, които бившият социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер въведе през 2003-2005, твърдейки, че чрез тях са били създадени на-вече зле регулирани, несигурни работни места.
АзД, твърди г-н Пол, „е новата народна партия, която се грижи за малките хора“.
Когато в отговор на това някои от централно-левите народни представители се разсмяха, Пол посочи телевизионните към камери. „Продължавайте да се смеете“, каза той. „Избирателите ви гледат“.
И наистина те го правят. АзД вече е задминала социалдемократите като втората по големина партия в местните избори из по-голямата част от бившата Източна Германия. В Бавария тя не е много по-назад.
Но Гидо Райл вярва, че партията му има най-голям потенциал по места като Ботроп, в Рурската област, някога индустриалното сърце на Западна Германия и открай време бастион на социалдемократическата и профсъюзна сила.
Рурската област произвежда въглища от 16 век насам – и до голяма степен е оформила модерна Германия в хода на това развитие. Тя е била мотор на индустриалната революция, две световни войни, следвоенното икономическо чудо и дори на европейската интеграция: общността за производство на стомана и въглища е била ядрото на бъдещия Европейския съюз.
Но днес Ботроп и околните му градове се намират в сериозен упадък.
Гидо Райл е работил в шест различни мини, пет от които вече са закрити. Заедно с около 2,500 други работници той ще трябва да излезе в ранна пенсия, на 48, след като последната мина прекрати производството си през декември [2017].
Заедно с мините затварят и повечето барове, както и цялата социална и културна сфера, която някога е поддържала региона жив.
„Про-работническата“ платформа на АзД („про-въглища, про-дизел и анти-имиграция“, както я формулира Райл), намира широка поддръжка в Ботроп, както и във фабричните зали на големите германски автомобилни фирми в бившия изток и богатия юг на страната.
С наближаването на националните избори за профсъюзни представители – хората, които договарят условията за колегите си – в няколко големи фирми, сред тях Даймлер Бенц и IBM, циркулират списъци на кандидати, намиращи се близо до АзД. Има и планове за създаване на ново национално работническо движение, казва Гидо Райл. Работното му название е Алтернативен съюз на Германия.
„Революцията“, предсказва той. „Ще се случи в автомобилната индустрия“.
Профсъюзните водачи, понастоящем в стачка за по-високи заплати и 28-часова работна седмица за хората, които искат да се грижат за деца и възрастни близки, публично отхвърлят подобни приказки като „маргинални“. Но в частни разговори някои от тях признават, че са сериозно обезпокоени.
Един от съюзниците на Гидо Райл, Оливер Хилбургер – механик в завод на Даймлер близо до Щутгарт, е основал алтернативен профсъюз на име „Центрум автомобил“ през 2009, четири години преди появата на АзД.
Хилбургер, който е бил работник на фирмата в продължение на 28 години, не е член на АзД, но гласува за нея. Той смята, че партията и неговият профсъюз за напълно естествени партньори.
Когато в един момент се оказа, че някога е бил член на рок група, свързана с неонацистките кръгове, медиите разпространиха новината широко. Но това не попречи на колегите му да дадат на профсъюза 10 процента от гласовете си и да го изберат като един от своите представители.
През пролетта на 2017 г-н Хилбургер, който нарича музикалното си минало „младежки грях“, представлява повече от 250 кандидати от поне четири завода. Някои от тях, казва той, са имигранти, които са живели в Германия много години и подкрепят АзД.
„Сред работниците се шири усещането, че старите профсъюзи са се сдушили с шефовете и правителството“, казва той.
„Шефовете и медиите говорят за недостиг на квалифицирана работна ръка и че сме имали нужда от още имиграция“, казва той. „А ние искаме да говорим за недостиг на свестни работни места за хората, които са вече в страната. АзД разбира това“.
Самата АзД е идеологически разделена. Много от по-възрастните ѝ членове са фанатично-капиталистически настроени и се отнасят подозрително към профсъюзите.
Стратегическото пренасочване към работническата класа е директно свързано с необходимостта да се превърне протестния вот в лоялна база, казва Оскар Нийдермайер, професор по политически науки в Свободния университет в Берлин.
„Проникването в работническите среди е ключът към тази стратегия“, казва той.
Заедно с това той предупреждава, че рефлексивното отхвърляне на АзД може да има сериозни последици. Някои от профсъюзите съветват членовете си да избягват всякакви хора от АзД. Отделни спортни клубове обмислят директна забрана. И, както посочва Нийдермайер, народните представители от други партии систематично блокират всички кандидати от АзД, когато става дума за висши парламентарни постове.
„Това само ги утвърждава в ролята им на жертви на елитите“, казва той. „Работниците, които виждат самите себе си като жертви на елитите, само ще се идентифицират с тях още повече“.
И докато АзД привлича все повече от губещите в Германия, тя се опитва и да ги обвърже още по-тясно с други части от партийната програма, като твърдата линия по отношение на имиграцията.
Например, бойният лозунг на Франк-Кристиян Ханзел, член на местния берлински Парламент от АзД е да се спаси германската социална държава – но само за германците.
„Ако желаете социална справедливост, то трябва да управлявате потока от хора, които идват в страната ви“, казва Ханзел. „Отворените граници и социалната държава не се съчетават особено добре“.
Именно това е видът реторика, която отличава АзД от традиционната левица, в същия момент, в който тя лови избиратели в социалдемократически води.
За АзД става дума не просто за борба на онези от дъното срещу хората на върха, казва Нийдермайер. Тук става дума за борба между свои и чужди. Социална справедливост, да, но само за германците.
В Бодро това послание се приема добре.
Жителите се оплакват от това, че на някои бежанци се предписвала „терапевтична конска езда“ и курсове по флиртуване – все неща, заплащани с парите на данъкоплатците – докато обществените училища западат.
„Те получават подновените социални жилища, докато германците трябва да чакат с години“, казва Линда Емде, управителка на един от малкото все още отворени местни барове. „Но когато заговорите против имиграцията, ви наричат расисти“.
Г-жа Емде е гласувала цял живот за социалдемократите. Но през миналия септември тя и съпругът ѝ преминали към АзД.
Гидо Райл, който никога не е успял да се изкачи по-нагоре в местната социалдемократическа партийна йерархия, сега е член на националния водачески екип на АзД. На месечните събрания той седи на една и съща маса с потомствената аристократка Беатрис фон Щорх и професорката Алис Вайдел.
Двете народни представителки са може би най-добре известни със скорошните си медийни речи против „варварските, мюсюлмански, изнасилвачески орди от мъже“. Но за Гидо Райл основният смисъл на собствения му коментар е, че се е издигнал социално.
„Какво общо имат един миньор, една принцеса и една професорка?“, шегува се той. „Всички те са членове на АзД“.
https://www.nytimes.com/2018/02/05/world/europe/afd-unions-social-democrats.html
