Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 10 PEGIDA

 

„Интегрирайте обаче първо нас!“

Това чува Петра Кьопинг, министър по интеграцията на Саксония, винаги отново – от източногермански мъже, които се чувстват зависими. Сега тя иска да вземе буквално думата. И пътува през Саксония, за да обсъди проблемите на времето след промяната [след обединението на Германия]. Какво носи това?

Когато Министърът на интеграцията на Саксония Петра Кьопинг една вечер в понеделник пристига в дома на пожарникаря в Маркклееберг, тя е там всъщност, за да говори по въпроси за пожарната безопасност: за оборудването, липсата на млади кадри, за бежанци като доброволни помощници. Обаче тогава, след като се е възхитила от автомобилния парк („Впечатляващо!“), отново се поставя темата, която я занимава седмици наред по време на нейните пътувания. По въпроса – защо толкова много хора от Изтока [на Германия] се чувстват зависими. И по въпроса – какво може да направи тя като министър на интеграцията, за да се премахне това.

Преди известно време тя е държала реч, казва Кьопинг на пожарникарите на Маркклеeберг. В тази реч тя e призовала източногерманците, накрая да започнат да говорят за периода след обединението [промяната]. Това е забило „жилото на унижението в плътта на много източногерманци“, никой не признавал техните житейски истории, никой не ги слушал. В Саксония от страна на държавата е казвано, че всичко винаги е „връх и чудесно“, затова темата за времето след обединението, все по-силно се превръщала в тема табу. Усещането за икономическа несигурност е нарушило трайно доверието в демокрацията. И това също е една от причините причина за Пегида[1], за някои недоволства, за някои саксонски проблеми. След тази реч, казва Кьопинг на пожарникарите, че тя е получила безброй писма. Всеки искал да ѝ разкаже за своето разочарование. И сега тя се интересува от това, което те, пожарникарите, биха могли кажат за това.

Петра Kьопинг, политик от SPD[2] на 58 години, министър за интеграцията и равните възможности на Свободната държава [провинция] Саксония, е започнала един проект, една мисия. Тя иска да се грижи за разочарованите, поставените в зависимост, за недоволните от Изтока [на Германия]. И на нея очевидно е направило впечатление, че трябва да говори затова предимно с мъже. Човек би могъл почти да каже: Жената, която всъщност отговаря за интеграцията на чужденците, забелязва, че трябва обгрижва гражданите на страната. Може би, защото интеграцията на чужденците може да успее само когато местните жители са на чисто със себе си? Вярно ли е това, че на Саксония ще стане по-добре, само ако някой чуе грижите на мъжете?

Навярно никой друг член на правителството не е наблюдавал толкова често отблизо Пегида, колкото тя

В Маркклееберг първо мислят, че това може да не е вярно, защото никой мъж не се обажда след предисловието на Кьопинг. Тогава обаче един се осмелява. Един плешив мъж на средна възраст казва: „Проблемът е, че много неща са пречупени през времето на промяната.“ Той дава също пример. „Брат ми създаде частно предприятие, вложи много труд, но по едно време плащанията прекъснаха. Той стигна до частен банкрут, стана безработен, получи Hartz IV[3] на 60-годишна възраст. Какво обаче още? Той беше оставен без подкрепа. Бяха ми нужни пет години докато го спася.“ Министърката кимва. Като един терапевт тя обобщава неговата история. „Вашият брат е основал фирма, никой не е признал това. За това трябва да започнем да говорим.“ Така стартира един дебат тази вечер в Маркклееберг.


Small Ad GF 1

Очевидно Петра Кьопинг настъпва един нерв. Въпросът е как така министърката за интеграцията е стигнала да идеята, да направи своя тази тема: преработване на времето след промяната [след обединението на Германия]. Защо тя счита, че местните хора се нуждаят от интеграция. Това отново може да се нарече необходимост от разяснение. Затова на една среща с нея в друг ден, Кьопинг седи в едно кафене в Лайпциг, с дълга до раменете коса, пусната свободно както винаги, тя се смее много, и я питат: Защо тази тема? Защо мъжете?

Защото винаги я питат какво води саксонците към Пегида. „И затова в продължение на месеци, седмица след седмица заставах в края на тези демонстрации.“ И слушах. Един ден един от пегидистите я е поздравил сърдечно, той бегло я познавал. Тя му отговорила: „Не се гневете тук на улицата, а елате при мен в приемния ми час – и доведете също и вашите приятели с вас!“ Това става, мъжът и приятелите му идват.

Малко по-късно те седят в кабинета на Петра Кьопинг и започват да се карат високо за бежанците, и то по начин, който не може да се цитира, това разказва днес Кьопинг. „По някое време аз им казах:“ Редно е, когато седим тук на масата, всеки да се представи накратко. Аз съм Петра Кьопинг, извършила съм това и това, и сега бих искала да знам с кого говоря.“ В този момент всеки от пегидите започва да разказва историята си. Това са истории за огорчения, лични поражения. „Само за бежанци нито веднъж не говорихме“, казва Кьопинг.

Тогава тя решава, че оттогава иска да слуша тези истории. И то всички. Оттогава тя пита много мъже, които среща, за тяхната биография. Вероятно никой друг член на саксонското правителство не е наблюдавал отблизо Пегида толкова често. И г-жа Кьопинг няма нищо против, нейната служба и като министърка да проявява разбиране към разгневени мъже. „Аз съм отговорна както за интеграцията, така и за равенството“, казва тя. А равенството не се ли отнася и за двата пола? За проблемите за жените, разбира се, се говори. Обаче мъжете? Те често изостават в анализа на проблемите. „Всъщност много мъже бяха още по-силно засегнати от упадъка след обединението“, казва Кьопинг. „Защото те имаха естествено желанието да бъдат успешни, да изхранват семейството си. Този образ на ролите все още е тук“. Обаче Петра Кьопинг не би се обърнала само изключително към мъжете. Тя иска да чуе историите за всичко, случило се след промяната. Работата е там, че жените се оплакват по-рядко. „Аз не знам, дали жените наистина са по-щастливи“, казва г-жа Кьопинг. „Обаче аз просто забелязвам, че мъжете изразяват своето недоволство по-силно.“

„Ние трябва да говорим за чувства“

Самата Петра Кьопинг e трябвало през деветдесетте години отново да работи за своето издигане

Днешната министърка има повратна точка в своята биография. На 30-годишна възраст и малко преди падането на Берлинската стена, тя става кмет на малкия град Гроспьосна до Лайпциг. Едва преди юни 1989 г. тя напуска ГЕСП[4]. Когато стената пада, разгневени граждани я свалят от този пост. Кьппинг започва да работи в едно здравноосигурително дружество като работник за външни услуги. Дори нейните приятели са се чудили по това време, очевидно е колко малко ѝ струвало да почиства брави на врати. През следващите години тя постига своето завръщане обратно, което не е постигнато от мнозина, които вече били поели отговорности в ГДР. През 1994 г. Кьопинг е избрана отново за кмет на Гроспьосна, по-късно става съветник, и накрая депутат в Ландтага. Тя не е губеща от промяната. „Но тя винаги се е интересувала от тези, които не са успели толкова добре в новото начало“, казва една от приятелките на Петра Кьопинг.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

След изборите за Ландтаг през 2014 г. Кьопинг става държавен министър по въпросите на интеграцията – като тази длъжност в Саксония има малка власт. Министерството на Кьопинг разполага основно с 40 служители. Обаче по-малко власт означава повече време. Петра Кьопинг използва това време, за да пътува непрекъснато из Саксония, от една до друга гражданска обиколка. И така стигна до извода, че зад гнева към бежанците, всъщност стои разочарование. Някои политици вече са направили това предположение. Но никой не е извлякъл толкова широкообхватни следствия както Петра Кьопинг. Тя казва, че въпросът може още да повлияе на предизборната кампания на Бундестага. Това, което се случва тук, е нещо изключително важно. Тя вече го чувства по това, колко много е затрупана с писма и електронна поща.

Откакто Кьопинг във всяка своя реч разказва за своята мисия, тя получава много поща. „Искам да изразя голямото си признание към вас“ – хвали я един мъж от Лаузиц. Един професор от Запада, пише: „Мене, възрастният мъж, ме боли когато чета, колко много отказът от публична дискусия за лошите политически грешки и за множеството съдбовни преломи през времето след обединението и до днес огорчават хората.“ Също така, казва Кьопинг, има и такива изречения в имейлите: „Ако намерите в страната жена за мен, няма да отида повече в Пегида.“

И едно изречение, което тя винаги отново продължава да чете в имейли до Министерството на интеграцията гласи: „Интегрирайте обаче първо нас.“ На тези хора, казва Кьопинг, тя иска да покаже: „Вашият сигнал е пристигнал, аз разбрах.“ Човек би могъл да каже, че отговорът на Кьопинг относно гнева не гласи: Повече факти. Обаче гласи: Повече чувства. Понякога тя действа като психолог, който гали някого по рамото и казва: Може да плачете. Някой може да приеме това за самонадеяно, обаче много го намират за грижовно.

Това се случи, например, в един ресторант в Кемниц, на една вечерна среща на SPD със 100 гости за споделяне грижите на гражданите. На масата сeдят Мартин Дулиг, председател на SPD и министър на икономиката на Саксония, един депутат от Бундестага, и именно Петра Кьопинг. Господата носят якета, светли ризи и са без вратовръзки. Те изглеждат малко униформени. Само Петра Копинг не е униформена. При нея това винаги е изненада, как се облича днес: понякога идва с плетено яке, понякога с къса рокля, понякога със сребристо блестящи маратонки, понякога с лачени обувки с висок ток. Този път е облякла син пуловер. Дулиг казва, че е благодарен на Петра Kьопинг затова, че e съпричастна към несправедливостите след обединението. „Ние трябва да говорим за чувства.“

Тогава един по-възрастен мъж взема думата: „Знам какво означава Hartz IV, и ще говоря честно за това. На всеки от нас може да се случи това, асансьорът да потегли надолу, на всеки. Аз също не бих си помислил това за мен, обаче то се случи на мен.“ Това, което следва сега, е завладяващата вербална стратегия на Петра Кьопинг: максимално разбиране, максимална съпричастност. Сериозното приемане на грижите и нуждите, никой е стигал до върха така, както тя.

На мъжа, който току-що се е оплакал, тя казва: „На хора като него е било отнето достойнството. Тя познава това. В района на Лайпциг над 100 000 души станаха безработни за една нощ. Никога не е говорено за това: „Какво става с тези хора, питах се, кой ще се погрижи за тях? Никой!“ Самата тя, когато е била кмет през 1994 г. на Гроспьосна, се е грижила за 42 разбити местни пътища. Аз нямах време да се грижа за хората.“

Въпросът е, дали така мъжът се чувства по-добре. Тя е много добър оратор. Това, което казва тя, действа толкова убедително, че човек вече става отново недоверчив: всичко звучи добре и правилно – но дали това и дали тя, Петра Кьопинг, наистина ще промени нещо?

Събужда ли тя лъжливи надежди?

Може да се попита човека, който току-що е разказал историята си. Името му е Волфганг Шрам, на 57 години, живее в Ерцгебирге, има пет деца и живее разделен със съпругата си. Преди това, разказва той, е следвал икономика, работил за банки, бил е в SPD, напуснал е SPD заради Agenda 2010[5]. Напоследък обаче Волфганг Шрам отново пътува за мероприятия на SPD, посещавал е четири пъти Петра Кьопинг по време на публични приемни часове. Той има чувството, че тя му помага. „Тя може да контактува с хората“.

Нейният метод помага и на самата Кьопинг. При предишните избори за Ландтаг тя получи от директните гласове най-добрия резултат от всички SPD-кандидати. Оттогава тя се счита за любимка на гражданите. Наскоро тя се обърна към кандидата за канцлер Мартин Шулц и към Андреа Налес, федерален министър на труда от SPD. „От края на миналата година, като министър, аз се ангажирах силно с темата за справедливостта през времето след обединението“, пише Кьопинг до Налес. И: „Аз съм твърдо убедена, че такива липси на справедливост ще определят тематично 2017 година.“ Кьопинг иска „Фонд за справедливост“, от който трябва да се подкрепят онези, които страдат от несправедливостите на времето след промяната [след обединението на Германия]. Тя мечтае да стане част от избирателната програма на Бундестага.

Посещение в един от приемните часове на Кьопинг за разговори с гражданите. На него пристигат трима господа в преклонна възраст: бивши железничари, които в продължение на години напразно се борят да получат трудовата си пенсия от ГДР. Те са подали жалби в съда, безуспешно. Сега те са донесли със себе си надлежните документи, един от мъжете си води бележки с писалка на Германския Райхсбан, който от 1993 г. не се нарича така. Техните познати биха ги попитали, защо се мотаят около SPD, казват железничарите. Познатите им вече са в AfD [Алтернатива за Германия/АзГ]. Обаче железничарите залагат надежда в министърката. Когато напускат офиса, те се усмихват. Най-сетне някой ги е разбирал.

CDU е ядосана на Кьопинг: Тя буди изцяло фалшиви надежди

Коалиционният партньор на SPD в Саксония, CDU [Християндемократически съюз/ХДС], въпреки това не вярва на метода Kьопинг. Премиерът Станислав Тилих е раздразнен от ангажимента на министърката. Той дори е малко ядосан, казва човек от кабинета. В края на краищата, толкова много политици от Изтока, включително Тилич, са се борили във всички битки срещу източните несправедливости. Михаил Кречмер, саксонският генерален секретар на съюза, казва: „Разбира се, направени са грешки при обединението.“ Но нито ръководените от CDU правителства, нито ръководените от SPD не успяха да разрешат сложните проблеми с пенсиите от предприятията на ГДР. „Това, че Петра Кьопинг сега създава впечатлението, че може да разреши всички тези проблеми, без да създава нова несправедливост, е нечестно“, казва Кречмер. „Членовете на комисията по петициите в Бундестага, които хиляди пъти са обработвали тези молби, клатят глави. Това показва, че тя има малка представа по този въпрос. Че тя на поема своя отговорност това, да създава фалшиви надежди на хората“. Кречмер обвинява Кьопинг, че разпространява депресивно настроение. Що се отнася до Пегида: „Намирам за много проблемно да се твърди, че хората излязоха на улицата, защото бяха разочаровани. Относно мотото: Те нямат нищо срещу политиката за бежанците, те имат само източен проблем. Който разказва това, не взема гражданите на сериозно.“

Едно нещо дори не оспорва на Кьопинг: Това са големи надежди, които тя подхранва у мъжете, които седат в нейния кабинет, които идват на нейните мероприятия. И може би големи разочарования, когато някога всички забележат: Да, тя слушаше, много стотици хора. Обаче нищо не се случи. Кьопинг ще има проблем, ако някога няма да има нито „Фонд за справедливост“, нито така наречения публичен дебат. Когато всичко се затлачи.

Като министър за интеграцията тя често посещава и бежански инициативи. От известно време тя конфронтира социалните работници там със специално желание: те вече не трябва да предлагат подкрепа само на бежанците. Вместо това вероятно е отвън на нейната табелка да пише: „Помощ за всички, които се нуждаят от помощ“. Тя намира, че и германци също може да се чувстват адресирани. Това би могло да бъде едно начало.

Превод от немски: Румяна Станкова

Източник

 

[1] Пегида: https://bg.wikipedia.org/wiki/Патриотични_европейци_срещу_ислямизацията_на_Запада

[2] SPD [Германска социалдемократическа партия] https://bg.wikipedia.org/wiki/Германска_социалдемократическа_партия

[3] Hartz IV (Харц IV) – Закон за социални помощи за дълготрайно безработни в Германия

[4] ГЕСП – Германска единна социалистическа партия (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands (SED)
https://bg.wikipedia.org/wiki/Германска_единна_социалистическа_партия

[5] Agenda 2010 Концепция за реформа на германската социална система и на пазара на труда, реализирана в широк мащаб през 2003–2005 г. от федералното правителство на коалицията SPD и Съюз 90/Зелените (Кабинет Шрьодер II).
Критика към Agenda 2010: На 23 май 2003 г. 400 научни работници подписват възванието: Социалната държава да се реформира вместо да се разгражда Безработицата да се побеждава вместо безработните да се наказват! Друг призив критикува Agenda 2010, че води до „Разрушаване на обществената справедливост и социалното равенство“.
https://de.wikipedia.org/wiki/Agenda_2010

Анне Хениг е редакторка в бюрото на DIE ZEIT в Лайпциг. Родена във Фрайберг през 1988 г., учи в Немското училище по журналистика в Мюнхен и следва политически науки в университета в Лайпциг. Като редакторка в бюрото на DIE ZEIT в Лайпциг, тя се интересува от въпроса дали, в каква степен и защо Източна Германия все още е различна – и какво означава това за останалата част от страната.

Pin It

Прочетете още...