1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 „Дошли сте в най-лошия ден за нашия народ“, повтаряха ми хората в Скопие. Някои говореха мрачно за най-тежкия ден в историята на македонската нация и македонската държава. Тези потиснати и разтревожени реакции следваха гръцкото вето против македонската кандидатура за членство в НАТО по време на срещата на най-високо ниво в Букурещ. Навсякъде хората бяха залепнали за телевизионните екрани, докато журналистите изпращаха репортажи за срещата; македонските политици изказваха насърчения, след като бяха се завърнали у дома рано, „за да бъдат с народа в това трудно време“, както се изрази президентът Червенковски, а коментаторите дискутираха последствията от тази унизителна и вбесяваща плесница.

Бях доста озадачен от това масово нетърпение за принадлежност към НАТО, може би като израз на собствените ми резервации относно тази организация – припомняйки си нейната пасивност в Босна, както и злощастните бомбардировки в Сърбия през 1999. Но македонската публика беше убеждавана в продължение на години, че едно членство в НАТО ще стабилизира местните напрежения между политически партии, между македонци и албанци, че то ще затвърди осъществяването на Охридското споразумение за включването на албанското малцинство в системата на правителството и ще увеличи уважението към македонската независимост сред съседните нации. Нещо повече, присъединяването към НАТО беше опаковано като пряк път към членство в Европейския Съюз, когато всъщност Македония, бидейки официален кандидат, все още е направила твърде малко за да подготви встъпителните разговори с Брюксел. Но за да подсили своите НАТО-акредитиви, македонското правителство изпрати 130 войници в Афганистан, 30 в Босна и 40 в Ирак – едно символично присъствие, но значителен жест за страна с два милиона жители и доста малка армия.

Гръцкото вето не беше особена изненада. От времето на македонската независимост от 1992, Гърция оспорва името, твърдейки, че „Македония“ принадлежи изключително на нейната северна провинция и че една съседна страна със същото име би имала опасни териториални претенции. Под натиска на САЩ и ЕС Гърция прие македонското членство в ООН като БЮРМ (Бившата Югославска Република Македония), но отношенията между двете страни си остават напрегнати и дребните провокации имат събирателен ефект. Фактът, че скопското летище се нарича Александър Велики вероятно не допринася особено много за смекчаване на гръцката непреклонност. Когато споменавам това на моите скопски събеседници, повечето от тях бързат да се съгласят. Те знаят, че влизането в НАТО зависи от някаква форма на компромис с Гърция и че специалният пратеник на САЩ Матю Нимец е съставил списък от 20 възможни имена за страната (който звучи като поема на Гъртруд Стайн), изпробвайки границите на семантиката, за да успокои гърците и даде на македонците конституционно име, съответстващо на онова, което самите те използват за себе си. Македонските президент и министър-председател заминаха за Букурещ с определен оптимизъм, след като най-после се споразумяха по официалното име „Република Македония (Скопие)“ – предложено от самите гърци преди няколко години и посрещнато с широко неодобрение от македонците. Но в Букурещ гърците решиха да разиграят това, което разглеждаха като собствен коз, демонстрирайки онзи натрапчив национализъм, така ценен от всички гръцки политици, защото те знаят, че той ще им гарантира ентусиазирана поддръжка у дома.

Ветото пробуди силни анти-гръцки настроения в Скопие, но зад гнева се крие и страх за бъдещето на страната. Страхът иде от това, че след скорошната обява на независимост от страна на Косово и влизането на Албания (и Хърватска) в НАТО, албанците в Македония ще продължат да радикализират позицията си и ще предявят нови искания относно регионализацията на западна Македония, където те имат силно присъствие. Нещо повече – от своя страна България отказва да признае македонския език като самостоятелен, разглеждайки го като български диалект; границите с Косово се нуждаят от потвърждение, а отношенията със Сърбия ще бъдат обтегнати допълнително, ако националистите спечелят предстоящите избори в Белград.

Кабинетът на националиста Никола Груевски (ВМРО-ДПМНЕ) вероятно ще се разпадне, след като изгуби поддръжката на партньора си – едната от двете албански партии – по повод признаването на косовската независимост. Някои смятат, че ВМРО-ДПМНЕ на Груевски и ляво центристкият Социално-демократически съюз на президента Червенковски са оставили персоналните различия зад гърба си и са се приближили едни към други, за да успокоят албанските партии и да засилят международната позиция на страната. Нови избори изглеждат почти неизбежни и вероятно ще доведат до аритметика, свързана с образуване на коалиция, вместо някакви значителни размествания във властта.

Като диа-шоу сред цялото това националистическо разочарование, македонският парламент е домакин на Форума Европа, едно продължение на берлинската инициатива Душата на Европа, която насърчава ролята на културата за европейската интеграция. Европейски длъжностни лица държат лекции за гражданското общество, някои македонски културни работници дават израз на разочарованието си от правителството и, очевидно обхванати от тревоги заради НАТО и вероятността да изгубят работата си, някои правителствени служители се впускат в съответна защитна реторика.

Търсейки бягство от този предвидим жаргон аз се разхождам из реалното пространство на междукултурния диалог – огромния пазар от северната, предимно албанска страна на река Вардар. Там, в непосредствена близост до бившия Театър на Етническите Малцинства, който сега е разделен на отделни албански и турски драматични ансамбли, се води усилен бизнес на няколко езика, предлагат се евтини стоки от цял свят, пазарлъкът е добронамерен и компромисите се постигат по-лесно, отколкото в политиката. Пазарът се противопоставя на опитите за облагородяване, а старите турски бани и кервансараи, превърнати в културни обекти, са заключени или занемарени, както е и грозният колос на Македонската опера. Упорита мизерия се смесва с импровизирано обновление, кичовият разкош на някакъв нов хотел редом със запуснатостта на общественото пространство.

Скопската архитектура страда от агресивната, груба архитектура на 70-те и 80-те – силови импровизации след земетресението и стари малки жилища от турско време, които се съпротивяват на обновлението с удивителна упоритост. Паметници на национални и комунистически герои, разпръснати из центъра на града, днес са придружавани от известен брой римски скулптури, извадени от музеите и поставени на входа на македонския правителствен комплекс в съгласие с някакъв ход, чиито идеологически основания са трудни за разшифроване. Един нов национален театър е издигнат на мястото, където се е намирал преди земетресението от 1963, а до него се намира Холокост-Мемориалът на скопските евреи, унищожени през Втората световна война[1]. Символът на новото албанско самочувствие, статуята на Скендербег на кон се изправя войнствено до пазара, контрастирайки със скромната поза на паметника на Майка Тереза в центъра на града. Нейната слава е свързана с Калкута, но тя е родена тук през 1910 като албанска католичка и периметърът на бившата й родна къща е ясно указан. Наблизо, тълпи от модно облечени млади хора преглеждат новооткрития City Gallery мол с неговите скъпи чуждестранни магазини. Ако не можете да се присъедините към НАТО, то поне винаги можете да се присъедините към западното племе на пазаруващите в някой стар пазар или модерен мол.

Един внимателен поглед към града откъм стария Каменен мост разкрива онова, което се намира на картите на Македония, с или без НАТО: нагоре по Вардара, на върха на един хълм, огромната сграда на бъдещото американско посолство расте с всеки изминат ден, затъмнявайки разпиляната и ронеща се архитектура на македонската държавност – една доминантна сграда, извисяваща се над всички местни увъртания и напрежения, излъчваща превъзходство, мощ и контрол. Това е да се превърнеш в политическа ръка на силното американско военно присъствие в Camp Bondsteel на по-малко от 50 километра на север в Косово. Зад спора около името и нарастващите националистки съперничества, новите господари са здраво установени, докато на Европа се разрешава да се занимава с въпросите на гражданското общество.


Импресии от Скопие – април 2008

(всички фотографии се публикуват с приятелското разрешение на автора Милен Радев)



Източник



[1] Струва ми се редно да се спомене тук, че в Македония – с достатъчно основание, поне по мое мнение – вината за това престъпление се отдава не толкова на Германия, колкото на „бугарскиот фашистички окупатор“. Още един пример за това как една от нашите най-големи гордости (спасяването на българските евреи по време на войната) е неразривно свързана с едно от най-големите ни падения (изпращането на македонските евреи в немските концентрационни лагери по същото това време). Бел. пр.

Pin It
Драган Клаич
Драган Клаич, театрален изследовател и културен анализатор от Амстердам, преподава изкуство и културна политика в университета Лайден.
Други статии от този автор

Посетители

32

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Даниел писа Още
    От началото на юни... преди 13 часа
  • Бонго писа Още
    То вярно, че има... преди 14 часа
  • Бонго писа Още
    Има такава работа. преди 15 часа
  • Бонго писа Още
    Съгласен. В добавка... преди 15 часа
  • Бонго писа Още
    Като говорите на... преди 15 часа
  • Бонго писа Още
    Ти си калпав народ. Не... преди 15 часа
  • Ружа Манолова писа Още
    Получих отговор защо... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Вижте, Вальо,... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Преди всичко,... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Ще го кажа пак, този... преди 3 дни
  • Виргиния писа Още
    Света се променя -... преди 3 дни
  • Виргиния писа Още
    Това е смешно... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Не разбрах каза ли... преди 4 дни
  • ПМ писа Още
    Текстът не е... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    При нас пък наскоро... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А за хуманитарните... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Очевидно хората, с... преди 4 дни
  • skarif писа Още
    Хладна, пресметлива,... преди 4 дни
  • николаи писа Още
    Много добро разделяне... преди 4 дни
  • АЛЕКСАНДЪР ИВАНЧЕВ писа Още
    ОТ ВСИЧКО ПРОЧЕТЕНО... преди 5 дни
  • Петър Тодоров писа Още
    Koe "развитие" имате... преди 5 дни
  • John Yossarian писа Още
    По повод включването... преди 5 дни
  • Родена писа Още
    Браво Лена! преди 5 дни
  • Родена писа Още
    Много забележки бих... преди 5 дни
  • John Yossarian писа Още

    доц.Николай Колев,MD,... преди 5 дни