От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Блатни огньове[1]

Правилно казват, че историята се повтаряла като фарс. Даже когато е такава страшна и кървава като руската. Това, което се случи на 4 декември може да струва главите на всички ни, включително и на Путин, защото от кладенеца на бездната някакъв ангел-екстремист освободи „смутното време“[2], адския призрак на пугачовщината[3].

Но за путиновата глава не ми е жал. Съдейки по неговото поведение, главата му е глупава. Но и опозиционерите не са по-умни. За народа въобще да не говорим. Мечешката лапа[4] на „партията на мошениците и крадците“[5] беше заловена в джоба на избирателя, като Шура Балаганов[6] с евтината дамска чантичка в трамвая. Изглежда, че дядо Чуров[7] е последният правнук на лейтенант Шмид.

Но народът не се обърка. Него с плява не можеш го излъга. По съвета на „ябълките“[8] и Навални[9] той веднага даде гласовете си на тези, които отдавна са преминали през стадия на краденето. КПРФ[10] е напреднала партия, те още преди 1917 година, по времето на дружините на Камо[11] започнаха да се занимават с разбойничество. Точно по съвета на Родион Расколников[12] – „целият капитал, веднага“. Разбира се, чуждият. А доколкото народът отдавна не е виждал купони за продукти, не се е явявал в партийния комитет, за да замине на екскурзия в Испания или Италия и спокойно, без опашки, си купува чуждестранни коли и вносни парцалки, то той, разбира се, не можеше да не се отдаде на комунистите, които се борят за това бедните да се доберат до държавните вили и спецразпределителите. Или още по-добре на веселяците-нацисти от ЛДПР[13]-защитници на бедните руснаци или на руските бедняци. Естествено, с надеждата, че тази бедност ще се превърне в богатство за пройдохите от фирмата „Жирик Инкорпорейтед“.

Но поривът на народа към свобода и гражданско общество не се изчерпа с това и те дадоха гласовете си за парвенютата, наследниците на „мечешкия отбор“, които така идейно се бореха за по-тлъстичко парче от думската/парламентарната софра. Програмата им е простичка: Не искаме да строим капитализъм, ще строим популизъм. Путин го обичаме, но презираме неговата шайка, защото след неговата шайка за нашата шайка няма да остане нищо. С една дума, вътрешен конфликт в Обществото на потребителите на бюджета.

Затова бойкотът на изборите беше провален от масовиците-тарикати. Един отказ от гласуване би направил властта нелегитимна, включително тази на Путин и Медведев, които тъпо, като танкове, пънат напред, докато през март не се сблъскат с Февруари. Властта не разбира, че е изгубила по точки. Тя чака нокаута, който ще последва на 4 март, защото ако Путин се натрапи със сила и измама, тогава ще излязат не 100 000, а половин милион души и те ще крещят: „Путин на сапун!“. Даже не „оставка“. За оставка няма да има време.


Small Ad GF 1

Добре че си имаме цели трима Керенски[14] на бели коне: Немцов, Касянов и Рыжков[15]. Трима популисти, трима весели другари, „экипаж машины боевой“[16]. Само че този БТР се движи не на запад и не към демокрация. След като беше провален бойкотът на изборите нашите трима „Керенски“ си намериха по-остра мотика, на която да стъпят. Те съзнателно и на тъмно манипулираха нормалните, честни хора, възмутеното от путиновата шайка и путиновия нагъл опит да се промъкне в Кремъл за още 12 години гражданско достойнство. Да, нормалните и честни хора потенциално са жертви на първия срещнат измамник. Иначе не биха отишли да гласуват. Но от кого да получат добър съвет? Умният и талантлив елит от типа на писателя Борис Стругацки и актьора Олег Басилашвили ги призоваваше да гласуват за изгнилата още преди много години „Ябълка“, чийто възкръснал лидер по време на цялата кампания оскърбяваше Елцин и Гайдар, обикаляше на пръсти около Путин и с възторг подкрепяше агресивната война срещу Грузия и окупацията на част от територията. Какво да очакваме от народа, ако любимите му писатели и актьори го съветваха да направят този недостоен избор?

И какво дадоха нашите трима Керенски на наивните демократи, доверчиво тръгнали след тях към блатото на комунистическия реванш или нацисткото пробуждане? Всичко беше както си трябва: комунисти с червени знамена и бели цветя, които сигурно след това са положили върху саркофага на Ленин или на гроба на Сталин. Нацисти, „Съюз на съветските офицери“, който предложи спешна реставрация на СССР, колони лимоновци, национал-болшевики[17], масовката на ДПНИ[18], анархисти от всякакъв фасон, леви есери. С една дума: Февруарската революция от 1917-та в пародийно изпълнение. Белите балони и белите лентички видимо означаваха капитулация пред логиката, здравия разум и добрия вкус. През февруари 1917-та по площадите не са се суетили националисти-черносотници, днес те се вляха в общите революционни маси. Имаше дори представител на „демократичната полиция“, който се похвали, че не са им поръчали да разгонят митинга. Но той и не можеше да бъде разпръснат, освен ако не бяха удавили 100-те хиляди участници в реката, но пък и полицията щеше да пострада силно. С такава тълпа нито ОМОН, нито дори армията би могла да се справи. Освен с хеликоптери и напалм в центъра на града, че и Кремъл да изгори, както по времето на Тохтамиш.[19]

О, имаше там и измамена невеста: Едуард Лимонов, сгоден за революцията и обливащ се в сълзи на едноименния площад. Той кълнеше буржуата, които го подмамили в Блатото, а той би превзел Кремъл, Лубянка, Думата, ЦИК... ах, отнеха му революцията… Впрочем буржуата не вършеха нищо буржоазно, а само режеха клона, на който седят.

Над площада звучеше съветския химн (все едно през февруари 1917-та революционерите да пеят „Боже, Царя ни пази!“). Резолюцията на Революцията кой знае защо беше насочена срещу Чуров и в нея нямаше нито дума за оставка и отстраняване от изборите на самия Путин. Тоест, да си направим и честни и справедливи чекистки президентски избори в същия бардак.

А колко лесно беше да се съберат прилични хора за прилична резолюция! Просто митингът трябваше да се казва: „За връщане към конституционните норми на демократичното елциново десетилетие“. Или: „Долу чекистката хунта, не искаме връщане назад към СССР, искаме в Европа и в НАТО“. Или: „Против комунистическата и националистическата заплахи, за продължаване на либералните реформи“. Толкова. Червената и комунистическа нечиста сила щеше да се разбяга с диви вопли. На бой отиват само демократите[20]. А така се получи  цирк. Вярно, засега без лъвове на арената. Само някакви побеснели зайци. Най-радикален беше Явлински, измамен от кремълския Мефистофел, който му беше обещал няколко „сгъваеми“ столчета в Думата. След като на себе си даваш 15%, защо да не отделиш за полезния плод поне 2-3%? Ама не, те се задавиха от алчност. Мошеници и крадци, така да се каже.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Аз мога да дам такъв съвет: не ходете повече в блатото, занапред си избирайте други маршрути и други туроператори. А при споменаването на фамилиите „Немцов, Рижков и Касянов“ веднага си спомняйте червено-кафявата свита, заключвайте с всички резета, затваряйте прозорците и стойте в къщи, като при обсада.

След мокрия народ, използван от тримата Керенски, на площада остана купчина мотики, които преди и по време на митинга организаторите от бившата демократична инфантерия настъпваха упорито. Същата купчина е струпана и пред Кремъл. Върху нея от 4 февруари танцува властта. Ако се съберат двете купчини, ще се получат обаче други селскостопански оръдия на труда. За начало сърп и чук, много приличащи на свастика. И в крайна сметка вили, които руският народ, напълно обезумял от дейността на селекционерите от Лубянка, накрая ще грабне в ръце.

Превод от руски език: Анелия Димитрова

Източник



[1] Блатни огньове-светлини от гниене в блатата, според поверието, заблуждават хората и ги отвеждат в тресавища. Новодворская използва израза заради името на площада „Болотная пощадь“ , където се проведе митинга срещу фалшификацията на изборите. (Всички бележки са на преводачката).

[2] Смутно време (или русская Смута-периода – от смъртта на цар Иван Грозни през 1958  до 1613 година.) Той е белязан от размирици, природни бедствия, полско-шведска интервенция и загуби на територия, тежка институционална, политическа, икономическа и социална криза в Руското царство.

[3] Пугачовщина, по името на Емелян Пугачов, който е начело на един от най-известните селски бунтове (1773–1775 година) в историята на Русия. През двете години на метежа са избити над 20 000 души и са опожарени и разрушени стотици села и малки градове. Нарицателно за беззаконие и кръвопролития в руската историография.

[4] Символ на партията „Единна Русия“ е мечка на фона на руското знаме.

[5] Андрей Навални, националист и един от най-популярните критици на властта, нарече така управляващата партия „Единна Русия“.

[6] Шура Балаганов, герой от „Златният телец“ на Иля Илф и Евгений Петров. Шура е дребен измамник и джебчия, представящ се, също като Остап Бендер за „син“ на командващия крайцера „Очаков“ генерал-лейтенант Пьотър Шмид. „Син на лейтенант Шмид“ е нарицателно за измамник.

[7] Владимир Чуров, председател на Централната избирателна комисия за Избори 2011.

[8] „Яблоко“ – руска обединена демократична партия с лидер Григорий Явлински.

[9] Руски адвокат и политчески активист.

[10] Комунистическа партия на руската федерация, лидер Генадий Зюганов.

[11] Псевдоним на руския болшевик и „професионален революционер“ Симон Тер-Петросян, организатор на бойни отряди в Закавказието по време на революцията от 1905 година.

[12] Родион Расколников, герой на Ф.М. Достоевски от романа „Престъпление и наказание“. Расколников стига до идеята, че хората се делят на две категории „обикновени“ и „необикновени“, като на второто е позволено всичко, включително и убийство.

[13] Либерално-демократична партия на Русия, лидер Владимир Жириновски. Известна с крайните си възгледи по въпроса за „нацията, чистотата на кръвта и превъзходството на руския народ над останалите“.

[14] Есери – партия на социалист-революционерите, участници в революцията от февруари 1917 година, както и във Временното правителство. Лидер, както и премиер е руският дворянин Александър Керенски.

[15] Борис Немцов, бивш вицепремиер, през 1999 година създава „Съюз на десните сили“, два пъти е кандидат за президент на Русия, през 2008 година напуска СДС и става съпредседател на Партията на народната свобода. Михаил Касянов, бивш премиер, лидер на движението „Руски демократичен съюз“, Владимир Рижков, съпредседател на Партията на народната свобода, бивш депутат.

[16] Цитат от популярната съветска песен „Тримата танкисти“

[17] По името на Едуард Лимонов, руски писател и политик, лидер на забранената в Русия Национал-болшевишка партия. През 80-те години е близък до ръководството на Френската компартия.

[18] ДПНИ-Движение против нелегалната имиграция.

[19] Тохтамиш – потомък на Чингис хан, който през 1382 година опожарява Москва.

[20] По името на популярния съветски филм „На бой отиват само старците“.

Валерия Новодворская е руска политическа активистка, дисидентка, правозащитничка, независима журналистка, основателка на либералната партия „Демократически съюз“.

Pin It

Прочетете още...