От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Нека си позволя и аз да взема насериозно евроизборите, макар че те навсякъде из Европа имат друга динамика и трябва да се приемат главно за сведение.

От пет класирани партии четири са от лидерски тип. Имам предвид такива, които се водят от един и същи човек от създаването си и не са изработили демократичен механизъм за смяната му. В случая на Бате Бойко не съм формално прав, но кой се наема да твърди, че г-н Цветанов е лидер на тази партия? Двете етнически партии - на мнозинството и на малцинството, стоят най-монументално на европейския вот. Не е ли парадоксално, че на практика връх на демократичността се оказа посткомунистическата БСП? Очевидно школовката от партийни събрания, кворуми и отводи е задала някакви, поне процедурни умения (макар под повърхността да бушуват политически бури).

Единодушно се твърди, че основният губещ е БСП, защото не е успяла да мобилизира твърдото си ядро, а също защото за първи път не печели в селата. За нея били гласували два пъти по-малко отколкото на катастрофалните избори през 1997.

Аз ще кажа друго -

за първи път БСП няма истински враг, който да я мобилизира

След като на два пъти се явява на мач без истински противник, тя просто започва да се саморазпада. Хора като мен повтаряха от началото на 90-те: колкото по-агресивно се държи спрямо тази партия СДС, толкова повече я сплотява и пречи на естествения процес на нейното разделяне на една ляволиберална и една дясноконсервативно-националистическа половина. Сегашната популистка одежда - за и против чалгата, за защита на ракията и за защита на Батак - едва ли ще издържи дълго. Защото извън сферата на образите популизмът винаги има в последна сметка бумерангов ефект - вдигаш заплатите на шофьорите, но обиждаш всички онези, на които не си ги вдигнал.


Small Ad GF 1

Загина десницата на прехода, роди се нова десница в лицето на г-н Борисов. Не разбирам съмненията в нейната дясност (освен желанието на дадени говорители да подценят новия играч). Евродепутатите на ГЕРБ ще седнат при Европейската народна партия, точка. Разбира се, трябва да направим уговорката, че и за него числата са отчайващи, ако това биха били едни парламентарни избори - той има колкото досегашния "арбитър" ДПС. И все пак при ГЕРБ са по-образованите, по-градските хора.

Защо не можаха да вземат завоя на прехода двете половини на СДС? Защото това движение в началото на "прехода" беше ляво - бореше се срещу привилегиите на номенклатурата, за справедливост, за етническа толерантност, за модернизиране на българското общество. Зад него стоеше улицата, която компенсираше липсата му на умения и понякога здрав разум. Постепенното превръщане на СДС в дясна формация - да не говорим за малко смешните християндемократически мечтания - отблъснаха повечето от симпатизантите му, обеднели впрочем допълнително през 90-те. А новите средни класи, бизнесът, активните млади, емигрантите не се разпознаха в прашната антикомунистическа идеологизираност, в дрънкането по митинги, в заслужилите другари от апарата.

Бойко Борисов идва във време, когато

навсякъде по света десницата се връща на сцената вече без комплекси,

оставила зад гърба си дефанзивната политика за възпиране на СССР, пък и анархистичните революции от 1968 г. Десница на позитивната програма, на болезнените реформи за нагаждане на социалната държава към новия флуиден свят. Такива фигури са и Ангела Меркел в Германия, и току-що избраният Никола Саркози във Франция. Вторият впрочем много прилича на г-н Борисов и с това, че идва от полицията, и с това, че е медийна звезда, която влияе на избирателите през главата на партийния апарат, през телевизията, по "американски" маниер, както коментират там. В този медиен бонапартизъм управляват лидер - от една страна, експерти - от друга. Не забравяйте и Траян Бъсеску, който току-що се върна на сцената подкрепен от огромно мнозинство румънци: основният му ресурс е борбата срещу корупцията на посткомунистическата върхушка, медийният образ - сам срещу политиците, подкрепен от народа. Точно тази роля се готви да изиграе г-н Борисов, но като премиер. Засега не виждам експертите, но има още време.

Впрочем Саркози (както по необходимост - Меркел преди него) показа готовност за широко национално съгласие. Той почна кампанията си в крайно дясно, но после включи в правителството не само центристи, но дори един социалист, известния по света създател на асоциацията "Лекари без граници" Бернар Кушнер. Така той не само разшири легитимността на тежките реформи, които предстоят, но и обезсили противника току пред парламентарните избори. Заявката на г-н Борисов като че ли върви в такава (печеливша) посока на широко взаимодействие, наред с вече споменатите акценти върху борбата с корупцията, антипартийния здрав разум и медийния бонапартизъм.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В най-тежка криза е, разбира се, либералният център

ДПС наистина е либерална в смисъл на етническа толерантност, но клиентелисткият й, селски електорат насочва политиката й далеч от онези градски хора, които търсят либерално представителство. Вземете например темата за земеделските фондове на ЕС - в интерес на интелигенцията би било, както го искат в страни като Англия, те да се насочат към образованието. Но за това, разбира се, ДПС не може да й бъде представител. При настоящата националистическа истерия ще бъде трудно изобщо някой да прави отново коалиция с ДПС, което доста усложнява политическата ситуация (ако не се въведе закон за рязко преразпределение на гласовете като в Италия, Гърция или Франция, който да позволява стабилно мнозинство дори при малка изборна победа).

От друга страна, НДСВ се срина - шест пъти намаляват гласовете за нея. Ще съществува ли тази партия изобщо, особено след местните избори, на които тя няма особено големи шансове? От трета, старите десни партии отдавна се отказаха да бъдат либерални и дори днес се състезават кой да е по-надясно (либералите ги "отлюспваха"). "Либерален" в тази страна е обидна дума, ако изобщо значи нещо. У нас партиите заиграват с либерални решения по принуда, после тичат назад към ляв или десен национализъм. Здравей, глобализация!

Материал на вестник „Сега“ 

Проф. Ивайло Дичев е роден на 28 март 1955 г. в София. Професор е по културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, преподава във Франция, САЩ и други страни. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Пише разкази, романи, есета. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).

Pin It

Прочетете още...