И тази пролет сивото бе основен тон в парижкия пейзаж. Схлупено небе, облаци, дъжд и мъгла обсебваха ежедневието. Само от време на време някой блед слънчев лъч се прокрадваше в сивотата. Затова и с появата на първите цветя парижани се втурнаха в градските градини да се уверят с очите си, че зимата наистина си отива. И да попътуват едновременно с това из историята на градинарското изкуство, оставила отпечатъка си във френската столица.
Разходката започва в сърцето на града, в Латинския квартал. Там лехи от нарциси вече припламват в Люксембургската градина, а посетителите са точни на срещата. Те се разхождат по алеите, посядват на пейките, вкусвайки спокойствието на праволинейните пространства, на бродериите от цветя, на ведрината на водните огледала. Приятен момент, но и удачен случай да се потопи човек в ренесансовата хармония на този парк, олицетворил носталгията на Мария Медичи по родна Флоренция и бащината ѝ градина Боболи. Естетическото удоволствие тук се заражда от изящно организираната природа, а интелектуалното – от равновесието на ансамбъла, успял да опитоми растителния свят, осланяйки се на науката и изкуствата. Човек може даже да се размисли над максимата, според която градинарското изкуство не може да се лиши от изкуствата и математиката, тъй както и поетът от ритъма и римата.
Но през март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си дървета, парадоксални предвестници на пролетта във все още щипещия студ. Пищни цветове на камелии и магнолии придават феерична нотка на едва напъпилите дървета при фонтана на Мария Медичи. Но любителят на причудливи флорални композиции и пролетни емоции може да продължи разходката си в очакване на нови цветни наслади. Стига само да се спусне по булеварда Сен-Мишел, да прекоси Сена, за да попадне в друго кътче с екзотични акценти в самото подножие на катедралата Света Богородица. Там в първите седмици на април ще го изненада гледката на каменните дантели на всеизвестната църква потънали в розови къдри на японски череши. Неочаквано наистина на пръв поглед за един паметник на средновековието, дълбоко вкоренен в земята на Франция. Но катедралата е в крак с времето. Тя е космополитно място, където звучи реч от четирите краища на света. Така, че съчетанието ѝ с екзотични декоративни елементи е само израз на взаимното влияние на културите. На което между впрочем средните векове не са били толкова чужди, колкото обикновено се счита.
Това е градината на Архиепископията, създадена през 19ти в. Но истинската градина тук всъщност е самата катедрала. Така че разходката продължава в Средновековието, по време на което красотата на природата чества сътворението. В катедралата то е застинало в пламнали стъклописи и каменни изображения на клонки папрат, дъб, акант. Растителният свят тук е въплъщение на невидимото: райската градина, където розата е избраница. Тръните ѝ припомнят Христовите мъки, а цветовете ѝ добродетелта на Дева Мария. Розата е модел и на стъклените розети, напомнящи стилизиран розов цвят или звезда. Но не е ли розата звезда сред цветята, не наподобява ли самата тя звезда?
Затова и розариумът е в центъра и на средновековната градина. Неин модел може да се посети на две крачки от катедралата, в музея Клюни. Според средновековната символика, тази градина пък е разделена на карета, всяко със свое предназначение в живота. Тук са и характерните „hortus“ и „herbalurius“, зеленчукова градина и лехи с ароматни треви. Част от градината представлява горичка от бъз и лешник, убежище на Златорога, друга пък е поляна обсипана с цветя от средновековните гоблени и бродерии. Розовите храсти пък очертават градината на любовта, където светската и небесната любов се сливат в обща молитва.
Градините на Архиепископията и на Клюни са едни от най-приятните кътове в сърцето на френската столица. Човек в тях може да намери убежище от градската шумотевица, да забрави за миг ежедневието, да си помечтае. Или поне да си почине, радвайки се на зеленината и птичите песни. Но има и друго едно място, където човек може да вдъхне спокойствие и ведрина. То се намира на отсрещния бряг на Сена, срещу Лувъра, и се именува Пале Роял или Кралския дворец. В парка му посетителят отново ще се потопи в хармонията на класическия стил. И освен на геометричната пъстрота на цветните лехи, той неминуемо ще се удиви на колоните на Бюрен, едно причудливо творение на нашата епоха, чиито черно бели стръкове никога не цъфтят.
Това прикътано място в един от най-оживените квартали на Париж е свързано и с името на Колет, чародейка на словото. По време на разходката можем да си представим на един от околните прозорци жена с непокорни кичури, вперила очи в „трептенията на водата в басейните“. Погледът на тази скитница по душа „се плъзга по аркадите, спира се на греблото на градинаря, проследява стрелкащите се синигери.“ и тя си помисля: „Когато му дойде времето ще отида в Леса да послушам песента на славеите.“ Идеята е чудесна! За да се увери, че пролетта наистина е дошла в Париж най-добре е човек да отскочи до Булонския лес, където птичките вече се надпяват в първите априлски дни.
Като Пале Роял, Булонският лес също е на десния бряг на Сена. Създаването му в средата на ХIX век е истинско предизвикателство. Целта е да се преобрази една гора от периферията на града в парк за отдих, следвайки примера на Лондон. За няколко години лесът придобива нов облик. Той се разширява до бреговете на Сена, построяват се пътища и булеварди, прокарват се алеи, очертават се езера с острови и водопади, насаждат се около стотици хиляди дръвчета, определят се и места за забавления в павилиони от шарена тухла в английски стил. Така в този идиличен декор Колет може спокойно да се наслади на славеите. И съвременният посетител на парка също.
Тук той ще попадне в нова епоха. Паркът всъщност се вписва в един нов стил, израз на ново схващане за света, на нова връзка на изкуството с познанието, с полъха на свободомислие през ХVIII век. Геометрично опитомената природа вече не е в духа на времето. Център на вниманието става „чувстващият човек“, който черпи знания и вълнения от сетивата си. Затова и перлата на Булонския лес е градината Багател. В Багател природата е сякаш оставена в естествения си вид. Поляни от лалета, храсталаци от божури и перуники, шубраци от люляк и чимшир, ароматни гроздове глициния, оплетени в столетни дървета и какви ли не чудесии привличат окото сред ромона на рекичка и водопади. Пауни и лебеди, диви патици, че и един рижав котак, сноват свободно около посетителите. С една дума, тук всички сетива са призовани да почетат изкусната ръка на градинаря, който подобно на писателя е създал истински роман с изразните средства на природата.
Очарован от тези прелести, любителят на природата все пак е малко объркан. В Парижката област има наистина над 400 градини и паркове от всички векове и стилове. Някои са кралски творения, други – тихи квартални градини, трети – капризи на столичните метаморфози. Какво да прави? Накъде да тръгне, за да не пропусне някое красиво кътче?
Да, как да не отскочи до известния парк Тюйлери! Днес в бившата оранжерия за цитрусови дръвчета на Катерина Медичи, превърната в художествена галерия, цъфтят водните лилии на Моне. В белия овал на залите ѝ, платната му с утринни и залезни багри потапят посетителя с мълчаливо съзерцание. Самата градина Тюйлери е всъщност люлка и поле за действие на рода Льо Нотр, чийто най-изтъкнат представител е безспорно Андре, виртуозът на перспективата. Той ще разгърне таланта си във Версай, създавайки грандиозен парк с безупречни алеи, водоскоци и езера-огледала, които на фона на бледото парижко небе ще отразят блясъка на кралския двор. А привечер и пламналите свещници в Огледалната зала. В парка му като в отворена книга ще се чете политическата визия на Лудвиг ХIV.
Но градинарското майсторство не е застинало в миналото! Доказателство за това са създадените в последно време паркове. Постмодерната епоха е еклектична. Тя черпи вдъхновение от всички стилове, ползва всички строителни материали и растителни видове и утвърждава екологичните тенденции на епохата ни. Така в югозападната част на Париж, в парка Андре Ситроен, човек може да се наслади на всякакви волности на въображението. Тук той ще открие неочаквани съчетания от отворени пространства и интимни кътчета, от стъклени кули и лъкатушни пътечки. Тук отекват ренесансови съзвучия, алхимични символики, прокрадват се елементи от градината на «чувстващия човек“ и на съвременни дирения.
Напълно логично пролетната ни разходка ще завърши в този парк, обобщил минали и сегашни светоусещания. И без това май си отива и лятото чука срамежливо на вратата. Ето как от градина в градина парижани могат да посрещнат повеите на пролетта. И да стоплят душата си в минералния градски пейзаж с красиви природни картини, нарисувани с палитрите на различни епохи…
Литература:
Мишел Баридон, „Градините -пейзажисти, градинари, поети“, издателство Робер Лафон, Париж 1998 год.
Ерик Орсена, „Портрет на един щастлив човек – Андре льо Нотр“, издателство Фаяр, Париж 2001 год.
Колет, „На моя прозорец“ и „Три…шест…девет…“
Текстът е публикуван първоначално в списание „Алтера“ през 2011 г.
