Започвах да пиша това писмо два пъти. Първият, затаила болката си, без да се интересувам от нея. Типично за мен. Баща ми казваше, че е трябвало да стана актриса. Мисля, че би излязла не лоша от мен. Вторият път беше различно. Изпуснах му края и първото, което написах бе, че ме заряза като кучка и при това бременна.

Автор: Красимир Дамянов

Случваше се нещо епохално. Всеки момент очаквах мъжа, с когото вечерях, да извади писмо, напечатано върху жълта хартия. Затова бързах да изям колкото се може повече от шницела по Виенски, който ми бе поръчал, и да изпия поне половината от бутилката приказно Шардоне.

Автор: Здравка Евтимова

Изкачвах се по стълбите, без да бързам. Асансьорът не работеше от няколко дни. И не се знаеше кога отново ще проработи. Не се ядосвах, дори бях благодарен, че по-късно ще се прибера вкъщи. Понякога спирах и четях написаното по стените.

Автор: Палми Ранчев

 По време на лятното ми отсъствие бяха се случили и други неща. Някои съвсем непоправими: имам предвид венчалната чума, която се разпространяваше в София с бързината на цунами. Беше нещо ужасно, неженените падаха като круши, не знам само кой друсаше дървото.

Автор: Красимир Дамянов

Каква беше изненадата ми, когато в края на курса се видях в списъка за лятна студентска бригада в СССР. Трябва да отбележа, че беше наистина странно, че вместо на запад, потеглях на изток.

Автор: Красимир Дамянов

От височината на Кулите Близнаци, които приеха първите си обитатели нея година и от петолъчката на нашия Партиен Дом, на фона на световните събития, проблемът ни изглеждаше направо смешен.

Автор: Красимир Дамянов

Понеделник е прекрасен. Не само защото е начало. Начало на седмица, през която продължавам да съм в отпуск, да съм в Залцбург и да разполагам с времето и с мислите си.

Автор: Федя Филкова

Бони Аполо търка клепачи, премигва и вдига поглед към високия таван – също бял, правоъгълен и празен като листа; гледа неподвижно – напълно съсредоточена върху мисълта изобщо да не мисли…

Автор: Михаел Стомин

Дълго не можех да си намеря момиче след теб. Търсех твоя тип, твоя ръст, твоята елегантност, твоите викове, твоите очи, твоя глас в София…

Автор: Красимир Дамянов

От незапомнени времена жителите на Земята приготовляват кисело зеле. Според първите книги – глинените плочки – най-напред започнали производството му в Мъртво море, което, както знаете, е най-удобно за целта.

Автор: Красимир Дамянов

Кикучио замахна с меча катана, но твърде силно, спъна се и падна. Публиката се разсмя сърдечно. Усилието на обикновения човек с подправен акт за раждане да мине за самурай създаваше много комични моменти във филма.

Когато четеш това писмо, аз вече ще бъда при теб, слънчице. Забравих да ти кажа, тия дни се научих на една прастара китайска магия. Всичко е много просто, и досега не разбирам как никой тук на Запад не се е сетил по-рано за нещо толкова просто.

Автор: Златко Енев

В град Таратор, далечна Персия, по времето на султан Ятаган I, наречен заради блясъка си Светкавицата, управлявал един жесток и безмилостен готварски нож. Той имал харем от тридесет супени лъжици и още толкова вилици...

Автор: Красимир Дамянов

Да си щастлив е трудна работа. Помислих си го в момента, в който я видях да се отпуска безпомощна в ръцете на Благ. Добре, че стана в края на тангото, и никой не обърна внимание.

Забеляза я и този следобед във фоайето на хотела. Изглежда прекарваше всеки ден известно време – не повече от четвърт час – зад фотьойлите, наредени в полукръг около телевизора.

Автор: Палми Ранчев

Гънките на парцалената черга, скрила товара в пазвите си, са като очертанията на отсрещните хълмове – обли, меки и загадъчни. Каруцата е накамарена високо над ритлите и всеки път когато задното й дясно колело пропадне в по-дълбока ямка, проскърцва тежко.

Автор: Михаел Стомин

Всеки, който поне веднъж е наготвил нещо и е нахранил ближния си, го обича истински.

Автор: Красимир Дамянов

Борислав бе избрал неподходящо време да умре, можеше да се каже, че се беше превърнал в неизвестно в тяхното любовно уравнение и то в момент, когато крайният резултат се очертаваше като най-банален хепиенд.

Автор: Светлана Дичева

3. БАЛАДА ЗА СИРЕНЕТО
Кога се е появило сиренето, с точност не знам, а и едва ли е толкова важно; някои учени предполагат в Египет, други – още по-отдавна, в Месопотамия, а трети са склонни да отнасят появата му едва ли не във времето непосредствено след опитомяването на козата, кравата, бивола и овцата.

Автор: Красимир Дамянов 

Този човек ме изнервя с присъствието си. Трудно ми е да кажа защо. Всеки път пред него се заключвам, натъпквам емоциите си някъде в черния дроб или дванадесетопръстника и му предоставям за комуникация плоско лице и безизразни очи.

Автор: Светлана Дичева 

2. ПЪРЖЕНИ ЯЙЦА ПРЕД ЗАПЛАТА

След обяд, когато измиели кухненските съдове и ги оставели да се оцеждат на сушилката, те повеждали разговор. Това били най-приятните часове в къщата, особено в събота следобед...

Автор: Красимир Дамянов

Щастието е просто нещо, казваше ми ти. Щастие е да намерим сянка наблизо и ти да ме гледаш. Но в Манд няма сенки.

За мен е удоволствие да свиря от три до пет и половина всеки следобед, пет дни в седмицата. Правя го, откакто подарих куклите си на Хриси, защото тати се върна веднъж от Италия с една половинка цигулка и ми я подари.

Когато за пръв път стъпих в Париж бях младо и зелено същество в незабравим зелен гащеризон с презрамки. Фотографиите са запаметили завинаги този образ на размазана размечтаност в асансьора на Айфеловата кула...

Заради тях двамата преди повече от година си създадох вредния навик да пия сутрешното си кафе права до кухненския прозорец, наблюдавайки отсрещната сграда – стара постройка, основно ремонтирана от общината и превърната в дневен център за възрастни хора „Свети Иван Рилски“.

Мисля: но още не знам будна ли съм вече. Всеки случай, както ще каже Паско, утрото мирише свежо-скрежо, госпожици. Той има голям син и син като големите му маратонки нос. Синът му е началник на пощенския клон, а пък носът си e негов, и той има навик да го гали непрекъснато...

Автор: Михаел Стомин

Всичко в приземната ми кантора на „Македония“ 16 щеше да следва своя естествен ход в тази последна за септември сряда, ако не бях получил съобщение да се явя на дело в петък сутринта, на малко повече от педя по картата на България, в Елхово.

Ако влиза в Гривен след май, слухоохотливият пътник непременно ще чуе трудолюбивото жужене в дивите крайпътни рози: то е прозрачно и много по-приятно за ухото от жуженето на електропровода над тях; но късопрелетни птички, подскачащи по бодливите вейки може да не види...

Автро: Михаел Стомин

А в съня се бил протегнал зид. Мъх и здравец пълзели по него. Тук и там изпадал камък, звезди запушвали пролуките. По зида кацали захарни петлета, размятали гребени и се надвиквали.

Винаги когато искам да направя впечатление на мъжете, заявявам, че съм родена в семейство на самоубийци и медиуми. Хем истина, хем лъжа близо до невероятната вероятност.

Когато Милан Фющ завършва творбата на своя живот, Европа е в пламъци.

Чу шума на отприщена вода и стъкленото падане на нещо дребно върху мраморния под, после Доротея отвори вратата на банята и занесе балетния си задник с отворени стъпки в кухнята.

„Люляк бял, люляк нежно, нежно бял...“ – песен ли беше, стих ли някакъв – Борис Радиев не помнеше, но му звучеше повече от добре и той току си го повтаряше.

По своя състав нашата интелигенция е твърде разнородна: мъчно би могла да се слее в една цялостна обществена сила и да насочи енергията си и умствените си дарби в една посока, в постигане на един общ национален или културен идеал.

Като друга една характерна особеност на българското общество Иречек посочва незачитането на законите – чувството на законност е неразвито не само у обикновените граждани, но и у управниците…

Събуди се с ясното усещане, че току-що е разговарял с нея на френски, при това на вие. Удивлението го застигна малко по-късно, когато постепенно започна да се разсънва, осъзнавайки, че френският не е език, на който може да разговаря, не и когато е буден, във всеки случай.

Автор: Златко Енев

Днеска празнуваме рождения ден на Елбо. Той е футболист и има две коли: едната е друга, а голямата е джип, и ще купи на Весела също. Но тя се двоуми с какви характеристики да бъдел.

Автор: Михаел Стомин

От известно време наблюдавам Алекс, как всяка сутрин влиза в един охлузен аутлет в „Надежда“ и излиза от него чак вечерта.

Автор: Антон Терзиев

Намирам се пред костенурката: така наричаха глинената къщурка, която наистина много прилича на намазана с глина костенурка; седнала съм на голям недоодялан камък, тежко пуснат пред вратата й за стъпало…

По онова време Мирчо от Враца искаше да се ожени за мене, но аз не исках. Аз бях чела „Тъй рече Заратустра“ в оригинал, а той ходеше с един плетен пуловер, ама от двe прежди пресукани, че да е по-дебел.

Карах колкото се може по-вдясно, защото едва пъплех. Дори спрях за известно време. Зад мен, въпреки че избрах разширен участък на пътя, за да не преча на останалите коли, чувах клаксони. Не им обръщах внимание.

Този баир, който се виждаше от прозореца на Ана, приличаше повече на човек, отколкото на планина. Той напираше нагоре към небето, искаше да отхвърчи високо и да види какво има зад онзи завой на пътя.

Беше тъмно, студено и Незнайният воин беше кисел. Не че го смущаваха студът и тъмнината – за седемдесет години служба беше се научил да не обръща внимание на такива неща – но гълъбите отново бяха цвъкали цял ден по главата му...

Автор: Златко Енев

За десетте часа път неудобните автобусни седалки са превърнали Ян и колегите му от списанието в смешни дървени зомбита, които се пробуждат от време на време в причудлива, неестествена поза...

Прекарах досегашния си живот в спомени. Ако бях човек на години или ако ми се беше случило нещо потресаващо, изиграло решаваща роля в моята съдба, и аз все се ровех из него, това донякъде би било оправдано. Но не.

Автор: Чавдар Ценов 

Лято. Дали ще отговори, ако му позвъни?... А ако се обърка?... Ако отново забрави думите?...

Учителят се завърна пиян. Беше загубил единия си сандал. Острите камъчета го принуждаваха да стъпва с босия си крак върху тревата и с обутия – върху пътеката, оставяйки единичната си следа.

„Притежателите на мръсни кучета носят също и мръсно бельо“. Това е казал през 1969 Ролф Янзен, председател на немския съюз на притежателите не кучета.

– Като тях ли ще съм, като поповите лъжички в бай Мичовата локва? – промърмори Милена и отстъпи в сянката на плевнята. Страх я беше да се покаже, полето трептеше пред погледа й, хлътнало в жегата…