От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

Macedonia bg
Велес, Македония
© за всички фотографии: Guy Martin

 

Първата статия за Доналд Тръмп, която Борис публикувал, описва как по време на предизборен митинг в Северна Каролина кандидат-президентът зашлевил плесница на човек, който не бил съгласен с него. Това не се е случвало никога, разбира се. Борис намерил статията някъде в мрежата и му трябвал материал, с който да запълва сайта си, Daily Interesting Things, така че си взел текста, чак до последната неправилна запетая. Публикувал линка във Фейсбук, изпращайки го на различни групи, занимаващи се с американска политика; за негово собствено удивление „новината“ била споделена около 800 пъти. През този месец – февруари 2016 – Борис спечелил повече от 150 долара от реклами на Гугъл по сайта си. След като преценил, че това било възможно най-добрата употреба на времето му, той престанал да ходи на училище.

Борис не е истинското му име. Той предпочита да остане анонимен, тъй като не желае да влиза в разправии с останалите хора от родния си град Велес, Македония. Никой тук не желае да се занимава повече с Тръмп. Велес създава усещането за малка общност, която се опитва да се освободи от подозренията, че за нея се говори прекалено много, по погрешни причини.

В седмиците преди президентските избори Велес придоби подозрителна слава сред най-мощната нация на света; статии в The Guardian и BuzzFeed разкриха, че македонският град с 55,000 жители е регистрирано седалище на поне 100 про-Тръмп уебсайтове, много от тях пълни със сензационни, изцяло фалшиви новини. (Предстоящата криминална присъда срещу Хилари Клинтън беше една от популярните теми; друга такава беше одобрението на папата за кандидатурата на Тръмп). Изобилният трафик на тези сайтове беше хубаво възнаграждаван от автоматизирани програми за отчитане на реклами, като например Google’s AdSense. Статия в списание The New Yorker описваше как самият президент Барак Обама е прекарал цял един ден от последните дни на кампанията, говорейки „почти обсебено“ за Велес и неговата „дигитална златна треска“.

В самия Велес младите предприемачи, намиращи се зад тези сайтове, се превърнаха в обект на дразнеща интрига. Между август и ноември Борис е спечелил близо 16,000 долара от двата си про-Тръмп уебсайта. Средната месечна заплата в Македония е 371 долара.

Борис е на 18 години – слаб, леко прегърбен младеж със сиви очи, ниско остригана коса и зачатъци от брада. Когато не пуши цигара, пали друга. Слуша много гангста-рап: the Notorious B.I.G., Puff Daddy, Wu-Tang Clan; след като гледал Notorious, документално-биографичния филм за B.I.G., решил, че иска да посети Бруклин, нюйоркския квартал, който си представя като населен с повече гангстери, отколкото хипстъри. Той е непринуден разказвач, с добро чувство за хумор и ясна представа за самия себе си и своя град. Би искал някой ден да напусне Велес, защото тук няма почти нищо за правене. Човек може да живее с родителите си и да ги кара да плащат вечерите му в бара, или да виси в кафенето. Ако си фитнес-фанатик, можеш да работиш в някоя от фирмите за охрана. Няколко фабрики в околностите на града все още предлагат редовна работа, но нищо особено. „Тук не може да се печелят пари с нормална работа“, казва Борис. „А тази работа с Google AdSense не е нормална“.


Small Ad GF 1

В най-добрия случай английският език на Борис е несигурен и начупен – със сигурност недостатъчно добър, за да пише по пет-шест статии за Тръмп всеки ден в продължение на седмици. За негово щастие изборите пробудиха енергията на безброй много крайнодесни уебсайтове в САЩ, които произвеждат нонстоп напудрени лъжи, пременени като реални новини. През целия спектър на крайнодесните медии – от собствените кратки лъжи на Тръмп, разпространявани чрез Туитър, та чак до организираните извъртания на Breitbart News и NationalReport.net – идеологията с лекота надвива истината. Но онова, което се произвеждаше във Велес, беше още по-крайно: това тук беше предприятие на хладна, чиста неморалност, освободено не само от идеология, но и от каквато и да е грижа или усещане за същността на изборите. Тези македонци по Фейсбук не се интересуват ни най-малко от това дали Тръмп ще спечели или изгуби Белия дом. Те просто искат джобни пари, за да си купуват нещица – коли, часовници, по-добри мобилни телефони, повече питиета в бара. Именно това е аритмичното, обезпокоително сърце на цялата афера: че Интернет прави толкова просто за тези младежи да финансират материалните си прищевки и че действията им подпомогнаха достигането на толкова гигантски последствия.

 

macedonia01

 

Велес лежи точно по средата на Македония, от двете страни на Вардар, а червено-керемидените му постройки изглеждат така, сякаш се катерят по склоновете на околните хълмове. Някога той е бил град на скромна слава, родно място на революционери и интелектуалци – при това с жива, развиваща се индустрия. Една от най-големите му фабрики, на име Порцеланка, е давала работа на 4,000 души. За известно време, припомнят си с перверзна гордост жителите му, Велес е бил вторият най-замърсен град в цяла Югославия.

Но след като Македония е станала независима през 1991, Велес започнал да запада. Фабриките му били затворени; работните места изчезнали почти начаса. Местният футболен клуб, Борец, започнал да губи толкова често, че изпаднал от първа в трета лига. Единственото кино в града било затворено преди петнадесет години. Градският център се износил. За кратко време, някъде в средата на 2000-те, икономиката се повъзстановила, когато няколко криминални групи започнали да харчат наоколо пари, спечелени от търговия на хероин в Германия и Австрия, но полицията скоро разрушила обръча на дрогата и Велес се завърнал към обичайното си състояние на мрачна запуснатост.

За Борис, който е израснал тук, Велес нямал какво толкова да предложи. Баща му работел в града като водопроводчик. Като много други деца Борис се мотаел около старата османска часовникова кула долу при реката, обикаляйки едно кафене след друго. По едно време играел футбол, но скоро открил, че е по-добър във видео-версията на играта, отколкото в реалното нещо. Присъединил се към клуба Counter-Strike: девет или десет момчета, събрани в едно помещение, всеки зад лаптопа си, и стрелящи едни по други.

 

macedonia02
Централният пазар във Велес. Местната икономика е западнала силно през 1990-те, след като Македония е получила независимостта си.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

 

macedonia03
Офис в местната телевизионна станция, която излъчва предимно баскетболни и хандбални мачове.

 

Един ден преди няколко години Борис отивал в училище, когато забелязал паркирано близо до пътя BMW 4. „Хе“, помислил си той. „Що за чудо, любимата ми кола в този град?“

Разпитал наоколо, но никой не знаел чие е BMW-то. По-късно в едно от кафенетата се срещнал с познат от компютърните зали, Александър Велковски, който му обяснил, че колата е негова. Спечелил я с пари от уебсайта си.

Във Велес Александър и Борче Велковски са толкова известни със сайта за чисти храни, който са стартирали, че са известни под прякора „здравословните братя“. HealthyFoodHouse.com е смесица от диетични и козметични съвети, естествени лечебни средства и други церове за всичко. Сайтът е претъпкан с реклами, редуващи се с лечебни съвети от рода „поставете парче сапун под възглавницата си, за да облекчите нощните схващания на краката“ или „използвайте нашия домашен сок от цвекло, за да повишите броя на кръвните си телца“. По някакъв начин страницата на сайта във Фейсбук е успяла да привлече 2 милиона последователи; повече от 10 милиона единични посетители идват на сайта всеки месец.

След като видял BMW-то, Борис решил да направи свой собствен сайт. Вече му било ясно, че в Интернет могат да се печелят пари: за известно време, докато бил на 17, той бил един от многото ратаи, които блъскали онлайн за MicroWorkers.com, като печелел някъде по една десета от цента за неща като харесване или писане на коментар за някой видеоклип в Ютюб. Сега вече купил няколко названия на Интернет-домейни (два от тях са GossipKnowledge.com и DailyInterestingThings.com), изградил с помощта на платформата WordPress елементарни новинарски сайтове и започнал да ги пълни със статии за спорт, знаменитости, здраве и политически новини – все статии, копирани отнякъде. (За да докаже, че притежава сайтовете, за които говори, Борис вади телефона си и влиза в администраторските им панели). И когато статията за Тръмп, който бил зашлевил някого си, се превърнала в краткотрайна сензация, той осъзнал, че американската предизборна кампания предлага уникален шанс за разпространяване на „новини“ с вирусна интензивност – след което създал сайта NewYorkTimesPolitics.com (със заглавна страница, наподобяваща онази на реалния The New York Times, само че наситен с плагиатски статии за американската политика). От The Times веднага му изпратили предупреждение за прекратяване работата на сайта (или съдебен процес). Борис получил имейла когато бил навън и бил толкова уплашен, че спрял сайта начаса, направо от телефона си. През август [вече поучен от опита], той създал PoliticsHall.com, а няколко месеца по-късно и USAPolitics.co. Това бил моментът, в който парите наистина започнали да текат.

Борис си създал рутинен начин на работа. Няколко пъти на ден претърсвал Интернет за про-тръмповски статии и ги копирал на някой от сайтовете си; ако текстовете били защитени от лесно копиране чрез JavaScript, той ги преписвал в текстов файл. След като публикувал дадена статия, той публикувал линка в различни Фейсбук групи с названия като My America, My Home; the Deplorables или Friends Who Support President Donald J. Trump. Про-Тръмп групите обикновено имали стотици хиляди членове, много повече от онези на Клинтън, което правело много лесно вирусното разпространение на фалшиви новини. (В продължение на една седмица през юли той се опитвал да върши същото сред групите, подкрепящи Бърни Сандърс, но без успех. „Привържениците на Бърни Сандърс са сред най-умните хора, които съм виждал“, казва той. „Те не вярват на нищо наготово. За да повярват в нещо, зад статията трябва да има някакви доказателства“.) Публикувал [във Фейсбук] от собствено име, но също и под прикритието на 200 и повече фалшиви профили, които закупил за тази цел. (Фалшив профил с руско име струва около 10 цента; за американско име цената се качва до 50 цента). Най-високият брой на споделяния, постигнат от някой от постингите му, бил 1,200 пъти; той смътно си спомня, че е ставало дума за предложението да се издигне стена на мексиканската граница. Научил различни трикове, с чиято помощ да монетизира по-добре сайтовете си; например големи реклами по средата на текстовете, така че един от петима посетители щраквал върху тях. Собственият му RPM – рекламен приход от 1,000 импресии – се движел някъде около 15 долара, казва той. Въоръжил се с търпение. „Нощно време си подготвях четири или пет текста, които да публикувам на следващия ден. Когато се събудех ги пусках. Отивах да пия кафе, връщах се вкъщи, намирах нови статии, пусках ги на сайта и ги споделях. След това излизах с приятели, връщах се вкъщи и отново правех същото.

Когато рекламните му приходи започнали да пристигат, Борис си накупил различни неща: нови дрехи, лаптоп Acer, който заменил стария му Toshiba, почивка на Охридското езеро. На телефона му се виждат фотографските свидетелства за начина на живот, който можел да си позволи за кратко време. „Беше нещо като ‚Купувай! Купувай! Купувай!‘“ В един момент всичките му приятели поддържали точно такива сайтове и всички печелели като луди. Събирали се заедно, отивали в някой от трите нощни клуба във Велес – Тарантино, Клуб Авангард или Клуб Драма – и поръчвали шампанско за по 100 долара бутилката, с което се пръскали и поливали. „Не пия шампанско“, казва Борис. „Купувах го, за да пръскам наоколо. Всички ме гледаха!“ За Борис – само най-доброто! „Moët! Moët! Roberto Cavalli! Jack Daniel’s!“, казва той, жестикулирайки с ръце сякаш привиква барман. „Това е част от живота. Човек само веднъж живее“.

Той все още ходи в клубовете, но вече е изгубил вкуса към скъпи неща. „Вече не ми е интересно“. Което със сигурност е добре, тъй като на 24 ноември, след взрива на загриженост във връзка с разпространението на фалшиви новини, Гугъл блокирал рекламите по сайтовете му. Последният материал, който Борис публикувал на USAPolitics.co бил допитване на тема „Подкрепяте ли идеята за незабавна депортация на всички престъпни емигранти?“ В една от Фейсбук групите, където Борис споделил линка, постингът получил 292 споделяния и 361 отговора. Всичко изглеждало като пореден успех за USAPolitics.co. Но след това рекламите на Гугъл изчезнали и Борис изгубил интерес и оставил всички те си сайтове на дълбокото забвение на Интернет.

* * *

В Македония изстискването на пари от онлайн-реклами е игра, която далеч предхожда президентската кандидатура на Доналд Тръмп – и най-вероятно ще я надживее, въпреки следизборните усилия на Гугъл и Фейсбук да сдържат тази вълна. Мирко Цеселкоски е започнал да играе още през ранните 2000 години. Изградил седем или осем сайта – за спортни коли, знаменитости или супер-яхти – всички ориентирани към американски читатели, тъй като американският читател е около три пъти по-доходоносен от не-американските. Срещу пет или шест часа ежедневна работа, казва Цеселкоски, човек печели около 1,000 долара месечно. Много македонци разполагат с достатъчно свободно време; нивото на безработица в страната се движи около 24 процента.

Цеселкоски започнал да обучава други хора през 2011 – първоначално в шестседмичен учебен курс в македонската столица Скопие, където живее, а сега онлайн, в интензивни триседмични модули. За около 425 долара учениците му се научават как да подготвят, запълват с материали и популяризират сайтовете си. Цяла една трета част от програмата е посветена на овладяването на Фейсбук. „Здравословните братя“ са завършили курса на Цеселкоски. Същото са направили и няколко члена на ескадрона от Велес, които след това са създали собствени про-тръмповски сайтове. Те са го изненадали. „Никога не съм учил хората да пишат фалшиви истории“, казва той. „Може би те са открили, че могат безнаказано да правят нещо такова и по този начин да увеличават популярността на сайтовете си“. Той звучи като доволен професор по физика, който е узнал, че някой от учениците му е открил напълно нов закон на термодинамиката. След изборите някои от учениците на Цеселкоски му се обадили в паника, тъй като Гугъл изтеглил рекламите си без да им плати онова, което според тях те били вече заработили. Веднъж един младеж му казал, че фирмата му дължала повече от 60,000 долара.

Цеселкоски бил в Лас Вегас по време на изборите и победата на Тръмп го поразила. Веднага си помислил за уеб-операторите от Велес. „Възможно е те да са променили няколко процента“.

Борис не вярва и дума във всичко това. Така наречените „новини“, които той и приятелите му разпространявали, вече се намирали в мрежата по различни американски сайтове, те вече подгрявали американското кръвообращение. По какъв начин тяхното собствено дублиране на тези статии, по техните раздрънкани уебсайтове, би могло да повлияе върху изборите в една толкова мощна страна? „Ако американците искаха Хилари Клинтън да победи, тя щеше да спечели. Но те гласуваха за Доналд Тръмп. Доналд Тръмп спечели“. Сега обаче, когато всичко това вече се е случило, той намира трудно да не се чувства загрижен от резултата. „Някакъв луд човек спечели изборите. Може би ще започне Трета световна война“.

Той седи в едно от кафенетата, два дни след парламентарните избори в Македония. Тук също кампанията е била оцветена от (по-малка) епидемия на фалшиви новини. Уебсайтове, управлявани откъм Сърбия и Хърватска, са разпространявали твърдения, че водачът на левицата, Зоран Заев, искал да подели страната между македонците и етническите албанци. Избирателите им повярвали и коалицията на Заев изгубила с малка разлика. Борис се чувства силно обезверен от целия процес. В живота има прекалено много политика, мисли той. „Хората се бият едни с други. Единият брат е за една партия, другият за друга, двамата се карат, спорят“. Той клати глава. „Медиите промиват мозъците ни и хората се оставят да ги водят като овце“.

Днес дните на Борис са изцяло свободни. През по-голямата част от времето той и приятелите му се събират в това или онова кафене. Винаги избират маса на терасата, въпреки студа, за да могат да пушат и пушат. Човъркат телефоните си приблизително също толкова време, колкото и прекарват в разговори едни с други. Борис все още не мисли да се връща в училище, но размисля, смътно, да учи програмиране и да започне работа за някоя фирма като Microsoft или Apple. Но най-първо иска да направи повече сайтове. Фейсбук и Гугъл са създали нови системи за разкриване на дезинформация, но и те не могат да хванат всяка измислица, която циркулира из мрежата. Най-вероятно той няма повече да се занимава с политически фалшиви новини, но има толкова много други теми, разпалващи интереса, толкова много сайтове, от които да се краде съдържание, толкова потенциални читатели по света, които могат да щракат в достатъчно голям брой, за да му позволят най-после да си купи мечтаното Беемве.

Източник

Самант Субраманиан е кореспондент на списание The National и автор на две книги с репортажи, "Following Fish: Travels Around the Indian Coast" and "This Divided Island: Stories from the Sri Lankan War." Негови материали са публикувани в редица реномирани издания като the New Yorker, the New York Times, WIRED, Granta, the Guardian, the Wall Street Journal, Newsweek и др.

Pin It

Прочетете още...