От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 09 Oganche

 

Да отидеш в Народната библиотека и да четеш книги е непопулярно занимание за немалко софиянци. Друго си е да излезеш на площада да издигаш бесилки, или да хвърляш свински уши и вмирисани риби по властта. Кефиш се, защото сте много. Отделен въпрос е, че колективният ум на протестиращото население е съставен от стотици (не)мислещи тръстики, които видимо се люшкат по посока на политическия вятър.

В Народната библиотека днес ще има говорене в памет на поетесата Малина Томова, сценаристка на забранения сериал „Гори, гори, огънче“. По време на излъчването му, многобройни трудови колективи, спонтанно възмутили се зрители и управляващите като цяло, заклеймиха и накрая свалиха от екран сериала. Как я намразиха националистите! Бедна им е фантазията на днешните им последователи! На вратата на Малина те изписваха „смърт на предателите“, крещяха „кучка“ пред трите ѝ дребни дечица. Тя обаче продължи да пише за онова, в което вярва. Без значение рисковете. За поезията ѝ може да се цитира стиха на Иван Методиев: „Пеперуда се блъска в камбаната. Никой не чува“.

Когато „Гори, гори, огънче“ тръгна по екрана на БНТ, мобилизацията на националистите наистина беше стряскаща. От дълбините на колективния ум, там където гнездят несигурността и етническите комплекси, се раждаха гневни писма. Разбира се, зад тези писма и закани имаше пряко заинтересован патриотичен елит. Николай Хайтов например, който вдигаше духа на родолюбците. Той се имаше за познавач на мохамеданите от Родопите, а филмът представяше тяхната гледна точка за преживяното по време на „възродителния процес“. Онези, от колективния ум, пет пари не даваха за нечовешкото насилие над помаците, извършвано от комунистическата власт. Напротив. Действията на офицерите от МВР и ДС, заедно с наборните войничета, се смятаха за справедливи и самосъхраняващи чистотата на нацията ни. Затова и така се нахвърлиха и разтерзаха Малина Томова. Дори правозащитниците от БХК се смълчаха, срам за нас! Затова пък в Будапеща, при представянето на епизода, в който танковете обграждат селото и помаците започват да се палят, един кинокритик каза „Видяхме българските Сто години самота“.

През 2010 година с Lyubo Pozharliev, сина на социоложката Petya Kabakchieva, бяхме поканили за участие пострадалите от преименуването и депортациите. Това бе първата по рода си конференция, посветена на позорните петна от миналото ни. Изпратихме писма до останалите все още в България турци, които започваха с думите „Простете ни“. Дойдоха и братя Рунтови от Бурса. Всички те бяха изтърпявали побоищата, лежали в затвора, защото никога няма да си „дадат“ името. Прожектирахме им филма на Малина Томова, която тогава още беше жива. Корави старци, но се разплакаха. Един от малкото истински дисиденти, Деян Кюранов, им целуна на всеки поотделно ръка за прошка. Когато Малина взе думата, каза: „Нищо особено не съм направила. Разказах каквото видях с очите си. Не можех да мълча.“ Повечето от залата се почувствахме гузни защото си бяхме мълчали. Поетесата Малина Томова с нейния морално безкомпромисен филм, просто беше взривила небето над главите на нашето спокойствие. Симон Вей казва за такива като нея, че спояват равновесието между справедливост и милост.

Все си мисля, че тези дето пишат книгите с поезия и горчивата проза на историята ни, са „каквината“ на човечеството. Когато тя е умаляла до изчезване, започва мятането на свински уши, правенето на бесилки, на ядрени бомби и всичко останало.


Small Ad GF 1

 29 септември, 2022

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...