Фото: Тим Уайт
Четири века след като Уилям Шекспир е написал „има нещо гнило в Дания“, малката скандинавска държава очевидно е успяла да постигне много. Съвсем неотдавна датчаните бяха приятно поласкани да видят как спокойната им и благоденстваща страна беше поставена в центъра на дебатите около кампанията за американското президентство, когато двамата основни кандидати на демократите – Берни Сандърс и Хилари Клинтън – започнаха разпален спор върху това дали американците могат да научат нещо от социалния модел на Дания.
„Винаги е хубаво когато Дания се сочи като пример“, казва Кристин Шварц, четиридесетгодишна продавачка в копенхагенски магазин. „Ние често сме си мечтали да живеем по американски начин. Сега вече изглежда, че може би американците трябва да си мечтаят за датския начин“.
Дания е нация с 5,6 милиона жители, които живеят на територия колкото половината от щата Южна Каролина. Страната е може би най-добре позната с приказките на Ханс Кристиан Андерсен, сред които са „Грозното пате“ и „Малката русалка“. Но освен това тя си е спечелила репутацията на страна, да се живее в която е нещо вълшебно, поради високите стандарти на живот.
Дания се намира на трето място (от 158 страни) в списъка на ООН за страните с най-щастливи жители. Съединените щати се намират на 15 място в същия списък. Преди три години списание The Economist я определи като петото място на света, в което си струва човек да бъде роден, веднага след съседите ѝ Норвегия и Швеция. САЩ бяха класирани на 16-то място. Датчаните получават безплатни или солидно субсидирани здравни услуги, образование и професионална подготовка, както и компенсации, когато са безработни, в отпуска по болест или за отглеждане на дете. Но всичко това идва на цена, която не всички американци ще желаят да приемат: високи данъци.
В дебата между двамата президентски кандидати Сандерс заяви, че САЩ трябва да гледат внимателно към скандинавските страни „и да се учим от онова, което те са постигнали за своите трудещи се хора“. Клинтън отговори: „Ние не сме Дания. Аз обичам Дания. Ние сме Съединените американски щати и нашата работа е да обуздаваме крайностите на капитализма, така че [системата] да не изпада в амок“.
В продължение на десетилетия икономистите са изследвали начините, по които Дания и нейните скандинавски съседи са съчетавали в едно капитализма и социализма, постигайки стабилна социална система при наличието на пазарна икономика. За разлика от чисто социалистическите общества, те приемат свободния пазар.
„Когато разглеждате отвореността на икономиката – когато разглеждате капитализма – се оказва, че има само много малко разлика между Съединените щати и Дания“, казва Мариан Тапи, политически анализатор към либертарианския институт Като във Вашингтон. Дания е дори по-отворена за световна търговия от САЩ. Според канадския институт Фрейзър тя се намира на десето място сред 157-те страни, изследвани от института.
Онова, по което двете страни се различават е ролята на правителството в икономиката. Разходите на датското правителство се равняват на 43 процента от икономическата дейност на страната, осмият по големина дял в света според изчисленията на Световната банка от 2012. В Съединените щати делът на правителството е 24 процента от икономическата дейност за същата година. Това прави 65-то място сред 114 разглеждани страни.
Но сериозните разходи изискват и сериозно данъчно облагане: данъците в Дания се равняват на 48,6 процента от икономическото производство на страната за 2013. Това е почти два пъти повече от Съединените щати, където съответната цифра е 25,4 процента. Между другото, датското данъчно облагане е най-високото в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), тоест групата на високо развитите страни. Средният процент на данъчно облагане за единично лице без деца е 38,4 процента в Дания. В САЩ същата цифра е 24,8 процента.
„Ако САЩ биха желали датски модел, трябва просто да се знае, че това е много скъп модел“, казва Мадс Фугледе, член на академичните среди и дясно-центристки политик, който коментира американските политики за датските медии. „И единственият начин, по който можете да го платите е чрез облагане на средната класа с по-високи данъци, отколкото САЩ го правят в момента“.
Дания използва данъците и социалните разходи по агресивен начин, за да изравнява разликите в доходите между богатите и останалите. След приравняване на доходите след данъци и социални плащания, само три от 31 богати страни имат по-малки разлики в доходите от Дания, според едно проучване на Изследователския институт Пю. САЩ са на 30-то място, следвани единствено от Чили.
Повече от две трети от датските работници са обединени в професионални съюзи, в сравнение със само 11 процента в Съединените щати, според OECD и Министерството на труда на САЩ. Мощните профсъюзи и преразпределящото правителство изглежда не пречат на датските бизнеси. Дания се класира на 4-то място по лекота за вършене на бизнес, според класацията на Световната банка за 189 страни. Съединените щати са номер 7.
Но Съединените щати бият Дания по няколко индикатора. САЩ са на 5-то, а Дания на 10-то място в индекса на ООН за човешко развитие, който разглежда фактори като продължителност на живота, образование и приходи сред 187 страни. Средните годишни заплати за миналата година са били около 49.000 долара в Дания, докато в САЩ те са били 57,000, според OECD. Също така, САЩ са трети, а Дания 13-та в индекса за глобална конкурентоспособност, според Световния икономически форум. Процентът на безработицата в Дания е 6,3 – нисък за европейските средни нива, но по-висок от онзи в САЩ (5,1 процента). А датската икономика е нараснала с 1,1 процента през миналата година – по-малко от половината на американския растеж, който възлиза на 2,4 процента.
В противоположност на демократическия дебат в САЩ, за датските политици е силно необичайно да превъзнасят добродетелите на американското общество по време на избирателните си кампании. Фугледе казва, че когато е кандидатствал за място в датския парламент през тази година, му е било подсказано, че ролята му на експерт по американска политика би могла да бъде използвана срещу него и че трябва да се представя като силен защитник на скандинавския вид социална държава.
„От бившите комунисти до ултра-консерваторите, всички тук защитават датския модел“, казва Фугледе. „Датският дебат се върти около въпроса как да се подобри рая, а не ‚дали това наистина е рай?‘“