Дискусии - Култура

1 1 1 1 1 Оценка 40% (2 гласувания)

 

2016 02 Mamaev Kurgan
Статуята „Родина-Мать зовет“ на Мамаев Курган, Волгоград, Русия (85 м. височина)

 

Въпросът дали в българската история периодът 15-19 в трябва да се характеризира чрез насилственото поданство на друга държава (владичество), чрез насилията върху православните християни (робство) или чрез битовите отношения между разноезичните мюсюлмани и християни (съжителство) разбуни обществеността и даде храна на медиите дни наред. Защо? Защото въпросът е свързан с националната идентичност и нейното значение.

Националната идентичност обединява основните национални черти (език, религия, обичаи, традиции и др.), които правят нацията специфична и отличима, чрез националното самосъзнание. Последното е психологически феномен – чувство за принадлежност (към определена нация (държава), базирано на съзнание за различие. Националното самосъзнание се формира от националната история.

Националната идентичност е синдром с позитивно значение по отношение на духовното и материално развитие на нациите. Тя сплотява нациите за постигането на една или друга цел и, най-общо, влияе положително върху прогреса. Затова нейното опазване и стимулиране се приема като необорим аргумент. Националната идентичност улеснява политиците в управлението на държавата, но тя не е, и не бива да бъде, политически проект.

Националната идентичност търпи изменения с времето, Нациите са сравнително ново творение – не по-старо от три века – и не са вечни. Те са били консолидирани чрез формиране на митове, а понякога и чрез етнически прочиствания. Но за човешкото развитие, наред с борбата за оцеляване, все по-голяма важност придобива международното сътрудничество и духовно сближаване, очертава се културна и икономическа глобализация. В тези условия съпротивата срещу отслабването на националната идентичност е различно силна при различните нации и обществени слоеве.

Националната история е извор и храна за националната идентичност. Тази нейна особеност често влиза в противоречие с развитието ѝ като наука. Като наука националната история трябва да служи, както всяка друга наука, на истината. Всяка наука се обогатява с времето. Това трябва да важи и за националната история. Също, доколкото неизбежно е обременена с духа на времето, тя трябва да бъде преразглеждана. Ако колективистката част на обществото и някои политици казват „националната история не трябва да се пипа“, това не може да се счита за правилно.

Какво наблюдаваме сега у нас по повод на измененията в училищните програми? В България има учени, които казват „националната история и специално турското робство не бива да се пипат“ (напр. акад. Георги Марков, проф. Божидар Димитров). Преобладаващото обществено мнение е такова, че за въпросния период основната квалификация е „робство“ и че в интерес на националната идентичност тази квалификация не бива да се променя.

Не такава е обаче нагласата на западната историческа наука, не такива са сигналите и препоръките, които идват от специализираната администрация на Европейския съюз. Учените от реномирани западноевропейски университети и институти считат, че историческата наука преподавана в училищата, робува прекалено много на идеята за нацията и националната идентичност, че историята трябва да бъде не толкова политическа, колкото социална.

По-малко колективистичните нации се отнасят по-критично към своята история. При тях хората проявяват повече индивидуализъм и глобалистично мислене. Те са склонни да отчитат зарастването на раните, породени от многобройни войни и насилия, и да помагат за това зарастване. Един прекрасен пример за съвременно историографско третиране на националната идентичност е създаденият в резултат на сътрудничество между немски и френски научни институти учебник по история на Западна Европа, който е възприет и се изучава както във френските, така и в немските училища. Подобен учебник за Средна Европа се подготвя съвместно от словашки и унгарски институти и ще бъде въведен в двете страни. В идеалния случай историята на Балканите би трябвало да бъде написана така че да бъде приемлива за преподаване както в България, така и в Турция, Гърция, Македония, Сърбия… Но както българската наука, така и политиците, и обществото, са далеч от тази цел. Нагласите в българската историческа наука (общо взето) са много изостанали, те малко са се изменили от времето на Първата световна война. Опитите за изменения в училищните програми по история срещнаха неразбиране и отпор както поради силния колективизъм в българския манталитет, така и поради изостаналостта и инертността на българската историческа наука, която не е създала необходимата за тях обществена почва.

В БАН твърдят, че са направили структурни и тематични реформи в резултат на международен научен одит, на който се подложиха преди шест години. Някои от направените препоръки обаче бяха напълно игнорирани, дори посрещнати с отпор. Това особено се отнася за препоръките, свързани с тогавашния Институт по история. Ето какво се казва в одитния доклад на международните експерти:

По времето на европеизация и глобализация на историческите изследвания, изследванията в Института все още са концентрирани твърде много върху нацията и националното. Все още не е достигнато нивото на критичен анализ, теоретично обосноваване и методично обновление, към които би трябвало да се стремят европейските институти. Традиционната политическа история все още доминира…

Българската историческа наука игнорира гореказаното, а някои нейни представители направо се обявяват против него. Националистически настроени български учени като акад. Г. Марков считат че е налице „съзнателен стремеж на европейски институции и фондации да се европеизира българската история и българската литература“ и виждат в това голяма опасност за националната идентичност.

По друг повод Г. Марков казва: Да допуснем, че някои от тези проекти (за европеизиране) стигнат до доказателствена част, която отрича документиран етап от миналото – това значи да си обезсмислим историята!“ Какво значи „да си обезсмислим историята“? Смисълът на историята не е ли да казва истината, не трябва ли да се поучаваме от истинско минало, а не от фалшифицирано или митологизирано такова? Излиза. че трябва да приемем, че историческата наука трябва да служи на обществото в един политизиран вид, не само с истината, но и с нейната манипулация.

Историята трябва да служи на обществото, а не на политиката. Политизирането на историята не е от вчера, а у нас твърде много учени, публицисти и политици „се изхранват“ с националната идентичност. Национализмът като политическо течение обективно съществува, но официалната историческа наука, тоест онова, което заляга в учебните програми, трябва да бъде максимално изчистено от политическо влияние, максимално близко до истината.

Ако се върнем на темата „владичество“, „робство“ и „съжителство“ като характеристики на въпросния исторически период, следва че те всички имат място в своите реални пропорции. Българската историческа наука се нуждае от модернизиране – нейното европеизиране се нуждае не от игнориране и отпор, а от популяризиране, за да срещне обществено разбиране.

Текстът е бил публикуван първоначално на сайта mediapool.bg.
Публикува се в „Либерален преглед“ по предложение на автора.

Лазарин Лазаров
Лазарин Лазаров е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта „bulgarianscienceproblems“.

Посетители

83
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Romero VInci писа Още
    Вие сте бизнес мъж или... преди 6 часа
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 3 дни
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 6 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 6 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 3 седмици