За издаването на български на Затъпяване. Скритата цел на държавното образование на Джон Тейлър Гато разбрах от блога на Точица. Това е книга с речи, в които Гато (учител на годината за Ню Йорк) обяснява теориите си за отмяна на държавното образование. Kнига с рехави аргументи, много страст и без интелектуален или практически смисъл. С една дума, според Гато американската държава е въвела задължителното образование през 19 век с тайна цел да си подсигури послушни, тъпи работници и като резултат от него грамотността на американското население е спаднала; тази тайна образователна конспирация на държавата, продължаваща и досега, е причина за бума на разводите, отслабването на ролята на родителите в живота на децата и ги закрепостява в социалната класа, от която произхождат.
В представянето на издателството идеите на Гато изглеждат прогресивни – той е против разделянето на уроците на предмети и изваждането им от контекст, против училищния звънец и подобни. Но всъщност неговото е повече теория на конспирацията отколкото реформа на образованието. Главният проблем е не проблемът за формализирането на уроците, звънецa и т. н., а убеждението, че всичко това го е измислила държавата с цел да направи бъдещите свои граждани удобно тъпи. Тоест същото което вирее в България от доста време: САЩ и ЕС искат да ни направят тъпи и затова са ни унищожили хубавото образование.
Истината е, че дори ако някой каже на Джон Гато: „Добре, ще премахнем звънеца, ще махнем разделението на уроците, децата няма нужда да вдигат ръка за разрешение за тоалетна, няма да има наказания и похвали, така добре ли е?“, ще си проличи, че това няма да разреши проблема според неговото виждане. Логиката му си остава, че държавата иска да има тъпи работници и и никаква реформа не помага, a за целта трябва да се премахне намесата на държавата изобщо. Тоест за тезата си (целенасочено потисничество на държавата) използва аргументи (методологията на обучението), които нямат нищо общо с нея.
Ето няколко примера за това. Гато премълчава факта, че всъщност частните училища са също толкова „подтиснически“ и „затъпяващи“ – използват същата методология на обучението като и държавните, тоест при тях също има разделение на предмети, училищен звънец и подобни в същата степен. Дали и в частните училища е така защото отново държавата конспирира да направи гражданите си тъпи? Гато мълчи за това противоречие.
Главната идеология на Гато е настояване за отмяна на задължителното образование от страна на дърважата и издигане на домашното обучение като единствено и то по желание. Което всъщност нито е възможно, нито изобщо е решение за закрепостяването на децата в социалната класа, от която произхождат (за което той протестира). Тоест, домашното образование е възможно като привилегия само за деца от образованите слоеве и дори и за тях не е решение (коя майка, дори и да не й се налага да работи извън дома си, може да обучи детето си в съвременната епоха за всичко, от което то има нужда, до 12 клас?). Пък за едно дете от гетото домашното образование не е опция, защото рядко има образована майка на свое ежедневно разположение и дори и да бъде възможно, то ефектът му би бил точно закрепостяване на детето в социалната класа по произход, защото то изобщо не би имало дори възможност да излезе от средата си.
Точно обратното, смята се, че именно задължителното държавно образование в САЩ от края на 19 век досега е the great equalizer в социално отношение и гаранция за еднакъв социален старт. Разбира се, на практика не се получава така и социалният произход е голяма пречка в достъпа до образование. Но голямата разлика е че към към една държавна образователна система може да имаме претенции по отношение на обучението, да настояваме то да се промени и да правим стъпки за това, докато към домашното не можем да имаме никакви претенции, особено когато то не е задължително.
Нека не забравяме, че когато домашното е доминирало, по-голямата част от населението е било неграмотно. Аз не познавам страна, в която грамотността да е била по-висока при липса на задължително образование и по-ниска при въвеждането на такова. Както и не съм виждала недообразован човек, който да не е съжалявал, че не е имал възможност да ходи на училище.
Ню Йорк и други градове са имали много други учители на годината, но Гато получава въодушевен прием в определени среди, радетели на домашното обучение и параноята от намесата на държавата в семейните дела. Книгите му се разграбват като топъл хляб в тези среди и служат за argumentum ab auctoritate, просто защото съвпадат с техния дневен ред.
Какви са фактите, с които борави Гато? От същия тип, каквито са и фактите и аргументацията на противниците на еволюцията например. Те не са непременно неверни, но са подбрани удобно, дава им се тенденциозно значение и тежест или става дума за сравняване на несравними неща, за опростяване на комплексни ситуации.
Но тази книга е сборник с речи, изнесени пред такива общности и като такава не съдържа особени данни, които да аргументират тезите му. Все пак смисълът на речите е да вдъхновяват, а не да аргументират. По тази причина виждам публикацията в България именно с цел подстрекаване на вече съществуващи български паранои без да дава смислени аргументи за размисъл за традиционното образование.
Определено образованието в което и да било общество отразява неговите ценности и практики. Но – освен ако не става дума за тоталитарна държава, която централизирано налага едно послание във всички сфери и нива – изобщо не може да се каже, че държавата конспирира да възпроизвежда някаква идеология, а още по-малко да затъпява учениците си.
За партийната линия в българското образование при социализма знаем отдавна и това не е тайна за никого нито сега, а даже е било публично изтъквано от самата партия и по онова време. Но да се инсинуира тезата, че и сега държавата има таен план за затъпяване на гражданите си не е само безполезно, а e всъщност вредно. То удобно ни освобождава от отговорност като общество за състоянието на образованието ни в момента, от дискусия и преосмисляне на нашето лично, на всеки един, отношение към децата и тяхното образование.
Идеите на Гато не издържат по още една причина. Образованието в САЩ е съвсем децентрализирано и ако някой е искал да прокара конспиративна линия на затъпяне чрез образование просто не би могъл да го направи. Министерството на образованието възниква едва през 1979 и неговата функция не е да определя учебната програма, а още по-малко материалите и подхода. Това става в различни степени на ниво щат и град, дори училище, с участието на местни съвети по образованието, в които се избират обикновени граждани и получават власт да определят съдбините му. A всеки учител има до голяма степен свобода да избира и материали, и методология, и подход. Самият факт, че Гато е бил признат за учител на годината показва, че подходът му съвсем не e бил отхвърлен от училищните власти и е можело спокойно да си го прилага в рамките на държавното образование, както и да увлече след себе си други учители, които да променят тази пуста методология и оттам да премахнат въпросната държавна тоталитарна конспирация за затъпяване.
От няколко години в САЩ цари тревога от изоставането на нивото на държавното образование в сравнение с други страни. Тревогата е за способността на учениците и бъдещи граждани да участват в икономиката на знанието, в която попадат в конкуренция с всички останали страни. Така че параноята „държавата иска да направи нас гражданите тъпи, за да бъдем послушни работници“ не издържа и по този параграф.
Ho загрижеността за нивото на масовото образованието и желанието да бъде то по-високо датира в САЩ още от ерата на Спутник. Освен тревогата за нивото му, съветската конкуренция в техонологиите е била достатъчно стимулираща и да се въведат доста прогресивни разкрепостяващи стъпки (тенденцията за отмяна на задължителните домашни например) и тогава американското образование наистина е било отлично на световно ниво.
Съжалявам много, че книгата на Гато е публикувана в България. Тя не дава добри аргументи за разбиране на образованието и проблемите му и прахосва много от обществената енергия в посока на подобряването му. Като трупа нова параноя ни освобождава от лична отговорност. Защото Гато не предвижда, че то изобщо може да се подобри – само да се премахне. А понеже това няма да ни е възможно, ще продължаваме слепешката да обвиняваме държавата, без да правим нищо самите ние. Преди е била Партията, сега мафията/мутрите…
