От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 09 homophobia

 

Преди малко, буквално преди минути, получих поща от Николай Атанасов (благодаря, Ники, накара ме не само да се замисля, а и да направя нещичко, колкото и дребно да е то). Става дума за един материал на www.dnes.bg, който ще си позволяя да цитирам тук.

Зверски масови убийства на гейове в Ирак

Human Rights Watch публикува потресаващ доклад

Масови убийства на хомосексуални мъже се извършват в Ирак, съобщи ВВС, цитирайки доклад на организацията Human Rights Watch.

Акциите са съвсем координирани и се извършват с помощта на една от военните групировки в страната.

Смята се, че от 2004 година досега са избити стотици хомосексуални иракчани.


Small Ad GF 1

В така наречените убийства на честта влизат и случаи, в които семейства убиват свои деца или други роднини с хомосексуални наклонности, с цел да избегнат публичния срам.

Според доклада на организацията, членове на военната групировка Мехди са основните извършители на убийствата, но участие имат и служители на официалната полиция, въпреки че хомосексуализмът не е забранен в Ирак.

Свидетели твърдят, че военните от групировката нахлували в къщите на хората, измъквали ги на улицата, разпитвали ги за имена на техни приятели, и накрая ги убивали.

Наскоро в град Садр Сити – консервативна, шиитска част от Багдад, се появиха плакати, призоваващи гражданите да бъдат бдителни, защото сред тях има гейове.

На плакатите са изписани не само имената на тези мъже, но и адресите им.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Само от януари досега в Ирак са били убити 90 мъже с хомосексуална ориентация, и още толкова се водят за безследно изчезнали.

Докладът на Human Rights Watch твърди още, че жестоко обезобразените тела на убитите просто биват захвърляни из сметищата в градовете.

Понякога по труповете на мъжете има изрисувани думи като „перверзник“ или „кученце“, което е нарицателно за гейовете в Ирак.

Ужасяващият документ, изготвен от организацията, съдържа свидетелски показания за нечовешкото отношение към хомосексуалните мъже в страната.

„Лекари ни разказваха истории за мъже, чиито ануси са били залепяни с лепило, и след това насила са им давани разхлабителни, което води до изключително болезнена смърт“, разказа пред ВВС Раша Мумнех от Human Rights Watch. 

Членовете на групировката Мехди пък открито осъждат „феминизацията“ на иракските мъже и призовават армията да предприеме действия срещу тях.

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

„Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

„Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

„Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

„И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

„Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

„Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

„Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

„Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

„Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

„Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

„Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

„Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

„Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

„Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

„Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

„Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

„Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

„Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

„Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

„Сексуалните промени в Турция“ – Кая Гендж

Подклаждането на открито анти-хомосексуални настроения в Полша – Роберт Биедрон

Глобалната реакция срещу гей-правата – Омар Енкарнасион

„Двама бащи и бебето, което никога не са очаквали“ – Дениз Грейди

Престъпление ли е да си гей? – Айше Рубева

Сам по себе си текстът, макар и важен, не би ме накарал да се замисля чак толкова много – Ирак е място на смъртта от доста време насам и, ще не ще, човек неволно започва да свиква с тази мисъл, ако не би искал да полудее по някое време. Много по-важното в случая са коментарите под него – около 500 до момента – които засягат повече от директно темата, по която говорим доста усилено вече в продължение на около месец. Става дума за свободата на словото, особено когато тя влиза в директно противоречие с правата на човека, в този случай правото на свободна сексуална ориентация. „Перлите“ на нашите сънародници (свикването с които очевидно е друг пример за медийно затъпяване, също като свикването с мисълта за неизбежността на смъртта в Ирак) се леят напълно несмущавано. Свободата на словото в dnes.bg очевидно стои над всичко, пък и кой ли би тръгнал да се бори срещу такава река от невежествена омраза? И все пак ужасът на Ники се предаде донякъде и на мен, защото след всички повече или по-малко теоретични излияния относно всякакви свободи и пр., тук изведнъж се сблъсках с озъбената муцуна на дивотията. И това ме накара да видя нещата по малко по-различен начин. Впрочем, за да не бъда голословен, ще приведа няколко примери, взети от коментарното пространство под статията:

„Е, има няма 20 000 меки китки по-малко... Не е голяма загуба! А що се отнася до този вид отношения в арабския свят – те са си традиция! Там са манаф до манафа!“

„Едно хубаво нещо да свършат тия мюсюлмани…“

„ЕЕЕ най-накрая една добра новина да прочета! Спасили са света от напастта болни хомосапиенси“

„Ей педерасти мръсни – стига с вашата пропаганда, секса с лайнян задник не трябва да се толерира – предпочитам това което става в Ирак отколкото да приема вашия "секс" за нормален.“

И прочие, и прочие … Десетки страници, безпристрастни като огледало, отразяващо някаква дивашка сцена. Впрочем, нещата не са чак толкова безнадеждни – гласовете, осъждащи дивотията, изглеждат също многобройни (интересно би било човек да получи някакъв по-достоверен поглед върху тези неща – питам се дали вече има някакви социологически изследвания, опитващи се да сортират поне от малко българското коментаторско творчество). Важното според мен е, че тук си имаме работа с директен случай, в който става ясно, че думите правят конкретни дупки, и че те насърчават хората към точно определени действия. Защото закоравелите хомофоби, разбира се, не винаги са били такива – никой не се ражда с генетично заложена омраза срещу хомосексуалността, това е чисто културен феномен, който човек попива от средата, в която живее. Същото се отнася и до всяка друга омраза (с изключение, може би, на онази между кучетата и котките). Помислете само, колко ли евреи биха били спасени в България, ако вместо словата на подкрепа и съпричастност, изкарали десетки хиляди хора на улиците в знак на протест срещу подготвяните депортации, по онова време биха се леели слова на омразата, така както те се леят днес по адрес на хомосексуалните мъже? И не е ли в такъв смисъл наше задължение да надигнем глас срещу тази омраза, да покажем ясно и директно, че нямаме намерение да толерираме подобни умонагласи, просто защото те ни влачат обратно, назад, към миналото? Може би забраната на подобни слова наистина не би допринесла с нищо за просвещението на замъглените умове – но при всички случаи мълчанието пред техните бесни изблици не само не помага, но и пречи, то ги насърчава и им придава усещане за безнаказаност.

Така че, моля ви, подкрепете молбата ми и поставете един малък знак под този текст! Изберете позиция, покажете, че не всички хора в тази страна са готови да приемат такива неща като неизбежни! Може и да не е много, но все е нещо повече от мълчание.

Поздрави,

Златко Енев

 

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...