От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Aз съм антинационалист по патриотични съображения. Миналият век ни даде изобилие от примери – от Хитлер до Милошевич – за това каква полза може да има от националистите в политиката една нация. Но това не е всичко.

Всеки, който е живял дълго в чужбина, какъвто е и моя случай, знае, че в чужда страна нацоналната принадлежност става част от визитната ти картичка – ти си българина, това е твоята уникална идентичност сред не-българите. В този смисъл българите в чужбина ( ако не са решили тoтално да се асимилират, да сменят нацията си) стават неизбежно по-големи патриоти. В чужбина има някакъв смисъл да бъдеш патриот. Но да се биеш в гърдите и да викаш „аз съм българин!“ в България е някак смешно – все едно един мъж в мъжка компания да се бие в гърдите и да вика „аз съм мъж“. Това би било малко подозрително.

Но дори и в чужбина, където ставаме по-голeми патриоти, точно от патриотична гледна точка е по-добре да се харесваме на хората, а не да се държим като някакви напрегнати темерути, развяли трибагреник или конска опашка. По-добре е за България да се покажем пред света като модерни, толерантни хора, а не като хора от родово-общинния строй, които биха опекли и изяли съседа си само защото е от друг род.

Едно от нещата, например, които много издигат българите в очите на американците, е спасяването на българските евреи през Втората световна война. Както и това, че в България, въпреки съществуването на значителни етнически малцинства, не се стигна до изстъпления и кръвопролития от югославски тип след падането на комунистическия режим. Именно такива неща са ме карали да се чувствам горд, че съм българин, докато живях в САЩ.

Националисти като Волен Сидеров и особено Боян Расате, защото Сидеров при цялата си реторика всъщност защитава руските енергийни интереси, градят своята идеология върху хлъзгавия терен на понятието „етнически чиста нация“. Г-н Расате използва абсурдната метафора за България като някакъв апартамент, който бил собственост на етническите българи, а разните там малцинства били само гости. Г-н Расате твърди, че знае със сигурност, че е чист етнически българин поне няколко поколения назад . Ако това е така, то е нещо, с което твърде малко хора на Балканите биха могли да се похвалят. Толкова много племена и народи са минали оттук или са останали тук, претопени в други племена и народи, че веднага би започнала война за това чий е всъщност апартаментът, ако вземем да се ровим в миналото. Както стана в Югославия. Кой например е по-отдавна в Македония – албанците, гърците, българите, сърбите, македонците? Кои са македонците? Чий е този съседен нам апартамент, за който и ние сме имали претенции и сме водили война?


Small Ad GF 1

Но дори ако някой може да се похвали с това, че е няколко поколения назад чист българин, че няма да кажем прабaба гъркиня или албанка, какво значи „етнически“ чист българин? Има ли изобщо такова нещо?

Напоследък във вестник „Труд“ се появи съобщение за едно интересно изследване на швейцарския институт Игенеа, базирано на ДНК тестове. Игенеа имат уебсайт, където могат да се открият някои резултати от изследването им. Не е известно колко представителна е извадката, използвана от швейцарските учени и за това, разбира се, може да се спори. Но те стигат до крайно любопитни изводи. Според тяхното генетическо изследване българите са около 50% траки, 0 % прабългари ( за ужас на г-н Расате), 15% славяни и пак толкова – 15 % – гърци. Aко се съди по някои чат румове, нашите родни братя от Република Македония са силно въодушевени от изводa на Игенеа , че те са 30% наследници на древните македонци. Ние също сме били имали древно-македонска кръв, макар и три пъти по-малко, както и гърците в Северна Гърция. В нашите вени освен това течала и финикийска кръв! A гърците имали повече славянска кръв от нас. Също така се оказва, че „българската кръв“ е 43% идентична с гръцката, 46 % идентична с македонската и – най-много! – 55 % идентична с албанската! (И албанците имали тракийска, както и славянска кръв, но най-много илирийска.) Със сърбите, според изследването, имаме само 29 % генетическо сродство, а с руснаците много по-малко. Разбира се, процентите може да са неточни и да варират, но съм сигурен, че ако един български, или какъвто и да е друг националист си направи подобен ДНК тест, ще се ужаси от резултатите.

Toзи тип изследвания се правят отскоро, тепърва ще се правят все-повече и сигурно ще стават все по-точни. Но те поставят под една голяма въпросителна идеята за етнически „чиста“ нация. Учили сме в училище, че сме смесица от славяни и прабългари. Но генетическите изследвания могат да доведат до съвсем други резултати. Това, че говорим славянски език не ни прави непременно генетически славяни. И това, че се наричаме българи не ни прави пра-българи. Няма чисти нации. Не само в Новия свят, където изобщо етнос и нация не са и не могат да бъдат синоними, но дори и в стара Европа, където самата идея за етнически чиста нация се е появила. И то не много отдавна.

Европейските нации в днешния им вид, нации базирани на обща културна традиция и на общ език, се създават между 17-ти и 20-ти век. Преди Просвещението, религиозната принадлежност – както знаем – е била много по-важна от националната. Гражданските войни в Европа са били религиозни войни – между католици и протестанти, между англиканци и пуритани и, разбира се, между християни и мюсюлмани (в Испания и на Балканите). „Националната“ принадлежност се е определяла, или меняла, според това на кой феодал плащаш данъци, или – ако принадлежиш към религиозно малцинство в империя – коя църква (или синагога) посещаваш. Не случайно борбата за независима от гръцката българска църква предхожда борбата ни за национално освобождение. Съществувал е и сериозен проблем с „гърчеенето“ на българите , когато църковната служба е била на гръцки. Босненските мюсюлмани (Османагич, Изетбегович) се наричали турци поради верската си принадлежност, според романа на Иво Андрич „Мостът на Дрина“.

 През 17 век в Англия има гражданска война, революция на пуританския парламент. След това с реставрацията започва и националното помирение. Но през същия век се оформя и официалният, стандартизиран идиом на съвременния английски език. Така се създава на практика английската нация в днешния й вид. Италия и Германия се обединяват като единни нации през 19 век. Нации като македонската или пост-колониалните нации в Африка преживяват същия процес на формиране едва през втората половина на 20-ти век.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Много нации говорят чужд (английски, френски) език или повече от един език ­– като белгийците и швейцарците, да не говорим за индийците. Също така няма „чисти“, бездиалектни езици. Един от многото диалекти на едно население може да се наложи от правителството (aко това население има своя държава), или от някакъв интелектуален елит, като официален или общоприет език.

Накратко, идеята за „етнически чиста“ нация и за етническата национална държава е просвещенска идея. Тя е била прогресивна по времето, когато много европейски народи се освобождават от хегемонията на големи империи – Хабсбургската, Руската, Отоманската – или пък се обединяват на езиков и културен принцип в национална държава. Но етническият национализъм бе доведен до своята уродлива крайност от Адолф Хитлер. Няма чиста „арийска раса“ никъде по света. (Впрочем, според изследването на Игенеа, днешните германци били 20 на сто славяни и 10 на сто евреи.)

За съжаление (и срам, бих казал) идеята за висши и низши раси, вече неприлична за споменаване в западните демокрации, все още съществува в главите на огромен процент от българите. С ужас установявам колко мои познати са убедени, че циганите например са някаква „по-низша“ раса . (Макар че, ако идват от Индия, точно ромите трябва да са арийци!)

Жалко е, че цитираното изследване не дава данни за ромите на Балканите, а за турската етническа мешавица – от славяни до евреи и араби – са дадени само осемте „съставки“ на кръвта им без проценти. Иначе, според мен, би станало ясно, че българите са етнически по-близо не само до турците, но и до балканските роми, отколкото до руснаците или другите славяни.

В последното десетилетие у нас, наред с антитурцизма, се разви и някакъв антисемитизъм, който никога не е бил характерен за българите. Добре е човек да е отворен за чужди идеи, но защо трябва да попиваме най-лошото от миналото на Западна Европа!

Западната цивилизация e преживяла голямо развитие – от 18 век, когато робството още е било законно и са се пишели текстове за това какъв процент „човеци“ (human beings) са африканците, до началото на 21-ви век, когато Барак Обама стана президент на САЩ. Преодоляването на наследството от робството е изключително бавен и мъчителен процес в Америка, през Kуклуксклан, сегрегацията, движението за човешки права, убийството на Мартин Лутър Кинг, Черните пантери, смесването на черната и бялата култура главно чрез джаза и блуса. Mного трудно е за хора, които живеят с мисълта че пра-родителите им са били роби, да се освободят не само от расистките предразсъдъци на едно бяло мнозинство, но и от собствения си комплекс за малоценност.

Aфро-американците се освобождават от комплексите си, а ние, които никога не сме били роби, буквализираме метафората „турско робство“, използвана за вековете на Османското господство, и така сами си насаждаме комплекс за малоценност, робско самосъзнание. За мен национализмът от типа „ България е апартамент, който е собственост на българите, a малцинствата са само гости“ е именно продукт на национални комплекси. И е много вреден за нацията. Защото oт една страна провокира опасни етнически напрежения в страната, a от друга ни излага пред света и ни изолира.

Освен че е опасна, идеята за етнически чиста нация е научно несъстоятелна, както вече може да се докаже с генетически тестове.

Етническото самосъзнание е въпрос на избор и семейна традиция, така както религиозното или политическото самосъзнание e въпрос на избор и традиция. Етническото самосъзнание може и да се променя. Toва много добре знаят тези от нас, които имат роднини в Македония или просто познават историята на тези земи.

Ако си направя ДНК тест, може да се окаже, че съм наследник на Чингз хан, или на цар Соломон, или на австралийски абориген. И все пак aз се смятам за българин. Българин съм както по семейна традиция, така и по личен избор. Мога, ако искам, да бъда американец.

Но ако един политик от ромски, турски, еврейски, или африкански произход се отъждествява с България, честен е и е способен да работи за доброто на хората у нас, предпочитам да ме управлява той, отколкото някой некадърен или крадлив българин с „патриотична“ идеология.

Но oсвен че съм избрал да бъда българин, aз съм избрал да бъда и европеец. Затова не смятам, че нашите националисти с антитурска реторика, които всъщност работят за руските енергийни интереси като Южен поток, работят за България. Газопроводът Набуко, алтернативата на руския газов монопол у нас, трябва да мине през Турция, така че антитурската и „анти-набуковска“ реторика на Атака обслужва по-скоро интересите на Русия. А Русия няма интерес България да бъде в Европа. В този смисъл също съм антинационалист по патриотични съображения.

Владимир Левчев е български поет и писател, автор на множество книги, между които: „Любовни писма до свободата. Роман“ (1998), „Бог е любов в приятелството, традицията и секса“ (2001), „Небесни балкани“ (2001), „Балканският принц“ (2001), „Архитектура на промените. Формални стихове“ (2003).

Pin It

Прочетете още...