1 1 1 1 1 Оценка 80% (1 гласуване)
Pin It

 

2018 07 Bulg Politics
Карикатура: Иван Кутузов

 

Колкото повече нови и нови нерешени проблеми изникват при адаптацията ни към европейската политическа култура и правилата на ЕС за разделението на властите и върховенството на закона, толкова по-често се връщам в романтичното и еуфорично начало на прехода, когато наистина си вярвахме, че „комунизмът си отива“.

Като депутат в 36-то народното събрание (от 4 ноември 1991 г. до 17 октомври 1994 г.) участвах в работата на две деликатни парламентарни комисии – по образование и наука, и по външна политика. Идвайки в парламента от академичните среди, бях направо потресен, когато видях на живо какво представляват учителките – ортодоксални комунистки и дипломатите от кариерата – съветски възпитаници.

Тогава си мислех, че всяко начало е трудно, но когато станем членове на ЕС и НАТО, всички тези „скелети от червения гардероб“ ще се радват на заслужен отдих… Каква наивност! Днес учителките комунистки пак са тук и пак са същите, плачат и протестират за по-високи заплати, но продължават да дават частни уроци, без да плащат и един лев данъци. Да не говорим за кариерните дипломати. Много от тях и днес заемат възлови външнополитически постове, след като се оказа, че освен съветски възпитаници, са били и достойни агенти на ДС.

Никога през тези вече толкова далечни 1991-92 г., дори и за миг не съм си и помислял, че 10 години след приемането ни в ЕС, ще живеем в абсурдната и уникална от всяка гледна точка „държава на двамата генерали“. Държава, представляваща странна смесица от опити за провинциална модернизация и нестанала декомунизация, в чиято „злокобна“ политическа атмосфера едва ли не ежедневно се нагнетява огромно напрежение, заредено с разнопосочни енергии на омерзение и отчаяние.

Естествено, не са изчезнали и надеждите за промяна. На пръв поглед те звучат прекрасно, но все по-наивно и идеалистично. И как да бъде по друг начин, след като битката за провеждане на лустрация се води на различни нива вече 30 години, за съжаление неуспешно. Последните безрезултатни опити за приемане на закон за лустрацията бяха в 41-то НС, когато все още имаше ПГ „Синя коалиция“. Агентите на ДС не само имат своя „парламентарна група“ във всички парламенти след 1989 г., но продължават да пъплят като огромни мутирали хлебарки по върховете на политиката, бизнеса и медиите.

Винаги съм бил убеден, че свободата на словото и правото на информация са най-безспорните завоевания на българската демокрация след 1989 г. Тази свобода, която най-много ни липсваше, като че ли най-бързо се възприе като даденост, която никой вече не може да ни отнеме. Никога не съм си и представял, че сериозната плуралистична политическа журналистика и публицистика ще остане само далечен спомен от първите години на прехода.

Да, всички виждахме и коментирахме обезпокоителните тенденции в натрупването на проблемите със собствеността и политиката на медиите. Медийната среда опростяваше и се профанизираше пред очите ни, но никога не съм очаквал, че отново ще преживеем политико-икономическа симбиоза между власт и медии, както беше при комунизма. Така стигаме до най-важния въпрос, който днес ни вълнува – може ли журналистическото слово да е свободно, ако медиите са зависими политически и икономически?

Или, ако става дума за нас, гражданите, въпросът можем да го зададем и по друг начин. Има ли изобщо смисъл свободното ни политическо или гражданско слово, ако няма къде да го кажем или напишем, за да може и някой друг, освен роднини и приятели, да ни чуе или прочете? КОЙ, КОЙ ще ни каже? ТОЙ, разбира се, с перверзната подкрепа, която получи за абсурдния си медиен закон…

Най-опасната за демокрацията аналогия, обаче, с времето около 1989 г., е безпрецедентното неглижиране и унижаване на институциите, на което сме свидетели днес. Според ГЕРБ институциите, процедурите и разделението на властите само затрудняват и поставят препятствия пред „вожда и учителя“, определен за „европейска личност на годината“ и поел „отговорността“ да бъде (единственият) изпълнител и говорител на народните въжделения.

Не е случайно, например, че за първи път след 1989 г., имаме толкова политически импотентен парламент като 44-то НС, напълно неспособен да свърши нещо полезно за обществото. Парламент, който превръща всеки дебат в най-жалък махленски фарс и в който класическата демократична координатна система „ляво-център-дясно“ е заменена с нова – лепкав популизъм и клиентелизъм, където вече няма идеология и където лявото и дясното често се оказват от една и съща страна на барикадата. Така, както се случи при рестартирането на „абсурдния“ проект „Белене“, подплатено с „русофилски“ боен дух.

Горчивите аналогии с 1989 г. далеч не свършват дотук. Те са системни и генетични по своя характер и олицетворяват дълбокото същностно подобие между късния „перестроечен социализъм“ след 1985 г. и днешния „националпопулизъм“. Не можем да не споменем, например, аналогията между екстремистката агресивност в политическата, медийната и обществената среда в България по време на т.нар. „Възродителен процес“ и днешното безпрецедентно назидателно говорене и заплашително политическо поведение на „Обединените патрЕоти“, членове на управляващата коалиция.

Методите са различни, но целта е една и съща – профанация и обезсмисляне на едно от най-големите ни богатства – успешното съжителство на различни култури, етноси и религии. Но както се казва в някои „реалити формати“ – не сменяйте програмата, защото „най-интересното тепърва предстои“. Манипулативната медийна подготовката за поредните местни, европейски и парламентарни избори (предсрочни, разбира се) тече с пълна сила, като резултатите вече са известни и се коментират многократно точно там, където трябва.

Чакаме само горещия хепиенд, когато целият досегашен партиен елит (с малки попълнения) ще се намести отново в парламентарната къща на „Биг Брадър“, като съвпадението с инициалите на бъдещия победител в изборите не е случайно. В името на политическата стабилност всички позиции в парламента и правителството „Борисов 4“ ще са раздадени още преди изборите, като още по-обединените „патрЕоти“ ще отговарят специално (и) за междуетническите и междурелигиозни отношения.

Най-сетне, след 30 годишни космополитни лутания в европейското и глобалното пространство, отново ще намерим и своята „свята“ българска православна идентичност. На Черни връх, в деня на конституирането на новия парламент ще започне строежът на гигантски светещ православен кръст. Той ще бъде построен със средства от еврофондовете и ще се вижда в целите Западни Балкани, дори и в Брюксел.

Източник

 

Pin It
Аспарух Панов
Роден на 20 октомври 1949 г. в София. Завършил химия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. До 1990 г. работи в БАН. Има десетки научни публикации в най-реномирани международни списания. В края на 1989 г. започва политическа кариера като член на Радикалдемократическата партия в България, чийто заместник-председател е до 1996 г. Депутат е в ХХХVІ Обикновено народно събрание. Бил е ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, вицепрезидент на асамблеята и на либералната й група. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998г. до 2013г. работи в германската политическа фондация за свободата „Фридрих Науман“. Участвал е в реализирането на проекти на фондацията в България, Македония и страните от южен Кавказ. Член на УС на Българо-германския форум. Автор е на 3 книги и редица публикации в периодичния печат в областта на политическата система, международните отношения и човешките права.
Други статии от този автор

Посетители

48

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 6 часа
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 16 часа
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 16 часа
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 1 ден
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 1 ден
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 2 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 2 дни
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 6 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 6 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 6 дни
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 6 дни
  • Лина писа Още
    ... преди 6 дни
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    26.06.2020
    брой на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А да напиша горното ме... преди 2 седмици