Дискусии - България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

На 17 януари в новата семинарна зала на Софийския университет се състоя представяне на документалния сборник „Държавна сигурност – Смяната на имената – Възродителният процес (1945 – 1990 г.)“, двутомно издание на Комисията по досиетата (в книжно тяло и разширен електронен вариант). Имената на съставителите, за съжаление, не са изписани, но по време на обсъждането се разбра, че той е дело на млади хора – служители в комисията, като главната роля е на младата историчка-архивистка Росица Маркова. Очевидна е амбицията на Комисията по досиетата да разгърне архивистка и документална дейност, при което да се разчита, както на поканени отвън автори, така, и то във все по-голяма степен, на привлечени на работа в комисията специалисти. Безспорно едно начало вече е поставено. Това поражда надеждата, че може би най-после у нас ще бъде създаден така липсващият „Институт за паметта“.

Когато вечерта се прибрах в къщи, веднага започнах да чета и преглеждам текстовете. За да се обхване всичко, като се изчете подробно, се иска много работа, защото електронният вариант съдържа общо 2 843 pdf страници. Останах с впечатлението, че е направено нещо полезно. По този начин се допълва с нови важни документи вече богатата документална книжнина за политиката на комунистическия режим към турците, помаците и ромите. Тук трябва да се споменат двата тома на Искра Баева и Евгения Калинова „Възродителният процес“, сборниците на Веселин Ангелов „Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984–1989)“, „Протестните акции на турците в България (януари – май 1989 г.)“, „Държавна сигурност срещу неформалните организации в България (1987–1989) и разбира се предизвикващия и днес вълнение у мен сборник с интервюта и репортажи на Румяна Узунова „Някога, в 89-а“ (в книжен и разширен електронен вариант), съставен от Лиляна Александриева. Не са малко и интернет-страниците, на които се поместват документи по темата.

Извършеното от нашите документалисти като че ли вече е достатъчно, за да се реконструира този важен раздел от българската история в периода между 1984 и 1989 г. Оставащите празни места в пъзела вече биха могли да се запълнят със спомените и интервютата на основните участници в борбата срещу режима за демократичен преход и етнокултурни права. Такива спомени и интервюта вече се появиха, като продължават да се множат. Някой би добавил – със спомените и интервютата и на представителите на репресивната машина по това време и ще бъде прав, но за това няма защо да се притесняваме – има вече немалко съчинения, които представят възгледа на тази страна в събитията.

Когато привършвах на третия ден с прегледа и на втория том, погледът ми с изненада се спря върху документ, съдържащ информация, която търсех отдавна. Това беше изготвена от Шесто управление на ДС „Информация, относно някои проблеми в организацията по пренасочването, трайното устройване и контраразузнавателното обезпечаване на потомци на ислямизираните в миналото българи“. Строго секретният материал е с регистрация от 29 октомври 1989 г., подписана от началника на управлението генерал-лейтенант А. Мусаков.

Информацията ме върна с 24 години назад – в края на 1989 г., когато в общия поток на неформални организации изграждахме Комитета за национално помирение – организация, в която се бяхме събрали хора от различни народности с желание да помогнем етническите отношения у нас да станат добри.

В онези дни ми се обади Соломон Паси и поиска да ме запознае с негов познат турчин – лекар от Търговище, който търсеше помощ от нас. По това време Мони беше симпатично дръгливо момче с буйна къдрава коса и брада, облечен с топъл пуловер и дънки. На никого не му идваше на ум, че това е бъдещият председател на Атлантическия клуб и външният министър, който ще плаче от умиление в обятията на министър-председателя Симеон Сакскобурготски при приемането ни в НАТО.

Срещнахме се на 23 декември (събота надвечер) в една сладкарница на ъгъла на „Шипка“ и „Димитър Полянов“ (сега „Кракра“).

Така се запознах с доктор Осман Ачикбашиев от Търговище, който ни разказа накратко своята история: През октомври пристигат у тях длъжностни лица, които дават броени часове на семейството да се подготвят за заминаване, като вземат най-необходимото. Автобусът бързо се напълва с хора. Транспортират ги заедно с други от Търговище в Северозападна България, където ги разквартируват по селата. След промяната на 10 ноември Ачикбашиеви се връщат в Търговище, но намират в жилището настанени други хора, а той междувременно е останал без работа.

След като се разделихме, ние с Мони отидохме в университета, където в една от аудиториите се проведе второто събрание на комитета, на което трябваше да си изберем ръководство. В края на събранието той, както се бяхме уговорили, разказа пред всички за нашата среща.

По-късно във вестник „Нова светлина“ се появиха репортажи, които разказваха и за други пострадали по същия начин, както доктор Ачикбашиев и неговото семейство. Запазил съм две изрезки от вестника, с разкази за тяхната съдба. Ето някои извадки:[1]

Вестник „Нова светлина“ от 20 март 1990 г., „От изворите на тоталитаризма. Изгнание за непослушните“, автор Емил Максимов (кореспондент от Търговище):

„…Още на 12 октомври 65 семейства от Търговище, десетки от град Омуртаг, под милиционерска стража бяха изкарани от домовете им. Десетки работници бяха принудени да напуснат машините, цеховете, фермите, без да знаят причините… След обяд на същия ден земята на „сборния пункт“ край Лиляк се напои със сълзите на интернираните и техните изпращачи.

Нека да не бъдем голословни и да подкрепим казаното с конкретни факти:

Нели Миланова, работничка в стола на колективното земеделско стопанство в с. Бистра:

Насила бяхме изкарани от жилището, което е ведомствено на строителна фирма „Поляница“. Съпругът ми Иван по професия е строителен работник, но е трудоустроен по болест. Няколко дни преди да бъдем интернирани получи бъбречна криза и постъпи в болница. Изгониха го по пижама, не му дадоха възможност дори да си облече дрехите. Имаме три деца – момичета…
В жилището ни в момента живее семейство с едно дете. Отнесох въпроса до прокуратурата в Търговище. Получихме отговор, че този въпрос не е в тяхна компетентност, че с неговото решаване се занимава общинският народен съвет.

Виолета Маринова, майка на едно дете кърмаче от Търговище:

На 12 октомври сутринта в 06.00 часа сутринта в апартамента ни на ул. „Радецки“ № 39 дойдоха двама милиционери. Прибраха свекъра ми Атанас Маринов с всичките паспорти на семейството. Върна се след два часа с товарна кола. Каза, че бързо трябва да натоварим багажа, интернират ни. Детето ми тогава беше на 20 дни. Тръгнахме с три бурканчета кисело мляко, не ни дадоха възможност да вземем дори вода. В с. Бутан, Михайловградско, бяхме настанени в една барака, всяка сутрин молех кмета за едно бурканче кисело мляко. 
Благославяме 10 ноември. Върнахме се отново в родното място. В жилището ни, за което по три пъти на ден идваха специалисти и ни агитираха да го продадем, сега живеят други хора…“

Вестник „Нова светлина“ от 18 декември 1990 г., „Казана дума, хвърлен камък!“, автор Мехмет Сансаров:

„…Кулминацията на злото идва след едно съвещание на 10 октомври 1989 година в Областния комитет на БКП в Разград, където е бил разгледан документът на ЦК на БКП „За някои актуални събития и тяхното въздействие върху преустройството“.[2] Изводите на „другарите“ са: 

  • · Слаба е работата на интелигенцията от средите на турците за изясняване на произхода на това население.
  • · Завръщащите се[3]да бъдат насочени на работа и местоживеене в ония райони на България, където има нужда от работна ръка.
  • · Да се премахнат условията, водещи към създаване на обособена етническа общност на турците.

Веднага след това съвещание във Вятово пристига Цаньо Габровски в качеството си на пълномощник на Министерския съвет за Разградска и Варненска области… Давам думата на Иван Христов (Исмаил Аптулов), бивш председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (ОбНС) във Вятово:

Габровски прояви интерес какво мюсюлманско население е останало в общината. „40 на сто“, казах аз. „Много е, отвърна той. – 70 на сто от това население да се изсели в райони, които са оголени и пустеещи… На разговора присъстваха Тодор Дочев, секретар на ОбНС, и капитан Недков, началник на МВР…

На това събрание Цаньо Габровски препоръчва ултимативно да се подготвят списъци на хората, които ще бъдат разселени по следните причини:

  • · Продали къщите си, заминали (за Турция – б. М. И.) и се завърнали и тези, които не са заминали (не са успели да пресекат границата – б. М. И.). 
  • · Които са участвали в демонстрации и по време на събитията (през май 1989 г. – б. М. И.) са искали правата си. 
  • · Които, според властта, са „твърдоглави“. 
  • · Които по време на „възродителния процес“ са изказали несъгласие. 
  • · Продали къщите си по местата, където са живеели и работили (но не получили международен паспорт – б. М. И.), и сега са на подслон при близките си по селата.

Постави 10 дни срок и си замина – продължава разказа си Иван Христов. – …Направиха се списъци и се оставиха на одобрение от Общинския партиен комитет… Трябваше да осигуря 68 камиона за сметка на държавата. Осигурих 6. През нощта на 16 октомври валеше ситен дъжд, а хората си товареха багажа.

От общината били разселени 8 семейства, които отначало са били приети от местното население като убийци и рецидивисти. Но скоро в Михайловградското село Горно Белотинци българите разбрали, че това са трудолюбиви и родолюбиви хора, които с нищо не се различават от тях. Това научих от интернираните Зафер Ризаев от с. Глоджево и Хюсню Кючюков от с. Смирненски.

Преди да тръгнем оттук българските ни паспорти бяха грубо, до скъсване, зачеркнати с химикалка от местните органи. На тях пишеше „невалиден“ – разказваха двамата интернирани.“

В Централния държавен архив се пазят материалите от съвещанието на Политбюро от 1 септември, за което стана дума в репортажа на Мехмет Сансаров:

ПРОТОКОЛ „А“ № 183

ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП

НА 1 СЕПТЕМВРИ 1989 ГОДИНА

Присъстват другарите:

Тодор Живков, Георги Атанасов, Димитър Стоянов, Добри Джуров, Иван Панев, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Петко Данчев, Стоян Овчаров, Васил Цанов и Емил Христов

Присъстват и другарите:

Петър Танчев и Георги Танев.

ВЪПРОСИ НА ДНЕВНИЯ РЕД:

1. За непосредственото насочване на възродителния процес.

РЕШЕНИЯ:

1. Утвърждава Становище на Политбюро на ЦК на БКП по някои актуални проблеми на възродителния процес.

2. Секретариатът на ЦК на БКП и Министерският съвет да приемат план-график за подготовката на разработки и за предприемането на практически мерки за осъществяване на принципните положения, залегнали в Становището.

3. Със Становището да се запознаят съставите на ЦК и на ЦКРК (Централна контролна ревизионна комисия – б. М. И.) на БКП и други ръководни дейци в страната. На негова основа да се подготви документ, с който да се запознаят всички комунисти.

(п.) Т Живков

(ЦДА, фонд 1б, опис 35, а. е. 183, л. 1, 2; виж и в Ангелов, 2008)

На заседанието на Политбюро са разгледани „Някои съображение за непосредствено насочване на възродителния процес“ с неупоменат автор (според Веселин Ангелов това е Петър Младенов). Ето един цитат от тези „съображения“:

„…5. Въпреки всички трудности първостепенна задача е „българизацията“ на обезлюдените села и общини.

Необходима е програма за промяна на демографската карта в тези райони.

  • · Този проблем се решава на местно равнище, но той е в компетенцията на правителството.
  • · Обстановката трябва да се използва оптимално, като целта да бъде разбиването на селищните мюсюлмански общности чрез заселници от други краища на страната…“

(ЦДА, фонд 1б, опис 35, а. е. 183, л. 61.)

Този текст от съображенията на Петър Младенов почти дословно е възпроизведен в становището на Политбюро. Поставената цел е леко смекчена: „…целта да бъде селищните общности, в които живеят потомци на ислямизирани българи, да общуват активно със заселниците от други краища на страната“. В становището първостепенната задача вече не е „българизацията“, а „решаването на миграционните процеси в обезлюдените общини и села в съответствие с нашите постановки“. (ЦДА, фонд 1б, опис 35, а. е. 183, л. 25; виж и в Ангелов, 2008.)

И така ръководството на комунистическия режим като че ли свежда в своите програмни документи „промяната на демографската карта на страната“ до заселването на етнически българи в районите, населени с „потомци на ислямизирани българи“, които пък от своя страна трябва да общуват активно с тях.

В този дух е и приетото от Министерския съвет, ръководен от Георги Атанасов, Постановление № 44 от 11 септември 1989 г. (ДВ, бр. 78 от 1989 г.). В него по-специално се постановява:

„Чл. 2. /1/ За стабилизиране на демографските процеси в районите, засегнати от миграция на населението, изпълнителните комитети на областните и на общинските народни съвети съвместно с обществените организации да организират на икономическа и патриотична основа заселването на нови жители в населените места в Бургаска, Варненска Пловдивска, Разградска и Хасковска област по списък, приет от изпълнителните комитети на областните народни съвети, съгласувано с Комисията по чл. 3, като им се предоставят следните стимули:...“

(по-нататък в текста на постановлението следва списък с примамливи привилегии, включително предоставяне на жилища, предоставяне на големи безлихвени заеми, целево приемане във висши учебни заведения без конкурс и т. н.)

И така изглежда, че Партията е подела нов „патриотичен“ почин – да провокира масово преселване на етнически българи в районите с турско население, примамвайки ги с привилегии. Но в тях няма нито дума, че „българизацията“ ще се провежда чрез насилствено разселване на турско население от родните им места в други краища на страната, както знаехме от разказа на д-р Ачикбашиев и публикациите в „Нова светлина“.

Точно тази празнота в пъзела се попълва от публикуваната в новопоявилия се сборник информация на Шесто управление на Държавна сигурност. От нея ние научаваме, че:

„В изпълнение на Постановление № 44 на МС от 11 септември досега от Разградски и други райони на страната са пренасочени в Северозападна България 2 263 потомци на ислямизираните в миналото българи, от които 488 в Софийска, 708 в Михайловградска и 1 067 в Ловешка област. Те се устройват засега във всички общини, като забраната за настаняване засяга само градовете, вододайните зони и селищата с имоти зад граничните съоръжения. Съблюдава се изискването новозаселващите да не бъдат повече от 8% от местното население. По социален състав преобладават селскостопанските труженици, работници и учащите. Малко са тези с висше образование...

…Наред със завърналите се от Турция, ликвидирали имуществото си, и останалите без работа в списъците се включват много лица, които не са подавали документи за пътуване и прекратявали трудовите си договори, притежаващи собствени жилища, пенсионери и други. При изпращането на хората в много случаи се действа грубо, без предварително предупреждение и под принудата на органите на МВР…

…При извършената съвместно с „Инспекторат“ – МВР проверка в Михайловградска област бе установено, че по-голяма част от пристигащите от Разградски район са без каквито и да е документи за самоличност – лични паспорти, трудови книжки, военно-отчетни документи, медицински удостоверения или притежават само задграничните си паспорти. Това затруднява много удостоверяването на тяхната самоличност, настаняването им на работа и даването на местожителство. Болшинството не знаят защо и по какви причини са изпратени, за какъв срок от време, има ли нормативен документ, който да ги задължава да останат. Някои споделят, че без да са предупреждавани предварително само за броени часове са ги натоварили и изпратили с багажа им...

Особено остро стои въпросът с наличния жилищен фонд за настаняване. При настаняването на хората се оказва, че 90% от предварително посочените жилища не отговарят и на най-елементарните изисквания за живеене. Така например от пристигналите в община Брусарци са устроени само 22 човека, а останалите са настанени във физическия салон на местното училище до намирането на подходящи помещения. Същото е положението и в другите общини на областта. В Ловешка област болшинството от разселените са настанени компактно в занемарени общежития на различни предприятия без елементарни хигиенни условия…“

Ето как приетите през септември 1989 г. документи от комунистическата власт (цитирани при това изопачено при „свеждането надолу“ от овластените дерибеи на областно и общинско равнище) са използвани за провеждане на репресии срещу мирното население от турски произход. И разбира се, това се е вършело под прякото оперативно ръководство на същата тази власт.

В Римския статут на Международния наказателен съд, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България, е даден списък на действията, осъществени като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население, които са класифицирани като престъпления срещу човечеството. Между тях е и „депортиране или насилствено преместване на населението“. Пояснено е, че „депортиране или насилствено преместване на население“ е насилствено преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно, без основание по международното право“. (ДВ, бр. 68 от 16.07.2002 г.)

Как мислите – това дали се отнася до насилствено преселените („под принудата на органите на МВР“) през октомври 1989 г. 2 263 български турци, живеещи правомерно в селища на Североизточна България, в областите на Северозападна България, лишавайки ги по този начин от техните жилища и работа, а децата им от нормални условия за отрастване и учение? Е, само един месец по-късно – след промяната на 10 ноември, те са могли да се върнат обратно по своите краища, за да видят обаче как техните домове и работни места са заети от други.

Литература

1. Ангелов, В. (съст.). Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989). София, Печатница „Симолини“, 2008.

2. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 2013. Държавна сигурност – Смяната на имената – Възродителният процес (1986-1990), Том ІІ. София, Военно издателство ЕООД. 

 

Източник



[1] Някои от турците, за които става дума по-долу, са с техните „български”, имена, както е в цитирания текст.

[2] Всъщност става дума за „Становище на Политбюро на ЦК на БКП по някои актуални проблеми на възродителния процес”, прието на 1 септември 1989 г., ЦДА, фонд 1б, опис 35, а. е. 183 (виж и в Ангелов, 2008).

[3] Става дума за тези български граждани турци, които са получили международен паспорт, с който да емигрират, но които не успяват да преминат българо-турската граница преди Турция да я затвори в края на август 1989 г, както и на онези, които, след като са успели да заминат за Турция, са се върнали обратно.

Михаил Иванов
Михаил Иванов е доцент по теоретична и математическа физика. През 1989-1991 г. той е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение (организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България). Бил е съветник на президента на Република България по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990-1997). През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Михаил Иванов преподава „Етническа политика“ и „Права на човека“ в Нов български университет, София. Член е на Обществения съвет на Сдружение за човешки права „Маргиналия“.
Други статии от този автор
Посетители: 92

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Мария Павлова писа:
    Нима записването в...
    преди 2 часа
  • Quod petis, hic est писа Още
    Истината, знайно, е... преди 2 часа
  • Гост писа Още
    Какво означава десни?... преди 2 часа
  • Мария Павлова писа Още
    Когато Бог е създал... преди 3 часа
  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 15 часа
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 3 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 4 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 5 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 1 седмица
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 2 седмици
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 2 седмици
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Това е интервю, а не... преди 2 седмици