„Либерален преглед“

Здравка Евтимова

Здравка Евтимова

Здравка Евтимова (род. 1959) е българска писателка.Завършила е Великотърновския университет през 1985 г., специалност английска филология.Автор е на четири сборника с разкази и четири романа, публикувани в България. Нейни разкази са публикувани в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Германия, където през 1999 г. тя печели наградата за къс разказ в конкурса за разкази на фондация Lege Artis.

Статии от този автор

Не можеше да понася някой да докосва нейните вещи, усещаше,...

Тео я гледаше и колкото повече я гледаше, толкова повече...

Църквата е бяла пряспа сняг, която не се стопява никога....

Аптекарката

Там е още, но съм се научила да бягам, слагам...

Той беше висок – разказваше баба. Очите й отиваха много...

Защото ние сме приятели, още по-големи от най- големите приятели,...

Малка бира

Така вървеше тя с босите крака, сърцето му беше жарка...

Магазинче за домашни потреби

В нея имаше слънце и кротка прах, имаше и река...

Априлски дъжд

Саня затича по стълбището: някъде етаж или два над нея...

Къщата беше стара, неизмазана, с прозорци, обърнати към сплетени бъзови...

Случваше се нещо епохално. Всеки момент очаквах мъжа, с когото...

Хлябът на обед

Щастието е просто нещо, казваше ми ти. Щастие е да...

Какви пари

Този баир, който се виждаше от прозореца на Ана, приличаше...

Време за косенe

– Като тях ли ще съм, като поповите лъжички в...

Кучето й се казваше Дъжд. Стъпките му приличаха на дъждовни...

В бъчвата

Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир...

Ще те чакам след нощния влак

Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата –...

Помниш ли Хвърлен, стария баир до Перник, който отдалече прилича...

Майка ми каза – само за две минути ела да...

Светослав

Светослав пресмята всеки разход до стотните и хилядните и взема...

Голямото

Грозен беше Аго. Когато се съгласи да гледа мен и сестра...

Опреснители на паметта

Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да...

Мълчаливият

Той пиеше виното бавно, опитвайки се да не я гледа. ...

Василка бе обмислила всичко. Всеки път, когато беше пиян, той се...

Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й. Да,...

Кларнетът

Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли, когато...

Кръв от къртица

В моя магазин идват малко клиенти – оглеждат клетките на животните...

– Ела, ама тичай по-бързо да похапнем от Гошко –...

Къщата е направена от дядо ми Горан, търговец на жито, желязо...

Коментари

Юрий Проданов писа Още

Страхотна писателка!... преди 3 дни
Анти-анти писа Още

Колкото и клакьорите... преди 4 дни
Anastasiya писа Още

Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
М. Кесякяков писа Още

Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
Сънуващ писа Още

Усеща се доста завист... преди 1 седмица
Димитър Кенаров писа Още

Напълно разбирам... преди 1 седмица
Златко писа Още

При Хандке, мисля си,... преди 2 седмици
Димитър Кенаров писа Още

Не е рядко явлението... преди 2 седмици
Златко писа Още

Откъм Фейсбук:

Petya...
преди 2 седмици
проф. Боян Дуранкев писа Още

Глобалният капитал... преди 2 седмици
гост писа Още

забранено е да се... преди 2 седмици
Ирина Апостолова писа Още

Доста по-късно... преди 2 седмици
Питащият писа Още

Чиста проба завист у... преди 2 седмици
Златко писа Още

Нещата, които се... преди 2 седмици
Златко писа Още

Един разговор откъм... преди 2 седмици
Златко писа Още

Изкоментирайте... преди 2 седмици
Георги Симидчиев писа Още

Какво да му... преди 2 седмици
Николай писа Още

Без прецизни... преди 3 седмици
Златко писа Още

Международната... преди 3 седмици
Николай Колев писа Още

С цялото ми уважение... преди 3 седмици
Златко писа Още

Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
Златко писа Още

При цялото дължимо... преди 3 седмици
Николай Колев писа Още

Грета, е едно блно... преди 3 седмици
Златко писа Още

А инак, че Грета е... преди 3 седмици
Златко писа Още

Нищо лично, господин... преди 3 седмици