Йордан Иванов
Йордан Иванов
Йордан Иванов е роден в 1872 година в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, баща му е мутафчия, а дядо му - свещеник. Тук получава средното сиобразование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати бългаски учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892-1894 г. – специализира в Университета в гр. Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899-1906) През 1906-8 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В 1911 е избран за редовен доцент в Софийския университет, в 1925 г. - редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920-1942). Член-учредител е наМакедонския научен институт. Откривател на първообраза (оригинала) на "История славянобългарска" на Паисий, през 1906 г. при едно от посещенията му в "Зограф" и изследване на ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглаждана от други изследователи, които са я мислили за препис. През 1916 година Йордан Иванов е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През 1932 г. е избран за член на Славянския институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил. Умира в София на 29 юли 1947 г.
Статии от този автор
Едно от класическите изследвания на богомилството – акад. Йордан Иванов...

Посетители

10
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 15 часа
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 1 ден
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 1 ден
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 5 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нека се опитаме да... преди 1 седмица
  • Златко Ангелов писа Още
    Авторката също не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз мисля, че ако... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Между другото, бързам... преди 1 седмица
  • Българин писа Още
    Г-н Енев, защо нямаме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko...
    преди 1 седмица
  • Анsa писа Още
    Колко небивалици е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Имам толкова много... преди 1 седмица