Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели. Главен редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997—2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, 1997). Негови текстове са публикувани на френски, сръбски, английски и полски език. Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994; Голяма награда за дебют „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (1998, 2003; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ (2014); на книгите с есеистика и литературна критика „Накърнимото“ (2004), „Цветните спомени на греха“ (2009), „Лисица в кокошарника“ (2013), „PinkFloyd“ (елипси) (2013).