След яркия си литературен успех в началото на 70-те, Кольо Николов бяга в Америка. Във времето на най-дълбокия социализъм. Обявяват го за невъзвращенец. Забраняват го. А той само след две години се връща. Мнозина в тогавашна България трябва да са посрещнали тази вест с увиснали ченета. И после се заточват едни мъчителни години. Не го искат по вестниците. И по издателствата също. Слава богу, идва демокрацията. Нещата се отпушват. И Кольо пак изненадва всички, като отново заминава за Америка. Този път – задълго. Работи всичко, което намери – пощальон, бензинджия, продавач в кинкалерии. Изхранва семейството си, грижи се за единствения си син. И не спира да наблюдава света. И, макар да не публикува нито ред, пише. Всеки ден.