От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 06 UKR Soldier
© SERGEY BOBOK / AFP

 

Глобалните последици от един дълъг конфликт

Всички войни завършват и заключителните им моменти често са ярки и запомнящи се. Да вземем например капитулацията на генерала на Конфедерацията [южните щати] Робърт Е. Лий пред генерала на Съюза [северните щати] Улис С. Грант през април 1865 г., с която се слага край на Гражданската война в САЩ. Или пък примирието, с което се слага край на Първата световна война, подписано от Германия и съюзниците в един вагон близо до Париж през ноември 1918 г. Или краят на Студената война, символизиран от събарянето на Берлинската стена през ноември 1989 г. и по-късно от свалянето на съветското знаме от Кремъл на Коледа през 1991 г. Тези сцени са широко застъпени в културното въображение като решителни моменти, които създават усещането за окончателен край.

Но спектакълът около края на една война може да бъде подвеждащ. Капитулацията на Конфедерацията в Апоматокс Корт Хаус не разрешава политическото или културното напрежение между Севера и Юга, нито пък решава свързаните с него расови предразсъдъци и политически различия, които остават дълго след премахването на робството. Междувоенният период на 1920-те и 30-те години в Европа е изпълнен с тревоги и напрежение, които кулминират в друга голяма война. Приключването на Втората световна война бележи началото на Студената. И въпреки разпадането на Съветския съюз Студената война може би не е приключила – тя може би все още продължава, както твърди историкът Стивън Коткин.

Във войната на Русия в Украйна може да няма отделен момент, който да бележи края ѝ – поне за известно време. След осем седмици война – далеч по-дълго, отколкото някоя от страните е очаквала – съществува реална възможност никоя от страните да не постигне това, което желае. Възможно е Украйна да не успее да прогони напълно руските сили от територията, която те са завзели, откакто Москва започна инвазията си през февруари. Русия вероятно няма да може да постигне основната си политическа цел: контрол над Украйна. Вместо да се стигне до окончателно решение, войната може и да постави началото на нова ера на конфликт, характеризираща се с цикъл от руски войни в Украйна. Ако войната не приключи скоро, решаващият въпрос е: на чия страна е времето?

Затваряне на люковете

Времето може да е на страната на Русия. Една продължителна война, продължаваща от месеци до години, може да бъде приемлив и дори благоприятен изход за Москва. Със сигурност това би било ужасен изход за Украйна, която ще бъде опустошена като държава, и за Запада, който ще се сблъска с години на нестабилност в Европа и постоянна заплаха от разпространение. Дългосрочната война би се усетила и в световен мащаб, като вероятно ще предизвика вълни от глад и икономическа несигурност. Една вечна война в Украйна рискува също да подкопае подкрепата за Киев в западните общества, които не са добре подготвени да издържат на размиващи военни конфликти, дори и такива, които се случват на други места. Постмодерните, търговско ориентирани западни общества, свикнали с удобствата на глобализирания свят в мирно време, биха могли да загубят интерес към войната – за разлика от населението на Русия, което пропагандната машина на руския президент Владимир Путин е разбунила и мобилизирала във военно общество.

Въпреки че Съединените щати и техните съюзници имат основание да се надяват на бърза украинска победа и да работят за нея, западните политици трябва да се подготвят и за продължителна война. Политическите инструменти, с които разполагат – като военна помощ и санкции – няма да се променят в зависимост от продължителността на войната. Максималната военна подкрепа за Украйна е от съществено значение, независимо от траекторията на войната. Санкциите срещу Русия, особено насочени към енергийния сектор, в идеалния случай биха довели до промени в руските сметки с течение на времето и са подходящи за проектиране на дългосрочния спад на руската военна машина.


Small Ad GF 1

Ключовото предизвикателство се крие не толкова в характера на подкрепата за Украйна. То се състои в характера на подкрепата за войната в страните, които подкрепят Украйна. В епохата на социалните медии и на емоционалността, основана на образи, общественото мнение може да бъде непостоянно. За да успее Украйна, световното обществено мнение ще трябва да я подкрепи. Това ще зависи повече от всичко друго от умело и търпеливо политическо ръководство.

Дългосрочна игра

Путин има много причини да не прекратява войната, която е започнал. Той не е близо до постигането на основните си цели. Досега армиите му не са се представили достатъчно добре, за да може Русия да принуди Украйна да капитулира, и Русия е много далеч от свалянето на украинското правителство. Неуспехите му са унизително публични. След като внезапно се оттеглиха от районите около Киев, руските военни трябва да наблюдават как украинският президент Володимир Зеленски приема чуждестранни гости в столицата и как посолствата отново отварят врати. Потъването на руския военен кораб „Москва“, причинено вероятно от украински ракети, е друг много видим пример за военните неудобства на Русия от страна на украинските сили. Путин вече плати висока цена за своята инвазия. От негова гледна точка всяко бъдещо мирно споразумение, което не печели големи отстъпки от страна на Украйна, би било непропорционално на загубите на човешки живот, материалните загуби и международната изолация, която Русия преживя. След като е мобилизирал руснаците за война – позовавайки се на емблематични конфликти като Великата отечествена война на Съветския съюз срещу нацистка Германия – Путин може и да не се задоволи с безславен мир.

Въпреки че войната е стратегическа грешка за Русия, Путин вероятно би си навредил политически, ако признае грешката си. Преди нахлуването му в Украйна Русия все още имаше отношения с Европа и Съединените щати, както и функционираща икономика. Украйна беше формално необвързана държава с много вътрешни разделения и уязвимости. Нямаше предстоящи планове за разширяване на НАТО в каквато и да е посока. Само няколко седмици по-късно войната в Украйна разруши отношенията на Русия с Европа и Съединените щати. С течение на времето тя ще опустоши руската икономика, като същевременно ще тласне Украйна още по-на запад. Финландия и Швеция вероятно ще се присъединят към НАТО това лято. Водейки война, за да предотврати предполагаемо обкръжение, Русия вместо това укрепи НАТО и засили трансатлантическите връзки. Това няма да направи по-лесно за Путин да намали загубите си в Украйна.

Путин може да прибегне до война на изтощение, която има няколко предимства за него. Ако бъде победен, той може да отложи поражението с дълга война, а може дори и да предаде обречения конфликт на свой наследник. Дългата война може да използва някои от вродените силни страни на Русия. Тя ще ѝ даде време да свика и обучи стотици хиляди нови войници, което може да промени изхода. Ако войната продължи с години, руската армия би могла да възстанови изчерпаните си сили, особено ако държавният бюджет на Русия остане стабилен – т.е. ако продължат плащанията за енергия от Европа и други страни. Русия не се нуждае непременно от победи на бойното поле, за да окаже натиск върху Киев, особено ако войната се проточи. Световната банка оценява загубите на БВП на Украйна през 2022 г. на 45%. Икономическата разруха на Украйна е един от важните, макар и не толкова видими, резултати от войната.

Войната на изтощение може да помогне на Путин да упражни натиск върху трансатлантическия съюз, особено ако подкрепата за Украйна започне да намалява на Запад. Путин смята западните демокрации за нестабилни и неефективни и може би залага на политически преходи в Европа или САЩ, тъй като напрежението от войната нараства с времето. Ако Доналд Тръмп бъде преизбран на президентските избори в САЩ през 2024 г., той може отново да се опита да сключи сделка с Русия, вероятно за сметка на НАТО. Победа на Марин льо Пен на втория тур на президентските избори във Франция на 24 април също би отворила врати за Путин. Той е диктатор. Убедени, че властта им е вечна, диктаторите често могат да си позволят да играят дълга игра. Или поне си мислят, че могат.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Не избързвайте

Украйна също има много причини да не приключва войната чрез преждевременно прекратяване на огъня по руски условия. Нейните военни се представят отлично. Изправени пред непровокирано нападение от страна на една от най-големите военни сили в света, украинските сили отблъснаха Русия в северната и североизточната част на страната. Русия изгуби битката за Киев и не успя да пробие отвъд южния град Николаев към Одеса. Украйна показа, че упоритостта и моралът, подсилени от безпилотни самолети и модерни противотанкови оръжия, могат да укрепят отбранителните способности на армията. Русия има добри шансове да загуби тази война; следователно Украйна има добри шансове да реши войната при по-добри условия от неприемливо големите отстъпки, които Москва иска от Киев в момента.

Трудно би било правителството в Киев да не се стреми към по-добри условия чрез по-нататъшен напредък на бойното поле и отблъскване на руската офанзива в Източна Украйна. Бруталното водене на войната от страна на Русия усложнява преговорите за потенциално бъдещо прекратяване на огъня. Русия нанася удари по цивилни граждани и гражданска инфраструктура в цяла Украйна. Тя извърши военни престъпления и жестокости, включително широко разпространено сексуално насилие и депортиране на украински граждани в Русия. Това е война срещу народа на Украйна. Трябва да се предположи, че всяка територия, която Русия задържи, ще бъде подложена на жестока окупация. Украинското правителство не може да приеме такива зверства срещу собственото си население на своя територия. Едно преждевременно прекратяване на огъня при руски условия би довело до предаване на част от територията, която Русия е завзела след началото на инвазията на 24 февруари. Това би означавало, че Русия ще завземе по-голяма част от Донбас, отколкото частта, която отцепи през 2014 г., и вероятно ще включва и градовете Харков и Мариупол. Освен това Русия ще търси по-големи отстъпки по отношение на военния статут на Украйна. Зеленски вече се съгласи да не се присъединява към НАТО. Но разоръжаването и демилитаризацията на украинските сили ще ограничат украинския суверенитет както абстрактно, така и на терен. След като получи тези отстъпки, Русия би могла по-късно да поднови войната срещу „демилитаризираната“ украинска армия, за да довърши започнатото.

Всички отстъпки, направени от Киев, ще трябва да бъдат одобрени и от украинското население. Украйна плаща с кръв за тази ужасна война. Сделката с дявола може да се възприеме като по-лоша от липсата на каквато и да било сделка. Зеленски успя да обедини украинския народ и да мобилизира подкрепа за Украйна в международен план – украинските знамена вече са навсякъде извън Украйна. Правителството и населението се сближиха, а страната е по-сплотена, отколкото преди войната. Ако има някой, който може да убеди украинците в постигането на споразумение чрез преговори, това е харизматичният и популярен Зеленски. Но той ще трябва да представи споразумение при условия, които са приемливи за широката общественост. Тези условия – позволяващи на Украйна да запази колкото се може повече от своя суверенитет, цялост и сигурност – вероятно зависят от по-нататъшния напредък на украинското бойно поле. Цената на бързото прекратяване на тази война може да бъде много по-висока за Украйна, отколкото за Русия. За Русия прекратяването на войната при условията на Украйна рискува да накърни гордостта на един диктатор. За Украйна прибързаното приемане на руските условия застрашава благосъстоянието на нейните граждани и съществуването ѝ като независима държава.

Дългосрочната война все пак представлява политическо предизвикателство за Украйна. Ако войната се проточи с години, Украйна ще трябва да запази политическата си система непокътната и демокрацията си жива. Следващите президентски избори в Украйна са насрочени за пролетта на 2024 г. – точно тогава, когато ще се проведат следващите президентски избори в Русия. Но руските избори ще бъдат фалшиви, а украинските ще бъдат истински. Както предупреждава политическият философ Алексис дьо Токвил: „Нито една продължителна война не може да не застраши свободата на една демократична страна“. Украйна ще трябва да докаже, че той не е прав.

Далеч от Холивуд

Една продължителна война в Украйна би имала дълбоки последици за европейския континент. Европа няма да бъде цяла, свободна и мирна. Тя ще съдържа в себе си военна зона, която е заплашена от ескалация. Руските войски не са в състояние да настъпят към Полша или балтийските републики, но от север на юг ще се прокара назъбена опасна линия, много по-малко стабилна от Желязната завеса от епохата на Студената война, която ще изисква нови методи за защита от страна на НАТО. Изтичането на украински бежанци ще продължи, а с времето мигрантите може да решат да се установят в Европа за постоянно.

Дългосрочна война в Украйна ще има последици и в световен мащаб. Ако тя се утвърди, със сигурност ще изостри глада в света, като се има предвид, че Украйна и Русия са основни производители на хранителни продукти като пшеница. Гладът в световен мащаб е лост за глобална нестабилност. В Африка и Близкия изток населението, което на пръв поглед е далеч от Украйна, може да се окаже в политическа криза, породена от верижните ефекти на войната в Украйна. Тази грозна реалност ще прекъсне мечтите за елегантен изход от пандемията. Вече започнаха да се появяват несъответствия в международния отговор на конфликта. Много страни виждат двоен стандарт във възторженото приемане на украинските бежанци от Запада и в наказването на Русия за войната, когато, както твърдят някои наблюдатели, Съединените щати са водили няколко такива войни през последните години. Само 37 държави са наложили санкции на Русия, докато 141 държави са осъдили инвазията в ООН – разминаване, което показва, че не всички членове на международната общност гледат с добро око на войната в Украйна.

С напредването на войната и увеличаването на броя на случаите на руска бруталност санкциите ще се увеличават, а цените на стоки като петрола ще продължат да растат. Икономическите последици ще се усетят в цяла Европа и ще бъдат платени предимно от европейците. Следователно подкрепата за Украйна може да отслабне, колкото по-дълго продължава войната. Гласовете, които изискват от Украйна да приеме прекратяване на огъня на всяка цена, може да станат по-силни. Други конфликти, като например войната в Сирия, която отдавна е изчезнала от полезрението, показват, че една безкрайна война може да се превърне в досада за удобните и разсеяни общества, като с течение на времето получи малко повече от пренебрежение. Западните политици трябва да поемат това предизвикателство активно и да обяснят защо подкрепата за Украйна е не просто алтруистична, а всъщност фундаментална за европейската сигурност и за бъдещето на свободните общества. Тази кампания в подкрепа на Украйна няма да бъде безплатна. Но ако Путин спечели в Украйна, той ще бъде окуражен да разшири периметъра на руската агресия.

Крайната цел на Украйна е недвусмислена. Тя е запазването на украинската независимост и суверенитет. Това е, което страната заслужава – и от което Европа се нуждае за собствената си сигурност. Ако Украйна надделее, нейният суверенитет ще създаде важен прецедент за развитието на стабилен, либерален международен ред. Съединените щати и Европа в никакъв случай не трябва да подтикват Киев към постигане на споразумение чрез преговори. Те не трябва и да блокират постигането на споразумение, ако Зеленски успее да намери приемливо за него и за украинското население решение. Но това може да се случи само след години на борба. Междувременно лидерите на САЩ и Европа трябва да обяснят на своите граждани какъв е залогът на тази война – за украинците и за света.

Най-важното е те да обяснят стойността на украинската победа. Първите осем седмици на войната понякога напомнят за мотивите и стереотипите на холивудски филм. Там е злодеят – Путин – отдалечен и патологично самотен на дългата си маса в Кремъл. Има и доблестен герой – Зеленски, който се бори със смъртта, за да спаси своя народ. Има забележителен обрат в сюжета – руска военна некомпетентност и украински успех на бойното поле. Тези морални и сюжетни дъги могат да подскажат, че ще има щастлив край – и може би ще има. Ако е така, той няма да дойде скоро. Предвид краткия период на внимание на избирателите, политическите лидери в страните, подкрепящи Украйна, трябва да моделират посланията си по-малко според холивудските сценарии, които предлагат незабавно удовлетворение, и повече по военните речи на британския министър-председател Уинстън Чърчил, който съветваше за постоянство и никога не обещаваше бърза победа. Киев ще преживее много неуспехи във войната, която ще има далечни стратегически, политически и хуманитарни последици. Съединените щати и техните съюзници трябва да се подготвят да подкрепят Украйна в продължение на дълъг период от време.

 

Liana FixЛиана Фикс е програмен директор в отдел „Международни отношения“ на фондация „Кьорбер“, а преди това е била стипендиант-резидент в Германския фонд „Маршал“ на САЩ.

 

 

 

Източник

 

Майкъл Кимидж е професор по история в Католическия университет в Америка и гостуващ стипендиант в Германския фонд „Маршал“. От 2014 г. до 2016 г. е член на екипа за политическо планиране в Държавния департамент на САЩ, където отговаря за ресора „Русия/Украйна“.

Pin It

Прочетете още...

Хомо Орбаникус

Ян Вернер Мюлер 30 Мар, 2018 Hits: 6468
Подобно на всички други популисти, Виктор…