Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2016 11 Virginia
Почитателите на Тръмп виждат в негово лице не само подобрение в сравнение със сегашните американски лидери, но и противоотрова, поврат в историята, проводник на революцията.

Фото: Shelby Lum / Richmond Times / AP

 

Америка на Доналд Тръмп винаги е била тук, малко под повърхността. Човек я съзираше в тълпите, вбесени, но търпеливи, очакващи да го видят, без значение колко време я трябвало да чакат в жегата. Чувахме я в думите на почитателите му, които виждаха в него не само подобрение в сравнение със сегашните ни лидери, но и противоотрова, поврат в историята, проводник на революцията. В последните седмици имаше и допълнителни ускорители на пожара му – намесата на директора на ФБР Джеймс Коуми в президентската надпревара, рязкото увеличение на цените за Обамакеър[1] – но нито един от тях, взет сам по себе си, не е прокарал пътя му. Единствено самите хора можеха да го направят.

Клифтън, Вирджиния, е живописно предградие на столицата Вашингтон, което се намира на по-малко от четиридесет километра от Белия Дом. Пътят към главната му улица се извива между внушителни домове с колонади и конни ферми. Средният годишен доход тук е около 174,233 долара, почти три пъти повече от средния за щата. Близките предградия клонят все повече към демократите, тъй като в тях се заселват предимно имигранти и млади професионалисти, които се оттичат от града, но Клифтън си остава горда крепост на консерватизма, настояващ за по-малко правителство. През 2012 общината Клифтън е предпочитала Мит Ромни пред Барак Обама с 23 процента преднина.

В продължение на седмици едно от най-обичайните изказвания на здрав разум в тези избори беше, че богатите, традиционни републиканци в края на краищата ще се отвърнат от Доналд Тръмп. В Клифтън, както скоро стана ясно, това не беше така. В деня на изборите, близо до избирателния пункт в Презвитерианската църква на Клифтън, аз се срещнах със Сандра Битнър – вдовица, която изглежда по-млада от 79-те си години. Облечена беше в патриотични цветове – сако в синьо и бяло върху червена риза, а на врата ѝ висеше сребърен кръст. Покойният ѝ съпруг е работел за Епъл компютър, което ѝ осигурява финансова сигурност; започвайки през седемдесетте години, самата Битнър е ръководела строителна фирма. „И я водех успешно“, казва тя. „Така че знам какво се иска за това“.

Била е равнодушна към мисълта, че Клинтън може да стане първата жена-президент. „Тази жена си е прокарвала път с лъжи през целия си живот“, казва тя. „Тя и Бил Клинтън са най-корумпираната двойка в днешната политика“. Възраженията ѝ са добре познати в този момент – про-аборт, аферата Бенгази[2], имейлите, фондацията Клинтън – но силата на антипатията ѝ ме изненада. Ако Тръмп изгуби, казва тя, „налице е подводно течение от гняв, което ще бъде трудно за обуздаване, наистина мисля така“.


Small Ad GF 1

Попитах я дали очаква някакви смутове, както предсказваха някои от поддръжниците на Тръмп. Тя замълча дълго. „Трябва да внимавам как отговарям на този въпрос. Предполагам, че не знам, но, в определено отношение, се надявам  да стане така“, каза тя. И така, какво имам пред вид под граждански смутове? Не искам да кажа, че трябва да грабнете оръжията си и да отидете да стреляте по хората. Имам пред вид хора, които ще заговорят открито. Погледнете към нелегалните чужденци, за които Обама казва, че трябвало да могат да гласуват. Губим страната си в това отношение. А освен това съм ужасена от това, от нещата, които се случват. Аз съм доста възрастна жена, така че няма да видя упадъка на тази страна, тъй като няма да живея толкова дълго. Но ще живея достатъчно дълго, за да видя бавната глобализация, следствията от внасянето на всички тези сирийски бежанци. Ще живея достатъчно дълго, за да го видя – и това ще ме натъжава. Но Томас Джеферсън е казал, че когато страната се разгневи, ни очакват неприятности“.

Битнър се усмихва към своя приятелка, която я докосва по ръката и казва „Много хубаво сако!“ „Благодаря“, отвръща тя и се връща отново към темата за гражданските смутове. „Имам чувството, че това са най-важните избори, на които някога съм гласувала, защото мисля, че се намираме на кръстопът – много сериозен кръстопът. Това са най-важните избори, а през януари ще бъда на осемдесет, което означава, че съм минала през много неща“.

Винаги е било фалшиво-успокоително да си представяме, че привържениците на Тръмп са някъде далеч, запокитени из икономически-трудните ъгли на страната – места толкова западнали, че, за да бъдем честни, вече е лесно да разберем защо Тръмп ги привлича толкова. Но това винаги е било прекалено просто. Тръмп се харесва на  много повече хора, отчасти поради дълбочината на антипатията срещу Клинтън и отчасти защото той придаде легитимност на речника на страха – от „глобализма“, от „международните интереси“ – който никога не се е радвал на почит сред основното ядро на републиканската политика.

„Това не е глас за него; това е глас против Хилари“, казва ми Кен Стулик, търговец на недвижимо имущество, след като е пуснал бюлетината си. Стулик е сърдечен и изразителен човек, а също и убедителен говорител, когато става дума за привлекателността на центъра на Клифтън („Тук ресторант с пет звезди, там друг, с четири“), но политиката го изпълва с дълбоко безпокойство. „Убеден съм, че тя [Хилари Клинтън] е корумпирана и престъпна жена – и се страхувам за страната ни, ако тя стане президентка“.

Попитах го защо се страхува за страната. „Налице е сериозна опасност от назначаване на не само един, а цели двама либерални съдии във Върховния съд. Това би могло да доведе, според мен, до някакъв вид промяна на Втората поправка[3], което е едно от последните неща, които биха ни позволили да се защитаваме срещу евентуално корумпирано правителство. А и нямам никаква представа от това какви всъщност са финансовите ѝ политики. Искрено вярвам, че тя просто казва онова, което ѝ е нужно, за да спечели гласове, а след това, когато е вътре, ще играе по свирката на корпоративните интереси, както и нейните международни интереси.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

„Почти сигурно е за мен, че Глобалната инициатива[4] на Клинтън е получила стотици милиони долари в чужди инвестиции. Тя може да е задължена на тези хора по някакъв начин. Така че можем и да се окажем продадени от нея. Това ме безпокои. Искам да кажа, какво ще се случи ако някой в Катар или Саудитска Арабия каже, ‚Хей, спомняш ли си онези петстотин милиона долара, които ти дадох? Искам сега да ми направиш услуга‘.“ След което добавя: „Загрижен съм от това, че тя е глобалистка и че не поставя суверенитета на Съединените щати на първо място. Мисля, че тя ще бъде толкова забъркана в скандали и борби, че няма да ѝ остава много време да върши реална работа. Така че това може да се окаже едно доста осакатено управление още от самото начало“.

Лесно е да се види как непрекъснатите твърдения на Тръмп за това, че системата е „фалшифицирана“ – фалшифицирана против него, фалшифицирана против „народа“, фалшифицирана против републиканците – са променили химията на избирателите. Дали хора като Джеб Буш или Марко Рубио биха насърчавали избирателите да не вярват в безпристрастността на Избирателния колегиум[5]?

Опитът на Тръмп във Вирджиния говори много за победния му ход из цяла Америка. От този щат никога не се е очаквало да бъде оспорван – през октомври Клинтън водеше пред Тръмп с девет пункта – но в края на краищата тя го победи само с два процента.

Никога не е било достатъчно да се казва, че феноменът Тръмп се основава единствено на бели мъже без висше образование. Действително, те са част от изненадата Тръмп, но не всичко от нея. Реалният шок беше произведен от изчакващите, от последните, от семейните типове а ла Буш и жените от богатите предградия. Те щели, така ни се повтаряше отново и отново, да се отвърнат от Тръмп. Близо до началното училище Силвърбрук – един от избирателните пунктове в богатата община Феърфакс стейшън, аз разговарях с Джаклин Милър, миловидна дама по средата на тридесетте. Попитах я как е гласувала. Тя се стресна и се засмя. „Гласувах за Тръмп, с неудоволствие“, каза тя.

„По мое мнение това е по-малкото зло. Аз съм определено финансово консервативна, а корупцията, както и всичко останало у Хилари, това просто не можех да го направя“, казва тя. „Клинтън не заслужава доверие“. „Записът от Холивуд“[6] не я впечатлил особено много. В края на краищата, казва тя, [Бил] Клинтън беше направил нещо подобно с една практикантка в Овалната зала [на Белия дом]. За Тръмп тя добавя, „Сигурна съм, че самата аз съм казвала много неща, за които не бих искала да станат публично достояние“. След което продължава: „Преди няколко седмици за кратък момент бях решила, че ще гласувам за независим кандидат. И наистина ми се искаше да би имало някаква реална трета възможност[7]. Мисля, че много американци не попадат в само една категория“.

Но в края на краищата идеята да гласува за трета страна започнала да ѝ се струва като гласуване напразно. И така Милър – млада, заможна, несигурна – в края на краищата гласувала за Тръмп. „Тръмп е напълно непредсказуем и това ме плаши малко. Е, всъщност ме плаши много, но просто се надявам, че ще има достатъчно проверки и баланси, които по някакъв начин ще ни спасят [от авторитарни уклони]“. Тя се смее нервно.

И докато избирателни те пунктове започнаха да затварят, аз приключих репортажа си за кандидата Тръмп с обръщане към човек, когото вече бях интервюирал преди шестнадесет месеца, Матю Хаймбах. През миналия юли той беше затънтен активист на бяло-националистическата кауза, призоваващ за разделение на расите. Южният център за справедливост за бедните го счита за наследник на Дейвид Дюк[8]. Но още в ранните етапи на кампанията, докато останалите го смятаха за виц, Хаймбах описваше Тръмп като визионер.

Във вторник Хаймбах ми каза, че се е оказал прав. Удивителният успех на Тръмп бил, по негово мнение, начална стъпка към по-широкото приемане на организации като неговата. „По мое мнение средният американец, независимо от раса или политически убеждения, вече е изгубил вяра в Американския експеримент, в Американската система. Според мен всички са съгласни, че нашата икономика, а следователно и политика, се управлява от малък брой олигарси, които определят всичко. Независимо от това дали на власт е демократ или републиканец. Така че ние трябва да пресушим това блато и да върнем властта обратно на хората“.

Хаймбах разговаряше с мен от дома си в Паоли, Индиана. „Тук в градчето, в което живея сега, има само една фабрика, която дава работа на повечето местни мъже, почти петстотин работни места – и току-що ни казаха, че тя ще бъде затворена през следващите шест месеца. И сега всички се питат: и какво ще правим тогава? Бялата работническа класа наистина започва да се оформя в това градче като единен блок и гледа на себе си повече от отправната точка на етничността и общностното съзнание. И това не може да се върне обратно в бутилката“.

Източник


[1] Популярното название на всеобщото медицинско осигуряване, въведено от президента Барак Обама. Бел. пр.

[2] През 2012 г., в резултат на атентат срещу американското консулство в либийския град Бенгази, загиват четирима американци, включително и тогавашният американски посланик в Либия. Хилари Клинтън, по онова време външна министърка на САЩ, е широко критикувана в страната си за това, че не е успяла да вземе по-добри мерки за сигурност. Бел. пр.

[3] Втората поправка на Американската конституция, приета през 1791 г., гарантира на американците правото да носят оръжие. Бел. пр.

[4] Една от инициативите на Фондацията Клинтън, която се подозира широко в САЩ като проводник на „международни интереси“. Бел. пр.

[5] Окончателният избор в САЩ се прави не от самите избиратели, а от специално назначени представители, известни под названието „Избирателен колегиум“, състоящ се от 538 члена. Те са формално задължени да гласуват в съгласие с предпочитанията на избирателите, но на практика могат и да ги подминат. Оттук и честите недоразумения в американската избирателна система, която на няколко пъти е произвеждала силно оспорвани изборни резултати (както например през 2000 г., когато Джордж У. Буш беше избран въпреки силните подозрения, че всъщност популярният вот е бил на страната на опонента му Ал Гор). Бел. пр.

[6] В последните дни от избирателната кампания по медиите се появи скандален аудио-видео-запис, в който Доналд Тръмп говори с огромно презрение и похот за жените, които можел да „сграбчва за п…те“. Въпреки това избирателките не се отвърнаха от него масово, както се очакваше от всички. Бел. пр.

[7] Изборната система на САЩ е устроена така, че на практика няма никакъв смисъл да се гласува за кандидати от други партии освен водещите две. Всяко гласуване за „независим кандидат“ означава, че гласът ви е даден напразно. Бел. пр.

[8] Американски политик и бивш народен представител, виден член на Ку Клукс Клан. Бел. пр. 

Еван Оснос е американски журналист и автор. Той е част от екипа на списание The New Yorker от 2008 г. и е най-добре известен с експертните си статии върху Китай. Оснос е автор на книгата Age of Ambition: Chasing Fortune, Truth, and Faith in the New China, която спечели Националната награда за документална проза за 2014 г.


Pin It

Прочетете още...