От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

01 

 

В Париж Сена често се променя, тя ту е синьозелена, ту бледокафява, ту просветва от слънчеви зайчета, ту помръква в дъжда. Сутрин се обвива с воали мъгла, вечер се облича в черно и златно. Тя винаги е тук, макар че неспирно си идва и неспирно си отива[1]. От две хилядолетия насам тя се лее, люлее, тупти, ромоли насред френската столица, на която извивката ѝ е придала бадемова форма.

Сега Сена е опитомена, затворена в каменни кейове, окована с железопътни линии и асфалтови шосета. Реката безмълвно се прокрадва в градската шумотевица и само туристически кораби и товарни шлепове браздят вълните ѝ. Но тя не винаги е била тъй мирна и кротка. В миналото водите ѝ лудували на воля, един ден гладки като лъснат паркет[2], друг път непокорни, бурни, бунтовни. През зимата влачили късове лед, през пролетта налитали на мостовете и заливали бреговете.

По-често обаче реката била в добро настроение, подобаващо на воден път в непрестанно растящ град, на който тя служела за почти всичко… Всякакви кораби, лодки и ладии прииждали до пристаните ѝ, натоварени с най-разнообразни стоки: въглища и дърва, жито, ръж и ечемик, фасул от Арпажон, ряпа от Мо, праскови от Монтрьой[3], нормандски ябълки, оксерски, испански и гръцки вина, британски стриди, руанска херинга, сол от Атлантически океан, портокали от Санто Доминго, новгородски восък и какво ли не още. Минавайки от бряг на бряг, от кей на кей човек можел да се снабди с всичко необходимо в този плаващ супермаркет гъмжащ от народ. Можел е и да напои коня си на водопоите, устроени по бреговете ѝ. А даже и да уталожи жаждата си гребвайки вода, по-далечко от брега за всеки случай…

Днес Сена се съзерцава от високо, от мостовете и кейовете ѝ. Тя дреме в бетонното си легло и никой не си я представя близка, досегаема, със заоблени брегове, пропити с влажния дъх на реката. На никой не му минава през ум да поседне до водата, да си топне краката, да се позабавлява с „водни жабки“, а камо ли да се изкъпе в лятната жега. В миналото обаче, нещата стояли другояче. Естествено, обществените бани съществували от памтивека, но много парижани се миели чисто и просто в Сена. Излагането на голи тела насред града станало все пак неприемливо през XVII век. Появили се тогава кораби-бани, като този на бръснаря Поатвен. Дошла и модата на студените бани с плувни басейни. Баните „Делини“, например, си извоювали чудесна репутация и последният им кораб доживял до 1993г. Сена подслонила и кораби-перални, дъсчени баржи скърцащи от вятъра, набучени с живописни сушилни, където се трудела армия от перачки…

Реката обаче не била обречена единствено на ежедневните нужди на града. Тази трептяща водна повърхност, огледало на дворци, мостове и църкви, не останала извън столичните празненства. Още повече, че женитби и раждания в кралския род, коронации и гостувания на чуждестранни пратеници давали повод за разточителни церемонии. И какъв по-подходящ фон за тези тържества от водите на Сена! Там изкусни пиротехници можели да дадат пълна воля на въображението си, устройвайки най-причудливи мизансцени от фойерверки и илюминации. И в уречения ден, по залез слънце, Сена пламвала от снопове искри и фонтани от звезди, докато фантастични кораби и водни чудовища изниквали като по чудо от тъмните ѝ недра за радост на зяпачите.


Small Ad GF 1

През втората половина на XIX век пък реката си извоювала нова репутация. За това допринесли Световните изложения, празненства на науката и прогреса, откриващи нова ера на мир и разбирателство между народите, както се смятало по това време. Сена станала не само свидетел, но и главен участник в международните експозиции, организирани във френската столица. Бреговете ѝ се оказали най-подходящото място за тези мащабни начинания. Укрепени и разкрасени, те поели нови архитектурни ансамбли. Така се появил Дворецът Трокадеро[4] за Изложението от 1878г., който властвал над хълма Шайо цели 50 години. Импозантният му силует се издигал над спускащите се отпред градини, чиито водоскоци искрели на фона на реката. Липсвала само Айфеловата кула.

 

02

 

Тя се извисила 11 години по-късно, за следващата експозиция, тази от 1889г. Проектът за желязна кула предизвикал отначало всеобщо негодувание. Известни деятели на изкуството и литературата, между които Гарние, Гуно, Мопасан, Верлен, Хюисман и пр. издигнали единно глас в защита на френската столица против тази меркантилна машинария, от която даже и търгашеска Америка би се отрекла[5]. Но при откриването на изложението, когато бариерите се вдигнали, когато тълпата успяла да докосне с ръка чудовището, да го огледа обстойно, да се разходи между стълбове му, да се изкатери в хълбоците му, и най-упоритите опоненти се предали[6]. Като че ли тоновете желязо задействали като тайнствен магнит, привличащ любители от четирите краища на света. Кой би могъл да си представи днес бреговете на Сена без силуета на тази желязна чудесия!

Всъщност, по времето на Световните изложения Париж преживял истинска строителна треска. Какви ли не постройки изниквали в отделните квартали и най-вече по бреговете на Сена. Някои траели само месеци, като средновековното село, появило се на сегашния кей Ню-Йорк със старинните си къщи, кулички и механи по-истински от истинските. Или пък Павилионите на Нациите, живописно наредени по кейовете Берси и Бранли, чиито отражения в реката обогатили албума от картини, уловени от водите ѝ…

 

03

 

Други постройки се вписали трайно в пейзажа на Града на светлината. Като например изисканият архитектурен ансамбъл, който открил нова перспектива между Дома на ветераните и булеварда Шан-з-Елизе, приобщавайки Сена, разбира се. За да се отбележи тържествено Изложението на столетието, това от 1900 година, две нови сгради се издигнали на десния ѝ бряг в съчетание с нов мост. Големият дворец[7] и Малкият дворец[8], достойни наследници на лондонския Кристал палас очертали елегантна „разходка“ в продължението на моста Александър III, който прескача Сена с един скок.

Тази „разходка“ и днес привлича любителите на градски пейзажи. Най-вече през лятото, когато побрежието е забранено за колите и човек може спокойно да се потопи в прохладата, вееща от реката, любувайки се на металната снага на моста, на наниза от фенери и венци от чугунени раковини. Мостът се счита днес за един от най-красивите кътове в Париж, въпреки че при откриването му злите езици го нарекли „декоративно бълнуване“. Но това било по времето, когато се присмивали на стила Ар нуво…

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

От птичи полет Сена напомня извивка на кичур коса, пристегнат с фините шноли на мостовете. От две хиляди години насам реката се кичи с тези монументални украшения, вковани в градския декор. Те са едновременно причина и последствие от развитието на столицата, за което стилът им е живо доказателство. Съвсем първите преходи над Сена били дъсчени. Леки, подвижни съоръжения, те можели да се изгорят набързо, за да се пресече пътя на нападателя. Римляните ги заздравили със зидани сводове. Два моста очертавали права линия от двете страни на Ил-дьо-ла-Сите по кардото, североюжната ос на гало-римския град. Малкият мост и Големият мост определили задължителния достъп до сърцето на столицата. През Средновековието мостовете все още горели по време на битките, но в мирно време били укрепявани с кули и бастиони, по сводовете им се прикачвали воденици, а по настилката им се издигали домове.

 

04

 

До XIII век във френската столицата имало само два моста, задръстени от пешеходци, конници, каляски и каруци. Третият мост Свети Мишел бил иззидан в края на XIV век, а през XVI век нов мост заменил Големия мост, потънал злощастно в реката. Новият мост Света Богородица бил истинско чудо на строителната техниката. Застроен с изискани ренесансови домове, той установил първия архитектурен ансамбъл на Париж. Да си представим за миг живота в тези домове увиснали над реката. Разбира се, жилищната площ е ограничена, а от водата лъха влага, но какво значение! Нали мястото е модно, улицата елегантна и с луксозни бутики. А да не говорим, че от прозорците можем непосредствено да се насладим на столичните тържества, тъй като това е кралският мост, по който минават всички празнични шествия…

Но всяко чудо за три дни! Ето, че друг един мост вълнува парижани. И неговата поява е истинско сътресение в строителното изкуство. Той слага край на висящите улици и открива епохата на мостовете с открита перспектива. Този мост за първи път пресича Сена в цялата ѝ ширина, подпрян на върволица от сводове, стъпили на „шипа“ на острова. Новият мост[9], това е името му, става новият притегателен център на града.Там се стичат столичните тълпи, там може да се намери всичко и какво ли не: китайски мандарини, горски теменужки, редки книги при първите букинисти, там подвизават амбулантни чистачи на чорапи[10], изваждачи на зъби, шегобийци и песнопойци, кукловоди и поети, там се събират зяпльовци и мечтатели. Но отваряйте си очите! Джебчиите на Картуш[11] дебнат навред!

 

05

 

Мостът привлича кралските процесии и високопоставените гости, като пратеника на Високата порта, който го прекосява с цялото си великолепие. Наполеон също минава по него на път да се овенчае с императорската си корона в катедралата Света Богородица. Там се развихря и народният гняв, под статуята на Анри IV[12]. Днес Новият мост е най-старият мост на Париж. Въпреки това той не е застинал в миналата си слава. Старинният му чар вдъхновява и съвременните творци. През 1985 г. Кристо го преобразява в призрачно видение като го обвива със златисто платно. Няколко години по-късно Кензо го застила с килими от цветя…

Прекосяването на Новия мост е истинско пътуване във времето. Човек неочаквано се озовава в началото на XVII век. С мощния си силует мостът наподобява крепостна стена с тротоари като караулни проходи снабдени с наблюдателни кулички. По корнизите му дружина маскарони зорко охранява водите на реката. Тръгнеш ли по моста, забави крачка и притаи дъха си. Така най-добре ще се насладиш на панорамата, откриваща се към сърцето на френската столица. Откъм горното течение: Ил-дьо-ла-Сите, откъм долното: фасадата на Лувъра, а по средата Анри IV гордо е възседнал бронзовия си жребец на върха на площада Дофин[13]. Нали се е смятало, че това е една от най-красивите гледки в света!

Много естествено Новият мост става образец за следващите мостове. С панорамата си мостовете Пон Роаял[14] и Понт дьо ла Конкорд[15] са негови достойни наследници. Днес Париж наброява 37 моста. Построяването на всеки от тях е принос за техническия прогрес. Каква изобретателност е трябвало на строителите им, за да се преборят с възникващите трудности, да избегнат клопките на тинестото дъно, да укротят напора на водния поток, да намерят все по-нови строителни методи, все по-издръжливи материали! С какво упорство, с какво въображение са издирвали, измисляли, изпробвали островръхи и трицентрови сводове, висящи мостове и мостове-улици, мостове от дялан камък или бетон, от чугунена плетка или желязна дантела, със стройна или масивна снага, равни, гърбати, мрежести, ефирни, накичени с емблематични релефи и статуи, за да се постигне този лъчевиден архитектурен ансамбъл над извивката на Сена. И това без да се броят мостовете останали в проект, като кръглия мост-площад застроен с елегантни домове, свързващ двата бряга с два моста. Или пък моста във формата на Х, който трабвало да предложи четири възможности за прекосяване на реката.

 

06

 

Животът на мостовете зависи от настроението на реката. Те се радват на ведрия ѝ полъх, но търпят и пристъпите ѝ на гняв. Векове наред прииждането на водите ѝ било често и застрашително явление. И още повече когато ледовете се топели. Тогава набъбналите от лед води онтасяли сводовете им, решавайки съдбата им. Така през 1616 г. се сринали мостовете Пон-т-о-Шанж и Свети-Мишел. Малко по-късно дошъл редът и на Пон-дьо-ла-Турнел, който потънал на два пъти. Мостът Пон-дьо-Мари пък пропаднал отведнъж през 1658 г. Въпреки усилията трагичните епизоди се повтаряли. Най-впечатляващото наводнение станало през 1910г. Париж се превърнал във Венеция, но с много по-тъжна окраска. Залята с вода, френската столица предлагала неочаквани гледки: барикадирани входове, лодки и рибари по улиците…

Ясно! Сена е красавица с променлив характер, чиито капризи не са безобидни. Ето защо от далечно минало строежът на мостовете е придружен с ритуали и чествания. Полагането на първия камък, откриването и кръщаването им давали повод за специални церемонии. Така през 1578 г. Анри III пристъпил лично към първата копка на основите на бъдещия Нов мост, като произнесъл молитви и зазидал монети с образа си. Анри IV пък го основоположил през 1605 г., като го прекосил в още недовършен вид следван от конната си свита…

 

07

 

Векове наред мостовете се смятали за места на потайности, привличащи добронамерени и злокобни сили. Задължителни преходи, средоточие на напливите от хора, те са едновременно с това и основен елемент на градския пейзаж. Те са в хармония с архитектурата на френската столица, със светлината на небето ѝ, с преливащите се тонове на реката. Разбира се, най-известните мостове водят до Ил-дьо-ла-Сите. Първи съоръжения над Сена, те са се преобразявали през вековете с упорито постоянство. Днес мостовете, които водят до Света Богородица, привличат най-много посетители[16]. Те разкриват прекрасна гледка към катедралата, чиито плетеници от камък и витражи се отразяват във водите на Сена.

Парижката част на реката предлага безброй кътове за разходка, някои известни в цял свят, други по-дискретни, но не с по-малко чар. Сред тях е музеят Оранжери, който съзерцава реката от парка Тюйлери. В него Моне е изложил водните си линии, сякаш да докаже, че като променливите води на реката, природата е в неспирно движение, разтваряйки мига в неустойчивостта на въздуха и водата. Символично изглежда и пешеходният мост Дебийи. По някакво неочаквано съвпадение това елегантно съоръжение от занитено желязо свързва музея на Модерното изкуство с този на Първичните изкуства от кея Бранли. Вероятно за да припомни новаторския тласък, даден от първичните изкуства на съвременните естетически дирения. Между тях реката, водата, вечен извор на живот. По течението надолу Сена минава под моста Мирабо, отнасяйки тъгата на Аполинер. Иде нощта, удря часът, дните отлитат[17], Сена остава

 

08

 

Все пак, ако човек се замисли, той непременно ще си каже, че Сена си е река като река, река като всички други, като Дюранс или Гуадалкивир или Амазонка, като Рейн, Темза или Дунава, или пък като Амур, но Сена е срещнала Париж с Лувъра и Тюйлери, с Айфеловата кула, с Островръхата кула и Света Богородица на Обелиска[18], с Лебедовия остров, с кленовете и яворите, със замрежения от радиовълни Дом на радиото[19]… И тя се е влюбила в града, завинаги. Затова е негова вярна спътничка, любимка на жителите му и муза на всички поети по душа.

 


[1] Жак Превер, „Сена се срещна с Париж“ (La Seine a rencontré Paris), „Разни неща“ (Choses et autres), изд. Галимар 1975.

[2] Ibid.

[3] Арпажон, Мо, Монтрьой: селища в близките околности на Париж.

[4] В първоначалния си вид дворецът Трокадеро, изграден на хълма Шайо за Изложението от 1878, е внушителна ротонда в стил считан за пример на демодирания еклектичен стил от края на XIX век. За Международното изложение на изкуствата през 1937г. на негово място е издигнат сегашният дворец Шайо, включващ няколко музея и подземен аквариум.

[5] Писмо до Жан-Шарл Алфан, ръководител на подготвителните работи по Изложението от 1887г., изпратено от известни деятели на литературата и изкуството в протест срещу издигането на Айфеловата кула.

[6] Йожен-Мелкиор дьо Воге, „По експозицията“ (A travers l’exposition), първа част, „Списание на двата свята“ (La revue des deux mondes), 1 юли 1889.

[7] Големия дворец: построен на десния бряг на Сена, на мястото на обширния Дворец на индустрията (1855г.), той е в сърцето на културния живот на столицата. Изграден от желязо и стъкло, зданието конкретизира архитектурните постижения от времето на Бел епок. Голям изложбен център.

[8] Малкия дворец: елегантна сграда, разположена на десния бряг на Сена, срещу Големия дворец и организирана около полукръгла градина. Център е на постоянни и временни изложби.

[9] Новия мост: построен по инициатива на Анри III, мостът е открит от Мария Медичи след смъртта на Анри IV.

[10] Чистачи на чорапи (décrotteurs de bas): предшественици на ваксаджиите, чистачите на чорапи, често срещан занаят в Париж, предлагали изчеткване на чорапи и обувки от посвеместната улична кал.

[11] Картуш: Луи-Доминик Гартхаузен, наречен Картуш, шеф на разбойническа банда, вилнееща в Париж през XVIII век. Ползвал се е с известна благосклонност от страна на жителите на Париж.

[12] Статуята на Анри IV е издигната по инициатива на Мария Медичи, съпруга на Анри IV. По време на Революцията е била разбита, а отломките ѝ хвърлени в Сена. Сегашната статуя е излята според първоначалния модел по искане на Луи XVIII и открита през 1814 г.

[13] Площад Дофин: новаторски за времето си архитектурен ансамбъл, построен в единен стил по инициатива на Анри IV с цел да се благоустрои върха на Ил-дьо-ла-Сите при издигането на Новия мост. Макар и преустроен от барон Осман, ансамбълът е един от елегантните кътове но Париж.

[14] Пон-Роаял: кралският мост е построен по инициатива на Луи XIV в края на XVII в. Той е един от най-старите мостове на френската столица заедно с Новия мост и моста Мари (Пон-Мари).

[15] Понт-дьо-ла-Конкорд: мостът е построен в края на XVIII в. с камък от разрушената Бастилия. Той свързва Народното събрание с един от най-известните парижки площади, площад Конкорд.

[16] Тези мостове са Малкия мост, Понт-т-о-дубл, моста на Архиепископията и моста Свети Луи.

[17] Гийом Аполинер, Моста Мирабо.

[18] Жак Превер, „Сена се срещна с Париж“ (La Seine a rencontré Paris), „Разни неща“ (Choses et autres), изд. Галимар 1975.

[19] Кръглия дом: разположена на брега на Сена, сградата е архитектурен паметник на 1960 години. В него се помещава Френското Националното Радио.

 

 

Ралица Фризон-Рош е българска авторка и преводачка, сътрудничка на множество български издания, както и на парижкото Revue périodique éditée, издавано под ръководството на Юлия Кръстева.

Pin It

Прочетете още...