Дискусии

21 Февруари, 2020 295

„Плодът на познанието“ – една дискусия

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Манол Пейков и приятели
Следната дискусия – прекалено интересна, напрегната и…

Изкуство

18 Февруари, 2020 762

Десетте най-добри книги за 2019 според…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите…

Изгледи

13 Февруари, 2020 436 1

Невидимите хора на България

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Лидия Христова
На 18 юли отбелязахме 181 годишнина от рождението на…

Драскулки

10 Февруари, 2020 270

За един приятел, по пътя…

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Манол Пейков
Отраснахме къща до къща на улица „Кукуш“, разделени от една…
  • 03 Фев, 2020 360

    Лека нощ, мистър Джеймс

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Клифърд Саймък
    Паметта му започна да се възвръща. Той отново навлизаше в живота от небитието. Вдъхна мириса на…
  • 01 Фев, 2020 367 1

    Моят шабат – част 2

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    Подготвям в главата си менюто за предстоящия шабат. Трябва всички да бъдат доволни, а те са много.…
  • 16 Ян, 2020 587 4

    Последният праг

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Герман Максимов
    По заповед на Лак-Ифар-ши Яст бил издигнат Дом на смъртта, който съществувал един период и…
  • 25 Дек, 2019 1917 8

    Москва не вярва на сълзи и клишета

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Към Русия, като към никоя друга посока на света, обикновено тръгваме, въоръжени до зъби с клишета.…
  • 14 Дек, 2019 648 3

    Не е крайно лошо

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Събуди се съвсем рано – тъкмо се беше развиделило – и понеже си знаеше, че няма никакъв шанс да…
  • 29 Ное, 2019 1014 1

    Ръката, която те държи

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Баба ѝ говореше забавено, леко завалваше думите. Кая си помисли, че това вероятно се дължи на…
  • 23 Ное, 2019 628

    Като мъжете

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Тази сутрин, веднага щом се събуди, момчето беше изтичало да нагледа кученцата на двора и откри…
  • 29 Окт, 2019 10620 14

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 1

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Започвам днес една история, която вероятно с пълно право разглеждам като най-трудната и…
  • 27 Окт, 2019 659

    За писането

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Рядко коригирам нещата, които се появяват изпод клавишите ми. Мислил съм много пъти за това,…
  • 28 Сеп, 2019 1177

    За Грета Тунберг, човешката слепота и планетата, наречена…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    1986. Аз съм на 25 години. В мазето на кооперацията, в която живеех тогава, на две крачки от…

Видрица

20 Януари, 2020 1099

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 1370 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 1365

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5070 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 4720 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 5403

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 6710 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9077

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 8880 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 7568

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 8957

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

2009 02 EntropaНа 15 януари 2009 г. в една от сградите на Европейския Съюз в Брюксел беше открита изложба, с която се отбелязва началото на шестмесечното президентство на Чехия в Съюза. До деня на откриването се смяташе, че авторите са двадесет и седем артисти от всяка от страните-членки на ЕС, но медийното внимание и политическия шум в България принудиха истинския – и единствен – автор да разкрие шегата си на 13 януари. Оказа се, че това е добре известният концептуален артист от Чехословакия, Давид Черни.

 

Ивайло Дичев

Изкуството на скандала

Когато пишат за инсталацията на Давид Черни в Брюксел, обикновено почват с това, че няма да се занимават с художествените й качества, или че лично те не я харесват, или нещо от сорта. Май вече имаме достатъчно дистанция, за да поговорим и за самата нея.

Нека първо разграничим този вид съвременно изкуство от рисуването на картини, с които богати хора да украсяват холовете си. То не "отразява" реалността, а прави видими напрежения, граници, стереотипи. В него има повече театър, социология, гражданската акция, отколкото живопис. Основното е, че реакцията на публиката е част от творбата. В този капан попадна българската дипломация с глупавите си протести – перденцето, с което сега е скрита България, сигурно ще иде с нея в колекцията или музея. Толкова красиво се получи, че няма накъде! Човек се пита дали пък не са съучастници на автора тези напушени журналисти, които тръгнаха да проучват коя е авторката Елена Желебова и тържествено да обявяват, че са разкрили измамата. Тези горди евродепутатите, които твърдят, че Черни е присвоил парите и настояват да ги върне. Какво да се сърдиш на хора, които никога не са стъпвали в галерия за съвременно изкуство?

Работата всъщност е двупластова: измислени са художници, които уж изобразяват своите страни. Значи, литературната героиня Желебова обяснява, че имала за цел да предизвика скандал, и най-вече в родината си. "Това е пънкарски жест, нарочно примитивен, пубертетски и вулгарен". Ако някой си беше дал труда да прочете това, щеше да разбере, че не става дума каква е България, а как ние, българите си я представяме. Спомнете си тв предаванията, където работата беше обсъждана. Възмутени от спокойната реакция на експертите, водещите отчаяно включваха зрителите с надеждата да прозвучи автентичната обида на народа. И зрителите един след друг вдигаха телефона, за да кажат "ами да, клоака сме, на клозет ни обърнаха!" Дали да помислим над това защо така искрено се обиждаме, когато собствените ни мисли някак излязат от националната кухничка и се озоват в чужбина? В талибанската реакция на конференцията за Батак беше същото: как така някакви си чужденци ще размишляват по нашите митове?

И разбира се единственото, което ни интересува, е "къде сме ние", а за самата работа се казва нещо само доколкото и други са се обидили (те пък, пусто, взеха, че не се обидиха!). Работата играе със стереотипи. Франция е във вечна стачка. Румъния е страната на измисления от ирландския писател Брам Стокър Дракула. Обединеното кралство в ЕС е едно отсъствие. При това стереотипите се преплитат, образуват абсурдни хибриди. Италианците: любовници + футболисти = мастурбационни движения с футболни топки. Естония: хай-тек държавица + съветското наследство = хай-тек сърп и хай-тек чук. Литва: омраза към руснаците + евроамбиции = Манекен-пис-чета пишкат на руска територия.

Погледнете сега отново българската част от разпадащия се пъзел. Клекалото ("турска тоалетна" е дразнител за неофашистите) е туристически стереотип на страната от десетилетия. Нали сте виждали чужди групи да снимат тези удивителни съоръжения, изчезнали в западна Европа преди един-два века? Но това не е всичко. Веднъж попаднало в ЕС, нашето клекало се оказва ултрамодерно, то свети от чистота и прилича на някакъв електронен пулт за управление. Внушението става съвсем друго. Като със сърпа и чука на Естония, тук са хвърлени сили за модернизиране на архаични неща, откъдето и чудноватия хибрид: ултрамодерно клекало. Нещо като атомната ни централа, която се борим да закърпим за още година-две.

"Ентропа" (Европа + ентропия) представя съюза като центробежно движение на стереотипите, които се имитират, хибридизират, преминават от едно място към друго. Кой знае защо г-н Барозо не се почувства обиден. Не се хвърлиха да защищават Европа и нашите дипломати и журналисти – единственото, което изобщо забелязаха тук, беше думата "клозет". Според Черни, ако нещо обединява континента, това са взаимните ни клишета. И способността ни да им се смеем. Една грешка допусна авторът: наместо Обединеното кралство в пъзела на Ентропа трябваше да отсъства България.

Източник
Гражданите на България отдавна вече са забравили, че изкуството може да бъде политическа сила. То беше такова по времето на комунизма, но изгуби важността си от времето на промените през 1989 и след това. Сега, в началото на 2009, изкуството отново има значение в тази страна.

Инсталацията „Ентропа“ цели да провокира, чрез артистична интерпретация на различни клишета относно различните европейски страни. Черни, поемайки отговорността за чешкия принос към въображаемия колектив, трябваше да измисли други двадесет и шест „европейски артисти“ от други държави – и го направи добре, за да подведе медиите и политиците, поне в моята страна, България.

Огледало на Европа

Европа представлява скулптура – един пъзел, съставен от двадесет и седем триизмерни карти на страните-членки на Съюза, като всяка от тях предизвиква и си играе с определен стереотип за съответната страна.

Полша, например, е представена от католически свещеници, развяващи знаме в подкрепа на гей-правата, Холандия е наводнен пейзаж, над който стърчат само минаретата на джамии; Румъния е парк за развлечения с тема Дракула; Франция е плакат, обявяващ стачка, докато откъсната Великобритания е … празно пространство.

България, междувременно, беше представена като „турска тоалетна“ – един образ, който главните български институции и медии счетоха за дълбоко оскърбителен. И именно тук започна истинското действие.

Българското министерство на външните работи повика чешкия посланик, за да „даде обяснения“ относно артистичната обида; той пък попита дали българската част от композицията трябва да бъде отстранена преди откриването. Аферата ескалира: Българският представител в ЕС издаде официална протестна нота; българските членове на Европейския парламент от националистическата партия Атака предупредиха, че ще отстранят срамната картина с голи ръце; водещите български вестници крещяха по заглавните си страници, че авторът е „чешки мошеник“ и „измамник“, а творбата му е „скандална“ и „обидна“.

Тази дребнава и несъразмерна реакция разкрива много неща за умонагласите на българските институции и комплексите на тукашните медии: техният латентен национализъм, липсата на чувство за хумор – и дълбокото невежество относно модерното изкуство. Същевременно яростното българско отрицание имаше и обратен ефект, правейки от проекта на Черни едно от най-успешните концептуални произведения на изкуството от последните години. Доколкото основната цел на този вид изкуство е да предизвиква дебати, да привлича внимание, да кара зрителя да преоценява очевидното – то в този случай то успя напълно, осигурявайки победа на изкуството и въображението над политиката и дребнавостта.

Българската политическа, институционална и медийна свръх-реакция беше далеч по-силна от тази в останалите портретирани страни. С това тя разкрива инстинкти, които имат нещо много обезпокояващо общо с ония, които доведоха до реакцията на някои мюсюлмани (в Европа и извън нея) след публикуването през 2005 в Дания на карикатурите на пророка Мохамед. Този фурор не е нещо, правещо чест на една страна, която е – или би искала да бъде – европейска по дух. Освен това той е показателен за дълбоката политическа и културна неувереност, съпровождаща вече двегодишното българско членство в Европейския Съюз.

По време на присъединяването на България (и Румъния) към ЕС на 1 януари 2007, множество европейски гласове твърдяха, че приемането на югоизточните съседи е преждевременно, заради слабото им институционално представяне в определени области. Оттогава насам новите страни-членки бяха доста заети с това да доказват, че такива безпокойства не са били неоснователни – до такава степен, че Съюзът спря 350 милиона евро от предприсъединителните фондове, обещани на България.

По този начин България създава едно двойно напрежение – наречена от Брюксел най-корумпираната от страните-членки на ЕС, освен че е и най-бедната. В отговор на тези груби действия и обвинения, изкушението пред българската официалност беше да реагира по-малко чрез подобряване на съмнителните практики, отколкото чрез борба срещу „погрешните и несправедливи представи“ с методите на рекламата.

Освен това настоящото, водено от социалистите коалиционно правителство в София – дискредитирано, непопулярно и изправено пред перспективата за национални избори през 2009 – непрекъснато търси скандали (особено „антинационални“ такива), които би могло да експлоатира, за да се хареса на патриотичното мнозинство от гласоподавателите.

Именно в този контекст се появи аферата „Ентропа“ – което прави малко учудващ факта, че тя беше представена като последния епизод от голямата антибългарска конспирация на ЕС. Цялата българска държавна машина, поддържана от медийния хор, търсеше начини да мобилизира латентните чувства на обиден патриотизъм и расистки провинциализъм, придавайки съдържание и форма на тяхната ярост.

Историята на два скандала

Интересен контрапункт на странните български измерения на тази европейска история – без които тя сигурно би заслужавала и получила по-малко внимание – е един друг обществен скандал, провокиран в страната през 2007 г.

Онова, което стартира предишния случай, беше една научна работа, написана от млада българска историчка на изкуството и германски историк, чиято тема беше едно клане от времето на Османската ера, по време на българското въстание от 1876 в селото Батак, и отнасяща се до начина, по който то е било представено шестнадесет години по-късно в картина на полския художник Антоний Пьотровски (1853–1924).

Митът за Батак проследява начина, по който картината на Пьотровски е оформила българското възприятие на събитията от 1876 и, по-широко, как едно художествено представяне, което изкривява и преувеличава историческите факти, може силно да повлияе върху националната памет.

Отговорът на водещите български институции срещу книгата на Мартина Балева и Улф Брунбауер беше показателен. Президентът, министерството на културата, националният исторически музей, академията на науките и болшинството медии нападнаха българската историчка (която е немска гражданка) като турски агент и предател на нацията. Български националистически групи издадоха смъртни заплахи срещу нея и упражняваха в продължение на повече от година психологически терор върху родителите й в София.

„Случаят Батак“ показа колко травматизирани, изпълнени от комплекси и хванати в националистически и провинциални шаблони са повечето български институции (едно състояние, споделяно от голяма част от българските граждани). Сред спазмите на истерия, либералните гласове бяха едно отчетливо и слабо малцинство. Отвътре – и особено откъм либералния ъгъл – всичко това направи тогавашната прясна страна-членка да изглежда дълбоко депресивна.

В това отношение случаят Батак от 2007 изглежда така, сякаш предшества и оформя „Ентропа“ от 2009. Но тук има две разлики. Първата е доминиращата реакция на хората, пишещи из българските Интернет-форуми. По повод Батак те почти единодушно се присъединиха към националистко-ксенофобската вълна; при „Ентропа“ те най-вече се смееха на метафората за „Турската тоалетна“ (учудвайки се единствено на това защо тя е представена толкова чиста…) и поздравяваха несъществуващата българска художничка Елена Джелебова за смелата й творба.

Втората разлика е, че тъй като Елена Джелебова е фикция, последиците за нея и за семейството й са по-малко тревожни, отколкото те бяха за Мартина Балева. Българските националисти няма кого да заплашват, а българската полиция не е принудена да пилее ресурси, за да осигурява нечия лична безопасност. Последното е особено важно в тия дни, когато полицията мобилизира всичките си сили, за да подтисне тридневния протест (14– 16 януари) срещу правителствената некадърност, провеждан от студенти, еко-активисти, лекари, учители, селскостопански работници и пенсионери пред сградата на Народното Събрание в София.

Без газ, без хумор, студена, хаотична … България определено влиза в новата година и в чешкото президентство на ЕС с левия крак. Единствено артистите имат повод да се радват – защото изкуството доказа, че все още е способно да пробужда политически действия и дебати. 

 

Източник 

Pin It
Десислава Гаврилова
Десислава Гаврилова е един от основателите и директор на Център за култура и дебат „Червената къща“ в София.

Посетители

33

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Знаещ българския ези... писа Още
    И... Един по Божия воля... преди 14 часа
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Аз - изостанал? Ти да... преди 14 часа
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Ами Ели като живее в... преди 15 часа
  • Гост писа Още
    По-горе "напъните",
    Гост писа:
    ...
    преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Какъвто Volk-ът, такъв... преди 1 ден
  • Сухиванов писа Още
    Най-сетне  честна... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Интересно наблюдение... преди 4 дни
  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 1 седмица
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аааа, така кажи бе,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Значи да не се мъча да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    иван сухи писа:
    Това да си докторант...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да се обръща внимание... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    В славянската... преди 2 седмици