От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
Наскоро започна вторият семестър и срок. В книжарниците на видно място са поставени маси, върху които са наредени книгите, изучавани в училище. Има ли любопитни какво учат в програмата американските ученичета и как се сравнява това с българските? Имат ли си в училище свой Вазов – не особено долюбван, но почитан класик; свой Вапцаров – някога скандален, после наложен, днес игнориран; своя Елисавета Багряна?  Въобще, каква класика си отбелязват в полетата с молив и какви стихотворения учат наизуст?

На мен такова сравнение винаги ми е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните традиции.

На първо място, самият канон. Американските ученици нямат задължителен списък с изучавани произведения, спуснат от министерство. Българските имат. Кой е определил този списък, как се е формирал той – дали някаква бюрократична комисия или от писателския съюз –  не се знае. Знае се само, че този списък е доста непоклатим. Е, разбира се, от него някои неща отпадат, други се добавят, но това става след обществени катаклизми. А в американските училища изучаваните произведения се избират от самия учител.

Сигурно някой ще си помисли, а как държат тези деца изпити след седми клас? Как ги приемат в елитни гимназии и в престижни университети? Нима са отписали литературата от кандидатстудентските препитвания? Съвсем не. Както съм писала и преди, всъщност литературате е много на почит не само в училище, но и във всякакви университетски специалности, където дори и бъдещите инженери я изучават поне в един курс. Просто такива стандартни изпити не се състои в писане на теми върху „научени“ автори и произведения, еднакви за всички.

Така че, откъде идва нуждата да има единен канон? Кандидатстудентските изпити настрана, тази нужда идва от смисъла на литературата в учебната програма. Понеже в България този смисъл е възпитаване на ценности (които се предполага да са национални), канонът трябва да бъде одобряван предвид ценностите, които възпитава. В САЩ литературата не е да възпитава в ценности, а в критическо мислене, креативност, анализ на гледните точки и изразяване на своя. А това не е ограничено само до един определен и задължителен списък.

Освен това класиката се използва за поглед в начина на мислене, вълненията и стереотипите на обществото, което е произвело даден роман или разказ.‌ Тоест, по тази логика Под игото не е огледало на българското Възраждане. Не е прозрачно представяне на Априлското въстание. Но е прозорец към стремежите и идеите на Следосвобождението. Затова класиката не може да бъде използвана за възпитание на ценности 1:1 – които са продукт на съответния исторически момент – а само повод да се замислим за ценностите.


Small Ad GF 1

Затова сред изучаваните произведения има толкова много новоизлезли книги, които предлагат нов поглед към света. В близката книжарница учениците ще си купят и после в час ще дискутират Ловецът на хвърчила и Алхимикът, например. Включени са и книги от „новия канон“, които предлагат алтернативна гледна точка на събития и позиции, представени в стандартния. Има ги признатите вече романи на Сандра Сиснерос и Рудолфо Аная, за израстването на две чикано деца, наред с китайско-емигрантската Клуб Радост и Късмет на Ейми Тан и шедьоврите на Стайнбек.

Разбира се, без класика не може. И тук учениците четат старогръцка митология и Юго, Шекспир и Кафка. Може би за да разберат ценностите на съответната епоха, но и защото върху тях и в диалог с тях се гради последващата литература.

Като следствие, изучаването на литература в училище е доста гъвкаво и потенциално може да бъде много интересно. Това, на което особено се възхищавам, обаче, е че непрекъснато има мислено изтупване от праха на заглавия, които са били пренебрегвани, но може да се включат в учебната програма, за да покажат една различна интерпретация на света.
Интересно е да се помисли как постига интелектуално сцепление една нация, която няма единен литературен списък класици. Разбира се, това е силно казано, защото повечето заглавия са често избирани от учителите, повечето автори са изучавани с едно или друго свое произведение. Но отпратките към една или друга творба не са задължителни за всички. Това води до разнообразни гледни точки, непрекъснато преоткриване на установеното и една флуидност в хубавия смисъл на думата.

И като нагледен материал, ето училищните книги, които се продават в близката книжарница, поръчани за училищата наоколо (поезията не е включена, защото тя обикновено се събира в антологии):

Всепризната класика

  • Едит Хамилтън, Митология (старогръцка, по подразбиране)
  • Омир, Илиада
  • Беоулф (средновековен английски епос)
  • Шекспир, Юлий Цезар
  • Джонатан Суифт, Пътешествията на Гъливер
  • Мери ‌Шели,‌ Франкенщайн
  • Шарлот Бронте, Джейн Еър
  • Чарлз Дикенс, Големите надежди
  • Чарлз Дикенс, Повест за два града
  • Виктор Юго, Клетниците
  • Джейн Остин, Гордост и предразсъдъци
  • Достоевски, Престъпление и наказание
  • Франц Кафка, Метаморфози

Признати в България шедьоври, но която едва ли някога би се преподавала в българските училища

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

  • Ърнест Хемингуей, Сбогом на оръжията
  • Скот Фицджералд, Великият Гетсби
  • Ралф Елисън, Невидимият човек
  • Труман Капоти, Хладнокръвно
  • Джак Лондон, Дивото зове
  • Натаниъл Хоторн, Алената буква
  • Ъптон Синклер, Джунглата
  • Уилям Голдинг, Повелителят на мухите
  • Джордж Оруел, 1984
  • Джордж Оруел, Ферма за животни
  • Ърнест Хемингуей, И изгрява слънце
  • Марк Твейн, Приключенията на Хъкълбери Фин
  • Тенеси Уилямс, Трамвай Желание
  • Джон‌ Стайнбек, Перлата
  • Джак Керуак, По пътя
  • Ерих Мария Ремарк, На западния фронт нищо ново

„Нова“ класика

  • Ели Визел, Нощта (книга преживяванията в концлагер на Нобеловия лауреат за мир)
  • Тони Морисън, Възлюбена
  • Рудолфо Аная, Благослови ме, Ултима (емблематичен разказ – 70те години – за света и себеоткриването на едно чикано момче в Ню Мексико)
  • Сандра Сиснерос, Къща на улица Манго (друга станала класическа книга от 80те – момичешка гледна точка, Чикаго)
  • Мартин‌ Лутер Кинг, Завещание Надежда: Речи
  • Айн Ранд, Атлас сви рамене
  • Алън Патън, Плачи, любима страна (влиятелен роман от средата на 20 век за расовите отношения в Южна Африка, насилието и бъдещето на страната)
  • Ричард Райт, Роден син (предизвикала брожения през 40те, този роман разглежда гледната точка на стереотипизирания млад, черен престъпник, подтикван от социалните неравенства, расизма и предразсъдъците)
  • Зора Нийл Хърстън, Очите им гледаха Бог (скандална през 30те години, днес  се смята за основополагаща „черна“ и женска роман за различните периоди в живота на една жена, в които се оглеждат съответните исторически епохи)
  • Ричард Адамс, Уотършип Даун (1972 – странна алегория за общност зайци, които си имат своя култура, митология, поговорки и вярвания и които се опитват да направят прехода до хълма Уотършип Даун ала Одисеята)

Новоизлезли книги с влияние

  • Халед Хосейни, Ловецът на хвърчила
  • Мерилин Робинсън, Гилиъд (2004 – за американския Среден Запад и отношенията в едно семейство и техните ценности и мъдрост през призмата на историческите събития на 20 век)
  • Айян Хирси Али, Неверница (холандската феминистка от сомалийски произход, писателка, политик и сътрудничка на Тео‌ Ван Гог – това е автобиографията й отпреди 2 години, в която разказва за бягството си от подтисничество и принудителен брак)
  • Паулу Коелю, Алхимикът
  • Клер Месуд, Децата на императора (действието се развива в Ню Йорк, днес: млади хора с мечти и амбиции, престижно образование и начеваща кариера търсят себе си)
  • Тим О’Брайън, Това, кето те носеха (наскоро издадена серия разкази за американски войници през войната във Виетнам – игра на гледни точки и историческа истина, усещане за дебнещата смърт, смятана за най-добрата проза за тази война)
  • Ейми Тан, Клуб Радост и Късмет (по този бестселър е направен и популярен филм – семейство китайски емигранти, в което отношенията майки-дъщери движат събитията в живота, в семейни сбирки с игра на маджонг)

Признати едно време, днес позабравени или маргинализирани като детски

  • Дафни дю Мюрие, Ребека (дю Мюрие е любима авторка на Хичкок – в този популярен на времето роман, станал филм в типичен негов стил, има любов, брак, убийство, търсене на скрити истини и гледни точки)
  • Доди Смит, Завземам замъка (популярен за времето си роман – средата на 20 век – едно семейство опитомява изоставен замък и с това, алегорично, и викторианската литература)
  • Луси Монтгомъри, Ан от Грийн Гейбълс (любима класика за деца – Ан идва във фермата от сиропиталище и с характер и талант ала Пипи си проправя път в живота, следвайки обаче ценностите на трудолюбие и състрадание от началото на 20 век)
  • Уила Катър, Моята Антония (класика от началото на 20 век – романтизмът на пионерите, духът на прериите, препятствия и начало на нов живот)
  • Хариет Бийчър Стоу, Чичо Томовата колиба
  • Р. Л. Стивънсън, Странният случай на Доктор Джекил и Мистър Хайд
  • Естър Форбс, Джони Тримейн (книга за юноши за израстването на едно момче през революцията)
  • Джон Кноулз, Сепаративен мир (станал вече класически, това е роман за израстването на момчета от престижно пансионно училище, като Спасителят в ръжта)

Източник

Ели Иванова живее в САЩ, където е преподавател по литература и култура. Освен в книги, хора и техните светове, тя се задълбава и във фотографията, човешките права и дребните незабележими неща.

Pin It

Прочетете още...