Изкуство - Литература

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2016 09 Nietzsche

 

Ето какво написах като отговор на поста на Милен Русков за пирамидите в областта на литературата. После го допълних малко.

Милене, с литературните пирамиди въпросът стои като с финансовите. Когато се повдигат обвинения, те трябва да бъдат с факти, имена, конкретни описания как става процеса на корумпиране и пр. Неща, които ако не са доказани, поне могат да бъдат проверени. Ако няма такава конкретност, съдът обикновено прекратява делото – по липса на доказателства, лошо подготвено обвинение. Как става разпределението „по квоти“, кой точно го контролира, с какви интереси, как е принудил другите да му помагат, какво им е обещал? Как стават договорките в комисии и за награди, кой може да свидетелства за това? Кой поддържа вътрешната дисциплина и солидарност в „пирамидите“ чрез какви лостове на влияние? С общи приказки и обвинения „по вероятност“ няма да стане: това поражда опасност от конспиративна картина, която трябва да приемем на вяра.

Аз не вярвам в този хиперболичен и параноичен разказ – в много по-голяма степен онова, което се случва в т.нар. „българска литература“ е резултат от нейното медиатизиране – успехът в нея не е възможен без видимостта в медиите, той не се базира на реално четене и критика, а на телевизионни критерии. Което води до медийни филтри в областта на вкуса и съответните, отново медийни, представи кое е важно и кое – не. Ето как се появяват и звездите, които винаги получават награди, ордени и пр. И проблемът не е Георги Господинов, който е добър писател, а Деян Енев, който не е: той дори не е в Деян Енев, а в медийно-успешната роля, наложена на българския писател.

Разбира се, има и други фактори – например, че в България има две издателства и половина, които публикуват българска литература – и смятат това за своя мисионерска заслуга, непрекъснато го изтъкват, защото не е особено печелившо. Но всъщност при липса на издателска конкуренция, издателите смесват своята мисия с тази окончателна инстанция на подбор, дори организират награди – и така прокарват своя вкус, който не винаги и не е задължително на ниво: но издателствата са малки, нямат щаб от различно мислещи редактори, външни рецензенти и сътрудници, които да контролират този произвол.

Всичко това е свързано не само с отсъствието на критика, за което много се дрънка – а с отсъствието на критическа публичност. Т.е. на общество от читатели, образована публика и критици, които да четат дълбоко и всеотдайно, да имат общи фокуси на обсъждания, да раждат взаимно-противоречиви и конкуриращи се оценки, коментари и интерпретации на литературната продукция, да имат аргументи за и против. Тогава, макар и да защитават различни възгледи, те все пак взаимно се интересуват от мнението си (за което е необходимо минимално взаимно доверие), имат го предвид при следващи оценки.

Впрочем, забавният опит за литературна революция на „редосеялките“, както им викаш ти, Милене, който тече в момента, откри своя алтернативна, но отново медийна публичност – социалните мрежи – и се разрази там с всички следствия от това. Смешното е, че новите социални поети моментално възпроизведоха там свои кръгове и мрежи от зависимости, станаха, както казва Димитър Благоев за кръга „Мисъл“ „дружество за взаимно хваление“ – т.е. направиха онова, срещу което протестираха – но във Facebook. Чест прави на Олга Николова, нейните Рада Барутска и Вавилония коя беше, както на сайта „Пеат некогаш“, че е смел и самотен играч на литературното поле и пише разгромителни критики във всички посоки.

Разбира се, не може да се отрече, че има и приятелски кръгове, мрежи и пр – а където има такива, има и зависимости. Такива в литературата винаги е имало, и те винаги са враждували. Но това не е лошо. Не мисля, че това са хора, които са зависими един от друг финансово или по някакъв друг тъмен, интригантски начин (има само отделни интриганти), струва ми се, че те са група или мрежа, доколкото са приятели и споделят общи вкусове и обща представа „що е литература“ (и съответно, понякога мразят чуждите представи) – те влияят върху процеса, и ако някоя група се е добрала да място „Перото“, например, до комисия за награда или нещо такова – тя си прокарва свои политики, това даже е естествено, воюва за своята естетика: естествено също така е другите да и пречат, да оспорват и пр. Има ли нечисти, кариерни зависимости? Ами има сигурно, но защо всички да са такива? Има човешки, приятелски, колегиални връзки.

Все пак най-важното: тези мрежи от чисти и нечисти зависимости са малък елемент от мозайката – ако не беше общото условие на медиализация, на медийно удвояване на литературата и подбор на онези, които могат да представят литературните неща по достъпен начин, превеждайки ги на бърз и ефектен медиен език, мрежите и зависимостите нямаше да има особен ефект, нито кой знае какво влияние. Всяка една от тях, дори когато се опитва да прокарват свои политики и свои представи за литература, без да си дава сметка всъщност вече играе по свирката на „телевизионния“ вкус и неговата представа за ценности (имам предвид всички „бързи“, не-литературни медии, не само телевизията).

Впрочем, мечтаната от нас относителната честност и обективност в литературните оценки, не произтича от безкористността на един или друг, нито пък предполага някаква идеална безпристрастност на литераторите, липса на собствена гледна точка и критерий. Нито може да разчита на самотни критици-гръмовержци, като Нешо Бончев. Честността на оценките произтича именно от това, което, както казах, в съвременна България го няма – от дискусията, от критическа публичност, в която различните мнения и оценки да спорят едни с други и чрез този спор, неговото продуктивно несъгласие, в което се разменят аргументи, се получава нещо трето, то прилича на „обективност“, но по-добре да го наричаме честност. Честността на ситуацията е надреден резултат от самата критическа публичност от разменените и приети аргументи, някои от които са се оказали валидни, а други – не. Тя не произтича от честността и безкористността на един или друг литератор, а от онова, което ги контролира.

А у нас критическа публичност няма: поради липса на истински обществен интерес към литературата, тя е заменена и с най-лесното, с онова което се вижда. А който не се вижда, се провиква силно, за да го видят. Литературата сама е подменена от своя медиен двойник и живее живот не пълен с индивидуално четене и мислене, а с разни видими купони, шоу, награди, четения, фестивали и пр. форми на обществото на спектакъла: а там звездите са си звезди, те по дефиниция са „видими“, имат не литературен, а „визуален“ капитал. Те са и продължават да бъдат важните – и този консенсус пък позволява на издателства, на определени групи и мрежи, на комисия и журита да си я карат както си знаят. Или по-добре, както всички си знаят, по линията на най-лесния консенсус.

Да не забравим: дори скандалите са не толкова от паресиастичен тип (казване на Истината в лицето на литературния тиранин), а от медиен тип (силно викаме, мръсни думи казваме, но така ще ни Видят).

Това ми се вижда по-просто и по-малко конспиративно обяснение.

Коментари

Zlatko Anguelov Кохерентно и много добро обяснение за нещата, свалям ти шапка. Трябва да признаеш, че Милен също подчерта необходимостта от конкретност, когато в отговора си на Вавилония дали е част от пирамидите, допълни първоначалния си пост. Иначе ти почти едно към едно си описал състоянието на литературата в Америка или Англия, или някоя друга западна страна. Вчера президентът Обама раздаде медалите за принос към американската култура. Всички имена ми бяха познати и нямаше нито едно име, за което бих казал: не заслужава. Усещането за НЕЧЕСТНОСТ не се появи. И така, ти като академик даде диагнозата. Можеш ли да се опиташ да предпишеш и лечение? Защото на мен ми се струва, че хората, които са вдъхновени от Милен, се стремят да намерят лечение – погрешно или правилно, но – ИСКРЕНО. И като малка добавка – Перото само по себе си е медия; не трябва ли да се преосмисли ролята му, ако медиатизирането на литературата е една от етиологиите за лошото ѝ състояние в България?

Alexander Kiossev Както при зъб, първо трябва да спадне възпалението – после лечение с бормашина,, евентуално – вадене. Докато не утихнат колективните лудости, в които и ти гордо се включи, никакво лечение не е възможно..

Alexander Kiossev Основно лечение: четене. И без предварителни враждебни филтри.

Alexander Kiossev Не следя цялата американска литература, но за мен кариерата на Пол Остър като професионален писател – един безспорен и голям талант – който все повече не знае защо пише и само поддържа писателската си роля, която всъщност е роля на успеха в обществото на спектакъла, е симптом за световния проблем.

Alexander Kiossev Ролята на „Перото“ е двойнствена, за нея трябва да се мисли и то внимателно, защото много хора го харесват.

Zlatko Anguelov Alexander хайде сега, „гордо“!:-) Аз се включвам по убеждения. И само там, където виждам аргументи. За разлика от 99% от „включилите“ се, съм убеден, че към никого не изпитвам нищо лично. Може и да греша – и сигурно греша в нещо – но участвам с убеждение. Но другите нямат сетива да усетят това и да отличат непредубеденото от партизанското изказване.

Alexander Dzhoganov Пак ще си позволя да се включа:)

За едно съм съгласен – Деян Енев не е писател. Писарушка – да, писател – не.

Елементарен е.

За Милен и за Жоро също имам съмнения, да ме прощава Господ, че съм толкова директен.

И двамата са писатели, ако ги сравняваш с недоразумения от сорта на Енев, Владо Зарев, някакъв Захари имаше, някаква леля, с претенции на писател и сценарист.

Но извън тези сравнения нещата изглеждат не по-далече от възрожденските напъни на Пишурката.

Ако не четях и друга литература, освен българската, щях да кажа, че литературата умря.

За щастие е жива. И за нещастие – не и у нас.

В едно Милен е прав – надушва се някакъв дребен (по български) заговор, където някакви хора се самонаграждават, самономинират и самообичат, с идеята, че това ги прави значими.

Много ми прилича на едно време – имаше един студентски клуб „Димчо Дебелянов“, където присъствах веднъж и избягах с писъци: група пъпчиви поети и поетеси си четяха стихове, ръкопляскаха си, разменяха си реплики, че са по-велики от Ботев и Вазов.

Отплеснах се:)

С две думи – за мнението на Милен съм 100% съгласен: литературните награди са пълна измама:)

И не, Alexander Kiossev, няма нужда от доказателства. Те се виждат и с просто око. И без да се напрягаш.

Angel Igov Сърцевината на проблема действително е в липсата на критическа публичност, а конспиративните теории само отклоняват вниманието от това. Но за Деян Енев не съм съгласен: например „Господи помилуй“ беше чудесен сборник. Освен това, напоследък всъщност има издателска конкуренция за български автори. Издателите забелязаха, че интересът към тях все пак се е повишил до едно вече забележимо ниво; предимството да разполагаш с автора „на място“ съвсем не е за пренебрегване, особено в контекста на медийната филтрация; а и не на последно място, програмите за субсидиране на преводи са в упадък.

Nadezhda Alexandrova Липсата на обществен интерес към българската литература е проблем откакто тя съществува. По-неприятното е, че целият т.нар. литературен дебат, не е в същността си на естетическа основа, а за някакви блага. Тъжно е. Дано не съм права. Какво да правя като харесвам като автори и Милен Русков и Георги Господинов. Просто отказвам да застана от страната на единия или другия.

Angel Igov И все пак, дори при тези дефицити на критическа публичност, защо не помислим за механизми, които биха могли да намалят поне нечистите обвързаности? Така например, ако е за наградите, понеже оттам тръгна скандалът, бихме могли да настояваме за публичност на всички журита, за ясни регламенти на конкурсите и за обосновка на решенията. Абсурдно е някои от най-големите литературни конкурси да държат в тайна журитата си. И една молба към всички колеги: ако вече сте член на жури и ви поканят в още едно – откажете, бе! Всяка година има хора, които се въртят почти по всички журита. После защо се давали наградите на едни и същи книги, или пък защо се започвало с компенсации.

Nadezhda Alexandrova Моето наивно и със сигурност не компетентно мнение за слабостите в журирането и конкурсите, в които се въртят едни и същи имена, е медийната среда, литературната некомпетентност журналистите, които се опитват да бъдат литературни критици. Липсата на справедливост и почтенност е проблем във всички сфери на обществения ни живот. Как да се балансира между желанието за изява, професионалната амбиция и етиката? Дали човек трябва да бъде обучаван за това. Нямам отговор.

Alexander Kiossev Аз смятам, че наградите са принципно вредни в настоящата ситуация: те имат характера на окончателна оценка-признание, в ситуация, в която такава няма и всички оценки са оспорими веднъж и още веднъж и пр. А що се отнася до Деян Енев – мое мнение. Не претендирам, че е последна инстанция, но поне е честно казано и не е казано в обидна форма.

Nadezhda Alexandrova Има нещо много сбъркано в цялата ни така наречена културна политика. След голямата реклама по тв снощи реших да гледам един български филм. Ами не го издържах. Съжалявам…

Angel Igov Това, че оценките са оспорими, не е принципно лошо – въпросът е от каква позиция се оспорват. Не знам, може и да са вредни наградите – нямам голям опит в получаването им: D Но ми се струва, че с внасянето на малко ред, принципност и плурализъм, те могат да функционират в по-добър режим. В България в момента се дават, по груба моя сметка, седем национални награди за проза. Внасянето на яснота в техните регламенти, публичното осветяване на работния им процес, отказът от практиката да се канят едни и същи хора във всички журита – всичко това би контрирало предварително определен тип оспорване. И би било полезно за престижа на самите награди.

Alexander Kiossev Angel Igov Напълно съм съгласен, че ще внесе малко яснота. Но я се опитай да формулираш ясни и еднозначни критерии за оценка и ще видиш как ще изпаднеш в ужасни клишета. Критическата оценка е неотделима от критическата интерпретация, която е полу-наука, полу-изкуство,: общовалидни критерии затова няма, защото интерпретацията по принцип е познание на индивидуалното, уникално познание, базирано на херменевтически кръг.. Добрите критици са интериоризирали процеса на интерпретация, при тях той може да тече „пред скоби“, едва ли не интуитивно и несъзнателно: те могат направо да раздават оценки, но тези оценки ще имат друга тежест, не като простото „аз имам мнение“. Добре е обаче, да се контролират държавно или корпоративно журитата, да не са едни и същи хора и пр. Но още по-добре – без награди за няколко години.

Zoya Marincheva Пример за прозрачност и демократичност на журиране: Участвах в няколко американски конкурса (единият на асоциацията за преводачи) като журираща първа цедка на преводна литература. Пратиха ми две книги, за които в срок трябваше да кажа йе или не и да напиша текст с мотивите ми от една-две страници.

Max Cohen Стихосбирката на Господинов си купих и прочетох месеци преди наградите. Друго от него, както и от Русков, не съм чел умишлено – надуването на всякакви балони, в т..ч. и литературни, дори когато имат качества, ме отблъсква моментално.Стиховете на Господинов са много, много добри, според мен. Харесвам също и неговите публични изяви – в печата, в интервюта. Русков, след тези изцепки, няма да прочета никога, колкото и да го хвалят. Енев – тоже. Eрго – Сашо Кьосев е, както обикновено, прав!

Silvia Nedkova А мен продължава да ме ядосва истински фактът, че поради този спор сцената на българската литература вече разполага само с прожектор-следач. Примадоните се обозначиха. И толкова силно взимат горно „до“, че няма шанс да чуем какви таланти се крият в хора.

Ами българската литература не се изчерпва с Георги Господинов, Милен Русков и Деян Енев, съжалявам.

Нито в прозата, нито в поезията.

Alexander Kiossev Аз затова публикувах линк към „Аз чета“.

Emil Alexiev Изобщо не се изчелпва с посочените.

Emil Alexiev „Ако няма такава конкретност, съдът обикновено прекратява делото – по липса на доказателства, лошо подготвено обвинение“„. За кой съд става въпрос? Може би за този, който казва, че българските граждани нямат правен интерес?

Alexander Kiossev Това разбира се, е метафора. Точно толкова валидна, колкото и тези за „корпорацията“, „пирамидата“ и „октопода“.

Moncho Monev Чета внимателно и се питам. Как държавата способства на гражданите, на младежта да осъзнае, че има алтернатива на чалготеките, сапунките и реалити форматите. Как?……Тъжно ми стана!!

Diana Stoineva Доказателството го има, господине! То личи, набива се в очи във всяка книжарница в България!! Издават се книги, които никой не чете.. книжарниците са очите на една нация.. А там е тъмно!! Вярвайте ми…

Alexander Kiossev Вервам ви.

Ivan H. Tchalakov E, Сашо – не си прав за Деян Енев, ама хич!!!

Alexander Kiossev От социололози-мрежовици ум не ща-.:)

Milena Borden В онази мисловна литературна София, която обичам, има главно интелектуални приятелства. И непрятелства. А да пишеш хубаво е адски трудно. И винаги ще бъде така. Сашо, направи малко параграфи да те четем по-лесно:)

Alexander Kiossev идеята е да не чете лесно.

Tsanko Lalev Точно и умно. Битка за медиен живот.

Tsanko Lalev Дали Русков не подгрява публиката за романа си? Както Терзийски се бори като шопски лъв за внимание.

Macha Malceff Една от причините за изпокарването в ЛВ избухна заради теоретизиращите литературата текстове, какъвто е този на Русков, както и на Сашо. И смятам, че причините на този конфликт не са в медиите, а в личните склонности и вкусове на едните и другите. И това, че ДЕЯН ЕНЕВ не се включва във вашите реторики не означава, че не е добър писател! И в края на краищата между двете ви „пирамиди“ ще остане образа на Сфинкса, за чието съществуване сте забравили.

Георги Календеров Много съм се чудел защо у нас тая работа с критиката не се получава и за първи път намирам смислен отговор. Благодаря!

И да наплюеш, и да похвалиш една книга в критически текст ще даде еднакво незначителен резултат: нито някой ще си я купи, нито ще се откаже да я купува. Само дето писателят и неговите приятели ще ти станат врагове.

Полза или вреда за творбата може да се постигне, ако се направи кампания в социалните мрежи или телевизията, но това вече няма да бъде точно критика, а медийна акция.

Коментирането с фалшиви профили в БГ-МАММА в темите от рода „Какво ще ми препоръчате за четене, докато бебето спи“ също може да бъде полезно, но не е работа за интелигентни хора, а за нормални, обикновени спамъри.

То, заедно с ФБ и ТВ, е остатъчната форма на „критика“, която може да достигне до някакъв адресат, но ползата от нея е твърде съмнителна. Но поне в крайна сметка ще може да се намерят 100-200 човека, които ще са чели книгата. Жалка работа!

Вавилония Полиглотова Не че нещо, ама за протокола, все пак… За Рада Барутска не знам, ама Вавилония не знам коя си през плет не е виждала Олга Николова, което не ѝ пречи да я чете и уважава, без непременно винаги да е съгласна с тезите и. Но браво на Олга, явно е добила сериозно влияние, щом навсякъде се привижда на четящите:)

Alexander Kiossev Това няма значение, давай, Вавилония!

Kosta Kostov Целият текст олеква откъм експертиза с оценката за Деян Енев и сравнението с ГГ. Господин АК видимо се е увлякъл самонадеяно или просто не е любител на късия разказ.

Dora Moskova Добре де, не можеше ли по простичко и ясно, но това е най трудното, нали?

Alexander Kiossev Че от това по-простичко и ясно накъде?

Dora Moskova Alexander Kiossev има, има накъде, все пак фейсът не място за развиване на теза. Приемете ни за по прости и елементарни, но все пак четящи и любопитни да знаят.

Веселин Делчев Ето едно доказателство https://www.facebook.com/venci.najdenov/posts/1239985909376475

Tristao da Cuna Прав си, но на шегата, че Георги Господинов е писател и Димитър Благоев няма да се смее.

Лу Касиди Преди да коментирам нечии тези се питам дали ми звучат откровено. Александър Кьосев е честен в това което е написал. А отгоре на това е и прав! Браво. Диагностицирането на проблемите е първата стъпка към решаването им. Интересна дискусия, впечатли ме Игов. А всички коментари кой е и кой не е добър писател – напълно излишни са, докато не се постигне поне приблизителен консенсус какво е и какво не е добрата литература. Защото всяко време и всяко поколение имат нужда от свои критерии.

Христо Стоянов А ето и малко конкретика… Тези дребнави прения приличт наистина на предпубертетско мерене на пишки. Спомняте ли си, че когато Едуард Вик, се оттегли от България, в отвореното си писмо характеризира литературната ситуация у нас така: „В Бългрия има литературна мафия“. Но, докато навсякъде мафията е ъндърграунд, тука тя е медиазирана… А линкът е по отношение на „гениалностите“ от Георги Господинов. Странно е, че и малкото критици, които имаме, не забелязват неща, които посредствен редактор би трябвало да забележи. Навремето имаше няколко отявлени партийни критика – Максим Наимович, Иван Спасов… Другите искаха да станат като тях, но малкото морал им пречеше. Сега няма такъв и всички заприличаха на тях. Тогава имаше „малка спретната къщурка „Ангел Кънчев“5, сега имаме „Перото“… Откъдето се дават указания… за удобната литература… Все повече се пише УДОБНА ЛИТЕРАТУРА, пише се сравнително добре, но липсва характер в литературата ни. Пишещите стихове сега (не смея да ги нарека поети) си приличат като три капки вода. И си приличат не защото изповядват общи естетически принципи, а защото не познават структурата на поетическото творчество – Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Калин Терзийски, Пламен Дойнов… Опитайте се да прочетете стиховете им и ако не знаете името на автора, няма да можете да го различите от другите. Не бе така с, бих го нарекъл, последното поколение поети, появило се в средата на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Отворете Бойко Ламбовски, Румен Денев, Георги Борисов, Румен Леонидов, Добромир Тонев, Валя Радинска, Златомир Златанов, ако щете и аз, Христо Стоянов… Толкова различни и същевременно вписващи се във времето… Да говорим и за прозата – Виктор Пасков, Златомир Златанов, Красимир Дамянов, Любомир Котев, Христо Карастоянов, Евгени Кузманов, моя милост, ако щете… Толкова различни и толкова вписани във времето. На фона на тези имена съвременните напъни са просто първолашко сричане… Ама вижте сами:

http://hristostoianov.blogspot.bg/2016/05/blog-post_28.html

И ТОВА АКО Е ПОЕЗИЯ…

ТОВА Е „СТИХОТВОРЕНИЕ“ ОТ ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ. НЕКА ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ГО…

Alexander Dzhoganov Ндам:) Имам усещането, че ме върнахте 27 години назад. В клуб „Димчо Дебелянов“.

Направо се радвам, че се занимавам с други неща, а не с литература.

Източник

Александър Кьосев
Александър Кьосев преподава културна история на модерността в СУ „Климент Охридски“. Преподавал е български език и литература в университета Гьотинген. От 1989 той е член на изследователската група Periphery, изследваща западните представи за промените, които се случват на Изток. Публикациите му включват книга по история на българската поезия и множество теоретични есета. Той е издател на Post-Theory, Games, and Discursive Resistance: The Bulgarian Case (1995).
Други статии от този автор
Посетители: 107

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Атанасов писа Още
    Стефан Дечев прави... преди 6 часа
  • Поздравления писа Още
    Позор... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Някои текстове се раждат... преди 2 дни
  • Марта, Виена писа Още
    Мания за писане:... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Засега в Европа няма... преди 3 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Авторът подчертава, че... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Прекалено дълга и... преди 3 дни
  • Маргарит Мавродиев писа Още
    Хартията е търпелива и... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Никой на никого не пречи,... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    В подкрепа на горната... преди 4 дни
  • White Barde писа Още
    То същото като в... преди 6 дни
  • Атанасов писа Още
    По традиция у нас... преди 6 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Интересен и оригинален... преди 1 седмица
  • meritus писа Още
    Всеки може да го прави,... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Критичката на Путин и... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Много интересна статия.... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    Прекрасно, тъжно и... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Умно написана... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Не споделям изцяло... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Цял живот работя с... преди 2 седмици
  • Светла Каменова писа Още
    Напълно подкрепям... преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Заглавието е неточно и... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Силата на ИДИЛ не е в... преди 2 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Алвин Тофлър отдавна е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук, където на... преди 3 седмици