2012-07

Водещи статии

Боен химн на майката-тигрица

Ейми Чуа е професорка по право в Харвард, с две дъщери, които е възпитала строго, възможно най-меко казано. Че разказът за някои от нейните разбирания и методи изпълни с ужас някои от хората сред огромната читателска публика на книгата, едва ли трябва да ни учудва.

Автор: Дайан Джонсън

Лир, Толстой и Шутът

Характерът на Толстой винаги е пробуждал някакъв вид съмнение, както и характерът на Ганди. Той не е бил груб лицемер, за какъвто го обявяват някои хора, и вероятно би си наложил още по-големи саможертви, ако на всяка крачка не са се намесвали околните, и особено съпругата му. Но, от друга страна...

Автор: Джордж Оруел

Идеалният съпруг

Онова, което Камю разработваше, беше не толкова някаква интелектуална позиция, колкото едно увещание към определен вид чувство – с всички рискове на политическо безсилие, които това води със себе си. Творчеството на Камю разкрива един темперамент в търсене на ситуация, благородни чувства в търсене на благородни действия.

Автор: Сюзън Зонтаг

Усилия в търсене на истината

„Празни вагони: Унищожение и спасение не българските евреи през Втората световна война“ е документален филм, който прониква отвън традиционните комфортни зони и осветява някои неприятни факти, свързани с българските действия по време на войната.

Автори: Ед Гафни, Габриел Хиршман

За Достоевски

Четейки Достоевски, човек разбира, че източникът на потока на съзнанието е не в самото съзнание, а в словото, което трансформира съзнанието и променя руслото му.

Автор: Йосиф Бродски

В броя

Един ден… кой знае… може би…

Т. нар. „Завет“ на Апостол Карамитев – най-искрената му и пълна предсмъртна изповед – става популярен благодарение на записа на Мирчо Сливенски от 14.Х.1973 за БНР и публикацията на Мария Карамихайлова в сп. „Пламък“…

Автори: Апостол Карамитев, Мария Карамихайлова

Китай, видян през третото око на Джуандзъ

Преди повече от 20 години кадифените революции изметоха комунизма от източна Европа. По същото време, в другия край на света, китайското правителство смазваше всеки, който се беше осмелил да говори срещу режима, като пикът на репресиите беше достигнат с кръвопролитието на Тянанмън на 4-ти юни.

Автор: Мартин Хала

Днес е модно да си аполитичен

През 1968-а за протестиращите европейски младежи най-важното беше да си политически ангажиран, на Запад четяха Маркс, на Изток - негови критици. Днес е куул да си аполитичен. Най-голямата обида е да ти лепнат етикет от рода на „ляв“, „либерал“ или каквото и да е друго.

Автори: Ивайло Дичев, Мариела Балева

Мирослав Пенков, „На Изток от Запада“

Да откриеш чудесен български автор си е въпрос и на късмет сред купищата, заляли книжарниците – някои с вече добре изграден публичен образ на многописци, други тепърва политащи в тази посока с плашеща трескава активност.

Автор: Христо Блажев

„На всяко погребение единствено мъртвецът успява да запази истинско достойнство“

Литературните факти – не литературните експерименти – са записаната за поколенията истина за човешкото състояние и за общността, в която това състояние е придобило форма и се изчерпва като съдържание.

Автор: Златко Ангелов

„Granta България“, с бъдеще

Видно е, че „Granta България“ няма традиционната визия на списание. С големина над 300 с. и чудесна хартия, първото издание на планираното да излиза два пъти в годината литературно списание изглежда чудесно, макар картинката на корицата да е твърде абстрактна за моя вкус, но това е пренебрежимо, естествено.

Автор: Христо Блажев

Когато говорим за моето поколение…

Испанците на около тридесет години са израсли при завидни обстоятелства: демокрация, щедра държава, материално благоденствие. Но сега кризата ги завръща към една жестока реалност: това, че може би ще им се наложи да живеят с по-малко, отколкото са имали родителите им.

Автор: Рамон Гонзалес Ферис

Азия започва с Ландщрасе

Обществото, културата и историята на Румъния или Югославия се различават от ония на Великобритания и Франция, разбира се. Кои тогава са ключовите фактори, които определят Балканите и обясняват различията?

Автор: Стивън Сауърдс

Нощният хоризонт

Като камък легна в на баща си шепата, щом я пое той за пръв път. Шепа, пожълтяла от тютюневи низи, а тя цялата в кръв, сляпа, смълчана. Нито писна, нито проплака.

Автор: Мирослав Пенков

Разходка през пространството с малки отбивки във времето

А вчера…о, вчера бях толкова тъжен, толкова нещастен и отчаян, че облякох коравото си, синьо яке и тръгнах навън. А навън валеше такъв дъжд, какъвто отдавна не бях виждал.

Автор; Калин Терзийски

Девет на осми

Напред, настрани, зад нас и под нас – навсякъде е тъмно. Някой пред мене се спъва и изругава. Иде ми и аз да ругая, вярвате ли ми. Отзад една от мацките проплаква жално. Вече я болят краката. Май е оная, художничката.

Автор: Зорница Гъркова

Кръчмата при седемте цици

Текстът, който четете, е съставен от две различни истории: първата била разказана на вуйчо ми, д-р Драгослав Арнаутович, от цетинския адвокат Малоншич през 1939 година. Втората, съвсем кратка история от няколко реда, която ще ви разкажа накрая, всъщност представлява събитие от 1941 година, на което лично бях свидетел.

Автор: Милорад Павич

Ролята на жертва, или консумираното чувство за вина

Приземих се в разговора. Осъждаха се хора, които се отдавали на професията си, които преследвали само целите си... Със съжаление си дадох сметка, че старата тайфа вече я няма. Бяхме се събрали като близки, но сега стояхме на масата като чужди.

Автор: Мими Михайлова

От Коста дел Сол и Шьонбрун до градината на Варна и …Бай Ганьо

Когато отида до Варна, разбирам мъката на югославяните, изгубили номинално родината си. Както тяхната държава вече не съществува, така я няма и улицата, на която съм родена и израсла. В първия момент – тъпо, във втория – не чак толкова.

Автор: Жанина Драгостинова

Митът за Санстефанска България

Преди няколко години в. „Стандарт“ ни честити празника с цветна притурка – карта на Санстефанска България. С какво послание са искали да ме зарадват?
Виж, читателю, колкави патриоти сме, купувай ни! Не забрявай, българино, че сме били велики! Или: Всичко туй е било наше, наше си е и пак ще си бъде наше! Амин.

Автор: Велко Милоев

Помаците от Руско-османската война 1877-1878 г. до навечерието на Балканската война 1912-1913

Част от обширно изследване на най-новата история на помашкия етнос у нас и в съседните области и страни: „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония“.

Автор: Хюсеин Мехмед

Посетители

49

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Надежда Александрова... писа Още
    Прекрасен,... преди 12 часа
  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 3 дни
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 3 дни
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 3 дни
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 4 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 4 дни
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 5 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 1 седмица
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 2 седмици
  • Юлий писа Още
    26.06.2020
    брой на... преди 2 седмици