Архив

През целия 20 век Западът, за да защищава собствените си икономически интереси, поддържа най-назадничавите, деспотични и реакционни останки от миналото, подпомагайки с всички средства борбата срещу ислямския секуларизъм. Но както вече знаем, историята не е завършена.

Автор: Тарик Али

„Един призрак се носи над източна Европа“, пише чешкият драматург Вацлав Хавел през 1978, „призракът на онова, което на Запад се нарича ‚несъгласие‘“. Перифразирайки началната фраза от Комунистическия манифест, Хавел се плези на режима, под който живее, но думите му имат и по-сериозна цел, отколкото подсказва сатиричният тон. Подобно на Маркс и Енгелс той се опитва да призове на борба една интелектуална сила.

Автор: Калеб Крейн

Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

Автори: Евгения Иванова, Евелина Келбечева

Реалният смисъл на босненско-херцеговинското образование е не толкова подчинение, колкото познавателна солидност. Областта на познанието е ограничена от понятията на националността и се основава на предпоставката, че има само един начин човек да бъде личност и гражданин.

Автор: Александър Хемон

Пазарното мислене е проникнало до такава степен в животите ни, че ние вече не сме в състояние да го забележим. Един от водещите американски философи резюмира скритата цена на живота в обществото, подчинено на идеята за пазара като висша ценност.

Автор: Майкъл Сандъл

Османският и съветският тип номенклатура показват удивително сходство. Втората определено не е ползвала опита на първата и това говори, че сме изправени пред нещо повторяемо при определени условия.

Автор: Веселин Кандимиров

Дискусията около стихотворението на Гюнтер Грас, публикувано в „Зюддойче цайтунг“ и коментарите в българското медийно пространство…

Автори: Гюнтер Грас, Александър Андреев, Петер фон Бекер, Милен Радев

Ако вие сте като мен, то сигурно винаги имате нещо за четене в тоалетната. Няма значение какво. Един репортер ми разказа как веднъж прекарал нощта в дома на един от експрезидентите. Изпитвал отчаяна потребност да прочете нещо и затърсил навсякъде книга или списание, но...

Автор: Чарлз Симич

Една сутрин се погледнах в огледалото и забелязах, че съм отслабнал. Умствено. Първо се уплаших, после реших, че не е толкова страшно. В смисъл, че може пък и да не съм отслабнал. Умствено. Ако преди четях по петдесет и повече книги на година, сега чета от три до пет.

Автор: Георги Малинов

На темата Book burning са посветени много публикации в интернет, а съответната статия на Уикипедия съдържа списък от 121 свидетелства за горене на книги…

Автор: Велко Милоев

Когато българските писатели станат толкова потребни на читателите си, може би общността ни сама ще се сети да се взре какво става в родната литература. Дотогава към духовната ни работилница няма да има масов интерес; и всеки път, щом някой издаде нещо ново, ще се чуди как по най-морален начин да прилъже просветените си сънародници да му купят продукцията.

Автор: Румен Леонидов

Баналността означава нулева степен на интелектуалното ни­во, липса на развитие. Баналността е един процес, в който от по­знатото се избира най-познатото, и от най-познатото пак най-по­знатото.

Автор: Владимир Свинтила

Осъждането на стихотворението на Гюнтер Грас „Това, което трябва да се каже“ е типично за едно фундаменталистко разбиране на антисемитизма, което функционира извън сферата на фактите, твърди британският експерт Антъни Лърман.

Автор: Антъни Лърман

Интелектуалците са обвинявани в неспособност да възстановят доверието към подкопаната от криза Европа. Но призивите за легитимиране на европейските повествования – комбинирани с носталгия по златното време на европеизма – си остават верни на логиката на националното изграждане, характерна за 19 век.

Автор: Ян-Вернер Мюлер

Унгарският нобелов лауреат Имре Кертес разговаря с литературната критичка Флоранс Ноавил за отчаянието си от културата на омраза, която разкъсва страната му.

Автори: Имре Кертес, Флоранс Ноавил

Захари обича случките. Търси ги около себе си, за да ги превърне в белетристика. В Симетрия той ме убеди, че от този подход и с този негов глас, могат да се получат чудесни разкази.

Автор: Златко Ангелов

Да, това си е Карабашлиев – чудесно написани, леки за четене, удобно разкъсани между България и чужбина… но този път просто няма интересни истории.

Автор: Христо Блажев

И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по „Славейков“ стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо… 

Автор: Христо Блажев

„Историята на О“ шокира читателите по целия свят още с появата си. Садомазохистичната любовна афера е написана в стил „прекалено директен, прекалено хладен, за да принадлежи на жена“. Днес, шестдесет години по-късно, ние вече знаем по-добре…

Автор: Кармела Чурару

Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи.

Автор: Христо Блажев

От корицата ме гледат две очи под надвиснали вежди и набръчкано чело, погледът като че ли пита: ще ми повярваш ли или не? Страниците са над 600, а заглавието интригуващо: „Панихида за мъртвото време“.

Автор: Павел Ангелов-Пулиев

По страниците шестват безумни персонажи, които са толкова невероятни, че няма как да не сме сигурни в тяхната реалност – никое въображение не може да измисли всички тези спомени и събития.

Автор: Христо Блажев

Може би проблемът на днешния роман е в бавното отслабване на собственото ни чувство за принадлежност към едно общество с неговите конкуриращи се едни с други визии за света, към които ние добавяме собствените си разказни приноси..

Автор: Тим Паркс

Приключих книгата ти... малко съм ошашавен от края, от нищото се изсипа толкова много страст, че още не знам какво да мисля. Хубави са разказите ти, Златко, макар да смятам, че си вкарал в тях много, твърде много…

Автор: Христо Блажев

Моята лична драма е, че колкото и да съм неанонимен, това не ми помага да живея от изкуство.

Автори: Венцислав Занков, Елена Кръстева

В едно интервю за списание Шпигел немският поп-стар Ян Дилей и Кристофър Лауер, представител на Пиратската партия в Берлинския парламент, дебатират по въпроси като стойността на изкуството в дигиталната ера и дали музиката и филмите трябва да  бъдат направени достъпни за безплатни снемания в Интернет.

Автори: Томас Хютлин и Филип Йомке

Няма съмнение, че личният опит може да повлияе на избора на изследователска тема, който историкът прави в много по-голяма степен, отколкото това е възможно за един математик или физик. Но би било грешка да приемем, че този опит направлява изцяло самия изследователски процес и методите на работа в историята.

Автор: Шломо Занд

Периодът между 1808-1826 г. е лебедовата песен на еничарския корпус. Макар и с методите на самовластен източен деспот, Махмуд II (1808-1839) налага постепенно волята си над непримиримите бойци от корпуса…

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Големите разпродажби ще бъдат предвестниците, но в града пролетта наистина ще дойде едва когато пуснат фонтаните. Няма да го кажат по новините, няма да има снимки по вестниците, просто един ден ще я видиш, докато минаваш през въпросното площадче, и това ще е всичко. 

Автор: Александър Шпатов

Гледам с неовладяна тъга на запад. Осъзнавам, че това са последните седмици, в които ще имам още тоя разкош и не мога да се наситя. Какъв лукс е да тъгуваш по изгубеното слънце! Явно съм разглезена богаташка. Освен на покрива над главата си, държа и на някои екстри – светлина, птичи гласове. Каква наглост! Хората нямат хляб и вода.

Автор: Таня Рупел – Тера

Хората са привързани към историята. Може би заради тази слабост към миналото не са в състояние да си осигурят бъдеще. Преди десетилетия в зоологическата градина в Единбург се е състояло представление, което те сега със страст и последователност се опитват да възкресят...

Автор: Светлана Дичева

В началото миризмата бе като драскотина. Драскотината не се съсири, не хвана кора. Продължаваше да кърви. Зловонието й наподовяваше дъх в спарено купе.

Автор: Васил Славов

– Глобички! – рече мистър Кикът и потърка носа си с лулата. – Божичко, какви глоби ще паднат след тази вечер!
В избите на преподавателския салон се намираше изключително ценен портвайн, който се вадеше само когато глобите в колежа стигнеха петдесет паунда. 

Автор: Ивлин Уо

Хубаво селце е Канул. Велико Търново в мащаб, да речем, 1:10. Без църквите и Арбанаси. Катерили се къщите по баирчинките, та се забравили. Надпреварвали се коя по-високо да е, коя по-далеко да гледа. Дали пък не са и бягали по стръмното и високото, да ги не стига никой!!??

Автор: Люба Александрова

От години се опитвам да изградя у себе си един мироглед, в който материалното не е особено важно; парите не са прекалено любими; любовта е пред златото, поезията – пред срочните влогове. Въобще – мироглед в който ценностите не могат да се измерят на тегло, нито да се натрупат в сандък, нито да се обложат с данък.

Автор: Калин Терзийски

В началото беше само мрак. Мрак и хаос. Опита се да не се смущава от това, защото си припомни, че дори и най-старата, или може би най-важната, или… каквато и да е, от всички човешки  истории, започваше с нещо такова, мрак, хаос и някакво слово, което се носело над водите…

Автор: Златко Енев

Това е една много болезнена тема: генералната мерзост на българския живот и свързаните с тази мерзост общонационални пороци, примерно предателството – не като предателство, а като интимно убеждение, като дълбоко вътрешна програма за защита, като идея, че всичко е позволено, щом светът е такъв.

Автор: Владимир Свинтила

Българската общност има един архаичен характер, и то архаичен в много отношения, както с реминисценции от античността, така и от славянската община, чрез гилдиите от Византия, вследствие на което се образува една общност с егалитарен характер.

Автор: Владимир Свинтила

Беше февруари 1985, когато една сутрин не можах да стигна до селото. Навсякъде имаше войници с автомати и кучета, танкове, градът беше обсаден. Беше страшно… като на война.

Автор: проф. дпн Христо Кючуков

И аз като повечето тукашни българи съм от бежанско семейство, по бащина линия родата ми е от Драмско, а по майчина – от Серско. Но съм се родил тук в България, в Неврокоп [дн. Гоце Делчев]. Като дойде Девети септември, имаше много уплашени хора, най-вече защото се чуваше, че ще вземат земята...

Автор: Анонимен

Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята, че всички сме равни. Това е плод не на Просвещението, на естественото право. Това е равенство не пред законите, а просто фактическото равенство между един индивид и друг…

Автор: Владимир Свинтила