Архив

Ако Бертолучи ще шиба Бога, нека тогава наистина го даде това шибане. Защото тогава всички ние може би ще разберем малко повече за това какво точно Бог е склонен да прости или не. Искам да кажа, освен ако Бог е стар и вече наистина е забравил, а ние сме просто изгубени сред едно море от човешка аналност – един колективен Фауст, лишен от Мефистофел и бавно превръщащ се в лайна.

Автор: Норман Мейлър

Когато правя нов филм, аз забравям всичките си предишни филми. Все едно, че не съществуват, освен като професионализъм и опит, които, разбира се, са тук…

Автори: Дейвид Кроненбърг, Андрю Охеър

Само издателите и някои журналисти мислят, че хората искат прости неща. Хората са уморени от прости неща. Те искат да бъдат предизвиквани.

Автор(и): Стивън Мос, Умберто Еко

Онези източногерманци, които все още протестират срещу начина, по който Бон „превзе“ източна Германия, вместо да се обедини с нея, трябва само да погледнат към Гърция...

Автор: Джеймс Мийк

Със сигурност това се е случвало и на вас. Някакъв рязък, неприятен, идещ откъм дълбините на ежедневието удар, който просто не можете да подредите в нормалния ход на нещата. Особено когато източникът му е някакъв възможно най-неочакван, някак сюрреален, трудно въобразим…

Автор: Златко Енев

Отговарям на Зиги, съкратено от Зигмунд Фройд. Безумно красив бях, това го казваше всеки, който ме види. И умен. Прописах на стари години, да разкажа за двата си живота.

Автор: Златко Ангелов

Българин. Роден съм в България от родители българи, пиша книгите си и предпочитам да чета на български. Не мога обаче да кажа, че обичам всичко българско и родно, нито се просълзявам на „Питат ли ме де й зората...“

Автор: Велко Милоев

„Физика на тъгата“ на Георги Господинов е роман-лабиринт, който влиза в мозъка и го преструктурира, изпълва го с коридори, затворени стаи и чужди истории, които стават свои.

Автор: Юлия Роне

За тъгата, утешението и литературата като бавна медия. Агенция „Фокус“ разговаря с автора на романа „Физика на тъгата“ Георги Господинов.

Автори: Георги Господинов, Радостина Георгиева

В наши дни започва радикална мутация на обществения живот, за която нацията най-вероятно вече не е най-подходящата форма. В това няма нищо трагично, ако само идеята за нацията бъде заменена от нова свързваща сила, която може да гарантира демокрация.

Автор: Ан-Мари Тиес

Патриотичните илюзии нямат край. В Аржентина гъмжи от националисти; движи ги, според тях, достойното или невинно желание да утвърждават най-добрите черти на аржентинеца. Те не познават обаче самите аржентинци.

Автор: Хорхе Луис Борхес

Правилно казват, че историята се повтаряла като фарс. Даже когато е такава страшна и кървава като руската. Това, което се случи на 4 декември може да струва главите на всички ни, включително и на Путин…

Автор: Валерия Новодворская

Херта Мюлер публично критикува румънските интелектуалци за пасивността им по време на режима на Чаушеску. Разговаряйки с издателя и философ Габриел Личеану в Букурещ, тя защищава непопулярното си гледище, че запазването на личната интелектуална цялостност не е било достатъчно като форма на политическа съпротива.

Автори: Херта Мюлер и Габриел Личеану

Навън вали дъжд, свечерява се, плющи водата от чучурите на балконите. Някаква жена крещи от улицата нещо грозно и неразбираемо. Лятно време, привечер шумът от улиците е особен. Нищо не се случва, само дъждът вали и освежава въздуха.

Автор: Калин Терзийски

Шумната нечестност в Църквата обаче е по-шумна от всяка друга нечестност. А владиката Кирил, както много други владици, „шумеше“ доста отдавна. Защо Кирил чак сега подава „оставка“?

Автор: Любослава Русева

Не е за чудене, когато революционерите стават конспиратори. За чудене е, когато писател изпадне дотам.

Автор: Александър Солженицин

Току що завършилите парламентарни избори в Русия чертаят нови контури на политическото и бъдеще – още неясни, но със сигурност различни или различаващи се от досегашните.

Автор: Илиан Василев

На 11.11.2011 г. Христо Стоичков бе удостоен от Пловдивския университет с почетното звание доктор хонорис кауза. Два дни след това Цветозар Томов, доцент в същия университет, си хвърли оставката с открито писмо до Ректора.

Автор: Деян Деянов

Малцина от нас разбират в коя част от световната история живеем, с какво животът ни прилича или се различава от този на предишните хора. Човечеството не започва от нас, чрез нас само продължава. Но накъде – това е въпросът на въпросите.

Автор: Румен Леонидов

Бях сигурна, че няма да ме изостави насред път, че няма да пропадна в някоя канавка или да ме залее с мръсната вода на клишетата. Това, което не знаех е, че от първия до последния ред на тази книга блика поезия.

Людмила Ламбовска – Мила

Най-после Ро се беше изправил до прозореца и беше запалил цигара. Струваше му се, че безкрайната сутрешна дрезгавина го поглъща и той вече е един анонимен, малък човечец, захапал цигара, не по различен от бачкаторите отсреща на спирката.

Автор: Светослав Терзийски

Живеещият понастоящем в Барселона Красимир Дамянов е част от онова поколение свръхталантливи писачи – Пасков, Златанов, Дичев, Андреев... Тук са преиздали със страхотни илюстрации книгата му за деца. Впрочем той твърди, че ядял толкова сладко, че го викали разни приятели да им разяжда децата!

Автор: Красимир Дамянов

Иван Кръстев: ЕС такъв, какъвто го познаваме, вече не съществува. И първото, което трябва да направим, е да си дадем сметка за това.

Автор(и): Иван Кръстев, Веселин Стойнев

Зимата пак дойде. Всяка година й се чудя на постоянството. Все се надявам да почне да закъснява, да забравя и изобщо да се откаже от заядливия си нрав. Къде ти! Баба ми казва – „Какъвто си се родил, такъв ще се скапеш“.

Автор: Таня Рупел – Тера

Нищетата на нашата литература, неспособността й да буди интерес са довели до фетишизиране на стила, до едно разсеяно четене, плод на едностранчиво внимание.

Автор: Хорхе Луис Борхес

Никога не съм работил като министър-председател или като министър на финансите. Затова ми е любопитно как трудещият се на тази служба съумява да раздели бюджета между тези, които протягат ръце за парички. Щото това май е главната работа на държавата.

Автор: Бойко Ламбовски