Архив

Вярно е, че финансовото високомерие от последните години беше последвано от ужасно възмездие. Ерата на Заемите завърши не с хленч, а с оглушителен взрив. Въпреки това все още е много рано да се заключава, че в геополитически смисъл Американският век е приключил, или че Китай е на път самостоятелно да поеме щафетата ...

Автор: Найъл Фъргюсън

Идеята, че аутсайдерите могат да печелят от непринадлежността си към основната група изглежда противоположна на нашето разбиране за начина, по който функционират малцинствата. Но същевременно е очевидно, че съществуват моменти и места, при които малцинствата могат да извлекат полза от утвърждаването или дори преувеличаването на своята различност.

Автор: Малкълм Гладуел

В разказа на Филип К. Дик от 1953 Консервиращата машина, един изобретател създава машина за „консервиране“ на канона на класическата музика – свещените и, както той се страхува, нетрайни творби на Шуберт, Шопен, Бетовен и т. н. – като ги вкарва в едно устройство, което превръща композициите в живи същества: птици, буболечки и животни, приличащи на броненосци и бодливи свинчета ...

В един дървен сандък, някъде под избата на съзнанието ми, крия всичките си криви качества, а освен това – два чифта параноя, невроза и няколко вида сезонни депресии. От седмица насам някой от тях е намерил ключа, отворил е катинара, докато съм спяла, и сега всички се забавляват в главата ми. Оттогава не мога да спя. 

Автор: Цвета Стоева

Разговор с политолога Франсис Фукуяма за загубата на власт за Съединените Щати и тяхната роля в бъдещия световен ред.

Дали този глас като стиснат юмрук е ключ към следващата година? В мъглата от несигурност около твоя бизнес живот, любовен живот, живот изобщо, защо гласът на Синатра е такава сирена – такава сигурност в нервни времена, позволяваща да бъдеш романтичен, но махаща розовите очила от носа ти, ако се оставиш да бъдеш отнесен твърде надалеч.

Гогов, специално ти пиша днешното пред-коледно писмо. Разбери, брате, голям джумбуш тъкмя: до година време основите на цялата световна налуд­ничава система ще разклатя – и на източната, и на западната, но главно на източната. Предупреждавам те – ето и в печатан вид ти съобщавам, после да не кажеш: „Ей, бе, Стефане, по бели гащи ни сгащи с тая твоя парижка акция.“

Сигурно ще ви бъде простено ако, след като сте прочели някои заглавия и статии от последните дни, си помислите, че сте се пробудили в 1978. По време на протести срещу лондонския конкурс за красота „Госпожица Университет“ се дочуваха крясъци на морално възмущение, по входовете на нощните клубове имаше женски патрули, а по улиците се носеха викове за „превръщане в обекти“

Родителите ми се оженили в края на 50-те години на ХХ век. Сключили и църковен брак, но така, че никой да не разбере. Всеки от тях отишъл до църквата сам и по различна улица. По същия начин, разделени, тръгнали оттам. От страх.

По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място.

Избирането на Барак Обама на 4 ноември 2008 представлява огромен шанс за едно ново определение на Съединените Щати – както по отношение на икономическите и социални модели, така и във връзка с останалия свят. Величието на Америка се крие именно в тази й способност за периодично обновление.

Ако целият човешки род беше един-единствен индивид, той отдавна вече би бил обявен за луд. Лудостта не би се състояла в гнева и тъмнината на човешкия разум – макар че той наистина може да бъде едно много тъмно и яростно място. Нито пък би се състояла в съвършената доброта на човешкия разум – толкова възвишена, че ние я обхващаме в по-голямото понятие „душа“.

Автор: Джефри Клугър

През март 1985 Артър Милър и Харолд Пинтър посетиха заедно Истанбул. По онова време това бяха двете може би най-известни имена в световния театър, но за нещастие онова, което ги водеше в Истанбул беше не някаква пиеса или литературно събитие, а безскрупулните ограничения, наложени върху свободата на израза в Турция тогава, както и многото писатели, които лежаха в затвора.

След годините на непреходния Преход, след като голямата неправителствена екскурзия приключи, днес на мнозина им се струва, че 90-те години не са се случили. На други същото им се струва за 60-те. Аз съм от поколението, което има цинично виждане за 60-те.