2008-12

Водещи статии

Естетика на мълчанието – Част II

Зад призивите към мълчание се намира желанието за едно възприятийно и културно чисто състояние. И, в нейната най-увещаваща и амбициозна версия, защитата на мълчанието представя един митичен проект на тотално освобождение.

Автор: Сюзън Зонтаг

 

Родно, дясно и ляво: Антон Дончев

Романът на Антон Дончев „Време разделно“ излиза през 1964 г. съвсем не без връзка с поредната държавна акция по преименуването на българите мюсюлмани в Родопите през 60-те-70-те години на ХХ век. Според настойчиво и многократно повтаряното свидетелство на автора романът е написан само и точно за 43 дни.

Автор: Албена Хранова

Естетика на мълчанието – Част I

Всяка ера трябва да изобрети отново проекта на „духовността“ за себе си. (Духовност = планове, терминологии, идеи за поведение, насочено към разрешаване на болезнени исторически противоречия, присъщи на човешката ситуация, към завършване на човешкото съзнание, към трансцендентност.)

Автор: Сюзън Зонтаг

В броя

Стефан Маринов – Писма до България (7)


Вярно, Гогов, тъмно стадо е народа, безпросветно. Да вземе народната власт да построи с безкористна братска помощ завод-красавец край Козлодуй, а чворовете като вдигали главния кумин с крановете, да вземат да нашарят по него с двуметрови букви: „От хуй на хуй, та в Козлодуй.“ ... Как можа, Гогов, лумпенизираният козлодуйски пролетариат така да оскверни рожбата?

Автор: Стефан Маринов

Миризливите шедьоври


Като се има пред вид колко време и усилия влагат кураторите, колекционерите, търговците, учените и критиците, за да формулират остроумни съждения, отнасящи се до живописта, изглежда малко странно, че толкова малко хора са готови да използват някои от същите умения, за да изследват произведения на изкуството (някои от тях много изящни), които стимулират едно друго сетиво: обонянието.


Иранските сексуални революции


Преди няколко години, работейки над дисертацията си върху променящите се сексуални нрави в Ислямската Република Иран, една млада ирано-американска антроположка на име Пардис Махдави се отби в министерството на образованието в Техеран, за да получи информация за държавната програма по сексуално образование.

Автор: Лаура Сикор

Съвпадения


Винаги съм бил убеден, че случките в живота са писмо, което трябва да бъде правилно разчетено.
Само че те не са еднакви по важност. Някои се точат монотонно и приличат на дневника на човек, който с непретенциозен почерк си попълва преживелиците от деня, пък ако няма такива, и изреждане на обедното меню ще свърши работа.

Автор: Кристин Димитрова

Самотни заедно


Манхатън е столицата на хората, живеещи сами. Но означава ли това, че нюйоркчани са по-самотни от останалите хора? Нищо подобно, казва едно ново поколение от изследователи на самотата, според които градската самота е мит.

Автор: Дженифър Синиър 

Работилница на света


Ако се оставят настрана Испания от 16 век и може би Холандия от 17, то Великобритания от средата на 18 до средата на 20 век, а от времето след това, Съединените Американски Щати, са единствените примери за наистина глобални империи.

Автор: Ерик Хобсбом

 

Незапочнат дневник на един социален работник – Част V


На Цветница, като всички не особено ревностни християни, но пък имащи близък с цветно име, влязох и аз в църквата. Със свещ за здраве, с осветено върбово клонче, послушах службата. Вдъхновено божият отец призоваваше да отворим очите си за христовата красота и милост, да отворим душите си за добротата и любовта човешка.

Автор: Албена Прокопиева

За способността да приемаме


Спомняте ли си онези халюцинативни сцени от Ах този джаз, в които Джо Гидеон, главният герой на филма, преминава през петте фази на скръбта (по Кюблър-Рос), крещейки отчаяно финалното и необратимо I aceeeept?

Автор: Златко Енев

За първи път без време


Обърна се на другата страна. Не можеше да заспи заради проклетата светлина на Антарктика. Светлина, подобна на падащата от остъкления таван на библиотеката – смътна, неконцентрирана, но всепроникваща.

Автор: Венцислав Божинов

Сряда


Майка ми каза – само за две минути ела да го видиш. За една минута ела, да ти каже довиждане. Аз не исках да излизам, не трябваше да излизам, знаех си. Веднъж ми каза „довиждане“ преди да побягна за Белгия...

Автор: Здравка Евтимова

Говорещи трупове


„Когато Лот живееше в Содом и Гомор“, писа апостол Петър във Второто Послание, „той беше потиснат и измъчван ден след ден от техните беззаконни дела.“ Израсъл в Неапол, Роберто Савиано е измъчван и потискан от подобни чувства. Гомор е неговият разказ за престъпните дела на Камората, неаполитанската мафия.

Автор: Тим Паркс

Посетители

41

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 3 дни
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 4 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 4 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 5 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Хаха, готин отговор,... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Хей, Влади, радвам се... преди 5 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Златко, свалям ти... преди 5 дни
  • Златко писа Още
  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 1 седмица