Като че ли 1984 не ни беше достатъчна, но освен това тази година е двадесет и петата годишнина от известната лекция на Чарлз Пърси Сноу Двете култури и научната революция, прочута с предупреждението, че интелектуалният живот на Запад започва да се поляризира в две фракции, „литературна“ и „научна“, всяка от тях осъдена да не разбира и цени другата ...
През последния половин век една все по-голяма част от нашите преживявания, или онова, което четем, гледаме и слушаме, започна да се състои от псевдо-събития. Ние искаме от тях повече – и получаваме повече. Те заливат нашето съзнание.
Ирландските избиратели изпратиха договора от Лисабон на боклука. Но Лисабон не е Европа, както не е и Брюксел. – Следващите размисли принадлежат на човек, който познава Брюксел добре, не на последно място и от четиригодишната си работа като европейски комисар.
Автор: Ралф Дарендорф
Войната в Ирак дълбоко раздели демократичните мнения по целия свят. Тя раздели и общността на бившите дисиденти от източна Европа, включително и авторите на този текст. Адам Михник поддържаше инвазията, докато Янош Киш й се противопоставяше ...
Автори: Янош Киш, Адам Михник
Писателят Уилям Гибсън за Интернет, световната комуникационна мрежа и страхa от бъдещето ...
Любопитство, свобода и отговорност, вместо гонене на бележки: експерименталното училище в Билефелд изпробва от години насам какво точно означава доброто преподаване. То е един от най-важните модели за образователните реформи в Германия – и същевременно едно общество в смален мащаб.
Бедният господин Горбачов! Всеки път, когато се срещаше с Роналд Рейгън, американският президент го заливаше с потоци от руски вицове. Или, за да бъдем по-точни, съветски вицове, смисълът на които винаги беше да осмеят някой аспект от живота при комунизма. Най-лошото беше, че някои от тях наистина бяха много смешни.
Френският учен и изследовател Оливие Роа вижда причините за фундаменталисткия тероризъм не в Исляма, а в политиката и поколенческата радикализяция.
Днешните европейски граждани са уплашени, страхливи, търсещи закрила за себе си и своите страни. Те все повече гласуват за политически коалиции, обещаващи закрила срещу следствията от глобализацията. Справедливо ли е в такъв случай да се твърди, че реалните критерии, според които се правят изборите, вече не са (старите) разграничения между дясно и ляво, а по-скоро позицията, която една политическа партия заема по отношение на глобалните промени?
Коментари