Архив

Много неща по света не са получили имена; и много неща, дори ако са били назовани, никога не са били описвани. Едно от тях е онази чувствителност – несъмнено модерна, един вариант на изтънчеността, но едва ли идентична с нея – която е позната под култовото название „Камп“.

Настоящата статия се публикува във връзка с поредната анкета за избор на стоте най-влиятелни „публични интелектуалци“, провеждана от британското списание Prospect. Повече за анкетата – както и шанса да гласувате за нашия сънародник Иван Кръстев, единствения българин, включен в проекто-списъка – можете да узнаете/получите на адрес: http://www.prospect-magazine.co.uk/intellectuals/.

Автор: Кристофър Хитченс

Един разговор с Имре Кертес за автобиографичния му роман Досието К., за свободата на лудницата и за европейския антисемитизъм след Аушвиц.

 

Противно на всеобщата премълчавана практика на ежедневна корупция, в която активно участват всички, в обществения разговор – тази приказлива наблюдаваща и контролираща обществена инстанция – изразът „корупция“ е поел ролята на един catch all term (обобщено понятие), с което биват обяснявани източниците на всяко зло ...

Това беше в Бирма, едно разкиснато утро през дъждовния сезон. Хилава светлина, сякаш процеждаща се през станиол, падаше косо през високите стени върху затворническия двор. Ние чакахме пред килиите на осъдените, редица от навеси с двойни решетки отпред, прилични на малки клетки за животни.

Както често става, една година се е изнизала преди човек да го е забелязал. Така и с тази странна годишнина – онази от всенародното негодувание срещу „случая Батак“, която ни направи (за кратко време) почти толкова добре познати (или по-скоро разпознаваеми) за Европа, колкото и нашите съседи, сърбите.

Европа от времето на Студената война се разпадна. Вместо двата някога хомогенни региона – „Изтокът“ и „Западът“ – сега има само фрагменти, енклави и острови. Но разпадането е форма на обновление, време както на разочарование, така и на просвещение ...

От къде да почнем, др. Председател, от къде? – Толкова много имаме да си кажем, а толкова малко време ни дава живота да останем с Вас двамката насаме, да си побъбрим, да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмислим за великите и големи неща, за вечните проблеми, за тайнството на живота, за Бога, за Сатаната, за Смъртта ...

Навсякъде Вертер умира млад.
У нас той страда до дълбоки старини.
Страданията му започват като съвсем млад.
Баща му е имал маслобойна и цял живот Вертер се мъчи да заличи този позорен факт.

„Свободно!“ – историята на две филмови прожекции, изпълнени с технически произшествия – в кръга на кремълските властимущи.

Автор: Борис Шумяцки

Силата на Пекин не е достатъчна, за да принуди местните управления да престанат да злоупотребяват с правата на обикновените граждани.

 

Автор: Франсис Фукуяма

Перуниките до оградата се размърдаха и на него му се стори, че вижда белия гръб на котката. Но тя не дойде. Вятърът мина през презрелите череши и част от тях изпопадаха на земята. От един висок дебел клон висяха като разкопчани тиранти два ремъка, на които внуците, вече големи мъжаги, някога си връзваха дъсчица, за да се люлеят ...

Завръща ли се светът към борбата между великите сили? Или демократизиращият дух на 1989 е все още жив?

Получих, Гогов, преди два дни „Задочните репортажи за България“ на Марков ...
Ей, Гогов, с кой акъл убихте този божи човек, бе, с кой акъл? Че гаси ли се туй, що не гасне, бе Гогов? Някой някъде да е успял да угаси негасимото – чул ли си, видял ли си? Всяко усилие да се угаси негасимото е същото както да заливаш огън с бензин.

Това беше годината на годините, годината на лудостта, годината на огъня, кръвта и смъртта. Току-що бях навършил 21 години и бях луд точно толкова, колкото и всички останали.

 

Драган Клаич – сръбски изкуствовед, живеещ в Холандия, споделя преживяванията си от Скопие само ден след като Гърция подложи на вето македонската кандидатура за присъединяване към NATO.

Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.
По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.
За нас свободата беше химера.

 

Влошаването на ситуацията в островната страна се простира отвъд кредитните трудности и трудното положение на борсата: то е емблематично за опасностите, с които е свързана конкуренцията в една глобална икономика.

Без да се наговаряме, тръгнахме към пазара. Предположих, че е забравил някаква поръчка на жена си. Затова се е върнал. Лично аз нямах намерение да купувам каквото и да било. Имах пари. Бях скрил в един таен джоб двайсет и пет лева. Не в сакото, с което бях облечен, а в балтона, който е вкъщи и го нося само ако стане двайсет градуса под нулата.

През март, най-женския месец, ми се ще да се обърна към най-женственото у себе си – грижата за красотата. Поразрових се из библиотеката си и отупах от праха една стара книжка – „100 минути за красотата“. И ми се прииска да ви разкажа за моите сто минути.