Архив

За Батак, митовете и организираното невежество

Автор: Веселин Кандимиров

По-рано тази година посетих известната катедрала Сен-Дени в предградията на Париж. Възхищавах се на великолепните гробници и погребални паметници на кралете и кралиците на Франция, включително и този на Шарл Мартел („чукът“) ...

Автор: Тимъти Гартън Аш

(Откъс от книгата „Наташите“, изследваща в дълбочина международната търговия с „бели робини“ и организираната проституция)

Знаех, че нямам сила да издържа онова, което щеше да последва, ако бях се съпротивявала.
София, която е била „тренирана“ на третия ден от нейното пленничество.

Автор: Виктор Маларек

Като политик Елцин вече отдавна е мъртъв в Русия. В часa, в който се пишат неговите некролози, аз ще оставя на историците грижата да нарисуват портрета на тази спорна личност, един апаратчик без апарат. Нека по-добре се съсредоточим върху пост-сталинистка Русия и илюзиите, които я прикриват.

Автор: Андре Глюксман 

Тони Джуд, чиято последна историческа студия Postwar (История на следвоенна Европа) се радва на огромен успех, споделя някои мисли по въпроса за различията между САЩ и Европа …

Автор: Тони Джуд

„Идеализирам начина, по който се предават на публиката материали, отнасящи се до интелектуалната собственост“, казва Джонатан Лийтъм (обяснявайки защо книгите му се четат като смесица от културни справочници, заемки и директни плагиати).

Автор: Джонатан Лийтъм

Интервю от: Аналей Люитс

Иска ми се да захвана тук една тема, която инак подхващам рядко, сигурно защото се чувствам не съвсем уверен в нея. Става дума за архитектурата и нейната магия ...

Ще започна с това, че никога през живота си не съм бил особено запленен от това изкуство. Не че не съм виждал – обикалял съм тук-там из Европа, пък и извън нея. Но което не иска, то не иска – и френските стъклени пирамиди, и немските претенциозни кули, та даже и италианските катедрали все хладен ме оставят, за американските или азиатски небостъргачи пък съвсем да не говорим – особено когато види човек какви дупки започват само на две-три улици по-настрана …

Или така беше до скоро. Искам да кажа, до преди няколко години, когато с очите си видях Sagrada Familia (Светото семейство) в Барселона. Ей богу, ако някой друг ми го беше казал, никога не бих повярвал, че една сграда би могла да ти насълзи очите. Но тук го преживях сам – и което Е, то си е, ако ще човек и сто години да се чуди. Ха, но как тъй … защо … какво става тук …

Автор: Златко…