Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Автор: Станислав Стратиев


Какво са спомените? Мястото или хората? Или нещо друго, подобно на етер, което плува във времето и пространството и не е нито звук, нито картина? Белокаменната черква ли? Или това, че стъпалата към мазата вкъщи бяха от същите каменни блокове, от каквито беше и черквата ...

Автор: Деян Енев


Василка бе обмислила всичко. Всеки път, когато беше пиян, той се захлупваше по очи върху възглавницата – сгромолясваше се като сноп. Тя мечтаеше … тогава я сковаваха най-страшните страхове. Мечтите й донасяха синини, гъсти и черни, навсякъде по тялото.

Автор: Здравка Евтимова


Това беше най-хубавото, което можеше да ми се случи по онова време. Спечелеше ли повече пари, татко ни водеше в Макдоналд. Винаги го поправях, че е със „с“ накрая. Но той си знаеше своето – Макдоналд. Сега не се обадих, толкова бях радостна.

Автор: Палми Ранчев


Аз съм най-щастливият мъж на света.
Знам, че говоря глупости, но пък и не ми пука, поне докато моята Ева е до мен. Имам най-страхотната жена, заслужил съм я с мъка и пот, тъй че не ми казвайте да чукам на дърво. Когато човек е преминал през истории като моята, той вече знае, че има неща, които никой не може да му вземе. Ей тъй, знае го.

Автор: Златко Енев


Съседът беше вдовец, но видът му ни най-малко не беше занемарен. Представата на Мария за вдовец идваше от чичо й, който след смъртта на жена си брадяса, изнесе си кухненската маса на терасата, и девет месеца в годината по залез слънце пиеше по една ракия с лице към комините на хлебозавода. През останалото време общо взето валеше сняг.

Автор: Кристин Димитрова

Звукът на стъпките, провлечени и бавни, като на човек, който при ходене влачи пети по пода, го подлудяваше. Всеки път когато се появяха отгоре той сменяше стаята – от всекидневната в кухнята, оттам през ужасно скърцащата остъклена врата в малката спалня – и обратно, когато стъпките отново го застигнеха, с онази непогрешима пред­сказуемост, която с течение на времето той бе започнал да приема като част от наказанието си.

Автор: Златко Енев

Пьотр Семьонович цял живот носеше фалшива брада.
Разбира се, никой няма да тръгне просто така да носи фалшива брада, защото тя сърби, боде, разлепя се и изобщо причинява много неприятности. Ето защо хората носят фалшиви бради само по някакви важни поводи. Да речем, трябва да заколите някого ...

Автор: Дмитрий Горчев


Встрани от подлеза има павилионче с навес. Сутрин, на път за работа, изпивам тук едно кафе. Колите хвърчат по булеварда, хората тичат към спирките, слънцето удря чинели по прозорците на огромния билдинг отсреща. Когато направиш крачка встрани от ежедневието, мислите ти стават някак по-ярки. И започваш да забелязваш подробностите.

Автор: Деян Енев

Случваше се, счетоводителят Василий Андреевич се приближи до нея след работа, пощипне я: „А дали да не се отдадем, любезна ми Клавдия Ивановна, на плътска любов?“ Клавдия Ивановна от такава радост веднага пада на масата и цялата гори. А Василий Андреевич порови из панталона си, въздъхне, оправи очилцата ...

Автор: Дмитрий Горчев


Хлапака неспокойно обърна глава към мерцедеса, който паркираше на заден ход. Погледна и в противоположната страна на паркинга. Там всичко беше спокойно. Автомобилите бяха наредени косо срещу по-ниската страна на ресторанта, на която нямаше прозорци. От мерцедеса се измъкна огромен мъж и се протегна с изпънати настрани лакти.

Автор: Палми Ранчев


Етиен забеляза, че нещо му надига под фланелката. Върху ципа на панталоните му още се мъдреше значката с надпис „Intel Inside“, закачена от подпийнала колежка по случай успешния край на срещата с холандците. Съобщението в пощата му го беше накарало да напусне веднага тъй наречената веселба ...

Автор: Кристин Димитрова


Снежинките падаха върху цимента и се топяха. Лекарите ми бяха забранили кафето. „Никакво кафе”, каза ми доктор Пенков. „Никакво кафе, никакви цигари и никакъв алкохол. Говоря сериозно.” Отидох, взех си едно кафе и седнах на влажния стол ...

Автор: Деян Енев


В мазето на Литературния институт към БАН вряха реторти и просветваха датчици. На бледозелен монитор змиевидно подскачаща крива описваше ритмичния пулс на заспал здрав мъж на средна възраст. Едрото му тяло лежеше блажено отпуснато в нещо като стъклен саркофаг в средата на помещението и от време на време подхъркваше или промълвяваше нещо в съня си ...

Автор: Кристин Димитрова


Седях в горния десен ъгъл на кръчмата, където беше обичайното ми място. Обичайно за сто и трийсет килограмов мъж със сърдечни проблеми. Отпуснал ръце, с брадичка опряна в гърдите, контролирах всичко наоколо, без да ми се налага често да ставам. Стига да искам, мога и въобще да не помръдвам.

Автор: Палми Ранчев


Автобусът се люшкаше по разбития път към Калотина и оставяше назад всичко, което Димитър познаваше. Дърветата бавно-бавно се появяваха в далечината, прелитаха пред погледа му и пак бавно-бавно се отдалечаваха назад. Димитър ги гледаше, като че ли на всеки ствол висеше табелка „аз съм българско дърво“.

Автор: Кристин Димитрова


Срещу него възрастната жена постоянно се завиваше в ши­рок мъжки шлифер, сивкав на цвят. Подпъхваше го под себе си, кръстосваше дългите му краища и ги стискаше с колене. Седеше известно време, без да помръдва, после отново повта­ряше същите движения. Шлиферът, забеляза той, беше закопчан с едно-единствено голямо копче.

Автор: Палми Ранчев


Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й. Да, казваше Светла и излизаше. Така всъщност започна нейната измислица, защото наистина нямаше Натали. а тя нарече самотата си Натали: така майка й беше спокойна, че Света не остава сама, а Света отиваше в библиотеката, където миришеше на красива книжна прах, на стихове, които спяха между страниците, на хора, отдавна забравени между дебели прашни корици, но нейната самота ги помнеше.

Автор: Здравка Евтимова


Стоях в задната част на трамвая, опрял чело в прозореца и гледах как линиите се отдалечават по дългата улица и стават по-тесни. Изгубвах ги от поглед, заради някоя пресичаща кола или човешка фигура, и чаках отново да се появят. Откривах ги с премрежени очи.

Автор: Палми Ранчев


Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли, когато свирих на баща ти? Болеше го сърцето човекът. И кръстът го късаше дядо Павко, но аз му посвирих на кларнета и той взе, че стана, разкърши се. Не ми взимай кларнета, Методи.


Автор: Здравка Евтимова


Възпитателят изкрещя, че отдавна трябвало да загасят лампата, сам я загаси, предупреди ги да не затварят вратата и се отдалечи по коридора. Наско се отмести към стената, където се чувстваше по-сигурен, и се заслуша в настъпилата тишина. Изпусна ножа и с разперени пръсти го потърси под завивката около себе си.

Автор: Палми Ранчев


Сигурен бях, че когато влязох в купето, нямаше никой. Останах сам и по-късно, заслушан в звуците на движещия се влак. Гледах през прозореца полето и редките дървета край железопътната линия. И не забелязах кога е влязъл този мъж.

Автор: Палми Ранчев


Вероятно в началото са чукали, и едва по-късно е започнало блъскането с юмруци и ритници по талашитената врата.

– Не се страхувай! – предупредих момичето, което седеше с разтворени колена във фотьойла до стената. – Търся място, където да го направим.

Автор: Палми Ранчев


Мотаех се из улиците около площад „Славейков“ от доста време и единственото, което правех със сравнително постоянен интерес, беше да поглеждам към небето. Канеше се да вали, дори по едно време закапа. Опитвах се да не обръщам внимание.

Автор: Палми Ранчев


Лампата на отворения хладилник освети части от лицето му, заедно с торбичките под очите. А след два дена безсъние те изпъкваха като гипсови орнаменти върху фасадата на областен театър.

Автор: Кристин Димитрова


В моя магазин идват малко клиенти – оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи.

Автор: Здравка Евтимова


– Ела, ама тичай по-бързо да похапнем от Гошко – подканва ме Роси по телефона. Аз се ослушвам, понеже мъжът ми си купи нож, с който да ме затрие в най-скоро време.

Автор: Здравка Евтимова

Къщата е направена от дядо ми Горан, търговец на жито, желязо и памук, все стоки, които изнасял в Румъния и Сърбия. Натрупал доста чували с пари, изчезнал с някаква румънка и изоставил баба ми Младена сама в недостроената хала.

Автор: Здравка Евтимова


Е, този ще е най-мъчния разказ. Може би и най-дългия. Дано не и най-скучния. Любов, секс, смърт, религия, философия, красота, грозота – ей за тва се говори!

Автор: J. A.


Милицията вдигна ръце. Обявиха го за беглец. Ние се вбесихме от тъпотата им. Марго и чужбина – беше най-несъвместимата картинка! Но можеше ли някой, който не го познава да повярва, че „за неква брада“ човек може да се самоубие!

Автор: J. A.


Махмурлията Изток пъпли през мъгливото зимно утро, псувайки службата, държавата, живота, съдбата … Изтокът е полуобръснат. То е, защото се е бръснал снощи, за да може сутринта малко повече да поспи. Гладко избръснатият Запад мълчаливо се вози в метрото. Изток разказва политически вицове в препълнения автобус. Запад чете вестник.

Автор: Момо Капор

Посетители

45

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Баба Катя писа Още
    Голяма тема за много... преди 22 часа
  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 4 дни
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 6 дни
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 1 седмица
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 1 седмица
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 2 седмици
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 2 седмици
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 3 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 4 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 4 седмици