Драскулки – Проза

Златистият слой на живота


В пиесата „Продавате ли демони?“ един от героите на Боян Папазов казва, че животът е устроен така: ред мед, ред лайна. Не знам защо, но напоследък съм затънала във втория слой и не виждам скорошно избавление ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Зеленият телефон


Не мога да кажа точно откога седя на кушетката и гледам зеления телефон. Нашият телефон. Вероятно е по-точно да кажа “моят телефон”. Защото съм сам. Мария и Надето си отидоха. Доскоро още чаках да се появят. Именно да се появят, сякаш през цялото време са били някъде наоколо.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Песента на майката


Когато големият ми син беше в първи клас, учителката ни смъмри, че сме направили голяма грешка, дето предварително сме го научили да чете. Понеже си знаел, му било скучно в час, въртял се и пречел на съучениците си да се съсредоточат в буквите ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Хей тамо лодка


Никога не съм мислил за ролята на лодките и другите плавателни съдове в живота ми.

Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена роля за мене.

Както обикновено се получава – жестоко съм се лъгал.

Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Любовта на чистачката


Писано ти е да живееш в чужбина, ми каза веднъж една врачка. И аз, като повечето българи, се допитвам до врачки, но не си признавам. Обикновено обяснявам, че съм отишла при тях, за да ги описвам. Истината е, че с трепет очаквам да разгърнат съдбата ми и да ме светнат за невидимото. Убедена съм, че у нас врачките са това, което са психоаналитиците за Уди Алън, но подобно твърдение звучи неприлично, затова го преглътвам.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Ханджоу


И все пак дългите години социализъм и особено културната революция, са направили голяма част от китайците не толкова атеисти, отколкото просто невярващи. На въпроса ми в крайна сметка в кого и в какво най-много вярват китайците днес, Саша отговори: „В правителството.” Но след това бързо се поправи: „На първо място в правителството, после в себе си, после в парите.”

Автор: Димитър Атанасов

Прочети още...

Мълчаливият

Той пиеше виното бавно, опитвайки се да не я гледа.  Думите й бяха равни, стъклени, в тях имаше тежест на вино, което притискаше погледа му към масата. Беше го поканила в кабинета, но беше твърде нетипично в такова  помещение да има толкова книги. В шкафовете томовете под блестящите си подвързии бяха подредени под азбучен ред, после в зависимост от тежестта на златото по обложките и  дебелината на книжната маса.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Страданията на стария Вертер


Навсякъде Вертер умира млад.
У нас той страда до дълбоки старини.
Страданията му започват като съвсем млад.
Баща му е имал маслобойна и цял живот Вертер се мъчи да заличи този позорен факт.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Кучета и котки


Перуниките до оградата се размърдаха и на него му се стори, че вижда белия гръб на котката. Но тя не дойде. Вятърът мина през презрелите череши и част от тях изпопадаха на земята. От един висок дебел клон висяха като разкопчани тиранти два ремъка, на които внуците, вече големи мъжаги, някога си връзваха дъсчица, за да се люлеят ...

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Свободата, Санчо


Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.
По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.
За нас свободата беше химера.

Автор: Станислав Стратиев

 

Прочети още...

Конструкцията


Без да се наговаряме, тръгнахме към пазара. Предположих, че е забравил някаква поръчка на жена си. Затова се е върнал. Лично аз нямах намерение да купувам каквото и да било. Имах пари. Бях скрил в един таен джоб двайсет и пет лева. Не в сакото, с което бях облечен, а в балтона, който е вкъщи и го нося само ако стане двайсет градуса под нулата.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Среща с непознат


Лицето му беше продълговато, замислено, но очите сияеха като на осветено от фарове горско животно. Вероятно бяха зелени. Или сини. Дори жълтото би им отивало. За съжаление страницата с куражлиите, които бяха добавили към писмото си и снимка, беше черно-бяла ...


Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Не искам повече да съм Венета


Мене все ме обичат най-много, но все после нещо.
После Отечеството.
После Партията.
После Дружбата.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Българският модел


Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Събуди ме, когато август свърши


Какво са спомените? Мястото или хората? Или нещо друго, подобно на етер, което плува във времето и пространството и не е нито звук, нито картина? Белокаменната черква ли? Или това, че стъпалата към мазата вкъщи бяха от същите каменни блокове, от каквито беше и черквата ...

Автор: Деян Енев

Прочети още...

Моливи


Василка бе обмислила всичко. Всеки път, когато беше пиян, той се захлупваше по очи върху възглавницата – сгромолясваше се като сноп. Тя мечтаеше … тогава я сковаваха най-страшните страхове. Мечтите й донасяха синини, гъсти и черни, навсякъде по тялото.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Макодоналд


Това беше най-хубавото, което можеше да ми се случи по онова време. Спечелеше ли повече пари, татко ни водеше в Макдоналд. Винаги го поправях, че е със „с“ накрая. Но той си знаеше своето – Макдоналд. Сега не се обадих, толкова бях радостна.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Целувката


Аз съм най-щастливият мъж на света.
Знам, че говоря глупости, но пък и не ми пука, поне докато моята Ева е до мен. Имам най-страхотната жена, заслужил съм я с мъка и пот, тъй че не ми казвайте да чукам на дърво. Когато човек е преминал през истории като моята, той вече знае, че има неща, които никой не може да му вземе. Ей тъй, знае го.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Контактът


Съседът беше вдовец, но видът му ни най-малко не беше занемарен. Представата на Мария за вдовец идваше от чичо й, който след смъртта на жена си брадяса, изнесе си кухненската маса на терасата, и девет месеца в годината по залез слънце пиеше по една ракия с лице към комините на хлебозавода. През останалото време общо взето валеше сняг.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Стъпките

Звукът на стъпките, провлечени и бавни, като на човек, който при ходене влачи пети по пода, го подлудяваше. Всеки път когато се появяха отгоре той сменяше стаята – от всекидневната в кухнята, оттам през ужасно скърцащата остъклена врата в малката спалня – и обратно, когато стъпките отново го застигнеха, с онази непогрешима пред­сказуемост, която с течение на времето той бе започнал да приема като част от наказанието си.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Брадата

Пьотр Семьонович цял живот носеше фалшива брада.
Разбира се, никой няма да тръгне просто така да носи фалшива брада, защото тя сърби, боде, разлепя се и изобщо причинява много неприятности. Ето защо хората носят фалшиви бради само по някакви важни поводи. Да речем, трябва да заколите някого ...

Автор: Дмитрий Горчев

Прочети още...

Подлезът


Встрани от подлеза има павилионче с навес. Сутрин, на път за работа, изпивам тук едно кафе. Колите хвърчат по булеварда, хората тичат към спирките, слънцето удря чинели по прозорците на огромния билдинг отсреща. Когато направиш крачка встрани от ежедневието, мислите ти стават някак по-ярки. И започваш да забелязваш подробностите.

Автор: Деян Енев

Прочети още...

Курвата

Случваше се, счетоводителят Василий Андреевич се приближи до нея след работа, пощипне я: „А дали да не се отдадем, любезна ми Клавдия Ивановна, на плътска любов?“ Клавдия Ивановна от такава радост веднага пада на масата и цялата гори. А Василий Андреевич порови из панталона си, въздъхне, оправи очилцата ...

Автор: Дмитрий Горчев

Прочети още...

Балоните


Хлапака неспокойно обърна глава към мерцедеса, който паркираше на заден ход. Погледна и в противоположната страна на паркинга. Там всичко беше спокойно. Автомобилите бяха наредени косо срещу по-ниската страна на ресторанта, на която нямаше прозорци. От мерцедеса се измъкна огромен мъж и се протегна с изпънати настрани лакти.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Етиен


Етиен забеляза, че нещо му надига под фланелката. Върху ципа на панталоните му още се мъдреше значката с надпис „Intel Inside“, закачена от подпийнала колежка по случай успешния край на срещата с холандците. Съобщението в пощата му го беше накарало да напусне веднага тъй наречената веселба ...

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Градче на име Мендосино


Снежинките падаха върху цимента и се топяха. Лекарите ми бяха забранили кафето. „Никакво кафе”, каза ми доктор Пенков. „Никакво кафе, никакви цигари и никакъв алкохол. Говоря сериозно.” Отидох, взех си едно кафе и седнах на влажния стол ...

Автор: Деян Енев

Прочети още...

Иде ли


В мазето на Литературния институт към БАН вряха реторти и просветваха датчици. На бледозелен монитор змиевидно подскачаща крива описваше ритмичния пулс на заспал здрав мъж на средна възраст. Едрото му тяло лежеше блажено отпуснато в нещо като стъклен саркофаг в средата на помещението и от време на време подхъркваше или промълвяваше нещо в съня си ...

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Госпожата на господин бай Пешо


Седях в горния десен ъгъл на кръчмата, където беше обичайното ми място. Обичайно за сто и трийсет килограмов мъж със сърдечни проблеми. Отпуснал ръце, с брадичка опряна в гърдите, контролирах всичко наоколо, без да ми се налага често да ставам. Стига да искам, мога и въобще да не помръдвам.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Границата


Автобусът се люшкаше по разбития път към Калотина и оставяше назад всичко, което Димитър познаваше. Дърветата бавно-бавно се появяваха в далечината, прелитаха пред погледа му и пак бавно-бавно се отдалечаваха назад. Димитър ги гледаше, като че ли на всеки ствол висеше табелка „аз съм българско дърво“.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Актрисата


Срещу него възрастната жена постоянно се завиваше в ши­рок мъжки шлифер, сивкав на цвят. Подпъхваше го под себе си, кръстосваше дългите му краища и ги стискаше с колене. Седеше известно време, без да помръдва, после отново повта­ряше същите движения. Шлиферът, забеляза той, беше закопчан с едно-единствено голямо копче.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Натали


Пак ли отиваш при Натали, питаше я майка й. Да, казваше Светла и излизаше. Така всъщност започна нейната измислица, защото наистина нямаше Натали. а тя нарече самотата си Натали: така майка й беше спокойна, че Света не остава сама, а Света отиваше в библиотеката, където миришеше на красива книжна прах, на стихове, които спяха между страниците, на хора, отдавна забравени между дебели прашни корици, но нейната самота ги помнеше.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Малко късмет за по-късно


Стоях в задната част на трамвая, опрял чело в прозореца и гледах как линиите се отдалечават по дългата улица и стават по-тесни. Изгубвах ги от поглед, заради някоя пресичаща кола или човешка фигура, и чаках отново да се появят. Откривах ги с премрежени очи.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Кларнетът


Не го вземай – каза Манол. – Помниш ли, когато свирих на баща ти? Болеше го сърцето човекът. И кръстът го късаше дядо Павко, но аз му посвирих на кларнета и той взе, че стана, разкърши се. Не ми взимай кларнета, Методи.


Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Зверчето


Възпитателят изкрещя, че отдавна трябвало да загасят лампата, сам я загаси, предупреди ги да не затварят вратата и се отдалечи по коридора. Наско се отмести към стената, където се чувстваше по-сигурен, и се заслуша в настъпилата тишина. Изпусна ножа и с разперени пръсти го потърси под завивката около себе си.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Този бог има чувство за хумор


Сигурен бях, че когато влязох в купето, нямаше никой. Останах сам и по-късно, заслушан в звуците на движещия се влак. Гледах през прозореца полето и редките дървета край железопътната линия. И не забелязах кога е влязъл този мъж.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Посетители

27
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    Прочетох наскоро една... преди 14 часа
  • Наблюдател писа Още
    Благодаря за всичко... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Сложна... преди 2 дни
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 2 дни
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 2 дни
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 3 дни
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 3 дни
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 4 дни
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 5 дни
  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 6 дни
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 1 седмица
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 1 седмица
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 2 седмици
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 2 седмици