Драскулки – Проза

Добро куче


Промъкваше се в тъмния коридор със ситни крачки. Очакваше да стигне чугунената печка. Всъщност внимаваше да не се блъсне в нея. От печката до неговото място оставаха само няколко метра. Там вече имаше свещ. Щеше да я запали ...

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Българската участ


Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Голямото


Грозен беше Аго. Когато се съгласи да гледа мен и сестра ми Синка, ми се видя неугледен, с жълто като прахта по улицата лице. Отначало вярвах на хората, че ни осиновил, за да прибира детските пари, които отпускала държавата. Колко съм била глупава.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Българският самурай


Ние сме страна на самураи.

Самураите на Балканите.

Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.

Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.


Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Телефон на зрителя


Люси крачеше по тъмния коридор и преговаряше наум ключовите изрази. Всъщност той въобще нямаше нужда да ги преговаря, защото ги знаеше наизуст, но това упражнение му помагаше да се настрои на вълната. Ако беше в ефир, щеше да го каже „на вибрациите”.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Обезглавената кокошка

Целият ден четиримата синове-идиоти на двойката Мацини-Фераз седяха на пейката в патиото. Езиците стърчаха измежду устните им; очите им бяха мътни, а устите им висяха отворени докато въртяха главите си ...

Автор: Орасио Кирога

Прочети още...

Закуска за дипломати


Едва ли ще се намери човек, който да отрече огромното значение на сутрешната закуска за успешното протичане на целия ден. Закуската изяж сам, казва народът, обядът раздели с приятел, а вечерята дай на врага. А още по-сладка и жизнеспасяваща се оказва европейската закуска. Знаят всички, които са ходили из Стария континент в държавна командировка ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Българската риба


Българската риба е ни риба, ни рак.

Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае защо.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Опреснители на паметта


Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под „самият той“ разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас, когото аз напуснах?

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Златистият слой на живота


В пиесата „Продавате ли демони?“ един от героите на Боян Папазов казва, че животът е устроен така: ред мед, ред лайна. Не знам защо, но напоследък съм затънала във втория слой и не виждам скорошно избавление ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Зеленият телефон


Не мога да кажа точно откога седя на кушетката и гледам зеления телефон. Нашият телефон. Вероятно е по-точно да кажа “моят телефон”. Защото съм сам. Мария и Надето си отидоха. Доскоро още чаках да се появят. Именно да се появят, сякаш през цялото време са били някъде наоколо.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Песента на майката


Когато големият ми син беше в първи клас, учителката ни смъмри, че сме направили голяма грешка, дето предварително сме го научили да чете. Понеже си знаел, му било скучно в час, въртял се и пречел на съучениците си да се съсредоточат в буквите ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Хей тамо лодка


Никога не съм мислил за ролята на лодките и другите плавателни съдове в живота ми.

Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена роля за мене.

Както обикновено се получава – жестоко съм се лъгал.

Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Любовта на чистачката


Писано ти е да живееш в чужбина, ми каза веднъж една врачка. И аз, като повечето българи, се допитвам до врачки, но не си признавам. Обикновено обяснявам, че съм отишла при тях, за да ги описвам. Истината е, че с трепет очаквам да разгърнат съдбата ми и да ме светнат за невидимото. Убедена съм, че у нас врачките са това, което са психоаналитиците за Уди Алън, но подобно твърдение звучи неприлично, затова го преглътвам.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Ханджоу


И все пак дългите години социализъм и особено културната революция, са направили голяма част от китайците не толкова атеисти, отколкото просто невярващи. На въпроса ми в крайна сметка в кого и в какво най-много вярват китайците днес, Саша отговори: „В правителството.” Но след това бързо се поправи: „На първо място в правителството, после в себе си, после в парите.”

Автор: Димитър Атанасов

Прочети още...

Мълчаливият

Той пиеше виното бавно, опитвайки се да не я гледа.  Думите й бяха равни, стъклени, в тях имаше тежест на вино, което притискаше погледа му към масата. Беше го поканила в кабинета, но беше твърде нетипично в такова  помещение да има толкова книги. В шкафовете томовете под блестящите си подвързии бяха подредени под азбучен ред, после в зависимост от тежестта на златото по обложките и  дебелината на книжната маса.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Страданията на стария Вертер


Навсякъде Вертер умира млад.
У нас той страда до дълбоки старини.
Страданията му започват като съвсем млад.
Баща му е имал маслобойна и цял живот Вертер се мъчи да заличи този позорен факт.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Кучета и котки


Перуниките до оградата се размърдаха и на него му се стори, че вижда белия гръб на котката. Но тя не дойде. Вятърът мина през презрелите череши и част от тях изпопадаха на земята. От един висок дебел клон висяха като разкопчани тиранти два ремъка, на които внуците, вече големи мъжаги, някога си връзваха дъсчица, за да се люлеят ...

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Свободата, Санчо


Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.
По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.
За нас свободата беше химера.

Автор: Станислав Стратиев

 

Прочети още...

Конструкцията


Без да се наговаряме, тръгнахме към пазара. Предположих, че е забравил някаква поръчка на жена си. Затова се е върнал. Лично аз нямах намерение да купувам каквото и да било. Имах пари. Бях скрил в един таен джоб двайсет и пет лева. Не в сакото, с което бях облечен, а в балтона, който е вкъщи и го нося само ако стане двайсет градуса под нулата.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Среща с непознат


Лицето му беше продълговато, замислено, но очите сияеха като на осветено от фарове горско животно. Вероятно бяха зелени. Или сини. Дори жълтото би им отивало. За съжаление страницата с куражлиите, които бяха добавили към писмото си и снимка, беше черно-бяла ...


Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Не искам повече да съм Венета


Мене все ме обичат най-много, но все после нещо.
После Отечеството.
После Партията.
После Дружбата.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Българският модел


Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Събуди ме, когато август свърши


Какво са спомените? Мястото или хората? Или нещо друго, подобно на етер, което плува във времето и пространството и не е нито звук, нито картина? Белокаменната черква ли? Или това, че стъпалата към мазата вкъщи бяха от същите каменни блокове, от каквито беше и черквата ...

Автор: Деян Енев

Прочети още...

Моливи


Василка бе обмислила всичко. Всеки път, когато беше пиян, той се захлупваше по очи върху възглавницата – сгромолясваше се като сноп. Тя мечтаеше … тогава я сковаваха най-страшните страхове. Мечтите й донасяха синини, гъсти и черни, навсякъде по тялото.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Макодоналд


Това беше най-хубавото, което можеше да ми се случи по онова време. Спечелеше ли повече пари, татко ни водеше в Макдоналд. Винаги го поправях, че е със „с“ накрая. Но той си знаеше своето – Макдоналд. Сега не се обадих, толкова бях радостна.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Целувката


Аз съм най-щастливият мъж на света.
Знам, че говоря глупости, но пък и не ми пука, поне докато моята Ева е до мен. Имам най-страхотната жена, заслужил съм я с мъка и пот, тъй че не ми казвайте да чукам на дърво. Когато човек е преминал през истории като моята, той вече знае, че има неща, които никой не може да му вземе. Ей тъй, знае го.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Контактът


Съседът беше вдовец, но видът му ни най-малко не беше занемарен. Представата на Мария за вдовец идваше от чичо й, който след смъртта на жена си брадяса, изнесе си кухненската маса на терасата, и девет месеца в годината по залез слънце пиеше по една ракия с лице към комините на хлебозавода. През останалото време общо взето валеше сняг.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Стъпките

Звукът на стъпките, провлечени и бавни, като на човек, който при ходене влачи пети по пода, го подлудяваше. Всеки път когато се появяха отгоре той сменяше стаята – от всекидневната в кухнята, оттам през ужасно скърцащата остъклена врата в малката спалня – и обратно, когато стъпките отново го застигнеха, с онази непогрешима пред­сказуемост, която с течение на времето той бе започнал да приема като част от наказанието си.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Брадата

Пьотр Семьонович цял живот носеше фалшива брада.
Разбира се, никой няма да тръгне просто така да носи фалшива брада, защото тя сърби, боде, разлепя се и изобщо причинява много неприятности. Ето защо хората носят фалшиви бради само по някакви важни поводи. Да речем, трябва да заколите някого ...

Автор: Дмитрий Горчев

Прочети още...

Подлезът


Встрани от подлеза има павилионче с навес. Сутрин, на път за работа, изпивам тук едно кафе. Колите хвърчат по булеварда, хората тичат към спирките, слънцето удря чинели по прозорците на огромния билдинг отсреща. Когато направиш крачка встрани от ежедневието, мислите ти стават някак по-ярки. И започваш да забелязваш подробностите.

Автор: Деян Енев

Прочети още...

Курвата

Случваше се, счетоводителят Василий Андреевич се приближи до нея след работа, пощипне я: „А дали да не се отдадем, любезна ми Клавдия Ивановна, на плътска любов?“ Клавдия Ивановна от такава радост веднага пада на масата и цялата гори. А Василий Андреевич порови из панталона си, въздъхне, оправи очилцата ...

Автор: Дмитрий Горчев

Прочети още...

Балоните


Хлапака неспокойно обърна глава към мерцедеса, който паркираше на заден ход. Погледна и в противоположната страна на паркинга. Там всичко беше спокойно. Автомобилите бяха наредени косо срещу по-ниската страна на ресторанта, на която нямаше прозорци. От мерцедеса се измъкна огромен мъж и се протегна с изпънати настрани лакти.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Етиен


Етиен забеляза, че нещо му надига под фланелката. Върху ципа на панталоните му още се мъдреше значката с надпис „Intel Inside“, закачена от подпийнала колежка по случай успешния край на срещата с холандците. Съобщението в пощата му го беше накарало да напусне веднага тъй наречената веселба ...

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Градче на име Мендосино


Снежинките падаха върху цимента и се топяха. Лекарите ми бяха забранили кафето. „Никакво кафе”, каза ми доктор Пенков. „Никакво кафе, никакви цигари и никакъв алкохол. Говоря сериозно.” Отидох, взех си едно кафе и седнах на влажния стол ...

Автор: Деян Енев

Прочети още...

Посетители

18
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    "Сговорна дружина... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    За всички хора, които... преди 2 дни
  • Георги Пейчинов писа Още
          До Георги... преди 3 дни
  • Сухи писа Още
    Както казва един... преди 3 дни
  • петьо писа Още

    ще има да вземаш. за... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Авторът очевидно не... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Това издание не го... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Наистина ли? Колко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Любим разказ от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо са... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Да, с голямо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Есето на Георги Карев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Господин Карев, това... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Както всички текстове... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хубава история,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Спомням си, бях в... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Що за коментар?... Абе,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Годината по-горе е 1979,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нека се опитаме да... преди 2 седмици
  • Златко Ангелов писа Още
    Авторката също не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз мисля, че ако... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото, бързам... преди 2 седмици
  • Българин писа Още
    Г-н Енев, защо нямаме... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko...
    преди 2 седмици
  • Анsa писа Още
    Колко небивалици е... преди 2 седмици