Драскулки – Проза

Ембарго


По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Съвпадения


Винаги съм бил убеден, че случките в живота са писмо, което трябва да бъде правилно разчетено.
Само че те не са еднакви по важност. Някои се точат монотонно и приличат на дневника на човек, който с непретенциозен почерк си попълва преживелиците от деня, пък ако няма такива, и изреждане на обедното меню ще свърши работа.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

За първи път без време


Обърна се на другата страна. Не можеше да заспи заради проклетата светлина на Антарктика. Светлина, подобна на падащата от остъкления таван на библиотеката – смътна, неконцентрирана, но всепроникваща.

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

Сряда


Майка ми каза – само за две минути ела да го видиш. За една минута ела, да ти каже довиждане. Аз не исках да излизам, не трябваше да излизам, знаех си. Веднъж ми каза „довиждане“ преди да побягна за Белгия...

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Тъй яде Заратустра


Нищо не може да се сравни с откриването на неизвестно съчинение от някой велик мислител като начин да се пробуди интелектуалната общност и да се накарат хората от академичните кръгове да се понесат наоколо като ония неща, които човек вижда, когато гледа капка вода под микроскоп.

Автор: Уди Алън

Прочети още...

Гара Кроносово


Малката долина, в която се намира Кроносово, подсказва, че през него e възможно да минава влак, и това наистина е така, само че от известно време този влак не спира на гарата поради официалното й закриване. Малкият брой на пътниците се оказа решаващ за нейното съществуване.

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

Истинската история на господин К.


Небето над града висеше като остаряло, захабено от пране бельо. Бръснеше тъничък, остър дъждец, хората подтичваха и се извиняваха един на друг, когато докоснеха чадърите си. Тумбестата, претенциозна сграда, сякаш леко оглупяла от непрестанния грохот на кръстовището, напомняше стара кокетка с развалена от дъжда фризура.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Страхът


Беше смело копеле.
 Знаеше го, вече нямаше нужда да го доказва. Беше научил трика с течение на годините – отначало несъзнателно, просто по инстинкт, после все повече и повече в резултат на опита. Страхът е силен само докато е зад гърба ти, докато има шанс да те удари изотзад.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Другото куче


Взехме си куче. Старонемска овчарка. Кръстихме я Фройлайн, което на немски ще рече госпожица. По цял ден някой седи до нея и я гали или пък й подава нещо за хапване. Всички сме влюбени в нея. Убедени сме, че и тя в нас.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Светослав


Светослав пресмята всеки разход до стотните и хилядните и взема всичко предвид. В кутия от малахит съхранява касовите бележки на всички покупки, които e правил. Хляб – два лева и 43 стотинки, връзки за обувки – 87 стотинки.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Куки и белогвардейци


Край Психиатричната болница преминаваха бързите влакове, които профучаваха край нея без да спират, стремително влизаха и излизаха от черната паст на тунела непосредствено до гарата и отнасяха звука в далечината ...

Д-р Любомир Канов

Прочети още...

Ненавистната малка Софи


Всички мразим малката Софи. И за да тушираме чувството за вина, което тая омраза поражда, прикриваме я като се позоваваме на общоприетите норми, на това кое е нормално и кое не, използваме също така и други думи. Обаче така прикритият грях, естествено, не е наполовина и не заличава омразата, ами напротив – удвоява я ...

Автор: Росица Борковски

Прочети още...

Орлето


Казваше се Петер, но в планинското градче всички го знаеха като Орлето. Работеше съвестно и мълчаливо в супермаркета като общ работник. Външно по нищо не биеше на очи, но заговореше ли го човек, той поглеждаше настрани и отговаряше несвързано.


Автор: Евелина Ламбрева

Прочети още...

Двама са малко, трима са много


Тръгнах по дългия коридор към кухнята сред все по-сгъстяващите се кълба цигарен дим. В тази къща имаше огромен хол, който се ползваше за официални лица, но мен, като посветена, ме въвеждаха зад олтара.


Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Stuck in the Moment


Не – каза Момичето и в гласа му прозвуча позната нотка. Позната до болка. „Паркирането забранено!“ „Не газете тревата!“ „Заето!“

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Добро куче


Промъкваше се в тъмния коридор със ситни крачки. Очакваше да стигне чугунената печка. Всъщност внимаваше да не се блъсне в нея. От печката до неговото място оставаха само няколко метра. Там вече имаше свещ. Щеше да я запали ...

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Българската участ


Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Голямото


Грозен беше Аго. Когато се съгласи да гледа мен и сестра ми Синка, ми се видя неугледен, с жълто като прахта по улицата лице. Отначало вярвах на хората, че ни осиновил, за да прибира детските пари, които отпускала държавата. Колко съм била глупава.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Българският самурай


Ние сме страна на самураи.

Самураите на Балканите.

Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.

Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.


Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Телефон на зрителя


Люси крачеше по тъмния коридор и преговаряше наум ключовите изрази. Всъщност той въобще нямаше нужда да ги преговаря, защото ги знаеше наизуст, но това упражнение му помагаше да се настрои на вълната. Ако беше в ефир, щеше да го каже „на вибрациите”.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Обезглавената кокошка

Целият ден четиримата синове-идиоти на двойката Мацини-Фераз седяха на пейката в патиото. Езиците стърчаха измежду устните им; очите им бяха мътни, а устите им висяха отворени докато въртяха главите си ...

Автор: Орасио Кирога

Прочети още...

Закуска за дипломати


Едва ли ще се намери човек, който да отрече огромното значение на сутрешната закуска за успешното протичане на целия ден. Закуската изяж сам, казва народът, обядът раздели с приятел, а вечерята дай на врага. А още по-сладка и жизнеспасяваща се оказва европейската закуска. Знаят всички, които са ходили из Стария континент в държавна командировка ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Българската риба


Българската риба е ни риба, ни рак.

Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае защо.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Опреснители на паметта


Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под „самият той“ разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас, когото аз напуснах?

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Златистият слой на живота


В пиесата „Продавате ли демони?“ един от героите на Боян Папазов казва, че животът е устроен така: ред мед, ред лайна. Не знам защо, но напоследък съм затънала във втория слой и не виждам скорошно избавление ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Зеленият телефон


Не мога да кажа точно откога седя на кушетката и гледам зеления телефон. Нашият телефон. Вероятно е по-точно да кажа “моят телефон”. Защото съм сам. Мария и Надето си отидоха. Доскоро още чаках да се появят. Именно да се появят, сякаш през цялото време са били някъде наоколо.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Песента на майката


Когато големият ми син беше в първи клас, учителката ни смъмри, че сме направили голяма грешка, дето предварително сме го научили да чете. Понеже си знаел, му било скучно в час, въртял се и пречел на съучениците си да се съсредоточат в буквите ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Хей тамо лодка


Никога не съм мислил за ролята на лодките и другите плавателни съдове в живота ми.

Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена роля за мене.

Както обикновено се получава – жестоко съм се лъгал.

Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Любовта на чистачката


Писано ти е да живееш в чужбина, ми каза веднъж една врачка. И аз, като повечето българи, се допитвам до врачки, но не си признавам. Обикновено обяснявам, че съм отишла при тях, за да ги описвам. Истината е, че с трепет очаквам да разгърнат съдбата ми и да ме светнат за невидимото. Убедена съм, че у нас врачките са това, което са психоаналитиците за Уди Алън, но подобно твърдение звучи неприлично, затова го преглътвам.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Ханджоу


И все пак дългите години социализъм и особено културната революция, са направили голяма част от китайците не толкова атеисти, отколкото просто невярващи. На въпроса ми в крайна сметка в кого и в какво най-много вярват китайците днес, Саша отговори: „В правителството.” Но след това бързо се поправи: „На първо място в правителството, после в себе си, после в парите.”

Автор: Димитър Атанасов

Прочети още...

Мълчаливият

Той пиеше виното бавно, опитвайки се да не я гледа.  Думите й бяха равни, стъклени, в тях имаше тежест на вино, което притискаше погледа му към масата. Беше го поканила в кабинета, но беше твърде нетипично в такова  помещение да има толкова книги. В шкафовете томовете под блестящите си подвързии бяха подредени под азбучен ред, после в зависимост от тежестта на златото по обложките и  дебелината на книжната маса.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Страданията на стария Вертер


Навсякъде Вертер умира млад.
У нас той страда до дълбоки старини.
Страданията му започват като съвсем млад.
Баща му е имал маслобойна и цял живот Вертер се мъчи да заличи този позорен факт.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Кучета и котки


Перуниките до оградата се размърдаха и на него му се стори, че вижда белия гръб на котката. Но тя не дойде. Вятърът мина през презрелите череши и част от тях изпопадаха на земята. От един висок дебел клон висяха като разкопчани тиранти два ремъка, на които внуците, вече големи мъжаги, някога си връзваха дъсчица, за да се люлеят ...

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Свободата, Санчо


Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.
По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.
За нас свободата беше химера.

Автор: Станислав Стратиев

 

Прочети още...

Конструкцията


Без да се наговаряме, тръгнахме към пазара. Предположих, че е забравил някаква поръчка на жена си. Затова се е върнал. Лично аз нямах намерение да купувам каквото и да било. Имах пари. Бях скрил в един таен джоб двайсет и пет лева. Не в сакото, с което бях облечен, а в балтона, който е вкъщи и го нося само ако стане двайсет градуса под нулата.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Посетители

42
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 7 часа
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 6 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици