Драскулки – Проза

Fear and Loathing в София


И ето – вече седях в самолета, разгръщах един пътеводител и с ужас четях, че България била единствената страна от Европейския Съюз, в която за хомосексуализъм все още се полагало смъртно наказание, което се изпълнявало от предимно мъжки екзекутори по особено перверзен начин ...

Автор: Фалко Хениг

 

Прочети още...

И димът се носи нагоре

За първи и засега последен път дадох подкуп, когато трябваше да се изкопае гробът на баща ми. Беше студен февруарски ден, земята замръзнала и машините не можели да я дълбаят. Трябвало човешка ръка. Приближих се към гробарите и без да ги гледам в лицата, измъкнах от мократа си длан смачканите левчета и ги натиках в техните. 

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Моята любов е моят СПИН


Когато бях малка, много исках да разбера какво е любовта. Представях си я като лилава фея, облечена в прозрачно кимоно. С огромни маргарити в едната ръка и мрежа за ловене на пеперуди в другата. Тичаше боса по тревата, а след нея никнеха цветя.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Киселец


Помниш ли Хвърлен, стария баир до Перник, който отдалече прилича на кораб? През зимата там ставаха страшни пързалки, през лятото по склоновете не растеше друга трева, нямаше коприва нито дървета. И цветя нямаше. Избуяваше само киселец.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Лице


Работя в отсрещното кафене. Пускам игралните автомати и давам жетони за билярда. Преди това, не помня колко отдавна, бях студент. Между студентството и работата в кафето се влюбих в едно страшно красиво гадже.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Колко е важно да се целуваш добре


Седя в колата му, съзерцавам го на две педи разстояние от носа ми и въобще не слушам какво говори. Достатъчно ми е, че днес се убедих – когато съм на токчета височините ни съвсем се изравняват. Така че няма нужда да внимавам колко високи са обувките ми, както правех с предишния.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Челюсти


Пред басейна е спрял джип. Огромен като мамут, заема целия тротоар. Светлините му мигат. Задните стъкла са тонирани, но през предното виждам, че вътре няма никой. Значи е сложен да гръмне, казвам си и с бърза стъпка минавам отсреща.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

0 на 0

В един дървен сандък, някъде под избата на съзнанието ми, крия всичките си криви качества, а освен това – два чифта параноя, невроза и няколко вида сезонни депресии. От седмица насам някой от тях е намерил ключа, отворил е катинара, докато съм спяла, и сега всички се забавляват в главата ми. Оттогава не мога да спя. 

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Бившият


Всеки човек има в живота си по една специална връзка. Една специална връзка, която ти ебава майката. Която ти причинява толкова много болка, че ако се събере на едно място, ще образува нова планета с размерите на Меркурий.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Калъпът и миналото


Този калъп за дамски обувки е най-обикновена метална форма, която от години стои в гардероба ми. Отдавна да съм го изхвърлил, ако не бяха някои любопитни неща, свързани с него. Първото е аржентинският му произход, а другото това, че той е принадлежал на един далечен прапрапрадядо, Витлеем.

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

В името на отца


Родителите ми се оженили в края на 50-те години на ХХ век. Сключили и църковен брак, но така, че никой да не разбере. Всеки от тях отишъл до църквата сам и по различна улица. По същия начин, разделени, тръгнали оттам. От страх.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Ембарго


По времето, за което разказвам, санкциите срещу бивша Югославия бяха в разцвета си. И контрабандата през границата не спираше. Принципно бях наясно какво се върши. Кой го прави, как го прави и срещу какви пари. От известно време търсех своето място.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Съвпадения


Винаги съм бил убеден, че случките в живота са писмо, което трябва да бъде правилно разчетено.
Само че те не са еднакви по важност. Някои се точат монотонно и приличат на дневника на човек, който с непретенциозен почерк си попълва преживелиците от деня, пък ако няма такива, и изреждане на обедното меню ще свърши работа.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

За първи път без време


Обърна се на другата страна. Не можеше да заспи заради проклетата светлина на Антарктика. Светлина, подобна на падащата от остъкления таван на библиотеката – смътна, неконцентрирана, но всепроникваща.

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

Сряда


Майка ми каза – само за две минути ела да го видиш. За една минута ела, да ти каже довиждане. Аз не исках да излизам, не трябваше да излизам, знаех си. Веднъж ми каза „довиждане“ преди да побягна за Белгия...

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Тъй яде Заратустра


Нищо не може да се сравни с откриването на неизвестно съчинение от някой велик мислител като начин да се пробуди интелектуалната общност и да се накарат хората от академичните кръгове да се понесат наоколо като ония неща, които човек вижда, когато гледа капка вода под микроскоп.

Автор: Уди Алън

Прочети още...

Гара Кроносово


Малката долина, в която се намира Кроносово, подсказва, че през него e възможно да минава влак, и това наистина е така, само че от известно време този влак не спира на гарата поради официалното й закриване. Малкият брой на пътниците се оказа решаващ за нейното съществуване.

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

Истинската история на господин К.


Небето над града висеше като остаряло, захабено от пране бельо. Бръснеше тъничък, остър дъждец, хората подтичваха и се извиняваха един на друг, когато докоснеха чадърите си. Тумбестата, претенциозна сграда, сякаш леко оглупяла от непрестанния грохот на кръстовището, напомняше стара кокетка с развалена от дъжда фризура.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Страхът


Беше смело копеле.
 Знаеше го, вече нямаше нужда да го доказва. Беше научил трика с течение на годините – отначало несъзнателно, просто по инстинкт, после все повече и повече в резултат на опита. Страхът е силен само докато е зад гърба ти, докато има шанс да те удари изотзад.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Другото куче


Взехме си куче. Старонемска овчарка. Кръстихме я Фройлайн, което на немски ще рече госпожица. По цял ден някой седи до нея и я гали или пък й подава нещо за хапване. Всички сме влюбени в нея. Убедени сме, че и тя в нас.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Светослав


Светослав пресмята всеки разход до стотните и хилядните и взема всичко предвид. В кутия от малахит съхранява касовите бележки на всички покупки, които e правил. Хляб – два лева и 43 стотинки, връзки за обувки – 87 стотинки.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Куки и белогвардейци


Край Психиатричната болница преминаваха бързите влакове, които профучаваха край нея без да спират, стремително влизаха и излизаха от черната паст на тунела непосредствено до гарата и отнасяха звука в далечината ...

Д-р Любомир Канов

Прочети още...

Ненавистната малка Софи


Всички мразим малката Софи. И за да тушираме чувството за вина, което тая омраза поражда, прикриваме я като се позоваваме на общоприетите норми, на това кое е нормално и кое не, използваме също така и други думи. Обаче така прикритият грях, естествено, не е наполовина и не заличава омразата, ами напротив – удвоява я ...

Автор: Росица Борковски

Прочети още...

Орлето


Казваше се Петер, но в планинското градче всички го знаеха като Орлето. Работеше съвестно и мълчаливо в супермаркета като общ работник. Външно по нищо не биеше на очи, но заговореше ли го човек, той поглеждаше настрани и отговаряше несвързано.


Автор: Евелина Ламбрева

Прочети още...

Двама са малко, трима са много


Тръгнах по дългия коридор към кухнята сред все по-сгъстяващите се кълба цигарен дим. В тази къща имаше огромен хол, който се ползваше за официални лица, но мен, като посветена, ме въвеждаха зад олтара.


Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Stuck in the Moment


Не – каза Момичето и в гласа му прозвуча позната нотка. Позната до болка. „Паркирането забранено!“ „Не газете тревата!“ „Заето!“

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Добро куче


Промъкваше се в тъмния коридор със ситни крачки. Очакваше да стигне чугунената печка. Всъщност внимаваше да не се блъсне в нея. От печката до неговото място оставаха само няколко метра. Там вече имаше свещ. Щеше да я запали ...

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Българската участ


Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Голямото


Грозен беше Аго. Когато се съгласи да гледа мен и сестра ми Синка, ми се видя неугледен, с жълто като прахта по улицата лице. Отначало вярвах на хората, че ни осиновил, за да прибира детските пари, които отпускала държавата. Колко съм била глупава.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Българският самурай


Ние сме страна на самураи.

Самураите на Балканите.

Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.

Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.


Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Телефон на зрителя


Люси крачеше по тъмния коридор и преговаряше наум ключовите изрази. Всъщност той въобще нямаше нужда да ги преговаря, защото ги знаеше наизуст, но това упражнение му помагаше да се настрои на вълната. Ако беше в ефир, щеше да го каже „на вибрациите”.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Обезглавената кокошка

Целият ден четиримата синове-идиоти на двойката Мацини-Фераз седяха на пейката в патиото. Езиците стърчаха измежду устните им; очите им бяха мътни, а устите им висяха отворени докато въртяха главите си ...

Автор: Орасио Кирога

Прочети още...

Закуска за дипломати


Едва ли ще се намери човек, който да отрече огромното значение на сутрешната закуска за успешното протичане на целия ден. Закуската изяж сам, казва народът, обядът раздели с приятел, а вечерята дай на врага. А още по-сладка и жизнеспасяваща се оказва европейската закуска. Знаят всички, които са ходили из Стария континент в държавна командировка ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Българската риба


Българската риба е ни риба, ни рак.

Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае защо.

Автор: Станислав Стратиев

Прочети още...

Опреснители на паметта


Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под „самият той“ разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас, когото аз напуснах?

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Посетители

19
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Сложна... преди 15 часа
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 15 часа
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 15 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 16 часа
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 19 часа
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 21 часа
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 23 часа
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 23 часа
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 2 дни
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 3 дни
  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 4 дни
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 5 дни
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 5 дни
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 1 седмица
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 2 седмици
  • Мими писа Още
    Благодаря Ви, открих... преди 2 седмици
  • Liliana Deyanova писа Още
    Blagodaria ti za texta, Zlatko, nai -... преди 2 седмици