Драскулки – Проза

Когато бях река ...

Човекът е най-бързото животно от моите спомени, но въпреки това аз, Реката, съм сигурна, че той последен ще си тръгне от мене – след удавниците, след рибите, след тинята ми дори…

Автор: Неда Антонова

Прочети още...

От другата страна

Стана й неприятно. Беше му разказвала детските си преживявания не за да се гъбарка с тях, докато й издърпва наедрелия корем. Като малка често се бе чувствала благодарна, че се е родила от тази страна на улицата.

Автор: Чавдар Ценов 

Прочети още...

Дринк & Драйф

Шан Хай. Събота вечер. Клубът е пълен с чужденци. Мъже на средна възраст по дънки и небрежни ризи, които си почиват от работната седмица. Корпоративни изгнаници в страната на Ограничените възможности. Пие се бира. Много.

Автор: Анна Свиларова 

Прочети още...

Дъжд

Кучето й се казваше Дъжд. Стъпките му приличаха на дъждовни капки, които се разбиват върху прозореца след полунощ.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Портокаловото дърво

Трябваше да направя една анкета – от онези баналните, които си въобразяват, че могат да определят контурите на омразата и обичта между различните етноси, населяващи дадена територия.

Автор: Иво Георгиев

Прочети още...

Каменният квартал

Изобщо, когато се опитвам да разкажа кошмарите си, използвам системата за разказване на кошмари. Сядам на колената на някой от гостите и започвам да плача без шум. Гостите много се впечатляват от плаченето без шум.

Автор: Яна Букова

Прочети още...

За самите нас

Преди няколко дни отидох на лекар. От известно време насам се чувствам схванат отдясно, някакъв нерв, който усещам много неприятно...

Автор: Златко Енев 

Прочети още...

Малка нощна приказка

Добър вечер, уважаеми господине, ще ми позволите ли да ви предложа скромната си компания в тази толкова сива и неприятна берлинска вечер?

Автор: Златко Енев 

Прочети още...

Ангелицата

Отсреща го гледаше най-ангелското, най-красивото лице, което би могъл да си представи някой след Рафаел – безумно, неописуемо хармонично, изваяно с онзи природен замах, който никаква човешка ръка не е в състояние да възпроизведе ...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Въведение: Реката в кутията

Не знам защо, но изпитвам ясното усещане, че е дошло време да ви предложа своите „приказки за деца и възрастни“. Реалният въпрос тук всъщност е: „А защо едва сега?“, но на него просто нямам отговор, така че ...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Рисковете на средата

Беше все още влажно от дъжда и някои плочи хлътваха, за да ме плиснат с вода. Такива са много тротоари в центъра, а криволицата от улици, които всяка сутрин и вечер изминавам, е като минирано поле.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Whiskas & Whisky

Ако се прибираш от парти на четвърти километър, това едва ли е класическата любовна история, която ще ти се чете.

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

Сълзите

Придърпа с крак една от табуретките и се отпусна тежко върху нея. Ковчегът се заклати застрашително и той го подпря с коляно, гледайки стреснато към мъртвеца, който за малко не се изтърси на пода.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Чаплата

Един ден се чу, че го открили мъртъв. Бил прободен с нож, докато спял – само аз знаех, че мястото, където камата е забита, е точно на една педя от главата...

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

В бъчвата

Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма – човек троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината й не ще да гори, все едно е кост.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Осветителите

Огледалото с гримовете пред него светеше с плеяда от подменени крушки, но това не му се струваше повод за радост. За сметка на това преди седмица, когато половината от тях бяха изгорели, той се отчая.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Моето недовършено самоубийство

Седя така вече поне 15 минути. Преговарям със себе си, успивам съвестта си и междувременно се нахъсвам допълнително. Мамка му, Катя – стегни се!

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Ще те чакам след нощния влак

Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата – някои от паветата бяха откъртени, наоколо растеше трева, кротка трева, която едва ли щеше да дочака друга пролет

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Из „Лятно време“: Недатирани фрагменти

Събота следобед е, през зимата, ритуално време за мача по ръгби. Заедно с баща си той хваща навреме трамвая до Нюландс, за встъплението в 2:15. Краткото встъпление ще бъде последвано в 4:00 от главния мач.

Автор: Дж. М. Кутси

Прочети още...

BOTEV.COM

Людмил Писков приключи новия постинг за блога си в първите минути от тържествения ден. Пришпорван от искрен патриотизъм с турбо-елементи на носталгия, той изпращаше редовни послания в едно интернет пространство, където група негови съмишленици от различни точки на света се съревноваваха по национална преданост.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Негово Височество

Тази вечер пред зала Универсиада опашката е двойна. „Еротичното изложение“ се закрива. Краищата на върволицата шумолят като език на змия. Тихо и възпитано хората се ръгат, блъскат, настъпват, смигат.

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

Богородица с цветето

Агиос Вулгарос – така ме знаят в Кастраки. Имах друго име, което не помня или не искам да си спомня... То е все едно. Десет години вече станаха, откак очите ми се радват на Тесалия, и сякаш тук съм роден, и тук съм повиван с пелени от снежнобял тесалийски памук, и не кръв тече във вените ми, а червено тесалийско вино. 

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

Срещата

Когато дошла на бял свят, майка й казала да я запишат Светла. Без да подозира, че името й ще се окаже подигравка на съдбата. След това подписала декларация, че оставя детето в дома и го предоставя за осиновяване. И изчезнала.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Помниш ли на стената любим портрет

София през празниците. Моят град. Селяни, довиждане! Има точно толкова хора, колкото трябва да има по принцип. Вървя с приятелка по Оборище и не срещаме един човек. Нито един.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Всичко, което винаги сте искали да направите, но сте се страхували да опитате

Даже и в тази най-неутрална от всички възможни фрази гласът й се изхитряваше да звучи някак провлечено и приканващо – или откровено разголено, в зависимост от интерпретиращата фантазия. За момент той се поколеба дали да не й каже какво е правил само допреди пет минути с мисълта за нейния глас в главата, но после се отказа.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Училищният двор


Деян зае пружинираща поза пред вратата на училищното игрище. Яките му крака, обути в прашасали маратонки, направиха две-три стъпки, докато намерят най-устойчивото си положение. Изпод раираната му фланелка надничаше мъжествено шкембенце, но кръглото му лице с точността на циферблат показваше 11 години.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Нощта: лица и маски


Излязох на по-осветена, съвсем различна улица. Тук се чувствам спасен. Успях да се спася. Тъмният тротоар, по който вървях, сякаш никога няма да свърши, изглежда отдавна минало. А само преди секунди бях на него. Вече го наричам „минало“.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Няма там да живеем


Първият ми работен ден в халетата на новата – американска – Бояна филм, започна в една мразовита ноемврийска утрин в 7:30. (Колко много значат първите, и колко малко последните.) По това време на деня обикновено в главата ми нахлуваха спомени от недалечни милитари-физзарядки или пък още по-студените води на фобий, отгледани по детските градини.

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

За котките и хората


Още в началото на нашата връзка му казах – Не бутай реката, тя сама си тече. После опитах всичко. Забивах карфица на всяко място в тялото си, което ставаше апатично към него. Събуждах всеки нерв за любов. Хващах сърцето си с ръце и го раздрусвах здравата.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

България на три води


Привет гълъбецо! Стании-до-маа-кине, по-срещнии-меее, айде както се казва, чампара-лумпара. Колата вън твоя ли е? И на мен ми трябва нещо така, да ги обикалям. Три-четири си имам, не само в Гуцал и в Долна Баня също, но без превоз любовника не може, макар че кажи ми, кой днес умира от любов?

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

Ах, морето!


Само глупавите мъже и грозните жени останаха в София. Всички други са на морето. Така каза мой познат, поглеждайки ме предизвикателно. На сутринта и той тръгваше на изток.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Телата на хората


На вратата се позвъни. Метнах чист чаршаф върху кушетката и натъпках в кофата памуците от предишната клиентка. Тя е една възрастна жена, на която й махам мустаците. Обикновено идва след пенсия. Напоследък обаче е започнала да ми плаща в книги.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Възпитание на чувствата


Това лято големият ми син изкара първия си работен месец. Реших, че вече е достатъчно пораснал и че е време да се научи на трудови навици и което е най-важно – сам да поема отговорност за себе си. Изпратих го да работи на „Златни пясъци“. Този месец ние общувахме предимно чрез имейли. Ето част от електронната ни кореспонденция ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Посетители

43
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Да, снощи ми се случи... преди 4 минути
  • Лин писа Още
    Златко,
    надявам се до... преди 13 минути
  • марин писа Още
    Силата на Златко Енев... преди 9 часа
  • Гост писа Още
    Но невинен ли е тогава... преди 3 дни
  • Л Илиева писа Още
    Много силно, много... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ти, Серкане.... преди 3 дни
  • Серкан писа Още
    Ти избираш

    Годината е... преди 3 дни
  • Серкан писа Още
    Прочетох наскоро една... преди 4 дни
  • Наблюдател писа Още
    Благодаря за всичко... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Сложна... преди 6 дни
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 6 дни
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 6 дни
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 6 дни
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 6 дни
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 1 седмица
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 1 седмица