Драскулки – Проза

Whiskas & Whisky

Ако се прибираш от парти на четвърти километър, това едва ли е класическата любовна история, която ще ти се чете.

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

Сълзите

Придърпа с крак една от табуретките и се отпусна тежко върху нея. Ковчегът се заклати застрашително и той го подпря с коляно, гледайки стреснато към мъртвеца, който за малко не се изтърси на пода.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Чаплата

Един ден се чу, че го открили мъртъв. Бил прободен с нож, докато спял – само аз знаех, че мястото, където камата е забита, е точно на една педя от главата...

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

В бъчвата

Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма – човек троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината й не ще да гори, все едно е кост.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Осветителите

Огледалото с гримовете пред него светеше с плеяда от подменени крушки, но това не му се струваше повод за радост. За сметка на това преди седмица, когато половината от тях бяха изгорели, той се отчая.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Моето недовършено самоубийство

Седя така вече поне 15 минути. Преговарям със себе си, успивам съвестта си и междувременно се нахъсвам допълнително. Мамка му, Катя – стегни се!

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Ще те чакам след нощния влак

Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата – някои от паветата бяха откъртени, наоколо растеше трева, кротка трева, която едва ли щеше да дочака друга пролет

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Из „Лятно време“: Недатирани фрагменти

Събота следобед е, през зимата, ритуално време за мача по ръгби. Заедно с баща си той хваща навреме трамвая до Нюландс, за встъплението в 2:15. Краткото встъпление ще бъде последвано в 4:00 от главния мач.

Автор: Дж. М. Кутси

Прочети още...

BOTEV.COM

Людмил Писков приключи новия постинг за блога си в първите минути от тържествения ден. Пришпорван от искрен патриотизъм с турбо-елементи на носталгия, той изпращаше редовни послания в едно интернет пространство, където група негови съмишленици от различни точки на света се съревноваваха по национална преданост.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Негово Височество

Тази вечер пред зала Универсиада опашката е двойна. „Еротичното изложение“ се закрива. Краищата на върволицата шумолят като език на змия. Тихо и възпитано хората се ръгат, блъскат, настъпват, смигат.

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

Богородица с цветето

Агиос Вулгарос – така ме знаят в Кастраки. Имах друго име, което не помня или не искам да си спомня... То е все едно. Десет години вече станаха, откак очите ми се радват на Тесалия, и сякаш тук съм роден, и тук съм повиван с пелени от снежнобял тесалийски памук, и не кръв тече във вените ми, а червено тесалийско вино. 

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

Срещата

Когато дошла на бял свят, майка й казала да я запишат Светла. Без да подозира, че името й ще се окаже подигравка на съдбата. След това подписала декларация, че оставя детето в дома и го предоставя за осиновяване. И изчезнала.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Помниш ли на стената любим портрет

София през празниците. Моят град. Селяни, довиждане! Има точно толкова хора, колкото трябва да има по принцип. Вървя с приятелка по Оборище и не срещаме един човек. Нито един.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Всичко, което винаги сте искали да направите, но сте се страхували да опитате

Даже и в тази най-неутрална от всички възможни фрази гласът й се изхитряваше да звучи някак провлечено и приканващо – или откровено разголено, в зависимост от интерпретиращата фантазия. За момент той се поколеба дали да не й каже какво е правил само допреди пет минути с мисълта за нейния глас в главата, но после се отказа.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Училищният двор


Деян зае пружинираща поза пред вратата на училищното игрище. Яките му крака, обути в прашасали маратонки, направиха две-три стъпки, докато намерят най-устойчивото си положение. Изпод раираната му фланелка надничаше мъжествено шкембенце, но кръглото му лице с точността на циферблат показваше 11 години.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Нощта: лица и маски


Излязох на по-осветена, съвсем различна улица. Тук се чувствам спасен. Успях да се спася. Тъмният тротоар, по който вървях, сякаш никога няма да свърши, изглежда отдавна минало. А само преди секунди бях на него. Вече го наричам „минало“.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Няма там да живеем


Първият ми работен ден в халетата на новата – американска – Бояна филм, започна в една мразовита ноемврийска утрин в 7:30. (Колко много значат първите, и колко малко последните.) По това време на деня обикновено в главата ми нахлуваха спомени от недалечни милитари-физзарядки или пък още по-студените води на фобий, отгледани по детските градини.

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

За котките и хората


Още в началото на нашата връзка му казах – Не бутай реката, тя сама си тече. После опитах всичко. Забивах карфица на всяко място в тялото си, което ставаше апатично към него. Събуждах всеки нерв за любов. Хващах сърцето си с ръце и го раздрусвах здравата.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

България на три води


Привет гълъбецо! Стании-до-маа-кине, по-срещнии-меее, айде както се казва, чампара-лумпара. Колата вън твоя ли е? И на мен ми трябва нещо така, да ги обикалям. Три-четири си имам, не само в Гуцал и в Долна Баня също, но без превоз любовника не може, макар че кажи ми, кой днес умира от любов?

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

Ах, морето!


Само глупавите мъже и грозните жени останаха в София. Всички други са на морето. Така каза мой познат, поглеждайки ме предизвикателно. На сутринта и той тръгваше на изток.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Телата на хората


На вратата се позвъни. Метнах чист чаршаф върху кушетката и натъпках в кофата памуците от предишната клиентка. Тя е една възрастна жена, на която й махам мустаците. Обикновено идва след пенсия. Напоследък обаче е започнала да ми плаща в книги.

Автор: Кристин Димитрова

Прочети още...

Възпитание на чувствата


Това лято големият ми син изкара първия си работен месец. Реших, че вече е достатъчно пораснал и че е време да се научи на трудови навици и което е най-важно – сам да поема отговорност за себе си. Изпратих го да работи на „Златни пясъци“. Този месец ние общувахме предимно чрез имейли. Ето част от електронната ни кореспонденция ...

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

За непосилната лекота на омразата

Пристъпих в луксозната зала със – за щастие вече познатото – усещане, че имам привилегията да се докосна до нещо истински култивирано, цивилизацията в нейното най-малко престорено амплоа, възвисяващият глас на литературата, такива неща ...

Автор: Златко Енев

 

Прочети още...

Пепеляшка


Понякога любимите хора изглеждат далечни и непознати. Имаш чувството, че мислят, говорят и се радват на абсолютни тъпотии. Изплюват думи, които падат на земята и оставят мокра следа, но никога не стигат до теб. Или поне не този път. Не тази вечер.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Fear and Loathing в София


И ето – вече седях в самолета, разгръщах един пътеводител и с ужас четях, че България била единствената страна от Европейския Съюз, в която за хомосексуализъм все още се полагало смъртно наказание, което се изпълнявало от предимно мъжки екзекутори по особено перверзен начин ...

Автор: Фалко Хениг

 

Прочети още...

И димът се носи нагоре

За първи и засега последен път дадох подкуп, когато трябваше да се изкопае гробът на баща ми. Беше студен февруарски ден, земята замръзнала и машините не можели да я дълбаят. Трябвало човешка ръка. Приближих се към гробарите и без да ги гледам в лицата, измъкнах от мократа си длан смачканите левчета и ги натиках в техните. 

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Моята любов е моят СПИН


Когато бях малка, много исках да разбера какво е любовта. Представях си я като лилава фея, облечена в прозрачно кимоно. С огромни маргарити в едната ръка и мрежа за ловене на пеперуди в другата. Тичаше боса по тревата, а след нея никнеха цветя.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Киселец


Помниш ли Хвърлен, стария баир до Перник, който отдалече прилича на кораб? През зимата там ставаха страшни пързалки, през лятото по склоновете не растеше друга трева, нямаше коприва нито дървета. И цветя нямаше. Избуяваше само киселец.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Лице


Работя в отсрещното кафене. Пускам игралните автомати и давам жетони за билярда. Преди това, не помня колко отдавна, бях студент. Между студентството и работата в кафето се влюбих в едно страшно красиво гадже.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Колко е важно да се целуваш добре


Седя в колата му, съзерцавам го на две педи разстояние от носа ми и въобще не слушам какво говори. Достатъчно ми е, че днес се убедих – когато съм на токчета височините ни съвсем се изравняват. Така че няма нужда да внимавам колко високи са обувките ми, както правех с предишния.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Челюсти


Пред басейна е спрял джип. Огромен като мамут, заема целия тротоар. Светлините му мигат. Задните стъкла са тонирани, но през предното виждам, че вътре няма никой. Значи е сложен да гръмне, казвам си и с бърза стъпка минавам отсреща.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

0 на 0

В един дървен сандък, някъде под избата на съзнанието ми, крия всичките си криви качества, а освен това – два чифта параноя, невроза и няколко вида сезонни депресии. От седмица насам някой от тях е намерил ключа, отворил е катинара, докато съм спяла, и сега всички се забавляват в главата ми. Оттогава не мога да спя. 

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Бившият


Всеки човек има в живота си по една специална връзка. Една специална връзка, която ти ебава майката. Която ти причинява толкова много болка, че ако се събере на едно място, ще образува нова планета с размерите на Меркурий.

Автор: Цвета Стоева

Прочети още...

Калъпът и миналото


Този калъп за дамски обувки е най-обикновена метална форма, която от години стои в гардероба ми. Отдавна да съм го изхвърлил, ако не бяха някои любопитни неща, свързани с него. Първото е аржентинският му произход, а другото това, че той е принадлежал на един далечен прапрапрадядо, Витлеем.

Автор: Венцислав Божинов

Прочети още...

В името на отца


Родителите ми се оженили в края на 50-те години на ХХ век. Сключили и църковен брак, но така, че никой да не разбере. Всеки от тях отишъл до църквата сам и по различна улица. По същия начин, разделени, тръгнали оттам. От страх.

Автор: Жанина Драгостинова

Прочети още...

Посетители

37
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 8 часа
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 6 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици