Драскулки – Проза

Кафка на плажа – откъс 1

Понякога съдбата прилича на пясъчна буря, непрекъснато променяща посоката си. Искаш да избягаш от нея, свърваш по друг път, но и тя поема по него, следва те неотклонно.

Автор: Харуки Мураками

Прочети още...

Доброжелателните – откъс 2

Някои евреи се опитваха да говорят с полицаите, но украинците крещяха, удряха ги, връщаха ги обратно в опашката. Духаше пронизващ вятър, беше ми студено, съжалявах, че не си взех пуловера.

Автор: Джонатан Лител

Прочети още...

Доброжелателните – откъс 1

Аз също се надявах, аз също исках да живея хубав и пълноценен живот, да бъда човек сред хората, равен на другите, аз също исках да дам своя принос в общото дело. Но очакванията ми бяха измамени и използваха моята чистосърдечност за осъществяването на дело, което се оказа лошо и гибелно...

Автор: Джонатан Лител

Прочети още...

Стрелци по стихове

Днес най-после беше решила да отвори малкото чекмедже на бюрото му, отстрани вдясно, никога преди не бе го отваряла, но сега вече него го нямаше, а трябваше непременно да открие тази негова снимка

Автор: Федя Филкова

Прочети още...

Войводата

В средата на циментната тумрукхана стои дървен стол с облегалки, на който с ремъци е привързан Сократ – през кръста, през краката и около всяка ръка. Подът на вампирската килия е разграфен от улеи и в центъра има отточен канал, проектиран за лесно отмиване на кръв и телесни течности.

Автор: Мáри

Прочети още...

Априлски дъжд

Саня затича по стълбището: някъде етаж или два над нея се чуваше бръз тропот на обувки. „Иване! – извика тя, но обувките побягнаха още по-бързо, драскайки по стълбището към последния етаж на блока.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Болестта като приключение

След като през последните няколко години с жена ми живяхме като врагове, накрая се разведохме приятелски. Тя се изсели в Канада при дъщеря си от първия брак, преотстъпвайки ми безвъзмездно своята част от апартамента…

Автор: Неда Антонова

Прочети още...

Зад оградата на Луната

След половин час ми предстои среща с действащ православен свещеник. Истинско духовно лице. Уговорката е да му бъда сянка през целия ден и после да опиша колко широки са полите на неговото расо.

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

Цветът на реката

В този час на деня, при слънчево време, реката придобиваше неочакван тютюнев цвят. Наситеното иначе черно се смесваше със слънчевите лъчи и пред погледа й водата затрептяваше зеленикаво златиста…

Автор: Федя Филкова

Прочети още...

Птици

Къщата беше стара, неизмазана, с прозорци, обърнати към сплетени бъзови храсти, коприва и глог. От пукнатините между тухлите често извираше облак от стършели, златните им коремчета, пълни с отрова и слънце, се криеха в сенките, за да заченат нови малки стършели на тъмно.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Не опитвай

Вечерта е пълна с горчиви сънища и киселини – обичайното гнусно предателство на тялото и подсъзнанието преди да ги срещна със следващия си работодател. В седем се будя половин час преди рингтона на Горилаз.

Автор: Антон Терзиев

Прочети още...

Порт Мариел

Започвах да пиша това писмо два пъти. Първият, затаила болката си, без да се интересувам от нея. Типично за мен. Баща ми казваше, че е трябвало да стана актриса. Мисля, че би излязла не лоша от мен. Вторият път беше различно. Изпуснах му края и първото, което написах бе, че ме заряза като кучка и при това бременна.

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Писмата

Случваше се нещо епохално. Всеки момент очаквах мъжа, с когото вечерях, да извади писмо, напечатано върху жълта хартия. Затова бързах да изям колкото се може повече от шницела по Виенски, който ми бе поръчал, и да изпия поне половината от бутилката приказно Шардоне.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Гого

Изкачвах се по стълбите, без да бързам. Асансьорът не работеше от няколко дни. И не се знаеше кога отново ще проработи. Не се ядосвах, дори бях благодарен, че по-късно ще се прибера вкъщи. Понякога спирах и четях написаното по стените.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Из „Дневникът на една пеперуда“ – Част 4

 По време на лятното ми отсъствие бяха се случили и други неща. Някои съвсем непоправими: имам предвид венчалната чума, която се разпространяваше в София с бързината на цунами. Беше нещо ужасно, неженените падаха като круши, не знам само кой друсаше дървото.

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Из „Дневникът на една пеперуда“ – Част 3

Каква беше изненадата ми, когато в края на курса се видях в списъка за лятна студентска бригада в СССР. Трябва да отбележа, че беше наистина странно, че вместо на запад, потеглях на изток.

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Из „Дневникът на една пеперуда“ – Част 2

От височината на Кулите Близнаци, които приеха първите си обитатели нея година и от петолъчката на нашия Партиен Дом, на фона на световните събития, проблемът ни изглеждаше направо смешен.

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Залцбургски дневник

Понеделник е прекрасен. Не само защото е начало. Начало на седмица, през която продължавам да съм в отпуск, да съм в Залцбург и да разполагам с времето и с мислите си.

Автор: Федя Филкова

Прочети още...

Из „Дневникът на една пеперуда“ – Част 1

Дълго не можех да си намеря момиче след теб. Търсех твоя тип, твоя ръст, твоята елегантност, твоите викове, твоите очи, твоя глас в София…

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 6

От незапомнени времена жителите на Земята приготовляват кисело зеле. Според първите книги – глинените плочки – най-напред започнали производството му в Мъртво море, което, както знаете, е най-удобно за целта.

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Гринго

Кикучио замахна с меча катана, но твърде силно, спъна се и падна. Публиката се разсмя сърдечно. Усилието на обикновения човек с подправен акт за раждане да мине за самурай създаваше много комични моменти във филма.

 

Автор: Мàри

Прочети още...

Метаморфозата – 2

Когато четеш това писмо, аз вече ще бъда при теб, слънчице. Забравих да ти кажа, тия дни се научих на една прастара китайска магия. Всичко е много просто, и досега не разбирам как никой тук на Запад не се е сетил за нещо толкова просто.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 5

В град Таратор, далечна Персия, по времето на султан Ятаган I, наречен заради блясъка си Светкавицата, управлявал един жесток и безмилостен готварски нож. Той имал харем от тридесет супени лъжици и още толкова вилици...

Автор: Красимир Дамянов 

Прочети още...

Малекон

Забеляза я и този следобед във фоайето на хотела. Изглежда прекарваше всеки ден известно време – не повече от четвърт час – зад фотьойлите, наредени в полукръг около телевизора.

Автор: Палми Ранчев

Прочети още...

Заекът на Гала – Част 3

Борислав бе избрал неподходящо време да умре, можеше да се каже, че се беше превърнал в неизвестно в тяхното любовно уравнение и то в момент, когато крайният резултат се очертаваше като най-банален хепиенд.

Автор: Светлана Дичева

Прочети още...

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 3

Кога се е появило сиренето, с точност не знам, а и едва ли е толкова важно; някои учени предполагат в Египет, други – още по-отдавна, в Месопотамия, а трети са склонни да отнасят появата му едва ли не във времето непосредствено след опитомяването на козата, кравата, бивола и овцата.

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Заекът на Гала – Част 2

Този човек ме изнервя с присъствието си. Трудно ми е да кажа защо. Всеки път пред него се заключвам, натъпквам емоциите си някъде в черния дроб или дванадесетопръстника и му предоставям за комуникация плоско лице и безизразни очи.

Автор: Светлана Дичева 

Прочети още...

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 2

След обяд, когато измиели кухненските съдове и ги оставели да се оцеждат на сушилката, те повеждали разговор. Това били най-приятните часове в къщата, особено в събота следобед...

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Хлябът на обед

Щастието е просто нещо, казваше ми ти. Щастие е да намерим сянка наблизо и ти да ме гледаш. Но в Манд няма сенки.

Автор: Здравка Евтимова

Прочети още...

Заекът на Гала – Част 1

Когато за пръв път стъпих в Париж бях младо и зелено същество в незабравим зелен гащеризон с презрамки. Фотографиите са запаметили завинаги този образ на размазана размечтаност в асансьора на Айфеловата кула...

Автор: Светлана Дичева

Прочети още...

Ромео, Жулиета и тишината

Заради тях двамата преди повече от година си създадох вредния навик да пия сутрешното си кафе права до кухненския прозорец, наблюдавайки отсрещната сграда – стара постройка, основно ремонтирана от общината и превърната в дневен център за възрастни хора „Свети Иван Рилски“. 

Автор: Неда Антонова

Прочети още...

Из „Приказки за злояди деца“ – Част 1

Някога макароните ги правели по-дълги. Продавали ги сварени и на кълбо, като прежда, или просто на метър. Чак после се сетили да ги подрязват и сушат, а дотогава човек можел да си ги навие на някоя клечка или ако го мързи, да си ги влачи от пазара до вкъщи.

Автор: Красимир Дамянов

Прочети още...

Посетители

40
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 7 часа
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 6 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици