Мразех ги, мразех тези, които бяха довели извършителите дотам, че да не мислят какво вършат, мразех и другите, които им бяха промили мозъците и осигурили експлозива, но мразех най-вече себе си, че съм способен да мразя!
Автор: Красимир Дамянов
Сивият говори насечено, като че ли не си мърда устните. Изглеждат стиснати. Приличат на черна дебела черта, направена сякаш с въглен върху лицето му.
Автор: Георги Михалков
вчера разглеждах програмата на най-голямата книжарница в града. щяха да гостуват ирански поетеси в изгнание. за хора в изгнание по моите представи изглеждаха доста добре. изгнаничеството винаги е вървяло. франция е хубаво място за хора, които нямат къде да отидат.
Автор: Момчил Миланов
Луцифер сякаш се усмихна, докато разглеждаше разгърдената и замаяна от благост Божа твар, която околните наричаха Високоблагоговейнство. Хареса му – сив човек, просто устроен и поставен по погрешка на високо място...
Автро: Николай Савов
Още сънува насмешливия му танц. Наоколо се трупат хлапета. Единствено хлапета. Показалецът вече не танцува, а дирижира общото оживление: заканва се, забранява, отказва, повиква, посочва. Накрая натиска спусъка на пистолет.
Автор: Палми Ранчев
В нея имаше слънце и кротка прах, имаше и река дори, разляла се като нива на щастлив човек, имаше и зима в нейната усмивка – много хубав сняг светеше в усмивката на Маша. Ячо се чудеше как другите хора не забелязват това.
Автор: Здравка Евтимова
Гневът го караше да забързва крачка. Жената се стремеше да не изостава зад него, като от време на време, за да не загуби равновесие, разперваше ръце.
Автор: Кристин Димитрова
Автор: Никита Нанков
В магазина за електроматериали имаше продавачка, старец и младеж. Старецът стоеше между младежа и продавачката, страшно загледан в някаква крушка и беше там само за да пречи. Продавачката гледаше през него по посока на младежа...
Автор: Светослав Терзийски
Всичко започна с това, че ми се искаше да умра. Никой не подозираше желанието ми и не можеше да му влияе. Затова аз спокойно си представях как...
Автор: Неда Антонова
Реалното беше боклукчийската кофа. Майка й я водеше там. Беше ги виждал неведнъж да ровят вътре. При това Лили като по-малка и слаба, направо влизаше в кофата. За нея тя беше букварът. Свещеният граал…
Автор: Румен Шомов
Рупето и Васко Спасов харесаха „Куфара“. Те са джазови музиканти. „Ако имаше едно пиано тука...“, каза Васко. „О-о...“, каза Рупето.
Автор: Ицко Финци
В стъклото видя само профила на спътника си, притвори очи, отвори ги и се обърна към него. Нямаше грешка. Чичо Алекс, който стана после бате Алекс, който сега не знаеше как да нарича, седеше до нея.
Автор: Светослав Терзийски
Получих подарък от Ню Йорк – една писалка. Чичо Сами ми я донесе. Той почина доста по-късно, когато беше започнал вече стотната си година. Чичо Сами беше бащата на Боби. Боби е съпруг на Нора
Автор: Ицко Финци
Кога за пръв път съм чул името Сталин? Не, не помня. Сигурно от баща ми…
Автор: Ицхак Финци
Производителят на прахоуловители, инженер Марио Янчев скочи от леглото и направи няколко неориентирани крачки, защото не познаваше добре обстановката. Изпитваше непреодолимо желание да стори нещо нормално и човешко, нещо, което е правил и знае как се прави.
Автор: Светослав Терзийски
Похищението и разхищението на Европата бе семпъл епизод от същий недодялан сюжет. Зачуват се и кастанети… Съглеждат се и два силюета, нервно стискащи и мачкащи в ръце родословни дървета, които нивга повече не ще се разлистят в дървеса и словеса.
Автор: Любомир Милчев-Dandy
Беше не по-късно от осем сутринта, когато телефонът иззвъня. Махмурлукът след снощната водка още не беше придобил абстинентни симптоми. Не треперех, но бях ужасно слаб.
Автори: Калин Терзийски, Деяна Драгоева
Влюбих се в италианка. Бях изпратен като студент по актьорство на летен лагер за млади хора от леви младежки движения. Високо в планината, край лагерни огньове рецитираме, играем, пеем, танцуваме...
Автор: Ицко Финци
Когато има спешна мисия, Господ хваща първия попаднал човек, стига да е готов за любов и да има тъжни, кафяви очи. Това става така изненадващо, че човекът отначало не разбира, че вече е ангел.
Автор: Светослав Терзийски
Изгорял моторът?... Какво? Отсреща е водопадът Виктория?... И какво прави тоя крокодил в лодката?
Автор: Петър Краевски
Вуйчо Панчо, който бе взел занаята на дядо Димко-калайджията, а се пенсионира като миньор, беше най-големият убиец и най-потайният човек, когото съм срещал досега. Чак когато умря през 1991-а, по петолъчката на гроба му разбрах, че е бил комунист.
Автор: Борис Роканов
Как ли не се опитвах през лятото да преразкажа на украинската журналистка от вестник „Конотопский край“ Олена Савела тази история, описана от патриарха на българската литература Иван Вазов.
Автор: Стефан Здравков
Докато приспивах дъщеря си Дейна в една от онези предколедни вечери, мразовити отвън и влажни отвътре, в които уютът избива в очите, тя както обикновено си поиска приказка.
Автор: Димитър Камбуров
На едно островче в устието на Темза, в къщата си в Шиърнес, през нощта срещу 23 февруари Уве Йонсон умира от инфаркт, докато се опитва да отвори бутилка вино.
Автор: Роберто Савиано
Романът започва на железопътна гара, изпухтява локомотив, задъхване на бутала заглушава встъпителните думи, валмо пушек скрива част от първото изречение.
Автор: Итало Калвино
Двайсетина години преди да умре в схватка с пияния Наско, Изгубенастанка, тогава по мъж Боримечкова, бременна от много дълго време, се канеше да ражда бебето Доци, което наричаше на галено Силвестър.
Автор: Борис Роканов
Все още беше красива, късата й черна коса все още нямаше нужда от боядисване, беше запазила слабата си фигура, ходеше редовно на фитнес, но явно бе и ген, приличаше на баща си в това отношение…
Автор: Федя Филкова
Дали го обичам, дали го мразя – не знам. Знам само, че свределче на остра болка ме бодна ей тук, в слънчевия сплит, когато зърнах във вестника заглавието „Европа хвана атентаторите от 11 март“.
Автор: Димил Стоилов
Автор: Златко Енев
Трамваите порят като кораби по своите трасета, пръскат минувачите и звънят настойчиво, за да надделеят кресливата тълпа, предимно ученици от близките гимназии. Хормоналните идиоти са обзети от предстартова треска…
Автор: Рени Нешкова
В тези дни на лятото взе да се чувства задух и зной. Въпреки планинския хлад и постоянния ветрец по откритите места, горещникът все по-упорито проникваше и тук.
Автор: Димитър Атанасов
Вятърът виеше, гонеше листата по склона на Близнаците. Пътеката бавно се изкачваше, заобикаляше два-три големи обли камъка и излизаше на широка поляна, покрита с бял равнец. „Комините“, каза Марти, „Комините“, запъхтяна се съгласи Руми.
Автор: Мàри
Щом дойде на себе си, Наката установи, че лежи по гръб сред бурени. Той отвори бавно очи. Беше нощ, но на небето не се виждаха нито звезди, нито луната, въпреки това обаче не цареше пълен мрак.
Автор: Харуки Мураками
Не спа. До сутринта обмисли всичко. Стана, облече се добре, прибра нещата си, въдиците, и се измъкна на пръсти.
Автор: Красимир Дамянов
Please wait...
Коментари