Сутринта, докато Странност още спеше, реших да изкъпя Майа. Къпя я на всеки два дена – просто изтривам тялото й с мокра сапунена гъба и насапунисвам косата й. Близо две денонощия не е помръдвала от стола си – не бях я местил на леглото при мен, защото чувствах, че не иска.
Автор: Галин Никифоров
Не е добре да разказваш колко глупав си бил като малък, колкото и чаровно да изглежда отстрани. Първите години са определящи за развитието – това очевидно клише съдържа истината, че глупостите, които човек мисли като малък, са определящи за глупостите, които впоследствие ще направи.
Автор: Васил Георгиев
Отговарям на Зиги, съкратено от Зигмунд Фройд. Безумно красив бях, това го казваше всеки, който ме види. И умен. Прописах на стари години, да разкажа за двата си живота.
Автор: Златко Ангелов
Навън вали дъжд, свечерява се, плющи водата от чучурите на балконите. Някаква жена крещи от улицата нещо грозно и неразбираемо. Лятно време, привечер шумът от улиците е особен. Нищо не се случва, само дъждът вали и освежава въздуха.
Автор: Калин Терзийски
Не е за чудене, когато революционерите стават конспиратори. За чудене е, когато писател изпадне дотам.
Автор: Александър Солженицин
Малцина от нас разбират в коя част от световната история живеем, с какво животът ни прилича или се различава от този на предишните хора. Човечеството не започва от нас, чрез нас само продължава. Но накъде – това е въпросът на въпросите.
Автор: Румен Леонидов
Най-после Ро се беше изправил до прозореца и беше запалил цигара. Струваше му се, че безкрайната сутрешна дрезгавина го поглъща и той вече е един анонимен, малък човечец, захапал цигара, не по различен от бачкаторите отсреща на спирката.
Автор: Светослав Терзийски
Живеещият понастоящем в Барселона Красимир Дамянов е част от онова поколение свръхталантливи писачи – Пасков, Златанов, Дичев, Андреев... Тук са преиздали със страхотни илюстрации книгата му за деца. Впрочем той твърди, че ядял толкова сладко, че го викали разни приятели да им разяжда децата!
Автор: Красимир Дамянов
Зимата пак дойде. Всяка година й се чудя на постоянството. Все се надявам да почне да закъснява, да забравя и изобщо да се откаже от заядливия си нрав. Къде ти! Баба ми казва – „Какъвто си се родил, такъв ще се скапеш“.
Автор: Таня Рупел – Тера
Когато авторът подари първата си книга на Мариела, тя се засрами от лежането си в болницата, затова каза на автора, че е впечатлена и вече е на успокоителни. После пак от срам открадна два чифта луксозни чепици от италианската фабрика, която беше зарязала чантите и бе минала на детски артикули, и ги подари на автора.
Автор: Галин Никифоров
Строят, размахвайки червено-черните знамена, се движеше по посока към оградата, покрай трибуната. Плътно, изпълвайки ушните миди с тъпа болка, се носеше непрекъснат рев.
Автор: Захар Прилепин
Той не позволяваше някой да върви зад него. Чуеше ли стъпки, спираше, изчакваше крачещия да подмине и вече спокойно продължаваше пътя си. Бях го нападали три пъти.
Автор: Светлана Дичева
Съвсем непреднамерено и случайно Борис Мойсеевич Вайсман беше евреин. В това нямаше нищо лошо, но никой в Лом (освен криминалистът-капитан Гичо Гаргата, в чийто милиционерски надзор влизаха и алкохолиците) не знаеше истинското име на този възрастен вече, емигрант и белогвардеец, човечец.
Автор: Емил Андреев
Лошата памет за цифри, имена и дати е ужасен вроден дефект, нещо като бенка на носа или заешка устна, и не знам дали не е лекомислена авантюра от моя страна опитът да пиша за неща, отдалечени отвъд хоризонта на оцелелите ми спомени.
Автор: Анжел Вагенщайн
Свалям се с Барби. Три следобеда всяка седмица, докато сестра ми е на уроци по танц, аз отнемам Барби на Кен. Упражнявам се за бъдещето.
Автор: А. М. Хоумс
Знам какво трябва да направи всеки четиресетгодишен мъж, за да е щастлив. Да стане в шест, навън да е полумрак и да мирише на есенни листа, самият той да е здрав като есенно дърво. Да обуе любимия си син панталон от груб плат, да нахлузи здравите си обувки и да излезе навън.
Автор: Калин Терзийски
Днес Ботев е немислим. Нито като поет, нито като вестникар, нито като певец на волното слово. Волнодумник като него щеше да бъде безработен учител…
Автор: Румен Леонидов
Автор: Васил Славов
Месец в Манхатън мина като щракване с пръсти. Днес обаче бързам да посрещна Катя. Втори ден планувам взимането й от летището в детайли. Оставям телевизора на Фокс Нюз, преписвам за последно прекачванията от маршрут свален от гугъл мапс в тефтера, затварям лаптопа и излизам.
Автор: Антон Терзиев
Не мога да кажа всичко за своята майка. Чудя се на Педро Алмодовар. Как леко и приятно се е подвел по добре звучащите думи и ги е сложил като заглавие на филма си. Наистина – звучи прочувствено това: Всичко за майка ми.
Автор: Калин Терзийски
Автор: Мая Кисьова
Повдигам очи, а не виждам нищо. Само спомени засищат сърцето. И разбирам, че всичко преживяно е преминало във вечността. Че излизам и влизам оттам, и съм само сянка. Сякаш не съм аз, а вълкът в мен
Автор: Димитър Атанасов
Виждам ги. Следя ги с очи. Не мога иначе. Аз съм толкова тежка. Те – така леки. Те хвърчат, правят своите лупинги, не се сблъскват с никой и нищо. Аз цялата съм един вътрешен сблъсък.
Автор: Таня Рупел – Тера
Бях написал разказ, в който се разказваше за един радиоводещ. Той се чувства нещастен и се самоубива, докато води предаването си. Това беше преди около три години.
Автор: Калин Терзийски
Един ден сестра ми Ида неочаквано получи писмо от свой някогашен приятел. Не беше го чувала от години. Станал посланик на България в Бразилия. В плика имаше и писмо на танти Роза до него, до посланика.
Автор: Ицко Финци
Любезни читателю, ако се хванеш на въдицата на заглавието и прочетеш разказа ми, със сигурност ще се сетиш за поне един случай, в който си ял кур-чорба.
Автор: Бойка Асиова
Откакто се помнеше, винаги си бе задавал въпроса как ли се чувства човек, когато умре? Какви усещания има? Какви мисли се въртят в главата му? Какво се случва с него – с тялото, чувствата, разума?
Автор: Нели Лишковска
Днес гледам на тази едновременна смяна на професия, семейство и местожителство като опит за преборване със страха – не можех да се опълча срещу системата, затова престанах да бъда това, което системата желаеше да съм.
Автор: Златко Ангелов
Имаше един печално известен лозунг, окачен на стената на всяка канцелария в министерства, комитети и отдели, свързани с Държавна сигурност из целия източноевропейски социалистически лагер. На него пишеше: „Чекистът трябва да бъде с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце“.
Автор: Златко Ангелов
Една позната ми жена от Благоевград много време искаше да ме заведе при попа, който някога венчал дядо й, та да ми разкаже историята на тази венчавка. Беше чела мои работи и очевидно вярваше, че ще бъде интересно за мен.
Автор: Бойка Асиова
Прав е бил вуйко ми Ристо, като е изрекъл: „Яс ке се оженам кога станам совершен.“ Да го бях послушал, вместо да се смея на откровението му, както се е смял другият ми вуйко Никола, сигурно нямаше да бъда набеден от съдбата мъж, когото изоставиха и трите му жени.
Автор: Владимир Каперски
Събуди се бавно, ужасно бавно, като дълбинен водолаз, който не може да си позволи да изплува прекалено бързо – и дори когато, вече на края, беше абсолютно сигурен, че е буден, съзнанието все още не искаше да се завърне окончателно...
Автор: Златко Енев
И това беше всичко. Да беше се спрял, да се беше обърнал, ако беше изчакал смирено черния мъж с бакенбардите и се беше предал – щеше ли това да се случи? „Нима има – с последни усилия мислеше по пътя към „Бърза помощ“ Стефан Горчинов, – нима има значение кой съм!
Автор: Красимир Дамянов
Защото ние сме приятели, още по-големи от най- големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви като асфалта на пътя...
Автор: Здравка Евтимова
Ив беше хубава. С фини и извити като малък монголски лък устни, с мускулесто и стройно тяло и жълти очи. Когато погледнеш очите й, си представяш как се обръщат и как проблясва бялото, когато ги галиш с цяла длан. Аз се влюбих в нея.
Автор: Калин Терзийски
Коментари