Когато авторът подари първата си книга на Мариела, тя се засрами от лежането си в болницата, затова каза на автора, че е впечатлена и вече е на успокоителни. После пак от срам открадна два чифта луксозни чепици от италианската фабрика, която беше зарязала чантите и бе минала на детски артикули, и ги подари на автора.

Автор: Галин Никифоров

Строят, размахвайки червено-черните знамена, се движеше по посока към оградата, покрай трибуната. Плътно, изпълвайки ушните миди с тъпа болка, се носеше непрекъснат рев.

Автор: Захар Прилепин

Той не позволяваше някой да върви зад него. Чуеше ли стъпки, спираше, изчакваше крачещия да подмине и вече спокойно продължаваше пътя си. Бях го нападали три пъти.

Автор: Светлана Дичева

Съвсем непреднамерено и случайно Борис Мойсеевич Вайсман беше евреин. В това нямаше нищо лошо, но никой в Лом (освен криминалистът-капитан Гичо Гаргата, в чийто милиционерски надзор влизаха и алкохолиците) не знаеше истинското име на този възрастен вече, емигрант и белогвардеец, човечец.

Автор: Емил Андреев

Лошата памет за цифри, имена и дати е ужасен вроден дефект, нещо като бенка на носа или заешка устна, и не знам дали не е лекомислена авантюра от моя страна опитът да пиша за неща, отдалечени отвъд хо­ризонта на оцелелите ми спомени.

Автор: Анжел Вагенщайн

Свалям се с Барби. Три следобеда всяка седмица, докато сестра ми е на уроци по танц, аз отнемам Барби на Кен. Упражнявам се за бъдещето.

Автор: А. М. Хоумс

Знам какво трябва да направи всеки четиресетгодишен мъж, за да е щастлив. Да стане в шест, навън да е полумрак и да мирише на есенни листа, самият той да е здрав като есенно дърво. Да обуе любимия си син панталон от груб плат, да нахлузи здравите си обувки и да излезе навън.

Автор: Калин Терзийски

Днес Ботев е немислим. Нито като поет, нито като вестникар, нито като певец на волното слово. Волнодумник като него щеше да бъде безработен учител…

Автор: Румен Леонидов

Говоря често с мъртвите приятели. Необяснимо верен съм им и знам, че им е тъжно, а петите им са студени. В сънищата си желаем лека нощ. Спете кротко.

Автор: Васил Славов

Месец в Манхатън мина като щракване с пръсти. Днес обаче бързам да посрещна Катя. Втори ден планувам взимането й от летището в детайли. Оставям телевизора на Фокс Нюз, преписвам за последно прекачванията от маршрут свален от гугъл мапс в тефтера, затварям лаптопа и излизам.

Автор: Антон Терзиев

Не мога да кажа всичко за своята майка. Чудя се на Педро Алмодовар. Как леко и приятно се е подвел по добре звучащите думи и ги е сложил като заглавие на филма си. Наистина – звучи прочувствено това: Всичко за майка ми.

Автор: Калин Терзийски

Всичко, което правеше за него, беше хубаво. Той я намираше за романтична и невинаги я понасяше. Не отговаряше понякога на телефонните й повиквания. И в това „понякога“ имаше железен алгоритъм.

Автор: Мая Кисьова

Повдигам очи, а не виждам нищо. Само спомени засищат сърцето. И разбирам, че всичко преживяно е преминало във вечността. Че излизам и влизам оттам, и съм само сянка. Сякаш не съм аз, а вълкът в мен

Автор: Димитър Атанасов

Виждам ги. Следя ги с очи. Не мога иначе. Аз съм толкова тежка. Те – така леки. Те хвърчат, правят своите лупинги, не се сблъскват с никой и нищо. Аз цялата съм един вътрешен сблъсък.

Автор: Таня Рупел – Тера

Бях написал разказ, в който се разказваше за един радиоводещ. Той се чувства нещастен и се самоубива, докато води предаването си. Това беше преди около три години.

Автор: Калин Терзийски

Един ден сестра ми Ида неочаквано получи писмо от свой някогашен приятел. Не беше го чувала от години. Станал посланик на България в Бразилия. В плика имаше и писмо на танти Роза до него, до посланика.

Автор: Ицко Финци

Любезни читателю, ако се хванеш на въдицата на заглавието и прочетеш разказа ми, със сигурност ще се сетиш за поне един случай, в който си ял кур-чорба.

Автор: Бойка Асиова

Откакто се помнеше, винаги си бе задавал въпроса как ли се чувства човек, когато умре? Какви усещания има? Какви мисли се въртят в главата му? Какво се случва с него – с тялото, чувствата, разума?

Автор: Нели Лишковска

Днес гледам на тази едновременна смяна на професия, семейство и местожителство като опит за преборване със страха – не можех да се опълча срещу системата, затова престанах да бъда това, което системата желаеше да съм.

Автор: Златко Ангелов

Имаше един печално известен лозунг, окачен на стената на всяка канцелария в министерства, комитети и отдели, свързани с Държавна сигурност из целия източноевропейски социалистически лагер. На него пишеше: „Чекистът трябва да бъде с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце“.

Автор: Златко Ангелов

Една позната ми жена от Благоевград много време искаше да ме заведе при попа, който някога венчал дядо й, та да ми разкаже историята на тази венчавка. Беше чела мои работи и очевидно вярваше, че ще бъде интересно за мен.

Автор: Бойка Асиова

Прав е бил вуйко ми Ристо, като е изрекъл: „Яс ке се оженам кога станам совершен.“ Да го бях послушал, вместо да се смея на откровението му, както се е смял другият ми вуйко Никола, сигурно нямаше да бъда набеден от съдбата мъж, когото изоставиха и трите му жени.

Автор: Владимир Каперски

Събуди се бавно, ужасно бавно, като дълбинен водолаз, който не може да си позволи да изплува прекалено бързо – и дори когато, вече на края, беше абсолютно сигурен, че е буден, съзнанието все още не искаше да се завърне окончателно...

Автор: Златко Енев

И това беше всичко. Да беше се спрял, да се беше обърнал, ако беше изчакал смирено черния мъж с бакенбардите и се беше предал – щеше ли това да се случи? „Нима има – с последни усилия мислеше по пътя към „Бърза помощ“ Стефан Горчинов, – нима има значение кой съм!

Автор: Красимир Дамянов

Защото ние сме приятели, още по-големи от най- големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви като асфалта на пътя...

Автор: Здравка Евтимова

Ив беше хубава. С фини и извити като малък монголски лък устни, с мускулесто и стройно тяло и жълти очи. Когато погледнеш очите й, си представяш как се обръщат и как проблясва бялото, когато ги галиш с цяла длан. Аз се влюбих в нея.

Автор: Калин Терзийски

 

Градинката беше свита зад гърба на една административна сграда с начумерени прозорци и няколко жилищни блока, строени по различно време. Висока тухлена ограда отделяше жълта къща, затисната между тях. Приличаше на застаряващ Давид, който вече не знае по кой Голиат по-напред да стреля.

Автор: Кристин Димитрова

Прибрахме се в ранния следобед – аз и Иванчето – двама старички младежи, позастарелите деца на своите родители – хоп-троп – двамата – в своя напечен апартамент. Връщахме се от Банкя, където бяхме гостували на моите родители...

Автор: Калин Терзийски

Да свиря на улицата в Париж… Какво ме теглеше? Не знам. Когато бях за пръв път там, спирах се и дълго ги слушах. Улични музиканти тогава в София нямаше. Бяха забранени. А тези…

Автор: Ицко Финци

Ето го най-сетне и трамваят, аз се качвам. Всички ли места точно сега трябва да са заети? След миг зарязвам тая мисъл и сядам на стъпалата. Какво ли ще си помислят хората? Младеж, който в трамвая сяда на пода, сигурно върши и други непристойни неща…

Автор: Адам Георгиев

Дядо Станойчо, наричаха го Гърлицата заради бързите му нозе и защото от Лешко до Горна Джумая можел една овца невързана да води, разкаваше за комитското време така…

Автор: Владимир Каперски

Данте Петров беше мрачен човек, стиснат, завистлив и голямо мрънкало. Той заекваше свенливо и по този начин винаги успяваше да изкрънка две-три ракии с: „Не, не, не. Стига толкова. Пия това и ставам.“

Автор: Борис Роканов

Александър се появи в живота ми точно когато бях взела да усещам непоявяването му като божие наказание или пък заслужена свобода.Помня датата: 30 ноември 2003 г.

Автор: Неда Антонова

Безвластие и опиянение завладя града и всичките села в околията, нанизани в единна яка около ниските склонове на планините, още в първите дни на освобож­дението от чуждото владичество.

Автор: Бойка Асиова

Всъщност странен педерастки парадокс. Колкото повече някой не е мъж, толкоз повече се кипри. И колкото повече се кипри, толкоз по-малко е мъж.

Автор: Адам Георгиев

Посетители

58

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 4 часа
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 1 ден
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 2 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 2 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 3 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 3 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 4 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 4 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 4 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Как да не се сети... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Най-важният въпрос е... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Не виждам прилика на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Във Фейсбук вече съм... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре де, нека... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Забележете, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, благодаря ти. Ако... преди 2 седмици
  • Биляна писа Още
    Масовата психоза е... преди 2 седмици