Рано следобед е, а навън притъмня и стана едно мъгливо и нискооблачно. Забърза се севернякът и подхвана някаква мелодия, отпървом бавно и на пресекулки, ама после напипа ритъма и я подкара както си трябва.
Автор: Георги Малинов
Разхождахме се из Борисовата градина. Аз и Иванко. Наговорихме се да вървим бавно и да си разправляваме. Това беше негова си дума. Беше я избрал сигурно заради мекото влияние на л-то.
Автор: Люба Александрова
Всички знаят тази история, където Лора интервюира по телефона министър Божидар Димитров, а той каза онова за шибания народ. Припомням я, защото скоро споменът за нея ще потъне като сладко от боровинки в липов чай и всеки опит да го извадя неразтопен, ще бъде невъзможен...
Автор: Васил Георгиев
Страшна е била борбата на Казандзакис. И накрая пада като Кандия. И се обръща към предците си и рапортува пред този, скрил се зад новото си име – Ел Греко. И не танцуващ Дионисий има на гроба му, а прост кръст, висок и любопитен.
Автор: Васил Славов
И тръгнах към Женския пазар. Не по-късно от десет и половина сутринта. Защо ли в тази празна октомврийска утрин се запътих точно натам? Може би защото имам особено отношение към жените, или пък защото старото му име е Георги Кирков, а това ми напомня за сюрреалиста Джорджо ди Кирико? Не мога да обясня.
Автор: Калин Терзийски
Недобърските просяци бяха под попечителството на Гюлфие, щерката на старата дайреджика баба Има. В житейската стълбица те стояха на по-долно стъпало от нея, но не бяха цигани. Нещо повече. Като истински продължители на древни музикални традиции, те имаха самочувствие на преносители на нещо сусема драгоценно.
Автор: Бойка Асиова
Живея в центъра на град, в една голяма стая. Отвсякъде виждам и ме гледат прозорците на други такива стаи.
Автор: Таня Рупел – Тера
Дъжд, дъжд, дъжд. Сипе се на поразия. Небето, Зевс, Свети Илия. Да ни напои, умие, поднови, да покръсти някое от чадата си некръстени, да поучи. И милосърдно, и не дотам. Защото се и люти, хвърчат искри, святка, трещи… Рече ли, стрелне се и порази, който е заслужил. И който не чак толкова.
Автор: Люба Александрова
Докато вървим с дъщеря ми по Иван Асен, аз оглеждам къщите. Къщите в София са грозни, защото са стари и старостта не ги облагородява, а само съсипва мазилките им.
Автор: Калин Терзийски
Значи ти разполагаш с единствения некомунистически вестник, който стига до пролетариата! Даваш ли си сметка каква отговорност носиш?
Автор: Симон дьо Бовоар
Всяка вечер, понякога и през нощта, Харон се връщаше и донасяше тумбесто шише с водка. Независимо от положението на звездите, двамата сядаха навън, ако огънят беше угаснал, раздухваха жарта, разсипваха течността в нащърбени чаши без възраст и мълчаливо я изливаха в гърлата си.
Автор: Павла Петкова
Веднъж една жена ме спря на тротоара, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко.
Автор: Цветозар Цаков
След Освобождението населението в Прилеп избира за секретар на общината Тодор Кусев, който по-късно става духовник под името Методий Кусев. Развълнуван от избора на съгражданите си, будният българин вместо големи обещания отронил твърдо: „Благодаря на народа, що ме уважи да му слугувам!“.
Автор: Румен Леонидов
Този път тя идва десет минути по-рано и чака в коридора. Чувам острите ѝ токчета ту по-силно, ту по-приглушено. Напред-назад, напред и пак назад.
Автор: Ангелина Давидкова
Китайското пясъчно коте живя у нас точно месец и три дни, а първите проблеми възникнаха още с влизането в къщи… Китайското пясъчно коте не може да живее без любов.
Автор: Кънчо Кожухаров
Сутринта, докато Странност още спеше, реших да изкъпя Майа. Къпя я на всеки два дена – просто изтривам тялото й с мокра сапунена гъба и насапунисвам косата й. Близо две денонощия не е помръдвала от стола си – не бях я местил на леглото при мен, защото чувствах, че не иска.
Автор: Галин Никифоров
Не е добре да разказваш колко глупав си бил като малък, колкото и чаровно да изглежда отстрани. Първите години са определящи за развитието – това очевидно клише съдържа истината, че глупостите, които човек мисли като малък, са определящи за глупостите, които впоследствие ще направи.
Автор: Васил Георгиев
Отговарям на Зиги, съкратено от Зигмунд Фройд. Безумно красив бях, това го казваше всеки, който ме види. И умен. Прописах на стари години, да разкажа за двата си живота.
Автор: Златко Ангелов
Навън вали дъжд, свечерява се, плющи водата от чучурите на балконите. Някаква жена крещи от улицата нещо грозно и неразбираемо. Лятно време, привечер шумът от улиците е особен. Нищо не се случва, само дъждът вали и освежава въздуха.
Автор: Калин Терзийски
Не е за чудене, когато революционерите стават конспиратори. За чудене е, когато писател изпадне дотам.
Автор: Александър Солженицин
Малцина от нас разбират в коя част от световната история живеем, с какво животът ни прилича или се различава от този на предишните хора. Човечеството не започва от нас, чрез нас само продължава. Но накъде – това е въпросът на въпросите.
Автор: Румен Леонидов
Най-после Ро се беше изправил до прозореца и беше запалил цигара. Струваше му се, че безкрайната сутрешна дрезгавина го поглъща и той вече е един анонимен, малък човечец, захапал цигара, не по различен от бачкаторите отсреща на спирката.
Автор: Светослав Терзийски
Живеещият понастоящем в Барселона Красимир Дамянов е част от онова поколение свръхталантливи писачи – Пасков, Златанов, Дичев, Андреев... Тук са преиздали със страхотни илюстрации книгата му за деца. Впрочем той твърди, че ядял толкова сладко, че го викали разни приятели да им разяжда децата!
Автор: Красимир Дамянов
Зимата пак дойде. Всяка година й се чудя на постоянството. Все се надявам да почне да закъснява, да забравя и изобщо да се откаже от заядливия си нрав. Къде ти! Баба ми казва – „Какъвто си се родил, такъв ще се скапеш“.
Автор: Таня Рупел – Тера
Когато авторът подари първата си книга на Мариела, тя се засрами от лежането си в болницата, затова каза на автора, че е впечатлена и вече е на успокоителни. После пак от срам открадна два чифта луксозни чепици от италианската фабрика, която беше зарязала чантите и бе минала на детски артикули, и ги подари на автора.
Автор: Галин Никифоров
Строят, размахвайки червено-черните знамена, се движеше по посока към оградата, покрай трибуната. Плътно, изпълвайки ушните миди с тъпа болка, се носеше непрекъснат рев.
Автор: Захар Прилепин
Той не позволяваше някой да върви зад него. Чуеше ли стъпки, спираше, изчакваше крачещия да подмине и вече спокойно продължаваше пътя си. Бях го нападали три пъти.
Автор: Светлана Дичева
Съвсем непреднамерено и случайно Борис Мойсеевич Вайсман беше евреин. В това нямаше нищо лошо, но никой в Лом (освен криминалистът-капитан Гичо Гаргата, в чийто милиционерски надзор влизаха и алкохолиците) не знаеше истинското име на този възрастен вече, емигрант и белогвардеец, човечец.
Автор: Емил Андреев
Лошата памет за цифри, имена и дати е ужасен вроден дефект, нещо като бенка на носа или заешка устна, и не знам дали не е лекомислена авантюра от моя страна опитът да пиша за неща, отдалечени отвъд хоризонта на оцелелите ми спомени.
Автор: Анжел Вагенщайн
Свалям се с Барби. Три следобеда всяка седмица, докато сестра ми е на уроци по танц, аз отнемам Барби на Кен. Упражнявам се за бъдещето.
Автор: А. М. Хоумс
Знам какво трябва да направи всеки четиресетгодишен мъж, за да е щастлив. Да стане в шест, навън да е полумрак и да мирише на есенни листа, самият той да е здрав като есенно дърво. Да обуе любимия си син панталон от груб плат, да нахлузи здравите си обувки и да излезе навън.
Автор: Калин Терзийски
Днес Ботев е немислим. Нито като поет, нито като вестникар, нито като певец на волното слово. Волнодумник като него щеше да бъде безработен учител…
Автор: Румен Леонидов
Автор: Васил Славов
Месец в Манхатън мина като щракване с пръсти. Днес обаче бързам да посрещна Катя. Втори ден планувам взимането й от летището в детайли. Оставям телевизора на Фокс Нюз, преписвам за последно прекачванията от маршрут свален от гугъл мапс в тефтера, затварям лаптопа и излизам.
Автор: Антон Терзиев
Не мога да кажа всичко за своята майка. Чудя се на Педро Алмодовар. Как леко и приятно се е подвел по добре звучащите думи и ги е сложил като заглавие на филма си. Наистина – звучи прочувствено това: Всичко за майка ми.
Автор: Калин Терзийски
Коментари