Звънчето, закачено на дръжката на вратата, издрънча. Калин Бандеров вдигна очи от огромната като картата на бившия Съветски съюз кръстословица, с която се бореше вече цял предио- бед и погледна към влезлия. Беше една бабичка, прозрачна като паяжина и толкова слаба, че сякаш едва издържаше тежестта на големите дървени копчета върху палтото си.

Автор: Деян Енев

Като камък легна в на баща си шепата, щом я пое той за пръв път. Шепа, пожълтяла от тютюневи низи, а тя цялата в кръв, сляпа, смълчана. Нито писна, нито проплака.

Автор: Мирослав Пенков

А вчера…о, вчера бях толкова тъжен, толкова нещастен и отчаян, че облякох коравото си, синьо яке и тръгнах навън. А навън валеше такъв дъжд, какъвто отдавна не бях виждал.

Автор; Калин Терзийски

Напред, настрани, зад нас и под нас – навсякъде е тъмно. Някой пред мене се спъва и изругава. Иде ми и аз да ругая, вярвате ли ми. Отзад една от мацките проплаква жално. Вече я болят краката. Май е оная, художничката.

Автор: Зорница Гъркова

Текстът, който четете, е съставен от две различни истории: първата била разказана на вуйчо ми, д-р Драгослав Арнаутович, от цетинския адвокат Малоншич през 1939 година. Втората, съвсем кратка история от няколко реда, която ще ви разкажа накрая, всъщност представлява събитие от 1941 година, на което лично бях свидетел.

Автор: Милорад Павич

Приземих се в разговора. Осъждаха се хора, които се отдавали на професията си, които преследвали само целите си... Със съжаление си дадох сметка, че старата тайфа вече я няма. Бяхме се събрали като близки, но сега стояхме на масата като чужди.

Автор: Мими Михайлова

В яденето на животни има нещо, което често поражда поляризация: никога не ги яж или никога не поставяй искрено под въпрос яденето им; стани активист или презирай активистите. Тези противоположни позиции – и тясно свързаната с тях неохота да се заеме позиция – съвпадат по отношение на своето убеждение, че яденето на животни има значение.

Автор: Джонатан Сафран Фоер

Всичко започна с това,че Ерве ми рече един ден – Хайде да идем до отсреща с лодка. Няма и един час път. И аз веднага се съгласих без да задам няколко наложителни въпроса. Първо ми каза,че нямало нужда от виза за европейци, от което аз разбрах, че става дума за друга държава, после се оказа,че лодката е ферибот, после аз вече пътувах и беше късно да питам каквото и да било.

Автор: Елена Мечка

С Теодор сме заедно откакто се помним и дори отпреди това. Бременните ни майки са се разхождали, хванати за ръка, по неравните павета на нашия площад. После са ни родили в една и съща стая на родилния дом, в един и същи ден, макар че аз съм с цели двадесет минути по-възрастен.

Автор: Костадин Костадинов

Треперливата светлина на лоената свещ – предмет нужен и полезен, ако и силно вонлив – се примесваше с отблясъците на огнището, та сенките на тримата мъже, насядали по ниските трикраки столчета, и отсръбващи по ред от паницата с гъстичък боб, на който Христо Латинеца беше признат майстор, подскачаха по стените на малката, опушена соба, като подплашени в просъница хора...

Автор: Златко Енев

Едно от телата беше на балерина, и то с криви крачета. На всичко отгоре рускиня. Не знаех, а по-късно пак не знаех как е попаднала в България, но за това пък смело говореше един невероятен българо-руски. Именуваше се Таничка с рядко будалявото умение да се смее като последен дебил на всичко, даже и на тъпите ми вицове.

Автор: Рангел Вълчанов

Младият херцог Вилхелм от рода Геслер умря при зло­полука по време на лов, когато беше едва петгодишен. Дива гъска изпляска с криле, в гъсталака изтрещя изстрел, дете­то падна на земята, загърчи се и закрещя…

Автор: Меир Шалев

Ясно си спомням първото си умиране. Би могло да се сравни с първото влюбване и с чиста съвест бих употребила сравнението, ако това – второто – не е чак такова клише. Усещанията са горе-долу същите.

Автор: Нели Лишковска

Той беше странно момче. Чуваше го още от малък зад гърба си, от близки и чужди, казано с почуда или неприязън. И вече не му правеше впечатление.

Автор: Таня Рупел – Тера

Лежа на плажа в Ипанема и мисля какво да напиша за Гранта България. Ипанема е по-малката, но по-богата сестра на Копакабана, име синоним на латиноамериканската екзотика и южното слънце. Копакабана е самба и Нова година на плажа, Ипанема е босанова и цяла година изискани ресторанти.

Автор: Златко Ангелов

Цяла година не бях в столицата. И ето днес, два дни след стара Коледа, отново съм тук в едно уютно кафене на „Раковска“. Компанията ни е страхотна и международна – истински хора, в истинска среда – и най-важното е, че всички говорят български.

Автор: Емил Андреев

Влакът за Белград беше излязъл като че ли от музея на социалистическото изкуство. Но хората, пътуващи за сръбската столица бяхме днешни хора. В купето бяхме поетът Г. К., аз, едно немкинче с гаджето си и българчето от Аляска.

Автор: Деян Енев

Семейният живот не се оказа толкова страшен колкото ми се стори в началото. Имаше си и своите предимства; изправителният дом беше винаги чист и добре поддържан, режимът – отворен и с право на приятелски посещения.

Автор: Красимир Дамянов

Веднага зад завоя хубавата му къща блесна върху заснежения склон. Колкото и да нямаше слънце, все някой лъч успяваше да се отрази от шоколадовите й олуци и тъмната алуминиева дограма, на вид досущ като дървена.

Автор: Кристин Димитрова

Пълен хаос. Не знам как другояче да го опиша. Пълно безхаберие и липса на организация, ред, контрол… Едва бяхме оцелели от четири жестоки схватки – в Луцк, Ровно, Новоград и Житомир. Шибаният Житомир.

Автор: Макс Брукс

Седя на най-високата точка и както ви казах – готвя се да правя зло. Първичното зло… знаете ли за него? Аз го нося. Знаете ли, наричат ме Луцифер? Носител на светлина. Викайте ми Светльо. Хаха.

Автор: Калин Терзийски

Лицето Кирчо Боянов спокойно можеше да се роди в Нови Пазар, Първомай, Бяла Слатина, или Кресна, но неумолимата съдба бе пожелала той да се появи на бял свят в Л*** – градче също толкова голямо и опоскано от развоя на най-новата българска история, както и гореспоменатите селища.

Автор: Емил Андреев

Големите разпродажби ще бъдат предвестниците, но в града пролетта наистина ще дойде едва когато пуснат фонтаните. Няма да го кажат по новините, няма да има снимки по вестниците, просто един ден ще я видиш, докато минаваш през въпросното площадче, и това ще е всичко. 

Автор: Александър Шпатов

Гледам с неовладяна тъга на запад. Осъзнавам, че това са последните седмици, в които ще имам още тоя разкош и не мога да се наситя. Какъв лукс е да тъгуваш по изгубеното слънце! Явно съм разглезена богаташка. Освен на покрива над главата си, държа и на някои екстри – светлина, птичи гласове. Каква наглост! Хората нямат хляб и вода.

Автор: Таня Рупел – Тера

Хората са привързани към историята. Може би заради тази слабост към миналото не са в състояние да си осигурят бъдеще. Преди десетилетия в зоологическата градина в Единбург се е състояло представление, което те сега със страст и последователност се опитват да възкресят...

Автор: Светлана Дичева

В началото миризмата бе като драскотина. Драскотината не се съсири, не хвана кора. Продължаваше да кърви. Зловонието й наподовяваше дъх в спарено купе.

Автор: Васил Славов

– Глобички! – рече мистър Кикът и потърка носа си с лулата. – Божичко, какви глоби ще паднат след тази вечер!
В избите на преподавателския салон се намираше изключително ценен портвайн, който се вадеше само когато глобите в колежа стигнеха петдесет паунда. 

Автор: Ивлин Уо

Хубаво селце е Канул. Велико Търново в мащаб, да речем, 1:10. Без църквите и Арбанаси. Катерили се къщите по баирчинките, та се забравили. Надпреварвали се коя по-високо да е, коя по-далеко да гледа. Дали пък не са и бягали по стръмното и високото, да ги не стига никой!!??

 

Автор: Люба Александрова

От години се опитвам да изградя у себе си един мироглед, в който материалното не е особено важно; парите не са прекалено любими; любовта е пред златото, поезията – пред срочните влогове. Въобще – мироглед в който ценностите не могат да се измерят на тегло, нито да се натрупат в сандък, нито да се обложат с данък.

Автор: Калин Терзийски

В началото беше само мрак. Мрак и хаос. Опита се да не се смущава от това, защото си припомни, че дори и най-старата, или може би най-важната, или… каквато и да е, от всички човешки  истории, започваше с нещо такова, мрак, хаос и някакво слово, което се носело над водите…

Автор: Златко Енев

Тя нарича „съвършенство“ периода от влюбването до първото разочарование, което обикновено е свързано с някакво споделяне. Тогава болезненото научаване на нещо не й позволява да навлезе във фазата на любовта…

Автор: Цвета Делчева

За разлика от всички останали шефове от ръководството, Лесов носеше мустаци. Бяха гъсти и черни, с незначителен брой бели косми, и залесяваха парцела между носа, горната устна и двете вертикални бръчки под външния край на ноздрите.

Автор: Кристин Димитрова

В село Долни Вадин, Оряховско, бобът, обран тия дни, лежеше върху горещия асфалт пред къщите и съхнеше заедно със старците в тях. Те дремеха в горещото юлско пладне и сънуваха деца и внуци: как идват, как го чукат с пръти, как го лющят, как го веят, как го пресяват и как го отнасят в градовете, доволни, че и тая година земята не пропусна да се погрижи за така свидните им рожби.

Автор: Емил Андреев

Тази книга сигурно щях да я подмина като самолет, но в едно антикварно гнездо се зачетох в нея – есета и фейлетони от неизвестен автор. Човешка книга от сърдечен и добродушен германец. Къси творби, умни и най-важно – карат те да се вгледаш в неща, които не си забелязвал.

Автор: Румен Леонидов

По повод на елените, кои видяхме в гората, ми текна и му казах на Асенчо как е било първоначалното име на елините, че те ся всъщност елени зовяли, което е Раковски необоримо и най основно доказал в „Старината“.

Автор: Милен Русков

Посетители

102

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Баба Катя писа Още
    Голяма тема за много... преди 21 часа
  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 4 дни
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 6 дни
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 1 седмица
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 1 седмица
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 2 седмици
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 2 седмици
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 3 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 4 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 4 седмици