Има два вида завист. Тъмна: болезненото чувството, че не сме в състояние да създадем произведение по хубаво от написано от друг и затова намразваме създателя му; и бяла, свързана с точно обратното: когато нещо ни харесва толкова много, сякаш сме го създали самите ние.

Автор: Красимир Дамянов

Присъни ми се видра. Не онази от рисувания филм, която ме разпитваше в Рим, нито нарисуваната на стената, която мярнах на Канал Стрийт, а истинска жива видра, бозайник с очертани с висока резолюция мустаци, козина и капки речна вода.

Автор: Гари Щайнгарт

Вашите войници се гаврят с жените ни – мачка шап­ката си и говори с пресеклив глас кметът Пайма Рунуи. – Преди няколко месеца обезчестиха едната ми балдъзка, а миналата седмица за малко да изнасилят и жена ми...

Автор: Марио Варгас Льоса

В казармата много бързо разбрах, че ще ми викат „рязан“, „фес“ или „татарин“… И не можеш да се биеш с всеки, който те обижда. Един-два пъти се оплаквах, имах тази глупост; лейтенантът формално нещо им промърморваше, а после ставаше по-зле.

Автор: Марин Дамянов

Седим с Титан в кафеното на площад Гариблади; пием вино, попиваме аромата на минаващите жени и изпиваме красотата им. Времето е заспало във въздуха, мълчанието е пролетно свежо.

Автор: Мюмюн Тахир

Винаги съм се опитвал да бъда незабележим. Знаех, че точно този е начинът да събера всички погледи. Очите, които не си дадоха труда да ми се любуват, бяха на Сия. Тогава не се досещах, че тя е призвана да ми покаже дъното.

Автор: Атанас Стойчев

Той беше висок – разказваше баба. Очите й отиваха много далече, скриваха се във входа на съседния блок, даже още по-далеч, аз дърпах ръката й, исках да я върна при мене, защото знаеше всичките приказки на света, но тя не идваше. Дядо също е висок, изтъквах аз. Дядо беше най-силният човек на света...

Автор: Здравка Евтимова

Един ден, малко преди сутрешното ставане, бяхме събудени от ужасни крясъци. Трябва да кажем, че обичаме по-силните думички: ужасен, трагичен, мръснико и т.н. Та, крясъците не бяха толкова ужасни може би, но достатъчно силни, за да ни събудят.

Автор: Атанас Стойчев

Тази история е стара колкото първата Ева и всъщност се случи вчера. Празнувахме юбилея на моята приятелка. Две жени стоим пред отрупаната маса сами и мълчаливи.

Автор: Мими Михайлова

Камбоджа е прекрасна страна и хората там са невероятно мили. Забелязвам, че за които и народи да пиша винаги казвам същото. Тайландци, индонезийци, баски, руснаци, камбоджанци – все много мили.

Автор: Елена Мечка

Днес стават две години, откакто работи на това място. Като си спомни с каква надежда бе почнал, му идеше да се смее с глас ... ако не му се ревеше. Като малък си бе мечтал да притежава подобно градче или поне да бъде част от него.

Автор: Таня Рупел – Тера

Развигор се качи върху парапета на „Моста на влюбените“ и разпери ръце. Искаше да сложи край на живота си. Писна му да живее така – безработен, затънал в заеми, с разклатено здраве.

Автор: Огнян Топалов

Часът е шест сутринта, денят е 3 януари, петък, последен срок да си напиша и предам текста, който четете в момента. Ще го прочетете във вторник някъде между дните на Йордана и Ивана, малко след Бъдни вечер и Коледа по стар стил. В Скопие моят приятел поетът Мишо Ренджов ще запали една свещ и за своите софийски приятели...

Автор: Румен Леонидов

Първата мисъл на поета Геран Бисеров след смъртта му беше: „Чакай сега, как да се върна назад?“ Болката от инфаркта разцепи сърцето му на масата в кръчмата „Баджанаците“, където се събираха с колеги, за да одумват липсващите.

Автор: Кристин Димитрова

Макар че сега сме принудени да бъдем по-добри към нея, продължаваме да си говорим за краката й. Казваме, че те бяха причината да я забелязваме. Бяха най-характерното нещо в нея и като следеше движенията им, човек можеше да я опознае много по-добре, отколкото ако се вторачи в лицето й.

Автор: Атанас Стойчев

Първата ми Европа беше едно старо дървено радио. Лампите, градовете които светеха меко на скалата. Очакването, че като сложа стрелката на Лондон, ще чуя самия глас на Лондон…

Автор: Георги Господинов

В началото, когато се обичаха, имаше усещането, че се къпе в хладко мляко. Този път се бе потопила в нещо като бъчва и млякото бе прокиснало. Нито дълбочината й достигаше, да се гмурне истински, нито можеше да изскочи навън.

Автор: Таня Рупел – Тера

Радиото в таксито беше настроено на УКВ станция с класическа музика. Надали точно „Симфониетата“ на Яначек е идеалната музика за слушане в попаднало в задръстване такси.

Автор: Харуки Мураками

Бяха минали шест месеца от началото на службата ми в Гранични войски. Ние – влезлите преди шест месеца – Яни, Джими, Жорето и останалите – бяхме преминали през новобранския батальон, в който четири месеца бяхме пълзели в калта и бяхме атакували напразно кафявите, хлъзгави възвишения на Видинския край. След това бяхме разпратени по заставите.

Автор: Калин Терзийски

Сред боровете беше чисто и светло. Снегът искреше на лунната светлина. Две момчета от писателската хижа се бяха скрили край пътя и когато стихнахме до тях, изведнъж пуснаха с всичка сила от големия сребрист преносим касетофон седма симфония на Бетовен..

Автор: Красимир Дамянов

Днес е тъжен. Снове из парка. Внезапно изтрезнял, с посърнало лице и наострени уши, като да е едно от многото четириноги, които живеят и обикалят с него от години. Изчезнало е кучето Хумор, черен полудог.

Автор: Таня Рупел – Тера

Движение по дълъг коридор. Няма врати, прозорци. Стените излъчват опалова светлина. Гладки са като стъкло. По-скоро е тунел. Не се вижда изход. Това не означава, че някъде напред няма отвор. Напълно е възможно да има. Но също не е изключено тунелът да е задънен.

Автор: Детелина Барутчиева

Разказвал ли съм ви някога собствената си теория за преобърнатата перспектива на щастието? Проста е, и звучи ексцентрично само на първо слушане. Хората на моя възраст, предполагам, са добре запознати с емпирията на проблема, ако и, може би, не чак толкова склонни да обобщават нещата тъй щедро, колкото го правя самият аз. Разни хора – разни гледища, разбира се.

Автор: Златко Енев

„А наздраве!“, казва Старият морски вълк и надига чашката с мускатова. Варена е лично от него, с грозде от собственото му лозе, южно от Созопол. Старият морски вълк е мой дългогодишен хазяин в градчето. Бил е моряк години наред, пътувал с кораби из всички морета, а сега е само созополски рибар, който вари мускатова и сладко от смокини...

Автор: Иван Бакалов

Я съм бил турски войник осем години. Служил съм в Емен на ингилицката граница. Мене ме порука [повика] царет – не можеш да не вървиш. Ако не идеш, нема де да седиш тука.

Съставител: Петко Величков

Надлъж и нашир не се забелязваше жива душа. Дребните живи душички – насекоми, издаваха своите дребни звуци. Тя ги отчиташе с периферията на слуха си. Стрелкането на гущери в тревата си оставаше част от нямото кино.

Автор: Таня Рупел – Тера

Събуди се призори от кучешки студ. Дълго се мъчеше да си спомни къде се намира, но не успя. Когато понечи да се надигне, нещо го дръпна силно за врата. Той изчака малко и пак взе бавно да се надига, но онова нещо го държеше здраво и не го пущаше.

Автор: Деян Енев

Мис Брук имаше хубост, която сякаш само скромна дреха може добре да открои. Ръцете и китките й бяха толкова изящни, а ръкавите й така изискани, че би могла да се мери по грация с Дева Мария, вдъхновила италианските живописци. Профилът, снагата и осанката й като че ли придобиваха още по-голямо достолепие поради простите й одежди...

Автор: Джордж Елиът

С какво ни превъзхождат като съзнание ония занаятчии, свещеници, даскали, търговци на аби и шаяци, земеделци, списователи, книжари, печатари, читалищни дейци и интелигенти, скочили в огъня с голи ръце? Какви са били тези уж хрисими до вчера християни, които по кръстовата си саможертва се равнопоставят до Спасителя?

Автор: Румен Леонидов

Американски филм с четиринайсет букви водоравно. Майсторите на кръстословици винаги се изфукваха с по някое дълго заглавие на филм или роман в началото, а после преминаваха към по-малокултурни гатанки като „вноска за погасяване“, „тънък печатарски нож“ или „швейцарски кантон“ с две букви. И защо въобще този печатарски нож трябва да е тънък?

Автор: Кристин Димитрова

Пристигането на изпълнителката на главната роля се очакваше от целия снимачен екип с огромен интерес. Макар и само на двайсет, тя вече беше звезда. Миналото й на фотомодел широко се коментираше от всички. Само краката й, разправяше мръсникът Евлоги, стрували цяло състояние.

Автор: Деян Енев

Морето бавно се приближаваше към мен. Вече дни наред го съзерцавах, притаила дъх, в очакване на неизбежната експлозия. От непонятното му дъно към мене се завихряха спирали, прииждаха вълнения, притегляха ме невидимите му реки. И този ден дръзки вълни плискаха изпръхналите ми ходила.

Автор: Таня Рупел – Тера

Беше август, а през август бурите са силни. Не са чак толкова мощни като юлските, но в тях, като че ли, има повече мрак. Не знам – може би природата е назряла, натежала е през август. По всичко и личи че е бременна и това я уморява.

Автор: Калин Терзийски

Стоварихме куфарите си във фоайето на хотела и Алекс отиде към регистратурата. Седнах на фотьойла, за да си поема дъх. В сърцето ми още отекваше ритъма на днешния компресиран ден, а в ушите ми не спираше да звучи тембърът на Марк Нопфлър.

Автор: Мими Михайлова

– Като си помисля: откога съм; като си помисля: никога вече!…
Тъй шепнеше в брадата си Дед ага Очуз, докато бързаше към Белград по най-краткия път, който през онази 1739 година бе задръстен с австрийски войски по устието на двата Дунава (по тия краища все още наричаха Сава Западен Дунав).

Автор: Милорад Павич

Посетители

37

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Баба Катя писа Още
    Голяма тема за много... преди 22 часа
  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 4 дни
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 6 дни
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 1 седмица
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 1 седмица
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 2 седмици
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 2 седмици
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 3 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 4 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 4 седмици