1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Марти е на 44 и няма никакъв проблем с брендито, ако не е в чаша. Единственият му настоящ проблем са 44-те градуса на сянка и липсата на сянка. И на бренди, по дяволите. Докато се взира в завоя на „Астория”, дребните му лапи стоят на козирка. Профилът му е на връзка ключове. Над прогресивно уголемяващото му се теме; над шибаната озонова дупка, слънцето върти боздугани. Загорели германки, прострени да съхнат по балконите на „Астория”, зяпат пърлещия се на уве-грила нещастник. Тези факти не могат да го накарат да се насере от кеф. По някое време Марти бърка в шортите за цигари и цапардосва по мутрата възцарилото се мъртвило. Един двайсет и пет. Всеки е получил топлинния си удар. Нищо не помръдва. Нищо освен слънчевите зайчета от касиото му върху гофрираната кочина вляво и цигарения дим, отиващ където си поиска. 


Марти е на 44, но ако мислиш, че за последните двайсет е изпушил складовете на булгартабак в чакане на рейса Варна/Слънчев бряг, дълбоко се лъжеш. През 90-те е газел Европа със саксофон, две папионки и три-четири мръсни вица. Арсенал, покриващ тойфел, сат и менса, взети заедно. Сменял работодателите си по-често от бельото, а с визитките на импресариата си можел да репродуцира китайската стена в мащаб 1:15. Сегашната му щабквартира обаче не е на Монмартър, а в скапаната „Лагуна”. И въпросът не е честърфийлд или ел ем, а ще успее ли да разчете шибания автобусен номер в движение и как, по дяволите, ще накара шофьора да спре, тук, в средата на нищото, когато средната скорост на колите надвишава възрастта на прабаба му.

Марти е дуо с Тони. Извън работно време също. Тони не знам на колко e, но знам, че след трийсет и петата проблема с брендито и чашата си заминал ръка за ръка с младостта й. Обича рондото на Брубек и когато клиентите не искат да се отдалечава от пианото в замяна на банкнотите им. Когато трабантчето им допълзява в Слънчев бряг, вътре има два надуваеми дюшека за по десет лева, синтезатор, сакс и евентуална оферта за Мароко. На инструментите си викат „свирките”. Слънчев бряг – мястото, където свирките обикновено са включени в цената - трябвало да е техният трамплин. „Мароканецът” иска преди да подпишат контракта да ги чуе на живо. „О, разбира се!” И ето, уговорената дата наближава, а нито един салонен управител не иска да отстъпи тъпата си кирлива дупка за нашите хора. Затова нашите хора плюят в окото на Съдбата и напускат дюшеците само за следваща фуния слънчоглед. Нали казах: „плюят“. Тони освен рондото обича и да се плацика на плиткото. Тръшва се значи тя след едно такова изморително плуване до Марти и докато пръстите й шарят за цайсите споменава, че там, точно там отпред, нещо размазано като банкнота от петдесет лева се е мернало пред очите й, но нали е без… Марти рипва преобразен като трансформър. След два скока и по-малко от секунда разперените му във ветрило пръстчета вече са огромни сита и професионално обработват водата. Размазаното нещо се появява и о-боже-господи-това-не-е-истина, Марти понася към брега Пенчо Славейков така, както не е носил нито първото си дете, нито второто. „Много опит трябва, за да намериш петдесет лева”, обича да повтаря Марти сега. На брега, недалеч от шашнатата Тони, ядосан, още мокър от водата руснак ожесточено жестикулира към сънародник. Поводът е чантичката за кръст под шкембето, вероятно. Дуото си обира крушите и слънчогледа и без излишно размотаване отпрашва към лоби-бара на „Лагуна”. Стратегията им е единствената възможна. С две бутилки флирт за диджея и неговите гоу-гоу гърли всичко се нарежда чудно. На следващия ден Тони и Марти отиват няколко часа по-рано, за да се суетят в краката на сервитьорите и да обсъждат репертоара. Марти скришом отпива от нещо тройно с лед. Възбудата им отеква като среща на чешки кристал с гранитогрес. Мълвата за „мароканеца” някакси стига и до големия кахуна, който кеси в една съвсем-съвсем истинска тихоокеанска лагуна. Същият нарежда никой да не мърда, докато той не пристигне. „Nema davame talantite si na roko-maroko, ej!” Стартират точно в десет. До полунощ цялата листа е под надслов my favorite things. От обичайните джаз стандарти до прелюдиите на Шопен и серенадите на Шуберт. Акустично; тотал тайм: 62:74. На неаполитанската на Чайковски даже коктейлите на гоу-гоу гърлите започват да валсират. Не и клиентите на заведението, не. За темерута с одиторски мозък и отчаяната му съпруга, музиканта и келнера са двете страни на една и съща монета. Г-н Х е посочил номерче в менюто и му е все едно кой ще го донесе. След полунощ залата постепенно се оттича, през задния вход нова смяна миячки обира пяната. Никой не иска да го каже на глас. Тони и Марти вече се проклинат за лекомислено профуканата плячка. На рамото им, вместо да кацне екзотично птиче, сега се стича едно миризливо роко-мароко. Утехата им е в бутилката водка на момичетата. Настанени са в стаичка, малко по-голяма от багажника на трабанта. Пружината вътре е гола, без завивки, но с изобилие от спираловидни скърцания. На сутринта срещу два лева Марти бие ток от стационарния до Варна и заръчва на майка си комплект спално бельо и възглавници. Старата е шила за рила спорт и хич не е вчерашна – скланя, ако Марти приеме законната си жена и дете за уикенда. На гости, в своя хотел, стая, живот. За да знае малката пикла кво работи тати, ако се усмихнел късмета им с Бат’ Енчо. С колко ли олово ще надупчат още клетия ми задник, проплаква Марти, което в слушалката прозвучава като „О, разбира се!” Едва затворил, срещу още лев Марти реализира обаждане на приятел. Приятелят гарантира необходимите кинти за квартирата на Тони, за да не се изпозаколят с варненката, и за фураж на трабанта, умиращ под някакъв навес.

И така, Марти проучва пътя на коприната, разбира, че глупавите възглавници ще изскочат от завоя на „Астория”, най-близката точка до „Лагуна” и се експонира подходящо. Разбира се, загорелите германки от „Астория” не знаят предисторията и хищната им възбуда изстива, когато в един и половина дребният индианец отсреща с внезапен спринт се изравнява с дилижанса. Както винаги, двубоят между доброто и злото е абсурдно нелеп, възбуждащ, красив. Дилижансът спира, но не защото..., а защото на стюарда още от Варна му се пика. Чавдара изпуска дълго цссссссссс; кратко пшшшш; предната му врата пропуска шкембе, после втори индианец слиза, стоварва омотана в сезал квадратна бала, облекчава се спокойно с разкрач до нея и изчезва в кълба от дим и сяра, без да губи нито секунда с ципа. Марти вече може да си поеме дъх.

 

Pin It
Антон Терзиев

Антон Терзиев (1977) е писател и художник, работещ в България.

Автор на книгите:

Всичко е включено в цената – сборник разкази, изд. Жанет 45, 2012
Местни герои – сборник разкази, изд. Сиела, 2010
Ърбан йога за начинаещи – сборник разкази, изд. Сиела, 2009
Никакъв портрет за художника – стихосбирка, изд. Жанет 45, 2007

Носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА, 2010;
Голямата награда на конкурса Рашко Сугарев, 2007
Две отличия в конкурса Златен ланец на в-к Труд, 2006, 2007;
Наградата за дебют на RFI, 2004;
Включен в 50 International emerging artists на сп. Contemporary 2006.

Повече за автора на antonterziev.com

Други статии от този автор

Посетители

81

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Бисера Колева писа Още
    Много интересен и... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    „Всичко, което ме... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    А тук следва кратичък... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    И отново откъм... преди 5 дни
  • Pendo писа Още
    Благодаря за хубавите... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 5 дни
  • Светлана Христова писа Още
    Толкова добър превод... преди 6 дни
  • Светлана Христова писа Още
    Този диалог между... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Аз съм същия тип... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Искам да се извиня... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Благодарности на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Фокнър трябва да бъде... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Дори за гигантска... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Културен... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „...като част от... преди 2 седмици
  • Стайко Цонев писа Още
    1942 г. С указ на Негово... преди 2 седмици
  • Стайко Цонев писа Още
    PHYSICAL a физически,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Виж, бай Пендо,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 2 седмици
  • iskravbaeva@yahoo.co... писа Още
    Да, воювала е, но в... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Мили Златко,

    Много... преди 2 седмици
  • Бисера писа Още
    Злати, искрени... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И, много те моля, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Бе миличък бай ми... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Не съм историк, но... преди 2 седмици