1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It
„Никой не знае повече от всички нас.“
Датска поговорка

Привет гълъбецо! Стании-до-маа-кине, по-срещнии-меее, айде както се казва, чампара-лумпара. Колата вън твоя ли е? И на мен ми трябва нещо така, да ги обикалям. Три-четири си имам, не само в Гуцал и в Долна Баня също, но без превоз любовника не може, макар че кажи ми, кой днес умира от любов? Времето ни е универсално. И горивото ни е универсално. Сядай, каретата и карданките да починат малко, сядай. Знам, че живееш в София, как откъде, сега цяла България живее в София. Хубаво, че си Антон, аз пък съм Константин, това ще рече Константин Философ, Константин Велики, че и малко нещо Айзенхауер, чампара-лумпара. От черното рогче ли слагаш? Може, всичко е точно, проблеми нема. Тук аз ги научих, селяните и англичаните на това за рогчето. Влизам при Славейко в „Аре, картофите“убаво кат тва място, заради на Славейко жената му е името така си общува с клиентите, а Славейко живее там дето е простряно знамето ни, до чаршафите, не, от твоето място не можеш го види, после, като излезеш, тя Славейковата не го маха изобщо, два-три пъти го изпере в месеца и толкоз- да си стои на тела, та влизам аз при Славейко веднъж и се правя на улав, малко нещо така на шпионин, ха-ха, разбираш ли, ей така сядам си напълно свободно и независимо на една свободна и независима маса, с ръка на ухото разбира се и го чувам тоя рижавия, англичанина де, да вика Славейко, маха му с ръка по- точно, Славейко вика – тоест маха, сипи едно, рогче вика, на чист български език бе, заклевам се, няма шест-пет, чампара-лумпара. Аах, ти ли бе, викам му аз, Пол-Сол-Мол ли си, щом е така, мосю Бемол, отсега нататък ще взимаш и на мене, ясно ли е? Не си ми ти кривата слива в двора да те облагородявам аз тебе, просто ей така. А колко къщи купиха англичаните, тц-тц, не стига че без пари ги купиха, ами и любезни, всеки ден като ме срещнат – добър ден. Излез следобед, виж ги, по двойки ходят, около старото читалище и банята, всичките все големи хора, кой е по-големия, това е жената, по това ще ги разпознаваш. Пораснали хора – хора големи, да ги поживи Богородичка. Та за рогчето, то и в другите винаги съм казвал, има грозде, грозде има, не е да няма, ама не можем им отвърна – скъпо е, затова нека си пием от нашто, сиромашкото. Като леехме циментовите плочи на щрасетата по Виена-Миена, да не мислиш, че пиехме нещо друго? Слушай, ти вместо да ми взимаш интервю сега, вземи ми по-добре едно мезе. Сладка работа е твоята – писането, седиш си на едно место, а тоолкова много неща ти се случват! Това, дето ми го слагаш от нашето ли е, защото планинците вече не правят сирене, правят пари. На първо място по културен туризъм, ако успеем, да се движим успоредно, битиви го каза. Слушай Айзенхауер гълъбецо, слушай, за да не сбъркаш – пий ракийте винаги една след друга, ето такада се съюзяват!, чампара-лумпара, разбираш ли? Затова на хората тук погледа им е отворен, така широко. Дръпваш му едно хубаво през нощта и на сутринта рано-рано си свеж, свеж като кукуряк. Никъде другаде го няма това! А хоризонта се разширява, много се разширява гълъбецо, чампара-лумпара. Ето това е, Европейския съюз – всеки да си знае рогчето, всеки да си знае формуляра и всичко да е точно. Аз в Европейския съюз съм влязъл така – с последния вагон, с последния влак и с широко отворени очи. Да. Аз съм си дестинацията, друго не ща. Всичко винаги ми е пет-шест, точно в десетката, шестица по скалата на Рихтер. Има един момент, когато си казваш, ебал съм му майката и преминаваш, това е. Никой не може ме извади оттам, даже и братовчедката, оная там в дъното, дъртата бандитка, гледай я гледай, а, какво ще кажеш, януари влезе в деветдесетте, а е като черноземната глина горе на разклона за Самоков – и въшките не щат да я ядат, ти я хвърляш през прозореца, тя си допълзи обратно пак където требе, чампара-лумпара. Живота и е писан на рецепти за баница. Яйца-лук-сиренесирене-лук-яйцаи така почти век. Много рецепти – много животмного банници. Да, още малко и ще си вляза във формулата аз, само почакай, за да няма конфуз, щото кой друг е шеф на Мад’ен Булгариа а, ха-ха, нали така? Хайде, наздраве гълъбецо и Богородичка да ни поживи, вяра им индианска.

(Разказът е публикуван във в-к „Сега“ 21.04.2007г.)

 

 

 

 

 

 

Pin It
Антон Терзиев

Антон Терзиев (1977) е писател и художник, работещ в България.

Автор на книгите:

Всичко е включено в цената – сборник разкази, изд. Жанет 45, 2012
Местни герои – сборник разкази, изд. Сиела, 2010
Ърбан йога за начинаещи – сборник разкази, изд. Сиела, 2009
Никакъв портрет за художника – стихосбирка, изд. Жанет 45, 2007

Носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА, 2010;
Голямата награда на конкурса Рашко Сугарев, 2007
Две отличия в конкурса Златен ланец на в-к Труд, 2006, 2007;
Наградата за дебют на RFI, 2004;
Включен в 50 International emerging artists на сп. Contemporary 2006.

Повече за автора на antonterziev.com

Други статии от този автор

Посетители

124

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Продължавам откъм... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Да не говорим за това,... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Сега, специално по... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Anna...
    преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Има два начина човек... преди 2 дни
  • Бисера Колева писа Още
    Много интересен и... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    „Всичко, което ме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А тук следва кратичък... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И отново откъм... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Благодаря за хубавите... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Толкова добър превод... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Този диалог между... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз съм същия тип... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Искам да се извиня... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Благодарности на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Фокнър трябва да бъде... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Дори за гигантска... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Културен... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „...като част от... преди 2 седмици
  • Стайко Цонев писа Още
    1942 г. С указ на Негово... преди 2 седмици
  • Стайко Цонев писа Още
    PHYSICAL a физически,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Виж, бай Пендо,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 2 седмици