1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Това лято големият ми син изкара първия си работен месец. Реших, че вече е достатъчно пораснал и че е време да се научи на трудови навици и което е най-важно – сам да поема отговорност за себе си. Изпратих го да работи на „Златни пясъци“. Този месец ние общувахме предимно чрез имейли. Ето част от електронната ни кореспонденция:

Той: Здравей, мамо. Баш-началникът ме прие усмихнат. Каза ми, че ще давам и събирам шезлонгите по плажа. Но като отидох на указаното място, тия, дето вече работеха с шезлонгите, ми казаха да си гледам работата. Шезлонгите се взимали предимно от чужденци и падали бакшиши. Затова новаци като мен нямало какво да търсят там. Момчето, което дава шезлонгите, вече четвърта година работело на плажа и каза, че доста драпал, докато се издигне до този пост. Не знае никакъв чужд език. Може да каже само „айнундцванциг“, но явно това му е достатъчно, за да се оправя. 21 лева струват два шезлонга и чадър. Мен ме направиха чистач на плажа.

Аз: Спокойно, моето момче, и Рокфелер е започнал от нищото, казват само с една ябълка.

Той: От работата не се оплаквам, но понеже съм най-долу в плажната йерархия и всеки гледа да си го изкара на мен. Вчера на обяд имаше супа леща. Поисках лъжица. Не ми дадоха. Новаците ядели супата с вилица. И аз бучих, бучих из чорбата… Мамо, унижението влиза ли в служебните ми задължения?

Аз: Каквото и да правят с теб, само не им показвай, че си се ядосал или наскърбил. Важното е да демонстрираш добро самочувствие. Недей да хленчиш, бъди любезен и мил. Спомни си всички американски филми, които си гледал и показвай зъбите си само в усмивка.

Той: Вчера се запознах с едно момиче, Елизабет. И тя е още ученичка като мен и работи само през ваканцията. Сервира в едно кафене. Много се оплаква. Собственикът й удържал от заплатата за всяка счупена от клиентите чаша. Онзи ден си съдрала панталона. Собственикът не й позволил да иде да се преоблече. Според нея просто искал да гледа задничето й през съдрания панталон. Елизабет е много симпатична. Има тъмни очи, големи и тъжни.

Аз: Да внимаваш с момичетата! Те не винаги са така невинни, както изглеждат.

Той: Мамо, днес на плажа дойде босът и каза, че ще ме преместят като пиколо в хотела. Не бивало да пилея знанията си по немски език на плажа.

Аз: Видя ли, момчето ми, търпението доведе до повишение.

Той: Хотелът е току-що построен. В задълженията ми влиза да развеждам техници и разни майстори по стаите. Непрекъснато нещо е развалено и все се налага да го оправят. Един от майсторите ми каза: „Тая плоча аз съм я правил. Изобщо не я чакахме да засъхне. Затуй по стените избива влага. Ама пък ще си имаме работа целия сезон.“ Асансьори има, но рядко работят. Това ме спасява от скуката – все нося куфари по стълбите.

Аз: Важното е да не стоиш със скръстени ръце.

Той: Сприятелих се с жената от рецепцията. Била учителка по немски в гимназия, но парите не й стигали и през лятото работела по хотелите. Само че вчера сбърка, докато говореше с гости на хотела и аз без да ща, я поправих. „Много пък знаеш“, сопна се тя и май ми се разсърди.

Аз: Убедена съм, че знаеш, но там, където не е необходимо, по-добре не си показвай знанията. Тези, които не знаят, ще те намразят. Излишно е да си създаваш врагове.

Той: Чужденците непрекъснато се оплакват. Когато са плащали почивката си, им обещали едно, а излязло съвсем друго. Един ми каза, че повече никога нямало да стъпи в България. На мен ми докривя и казах на туроператора. А той ми вика: „Голяма работа! Тоз няма да дойде, друг ще дойде. Германия е голяма страна, докато се изредят всичките…“ Мамо, защо всички се мислят за големи хитреци?

Аз: Ами как да ти кажа, детето ми…

Той: Спечелих първия си бакшиш – 2 евро!

Аз: Е, не е в олимпийски размери, но е добро начало. Дерзай, момчето ми! Целувам те, мама.
Pin It
Жанина Драгостинова
Жанина Драгостинова (род. 1962) е българска журналистка и писателка. Дебютната й книга Твоята история. 52 седмици от началото на 21. век събира 52 очерка, публикувани преди това във в. „Дневник" и сп. „Паралели". В края на 2006 г. издателство „Колибри" издава сборника й Моята история. Де е България?.
Други статии от този автор

Посетители

41

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 14 часа
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... Събота, 11 Юли 2020