От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2021 12 Ilf Petrov

 

Семейството беше тричленно – таткото, майката и синът. Таткото беше открай бреме болшевик, майката – открай време домакиня, а синът беше открай време пионер с остригана глава и дванадесетгодишен житейски опит.

На пръв поглед всичко беше наред.

И въпреки това, всяка сутрин на закуска ставаха семейни скандали.

Обикновено разговорът подхващаше таткото.

– Е, какво ново в класа? – питаше той.

– Не в клàса[1], а в групата – отговаряше синът. – Колко пъти съм ти обяснявал, татко, че класа е реакционно-феодално понятие.

– Добре, добре. Нека да е групата. Та какво учихте в групата?

– Ние не учим, а разработваме. Време е, струва ми се, да го разбереш.


Small Ad GF 1

– Хубаво де, та какво разработвахте?

– Разработвахме въпросите за въздействието на ласалианството върху зараждането на реформизма.

– Я виж ти! На ласалианството, значи!! Ами задачи решавахте ли?

– Решавахме.

– Е, виж, за това – браво! Ами какви задачи решавахте? Мъчни, нали?

– Не, не много. Задачите на материалистическата философия в светлината на задачите, поставени от втората сесия на Комунистическата академия съвместно с Пленума на дружеството на аграрниците-марксисти.

Таткото отмести чашата с чая, избърса си очилата с пеша на сакото и изгледа внимателно своя син. Бе тъй, като го гледа човек – нищо му няма. Момче като момче.

– Ами по руски език какво учих… тоест какво разработвате сега?

– Последния час четохме колективно поемата „За косъм конски ний да вдигнем глас“.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

– За кончетата ли? – попита обнадежден таткото. – „Що цвилиш, ти конче буйно, що си клюмнало глава?“

– За конския косъм – сухо повтори синът. – Нима не си чувал тази поема?

Хей, дечица, да вървим –
кон в полето ще ловим!
Лей се, песен! Глас, тръби!
Ценни косми наскуби!

– За пръв път чувам такава… м-м-м… странна поема – каза бащата. – Кой е авторът?

– Аркадий Паравой.

– Някое момченце трябва да е? От вашата група?

– Какво ти момченце!… Срамота е, татко! Уж си стар болшевик, а не познаваш творчеството на Паравой! Той е известен поет. Тия дни писахме даже съчинение на тема „Въздействието на творчеството на Паравой върху западната литература“.

– А на тебе не ти ли се струва – предпазливо попита таткото, – че в творчеството на този другар Паравой има твърде малко поетическо чувство?

– Защо да е малко? Достатъчно добре са изтъкнати проблемите за събирането на ненужните на коня косми и използуването им в производството на дюшеци.

– Ненужни ли?

– Абсолютно ненужни!

– Ами конски уши не се ли каните да събирате? – развика се с разтреперан глас таткото.

– Яжте, яжте – каза примирително майката. – Непрекъснато спорят.

Таткото дълго сумтя, като свиваше рамене и гневно си мърмореше нещо под нос. После събра сили и запристъпва отново към загадъчното дете.

– Ами как си почивате, как се веселите? Какви ви бяха развлеченията напоследък?

– Не сме се развличали. Нямахме време.

– Че какво правихте?

– Борихме се.

Таткото се оживи.

– Виж, това ми харесва. Спомням си, като дете, и аз се бях увлякъл. Въртене под ръка, въртене около главата, двоен нелсън. Това е много полезно. Чудесно нещо е френската борба!

– Защо френска?

– Ами каква?

– Най-обикновена борба. Принципна.

– Но срещу кого се борихте? – попита с отмалял глас таткото.

– С лебедевщината.

– Това пък какво е? Кой е този Лебедев?

– Едно момче от нашите.

– Сигурно не мирува? Някой палавник, а?

– Поведението му е ужасно, татко! Той повтори цяла редица грешки на Деборин при оценката на махизма, махаевщината и механицизма.

– Това е някакъв кошмар!

– Разбира се, че е кошмар. От две седмици само с това се занимаваме. Всички сили отдаваме на борбата. Вчера имахме политическа бойна тревога.

Таткото се хвана за главата.

– Но колко е годишен?

– Кой, Лебедев ли? Хич не е млад. Трябва да наближава осемте.

– Детето е на осем години и вие се борите с него?

– А ти какво искаш? Да проявим опортюнизъм? Да замажем въпроса?

Таткото грабна с разтреперани ръце чантата си и като събори по пътя си един стол, изтича на улицата. Неуязвимото момче снизходително се усмихна и извика подире му:

– И това ми било стар болшевик!

Един ден нещастният татко разгърна вестника и нададе тържествуващ вик. Майката трепна. Синът беше вперил засрамено очи в чашата си. Той вече беше чел постановлението на ЦК за училището. Ушите му бяха розови и прозрачни като на питомно зайче.

– Е – каза таткото със странна усмивка, – та какво ще става сега, ученико от четвърти клас, Ситников Николай?

Синът мълчеше.

– Какво проработихте колективно вчера?

Синът продължаваше да мълчи.

– Изкоренихте ли най-сетне лебедевщината, млади непримирими правоверници?

Мълчание.

– Онова нещастно момченце призна ли си най-сетне свръхдеборинските грешки? Да, ами то в кой клас е?

– В нулевата група.

– Не в нулевата група, а в подготвителния клас! – избоботи бащата. – Време е да го знаеш!

Синът мълчеше.

– Вчера четох, че онзи вашият Аркадий, Паровозов ли му беше презимето, не са го приели в Съюза на писателите. Как го беше казал? „Хей, дечица, ходом марш – конски изскубни опаш!“

– „Ценни косми наскуби“ – прошепна умоляващо момчето.

– Да, да, с една дума – „Лей се, вей се, конска песен, ти!“. Аз всичко помня. И това оказвало влияние върху световната литература, така ли?

– Н-не знам.

– Не знаеш? Не дъвчи, когато говориш с учител! Кой е написал „Мъртви души“? И това ли не знаеш? Гогол я е написал. Гогол.

– Той е докрай разложен и реакционно настроен дребен мистик… – радостно закаканиза момчето.

– Две минус! – отсече отмъстително таткото. – Трябва да четеш Гогол, трябва да изучаваш Гогол, а с проработване ще се занимаваш в Комунистическата академия след десет години. Я ми разкажете, Николай Ситников, за Нюйорк.

– Там по-рязко откъдето и да било – запя Коля – се проявяват капиталистическите противоре…

– Това и аз го зная. Ти ми кажи: на брега на кой океан е разположен Нюйорк?

Синът мълчеше.

– Какво население има?

– Не зная.

– Къде е река Ориноко?

– Не зная.

– Коя е била Екатерина Втора?

– Продукт.

– Как така продукт?

– Ей сега ще си спомня. Разработвали сме го… А, да! Продукт на епохата на нарастващото влияние на търговския капи…

– Ти кажи: каква е била? Каква длъжност е заемала?

– Това не сме го разработвали.

– А, така ли? Ами кои са признаците за делимост на три?

– Хайде, яжте – каза жалостивата майка. – Край нямат тия техни спорове.

– Не, нека първо ми каже какво е полуостров! – горещеше се таткото. – Нека ми каже какво е Куро-Сиво? Нека ми каже що за продукт е бил Хенрих Птицеловеца?

Загадъчното момче скочи от стола си, напъха с треперещи ръце в джоба прашката и избяга навън.

– Двойкаджия! – крещеше подире му щастливият баща. – Всичко ще кажа на директора!

Той най-сетне се беше реванширал.

Превод: Лиляна Минкова, Миряна Башева

 

[1] На руски думите клас(училищен) и клàса са от мъжки род. – Б.пр.

 

Илф и Петров е името на творческо съдружие от руските съветски писатели-съавтори, известни с псевдонимите си Иля Илф и Евгений Петров. Работили са заедно само 10 години, но са оставили неизгладима следа в руската литература. Сред най-известните творби, които са написали съвместно, са романите „Златният телец“ и „Дванадесетте стола“, както и пътеписът „Едноетажна Америка“.

Pin It

Прочетете още...

Първо умиране

Нели Лишковска 28 Май, 2012 Hits: 9667
Ясно си спомням първото си умиране. Би могло…

Девет на осми

Зорница Гъркова 27 Юни, 2012 Hits: 9078
Напред, настрани, зад нас и под нас –…

Тази есен в Гинци

Ицко Финци 08 Окт, 2016 Hits: 12512
Седяхме и съзерцавахме природата. Отсреща –…

Когато бях малък

Ицко Финци 20 Май, 2011 Hits: 14889
София. Улица „Вашингтон“ – между „Трапезица“…