1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2021 02 Etgar Keret

 

В храстите зад баскетболната площадка в училище намериха човек без глава. Викам „намериха“, все едно са били сто души, а става дума само за братовчед ми Гилад, чиято топка паднала в храстите погрешка. Той каза, че това било най-гадното нещо, което бил виждал. Защото топката кацнала точно на мястото на липсващата глава и когато той се навел да я вдигне, от дупката в шията на трупа изскочил слузест гущер и го полазил по ръката. Било толкова гнусно, че после Гилад си мил ръцете на чешмичката половин час, а те и след това продължили да вонят на развалена храна.

От полицията казаха по телевизията, че ставало дума за убийство. Сериозно ли бе? Не е нужно да си Шерлок Холмс, за да се досетиш и сам. На човек не му окапва главата поради болест. Но освен че е убийство, друго не можаха да обяснят – дали например е мафиотско, политическо или онова третото, дето го споменават по новините.

– Има и още нещо – съобщи криминалният репортер, – което полицейските служители не са били в състояние да открият при огледа, а именно: главата.

Една от теориите на разследването беше, че убийството е било извършено другаде и при пренасянето на трупа главата е изпаднала. Което звучеше правдоподобно, но ние с Гилад знаехме, че не е вярно. Защото когато Гилад намерил тялото в храстите, главата му си била там. Не съвсем на мястото си, но наблизо. Обаче докато дойде полицията, Цури – който играел баскетбол с братовчеда и му се присмивал, че заради малко кръв и един гущер си мие ръцете на чешмичката като някаква пикла, – грабнал главата и се омел. Гилад всъщност не го видял, но почти нямаше съмнение, че така е станало. И за по-сигурно не каза нищо на полицията, за да не го направи после Цури на кайма, ако наистина той беше отговорен за изчезването.

Гилад каза, че главата била със сключени вежди и трапчинка на брадичката, като на актьора от Роман за камъка, и че като я видял, очите и били затворени, което си било чист късмет, понеже ако някой без тяло те прониже с мъртвешки поглед, сигурно ще се насереш в гащите. А то пък е последното, което човек би си пожелал, когато Цури се навърта наоколо. Защото ако Цури види нещо подобно, за пет секунди цялото училище ще е узнало, включително момичетата. Гилад е една година по-голям от мен и е един от малкото деветокласници с постоянно гадже. Тя се казва Анат и учи в друга гимназия. Те не че спят заедно или нещо такова, но и пускането на ръка не е за изхвърляне. Аз си умирах да имам приятелка, която да изглежда дори наполовина толкова добре, колкото Анат, и от време на време да ми дава да я докосвам, ако ще само през дрехите. Според Гилад нещото, което тя най харесвала у него, било, че е много бправен и винаги успява да я промъкне безплатно в най-хубавия басейн и тем подобни, та ако в някой момент се насерял, да речем, и тя чуела за това, щяла да го зареже моментално. И затова смяташе, че е извадил късмет. Аз пък си помислих какъв боклук е тоя Цури – да открадне главата на човек, когото дори не познава, все едно свива шоколад от супера. Това си е доста мерзко, защото глава без тяло е бррр… а и заради семейството на човека. Ами ако има дете? Не стига че ще види как погребват тялото, но и ще си представя как главата на татко му се търкаля безпризорна и някакви деца играят футбол с нея или пушат и я използват за пепелник. Така че като засякохме Цури в дюнерджийницата, взех че му казах:

– Сигурно се мислиш за голям шегобиец, а? Ама ако това беше твоят баща и му бяха откраднали главата, хич нямаше да ти е до шеги.

А Цури ме погледна право в очите и рече с пълна уста:

– Голям герой се извъди бе, Шостак. Сигурно ’щото си се домъкнал с това баскетболно чудо, братовчед ти. Но той най-добре знае, че ако си още тук след като си доям дюнера, смачканите му метър и осемдесет изобщо няма да помогнат и ще ви спукам от бой и двамата.

Гилад се намеси:

– Ти пък какво се набираш. Рани просто каза каквото си мисли.

Без да му обръща внимание, Цури се наведе към мен с прокапал дюнер в ръката и каза да съм си затварял човката, че не се знаело какво може да ми се случи.

С Гилад се изнесохме и повече дума не обелих. А човекът без глава така и не се разбра кой е. Според полицията, по това, че не е обрязан, се познавало, че не е евреин, но никой не можа да разбере кой и защо го е убил. Баща ми вика, че в доброто старо време в Израел жена можела да се разхожда сама по улицата посред нощ, без да се страхува от нищо, освен може би от араби. А сега било станало като в Америка – народът пушел трева, а по училищните дворове се търкаляли тела без глави. И никой не го било еня! Един ден вестниците вдигали патърдия, а на следващия никой не се и сещал за станалото. Мама пък, която винаги се старае да уталожва страстите, каза, че всички грешат и може би безглавият се е самоубил или е паднал в тъмното и някое животно му е откъснало главата. Докато тате приказваше, аз за момент се поколебах дали да не му разправя за Цури, но после си спомних колко уплашен беше Гилад и си рекох, че няма смисъл. Щом човекът не е бил евреин, роднините му сигурно живеят някъде далеч и дори не предполагат, че е умрял. А ако издам Цури, само ще си изпрося боя и ще разстроя нечии дечица я в Румъния, я в Полша, които си представят как баща им го е ударил на работа или на живот в някаква далечна страна.

След лятната ваканция започнах девети клас, приятелката на Гилад започна да му пуска пълна програма, Цури заряза училището и заработи на щанда за замразени храни в супера, а аз си хванах гадже, което не ми позволяваше почти нищо, освен някоя целувчица от дъжд на вятър. Казваше се Мерав и имаше най-лешниковите очи на света, постоянно влажни устни и трапчинка на брадичката, точно като онази, която Гилад беше видял у човека без глава.

Оригинален текст: Етгар Керет, „АСАМТОЙ“, изд. „Жанет 45“, Пловдив 2013, стр. 65–68

 

Pin It
Етгар Керет

Етгар Керет (1967, Рамат Ган) е най-четеният израелски писател от своето поколение. Обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, „безтегловността на писането“, всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора: обич, която личи в цялата му проза. Автор е на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в The New Yorker, The New York Times, Le Monde, The Guardian, Zoetrope, Tablet magazine и други. Сред многото му отличия са Платинената награда на израелската Асоциация на издателите (неколкократно), отличието за най-добър чуждестранен писател на Централната градска библиотека в Санкт Петербург (2010) и кавалерската степен на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, както и Златна камера от Кан 2007-а, за създадения заедно със съпругата му Шира Гефен филм Медузи.

Други статии от този автор

Посетители

93

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    „Поражението на... преди 12 часа
  • Йордан Нихризов писа Още
    В анализа мисля, че... преди 1 ден
  • мхм писа Още
    Този Мишра няма как да... преди 1 ден
  • мхм писа Още
    Толкова по-зле. Значи... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Кафà. преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Затварям... преди 3 дни
  • Броди писа Още
                        С... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    За мен нещата за Русия... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Интересно с какво... преди 4 дни
  • Тихомир Тачев писа Още
    Явно авторът е... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Хубаво е Броди да... преди 5 дни
  • Метър писа Още
    Д-р Канов...ВЕЛИКанов! преди 5 дни
  • Броди писа Още
    ... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Има ли някой някъде да... преди 6 дни
  • фон Шванц писа Още
    Йоахим Фест доказва,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Съгласен съм Златко -... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, Николай,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Като цяло отговорите... преди 1 седмица
  • pendo писа Още
    Може да е глупаво, но... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Виж, Вальо,... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Интересна публикация... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Кирхов, проклета... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Да не забравяме също,... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Блестящ анализ и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото,... преди 3 седмици